Стомана S355J2 (G3). Особености при заваряване?

[sparkybg]

Прикачил съм "datasheet"-а на въпросното. Доста силно се предлага от много доставчици. По DIN е st52-3.

Някой имал ли си е работа с такова? Може ли с телоподаващо и с каква тел - обикновена или да търся някаква по-специална?

Ще се изработва това, с малки корекции спрямо оригинала:


Иначе казано, горен носач за терано. Страничните рамена са от 10мм, а останалото от 7мм.

ПП: Струва ми се че оригиналните са заварявани с телоподаващо. Твърдо не са с електрожен. Има някаква малка вероятност да е на аргон, но не ми се вярва.

[joe007]

До: Стомана S355J2 (G3). Особености при заваряване?

Стомана S 355 J2G3 ( St 52-3). При нея обикновено не може да се очаква закаляване. Сигурността обаче срещу повишаване на твърдостта не е голяма. Ето защо, при го-големите дебелини би трябвало стоманата да се подгрява.
Стоманите S 355... притежават добра заваропригодност при дебелини на материала до 20 мм и при обикновените режими на заваряване (топло влагане).
Този материал е с добра заваропригодност при дебелини до 20-25 мм. Над тези дебелини трябва да се прилага подгряване от 80-100 оС поради повишеното съдържание на манган (прибл. 1,3 %).

Става естествено и с телоподаващо,става и с електроди.

[sparkybg]

До: Стомана S355J2 (G3). Особености при заваряване?

Стомана S 355 J2G3 ( St 52-3). При нея обикновено не може да се очаква закаляване. Сигурността обаче срещу повишаване на твърдостта не е голяма. Ето защо, при го-големите дебелини би трябвало стоманата да се подгрява.
Стоманите S 355... притежават добра заваропригодност при дебелини на материала до 20 мм и при обикновените режими на заваряване (топло влагане).
Този материал е с добра заваропригодност при дебелини до 20-25 мм. Над тези дебелини трябва да се прилага подгряване от 80-100 оС поради повишеното съдържание на манган (прибл. 1,3 %).

Благодаря.

Аз за това и се замислих дали не е подходящата за целта. Там закаляване не само че не е нужно, но и ще пречи. Дебелините са под 10мм. В същото време я дават че е пригодна за заваряване. Дори в Datasheet-а си пише че се подгрява на 100 градуса преди заваряване, а после се оставя на изстива бавно след заваряване.

Според същия производител подобни са изизскванията за стомана 35. Просто тук вместо да увеличават процента въглерод са набутали повече манган и силиций и предполагаемо е по-добра при заваряване, поне според това, дето изчетох. Ама в същото време ми е съвсем ясно че дори не съм зачегъртал повърхността на тая бездна, наречена "металознание", та реших да попитам за някаква информация от практиката някой, който се е борил с такова.

Благодаря още веднъж.

ПП: Разглеждах и разни телове на ESAB. Общо взето се работи с обикновените им, а аз точно с такава разполагам, макар да не съм я отворил до сега. Действах само с българска до сега. Съдържанието на манган и силиций в телта е подобно на това в материала, въглерода е горе-долу на половина. И това за целия клас телове на ESAB. Имат и разни други, но те са предимно за стомани, съдържащи хром, никел, ванадий и прочие, което не е моя случай.

[Vlado_Ts]

До: Стомана S355J2 (G3). Особености при заваряване?

..... Там закаляване не само че не е нужно, но и ще пречи....

Ами то в заваряването няма случай , в който закаляването да помага. Нещо повече : задача №1 при всякакъв вид заваряване е избягването на закалъчни структури ! Те са един от основните източници на студени пукнатини.
И предварителното подгряване при по-големи дебелини , за което спомена Джо е именно за избягване на закалъчните структури.

Ако става въпрос за носач , най-добре е да не прекаляваш с телоподаващото и да намериш майстор по РЕДЗ , който да ти го завари с базични електроди - от типа EV-50. Все пак става въпрос за елемент , подложен на динамично натоварване - ударно и вибрации . А там МАГ определено отстъпва на базичните електроди.

[giorgio]

До: Стомана S355J2 (G3). Особености при заваряване?

Спарки, аз бих го "прекапал" с СО-то, колкото да се фиксират детайлите и бих го заварил с електожен. Просто проварът ще е по-добър. Добре е да си направиш схема на заваряване, защото по-сериозни деформации при този детаил не са желателни. Добре е след заваряване, детайлът да се отгрее.

П.П. Пропуснах нещо много важно: Двата отвора на рамото е редно да се разстържат накрая, след заварка и отгряване!

[sparkybg]

До: Стомана S355J2 (G3). Особености при заваряване?

Благодаря. Такива съмнения имах и аз, ама друго си е да ти го каже някой.

А за целта ще си направя станок. Всичко ще е здраво фиксирано по време на заваряването.

[giorgio]

До: Стомана S355J2 (G3). Особености при заваряване?

... А за целта ще си направя станок. Всичко ще е здраво фиксирано по време на заваряването.

Не разчитай на това. Усилията, които се пораждат при заваряване, са такива, че ако не ти изкривят станока, ще вкараш допълнителни напрежения в детайла, което пък след отгряване ще го изкриви. По-добре е да "прекапиш" детайлите, да ги донаместиш и да следиш по време на заварките, дали не се изкривяват, компенсирайки изкривяванията с контра-заварка, на подходящото място.

