Tweet
Преди седмица се прибрахме от едно пътуване, за което ще разкажа в картинки тази вечер. Бързам, защото съм хванал бас с Венци Малкия, че ще публикувам разказа този месец (той не вярва). 
Като се замисля, и при мен, както при Алекс се заформи традиция вече четвърта година май месец да пътувам нанякъде. 2007-ма беше Албания, за която често се сещах по време на това си пътуване, на места (в Черна Гора) твърде често. Веско, време е да ни организираш за един reunion.
Пътуването беше дълго, дълго очаквано. Напоследък отпуските са все по-малко, а работата все повече.
Както казва един приятел, Администратор в твърде голям български интернет Портал - криза е, работа няма, затова трябва да поработим повече. 
Отнесох се. Та, пътуването беше дълго очаквано, но съвсем не и дълго планирано. Въртеше ми се идеята за 8-9 дена из Хърватска и Черна Гора, попрочетох каквото имах време преди пътуването предимно тук и съвсем малко из нета. Срам ме е, но дефактно за местата, които поситехме прочетох повече след като се прибрах. 
Но може би така е и по-добре. Както и да е, този пътепис няма за цел да ви образова, въпреки, че Хърватска за мен се оказа исторически интересна дестинация. По-скоро ще направя скромен опит да покажа какво видяхме аз и моята приятелка през фото-обективите.
Черновата за маршрута беше София - през Сърбия към Черна Гора, там мотане 2 дена и след това през Дубровник нагоре до Загреб, с отбиване през Плитвичките езера. Два дни преди пътуването се виждам с този:
и този:
в офиса на първия.
Говорим за пътуването, правим маршрут, тоест Пепи се опитва да прави маршрут, докато аз си проверявам служебната поща а Тануцо в това време ми излива синтезирано полезна информация със скоростта и експертизата на дългогодишен кадър в Балкантурист. Говорейки, докато аз го слушам, гледам какво прави Пепи в мапсорса а и тримата бързаме, Тануцо даде чудесната идея да завъртя маршрута обратно, т.е. от София до Загреб и оттам надолу по морето през Дубровник до Черна гора. Думите му бяха - така поне докато ти си гледаш пътя, тя ще се кефи на гледки, иначе (наобратно, от юг на север) и двамата ще надничате към морето през насрещното платно.
Така и направихме.
Ден 1 и 2.
Първия ден тръгнахме рано от София. Крайна точка беше Загреб. ~720км. по gps. Пътя през цялото време беше спокоен, особено в началото в Българската част твърде спокоен.
Разбрах, че съм стигнал границата по дългата опашка от тирове.
Преминахме набързо. Винаги когато преминавам граници по път се чувствам странно, но приятно. Един и същ хълм, дървета, река и т.н. но вече в друга държава. През Сърбия пътуването не го запомних с нищо интересно. В Белград, направихме няколко снимки в движение. И там има почитатели на въздушните боксери.
Тази сграда, в която явно живеят хора е с доста странен дизайн. Не мислите ли?
Макар и минавайки транзит и съвсем без претенции, че сме видяли въобще нещо от Белград, последното което мога да кажа е, че там по нещо личи, че е имало бомбандировки преди някакви години. Без коментар.
Продължаваме нататък.
Помня когато Ники (Хуко) се прибраха с Гергана от пътуването им до фиордите. Каза - братле, след Унгария всичко е съвсем различно. Викам си - различно, различно, е колко да е различно. За съжаление, не мога да се похваля с кой знае какъв километраж из Европа, но наистина след Сърбия е различно. По-нататък ще кажа и защо според мен. Пристигаме в Загреб, настаняваме се в доста приличен хотел в стария град, на гърба на който има малко мол-че и подземния паркинг е и за хотела и за мола. Сашо, на Поли много ще й хареса! Прозорецът на стаята гледаше към гарата, но гледката не беше неприятна.
Излязохме за една вечерна разходка. Стария град на Загреб ме впечатли! Чистота, архитектура, светло и приятно, улици и правила за движение и паркиране. Следват снимки, към които нямам какво да добавя като коментар.
В центъра на стария град:
Това са сергии за пазар за цветя и разни, който се разтурва всяка вечер, нещо като книжния Славейков в София.
Малко впечатления от града и от през деня, на следващия ден.
Интересно 'подстригани' дървета.
Повечето улици, които видях и по които се паркира бяха разпределени справедливо за дву- и четири-колесни.
Парка пред гарата.
Направи ми впечатление как чистят площада - в случая най-вероятно с пароструйка. Също така, разхождайки се предната вечер по същия площад се забелязваше по някой фас, хартийка и друг боклук по земята. В 10.30ч. на следващия ден, нямаше и следа от това в навалицата...
За тези от вас, които се впечатляват от архитектура, и аз се впечатлих, признавам си са следващите няколко кадъра.
