Tweet
1 май.
1980 г. Първи май.
Аз - Дядо, дядо.../питам като се връщам запотен вкъщи с бялата риза и червената връзка на първи май/ .... защо с Баба не ходите на манифестацията, много е тържествено, има много пионери, червени знамена и усмихнати чичковци с костюми ни махат от трибуната.
Дядо мисли малко, после се изсеква старателно в раирана кърпа /има огоромна колекция, прилежно сгънати, чисти кърпи/ и казва...
Дядо Васил - То сега празнуване ли е.... ех навремето как празнувахме... излизахме на някой поляна, барабар с яденето и пиенето и чергите... а, да.... и с Жените и Децата. Па, като го отпочвахме ... голямо наяждане, голямо напиване, че някой път и насиране...
Аз - Бабо, верно ли ма...?
Баба Йонка /плете поредните вечни чорапи/...- еми да, да... Васе...... ама то тогава беше друго .. фашистско... /после се замисля, лицето и грейва от спомени и... май не ще да е било толкова фашистско, загрявам пък аз с третокласния си мозък и червената връзка зема да ми стяга.../
Тва е спомен от детството ми. Свещен и неприкосновен....:-)
Тъй като не се мятам за последовател на религии емблиматични , духовни и философски мистериозни школи, а че и на партии ... леви десни и средни .... но, нямам за против поне малко да приличамна Дядо /спокоен, търпелив и много работлив мъж от старата „стопанска” закалка, със страхотна способност да оцелява, без да направи на никого нищо лошо/ решавам и ние да отпразнуваме подобаващо. Хем са и два почивни дни. Ама, без напиването де, че шофирам....
2010 г. Първи май
На 01.05. първо мръдваме до село. На местноста Орман Бунар /Горски кладенец/ се вихри феста на Суворово. Някой му викат събор.
Децата преяждат със захарен памук и такива петлета. Жена ми се губи покрой сцената, да слуша народните песнопения /не си падам/, пък аз правя няккоя и друга снимка... Атмосферата е ток, няма много пияни, ама има бая търговци на всичко възможно...
Продава се всичко... дето викат руските матроси - ”от пушки до гайки”.. Панаиринг ибаси и пазарна ниша или нещо такова...
Има мъже от временна заетост, ангажирани със общинската охрана. Ако видят някой попрекалил с високооктановите напитки, го замъкват на тихо в храстите. Като МВР-то през комунизЪма. Повече никой не вижда алкохолните дисиденти
Щъкат и униформени полицаи, които вместо да избият рибата от изпилите по една бира шофьори, любезно насочват трафика из поляните, да не стават задръствания, щото колите са наистина много .... а , че и услужват всякак на посетитителите с инфо и съвети, точно като в стара цивилизована Европа. /присъствал съм на бирени фестове във Варна - манджа с грозде:blink:, тука са много по-напред..../ Всичките ни съседи са на сбора естествено....
После още веднъж минаваме тежко покрай сергиите и поздравяваме познати от Суворово... Много сме доволни. Мястото е като оазис извън всичката простотия, свързана с голямо присътвие на хора по тукашните земи...
Скоро естествено ни писва шумотевицата и поемаме в посока - след Разделна, където съм чувал, че има скални ниши и дори по-големи килии на средновековни отшелници.
Стигаме до мястото и се опъваме под една сянка.
Комарите ми свалят гащите точно след десет минути и и хуквам да търся килиите.... Съвсем наблизо са - една при основата на венеца и една малко нагоре /до нея има дървена стълба/...
Връщам се, вземам децата и се изкатерваме на смени до „стая с прозорче„...
Много е свежо, зелено и жизнено наоколу.
А, долу от гората се чува чалга и нетрезвеен вой. Явно не сме единствени тук...
Слизаме успешно от дупката, наливаме си вода от една чешма с три чучура, поздравяваме съседните компании които се оказват съвсем нормални..../т.к воят го издал един говедар, който се присламчил към тях и те го почерпили естествено хората малко/, Радко пробва якоста на един гнил клон и отпрашваме към Варна. Към дома, а не към неврохирургия понеже клона издържа...
На другия ден 2 май, мой много близък приятел има РД. Традиционно си го празнува на зелено. Вече май 19 години се събираме на различни поляни извън града. Поразмножили сме се, де. Шест семейства с деца и двама-трима индивидуални пича, дето още не ги е огряла женската пазва форевър... обшо към 25 човека:-)
Много е весело.
Така си възпитаваме децата ние. Едно младо другарче е маниак на седенето в стари огнища.
Никой не му пречи, само отвереме наврема Мама го извлича и го поизчиства, да не цапа околните.
Апокалипто ибаси...
Така се създават железни Мъже...
- О, миг поспри... – вика мойта Кака
...но, МИГ-ът уплашен, отлита в майската стратосфера:grin:
После на още един РД, но детски. В Морската градина. Шапката е Руска хахаххаха..... фланелката – Хърватска, но сърцето юнашко и Българско.
Ами това е.
1980 г. Първи май.
Аз - Дядо, дядо.../питам като се връщам запотен вкъщи с бялата риза и червената връзка на първи май/ .... защо с Баба не ходите на манифестацията, много е тържествено, има много пионери, червени знамена и усмихнати чичковци с костюми ни махат от трибуната.
Дядо мисли малко, после се изсеква старателно в раирана кърпа /има огоромна колекция, прилежно сгънати, чисти кърпи/ и казва...
Дядо Васил - То сега празнуване ли е.... ех навремето как празнувахме... излизахме на някой поляна, барабар с яденето и пиенето и чергите... а, да.... и с Жените и Децата. Па, като го отпочвахме ... голямо наяждане, голямо напиване, че някой път и насиране...
Аз - Бабо, верно ли ма...?
Баба Йонка /плете поредните вечни чорапи/...- еми да, да... Васе...... ама то тогава беше друго .. фашистско... /после се замисля, лицето и грейва от спомени и... май не ще да е било толкова фашистско, загрявам пък аз с третокласния си мозък и червената връзка зема да ми стяга.../
Тва е спомен от детството ми. Свещен и неприкосновен....:-)
Тъй като не се мятам за последовател на религии емблиматични , духовни и философски мистериозни школи, а че и на партии ... леви десни и средни .... но, нямам за против поне малко да приличамна Дядо /спокоен, търпелив и много работлив мъж от старата „стопанска” закалка, със страхотна способност да оцелява, без да направи на никого нищо лошо/ решавам и ние да отпразнуваме подобаващо. Хем са и два почивни дни. Ама, без напиването де, че шофирам....
2010 г. Първи май
На 01.05. първо мръдваме до село. На местноста Орман Бунар /Горски кладенец/ се вихри феста на Суворово. Някой му викат събор.
Децата преяждат със захарен памук и такива петлета. Жена ми се губи покрой сцената, да слуша народните песнопения /не си падам/, пък аз правя няккоя и друга снимка... Атмосферата е ток, няма много пияни, ама има бая търговци на всичко възможно...
Продава се всичко... дето викат руските матроси - ”от пушки до гайки”.. Панаиринг ибаси и пазарна ниша или нещо такова...
Има мъже от временна заетост, ангажирани със общинската охрана. Ако видят някой попрекалил с високооктановите напитки, го замъкват на тихо в храстите. Като МВР-то през комунизЪма. Повече никой не вижда алкохолните дисиденти
Щъкат и униформени полицаи, които вместо да избият рибата от изпилите по една бира шофьори, любезно насочват трафика из поляните, да не стават задръствания, щото колите са наистина много .... а , че и услужват всякак на посетитителите с инфо и съвети, точно като в стара цивилизована Европа. /присъствал съм на бирени фестове във Варна - манджа с грозде:blink:, тука са много по-напред..../ Всичките ни съседи са на сбора естествено....
После още веднъж минаваме тежко покрай сергиите и поздравяваме познати от Суворово... Много сме доволни. Мястото е като оазис извън всичката простотия, свързана с голямо присътвие на хора по тукашните земи...
Скоро естествено ни писва шумотевицата и поемаме в посока - след Разделна, където съм чувал, че има скални ниши и дори по-големи килии на средновековни отшелници.
Стигаме до мястото и се опъваме под една сянка.
Комарите ми свалят гащите точно след десет минути и и хуквам да търся килиите....
Съвсем наблизо са - една при основата на венеца и една малко нагоре /до нея има дървена стълба/...Връщам се, вземам децата и се изкатерваме на смени до „стая с прозорче„...
Много е свежо, зелено и жизнено наоколу.
А, долу от гората се чува чалга и нетрезвеен вой. Явно не сме единствени тук...
Слизаме успешно от дупката, наливаме си вода от една чешма с три чучура, поздравяваме съседните компании които се оказват съвсем нормални..../т.к воят го издал един говедар, който се присламчил към тях и те го почерпили естествено хората малко
/, Радко пробва якоста на един гнил клон и отпрашваме към Варна. Към дома, а не към неврохирургия понеже клона издържа...На другия ден 2 май, мой много близък приятел има РД. Традиционно си го празнува на зелено. Вече май 19 години се събираме на различни поляни извън града. Поразмножили сме се, де. Шест семейства с деца и двама-трима индивидуални пича, дето още не ги е огряла женската пазва форевър... обшо към 25 човека:-)
Много е весело.
Така си възпитаваме децата ние. Едно младо другарче е маниак на седенето в стари огнища.
Никой не му пречи, само отвереме наврема Мама го извлича и го поизчиства, да не цапа околните.
Апокалипто ибаси...
Така се създават железни Мъже...
- О, миг поспри... – вика мойта Кака
...но,
МИГ-ът уплашен, отлита в майската стратосфера:grin:После на още един РД, но детски. В Морската градина. Шапката е Руска хахаххаха..... фланелката – Хърватска, но сърцето юнашко и Българско.
Ами това е.
.
))
Коментар