Гарата.
Катедралата.
Пихме по едно:
И потеглихме на юг към Риека.
Следва...
Като се замисля, и при мен, както при Алекс се заформи традиция вече четвърта година май месец да пътувам нанякъде. 2007-ма беше Албания, за която често се сещах по време на това си пътуване, на места (в Черна Гора) твърде често. Веско, време е да ни организираш за един reunion. Пътуването беше дълго, дълго очаквано. Напоследък отпуските са все по-малко, а работата все повече.
Както казва един приятел, Администратор в твърде голям български интернет Портал - криза е, работа няма, затова трябва да поработим повече. Отнесох се. Та, пътуването беше дълго очаквано, но съвсем не и дълго планирано. Въртеше ми се идеята за 8-9 дена из Хърватска и Черна Гора, попрочетох каквото имах време преди пътуването предимно тук и съвсем малко из нета. Срам ме е, но дефактно за местата, които поситехме прочетох повече след като се прибрах. Но може би така е и по-добре. Както и да е, този пътепис няма за цел да ви образова, въпреки, че Хърватска за мен се оказа исторически интересна дестинация. По-скоро ще направя скромен опит да покажа какво видяхме аз и моята приятелка през фото-обективите. Черновата за маршрута беше София - през Сърбия към Черна Гора, там мотане 2 дена и след това през Дубровник нагоре до Загреб, с отбиване през Плитвичките езера. Два дни преди пътуването се виждам с този:
и този:
в офиса на първия.
Говорим за пътуването, правим маршрут, тоест Пепи се опитва да прави маршрут, докато аз си проверявам служебната поща а Тануцо в това време ми излива синтезирано полезна информация със скоростта и експертизата на дългогодишен кадър в Балкантурист. Говорейки, докато аз го слушам, гледам какво прави Пепи в мапсорса а и тримата бързаме, Тануцо даде чудесната идея да завъртя маршрута обратно, т.е. от София до Загреб и оттам надолу по морето през Дубровник до Черна гора. Думите му бяха - така поне докато ти си гледаш пътя, тя ще се кефи на гледки, иначе (наобратно, от юг на север) и двамата ще надничате към морето през насрещното платно. Така и направихме.
Ден 1 и 2.
Първия ден тръгнахме рано от София. Крайна точка беше Загреб. ~720км. по gps. Пътя през цялото време беше спокоен, особено в началото в Българската част твърде спокоен.
Разбрах, че съм стигнал границата по дългата опашка от тирове.
Преминахме набързо. Винаги когато преминавам граници по път се чувствам странно, но приятно. Един и същ хълм, дървета, река и т.н. но вече в друга държава. През Сърбия пътуването не го запомних с нищо интересно. В Белград, направихме няколко снимки в движение. И там има почитатели на въздушните боксери.
Тази сграда, в която явно живеят хора е с доста странен дизайн. Не мислите ли?
Макар и минавайки транзит и съвсем без претенции, че сме видяли въобще нещо от Белград, последното което мога да кажа е, че там по нещо личи, че е имало бомбандировки преди някакви години. Без коментар.
Продължаваме нататък.
Помня когато Ники (Хуко) се прибраха с Гергана от пътуването им до фиордите. Каза - братле, след Унгария всичко е съвсем различно. Викам си - различно, различно, е колко да е различно.
За съжаление, не мога да се похваля с кой знае какъв километраж из Европа, но наистина след Сърбия е различно. По-нататък ще кажа и защо според мен. Пристигаме в Загреб, настаняваме се в доста приличен хотел в стария град, на гърба на който има малко мол-че и подземния паркинг е и за хотела и за мола. Сашо, на Поли много ще й хареса! Прозорецът на стаята гледаше към гарата, но гледката не беше неприятна. Излязохме за една вечерна разходка. Стария град на Загреб ме впечатли! Чистота, архитектура, светло и приятно, улици и правила за движение и паркиране. Следват снимки, към които нямам какво да добавя като коментар.
В центъра на стария град:
Това са сергии за пазар за цветя и разни, който се разтурва всяка вечер, нещо като книжния Славейков в София.
Малко впечатления от града и от през деня, на следващия ден.
Интересно 'подстригани' дървета.
Повечето улици, които видях и по които се паркира бяха разпределени справедливо за дву- и четири-колесни.
Парка пред гарата.
Направи ми впечатление как чистят площада - в случая най-вероятно с пароструйка. Също така, разхождайки се предната вечер по същия площад се забелязваше по някой фас, хартийка и друг боклук по земята. В 10.30ч. на следващия ден, нямаше и следа от това в навалицата...
За тези от вас, които се впечатляват от архитектура, и аз се впечатлих, признавам си са следващите няколко кадъра.
Гарата.
Катедралата.
Пихме по едно:
И потеглихме на юг към Риека.
Следва...
Коментар