[tabak]

До: Стомана S355J2 (G3). Особености при заваряване?

При здраво фиксиране, деформациите са гарантирани. Трябва ти плаващо фиксиране, така че някои топлинни разширение по-време на процеса, да не създават свръх високи натоварвания. Сега виждам, че dgorgio е обяснил това. В подкрепа: Здравото фиксиране само, за точно и първоначално фиксиране на конфигурацията, което става с "прикапване".
И по-големи прибавки за механична обработка, за да се достигнат изисвания към геометрията на размерите и взаимното разположение на повърхнините.

[sparkybg]

До: Стомана S355J2 (G3). Особености при заваряване?

Ясно. Разбрах. Благодаря.

[Vlado_Ts]

До: Стомана S355J2 (G3). Особености при заваряване?

Когато с плаващо фиксиране постигнете точни геометрични размери , елате да ви черпя по една бира !

[tabak]

До: Стомана S355J2 (G3). Особености при заваряване?

Под плаващо фиксиране имам предвид да не бъде запъната конструкцията, здраво отвсякъде. В случая отвътре на двете рамена може да има фиксиране, но не и по външните повърхнини.
Не съм казал че ще се постигнат точни геометрични размери(при заваряване), а да се предвидят по големи "прибавки" на работните повърхнини, че да се постигнат геометричните размери и тяхното разположение след механична обработка.(в случая отворите на рамената и теглещия елемент и размерите между тях)

Аз също поддържам мнението, че при процеса заваряване, не се постигат точни размери и винаги се налага допълнителна механична обработка освен, око допуските за "космически" големи. Но в случая те не са такива.

[welderargon]

До: Стомана S355J2 (G3). Особености при заваряване?

За подобни детайли е необходимо абсолютно точно фиксиране! Принципа за работа с такива прибори е да се прикапва детайла на прибора а цялостната заварка да се извършва след изваждането му, пък то не е и възможно да се завари цялостно на прибора защото след заварката изваждането ще създаде големи трудности!В конкретния случай най важната част са втулките които най вероятно трябва да имат съостност затова според мен трябва те да се фиксират и заваряват най-накрая след като вече е заверено всичко друго по детайла най-лесно е с вкарваните на фиксираща ос но трябва да се има предвид че заваряването с вкарвана ос във втулките отново ще създаде трудности при изваждането и!
Напълно съгласен с колегите че ще е по добре да се завари на електрожен но също ще и добре да се прикапва пак с електрожена .

[Vlado_Ts]

До: Стомана S355J2 (G3). Особености при заваряване?

Под плаващо фиксиране имам предвид да не бъде запъната конструкцията, здраво отвсякъде. В случая отвътре на двете рамена може да има фиксиране, но не и по външните повърхнини....

Ако искате да отворим една тема за напрежение и деформации при заваряване - и там да си теоретизираме колкото си щем.
А понеже става въпрос за конкретен проблем - аз твърдя , че в заводски условия носача се фиксира твърдо на една установка , наречена кондуктор , с възможност за пространствено позициониране , което осигурява достъп до заваръчните детайли докато трае целия процес на заваряване . Освобождаването от кондуктора на готовия носач става след пълното завършване на заваряването . Какви прихватки , какви 5 лева когато на ден се заваряват 1000+ носача ?!
... само за справка : деформации в завареното съединение наистина могат да се получат при твърдо фиксиране , но ако изделието се освобождава от фиксатора в горещо състояние . Това са т.нар. свободни деформации. Ако изделието изстине в приспособлението , тогава деформациите клонят към нула ( за практиката) , но за сметка на остатъчните напрежения . Затова съществува отгряването за снемане на напреженията ....
И естествено че има последваща механична обработка . Нали трябва да се обработят ушите . Виж , коя повърхност избират за база е друг въпрос , но и ние можем да я определим , ако Спарки има намерение за конкретния носач.

ПС Като познавам някои тенденции в съвременната индустрия , нищо чудно че носачите се заваряват на СО . То при някои автомобили ( в частност италиански ) , какви магии съм виждал ... чудя се как такова чудо не се разпада ! ... не че не се случва и това де .....

[sparkybg]

До: Стомана S355J2 (G3). Особености при заваряване?

Носача не е толкова прецизен детайл. Важните неща в него са най-вече разстоянието между втулките, съосността им, и взаимното им разположение спрямо захвата на шарнира. Това ще са и единствените ограничения в станока. Втулките ще се заваряват с вкарана ос с вътрешния им размер, като между тях ще има дистанционна втулка, пък дори и после да трябва да се вадят на преса. Ще се заваряват най-накрая.

Дори при фабричните носачи няма един с един еднакви, включително и по съосност на втулките. От 4, дето съм премерил, няма 2 еднакви. Разликите стигат до над милиметър, и до видима с просто око несъосност.

Тия неща просто се коригират с подложните шайби при регулирането на наклоните на предницата.

Мисля си, макар да не знам до колко е смислено, да се завари всичко останало, без втулките, да се нормализира, и накрая да се заварят втулките, отново на станока. Какво мислите по въпроса?

А и показаните на снимката носачи са в пъти по-масивни от оригиналните. На всичкото отгоре са горни, и към тях усилието от колелото достига през доволно дълго рамо, което се криви преди да се изкриви носача (от собствен опит ) Шарнира се държи към тях с 4 болта 8-ци. Оригиналните са правени от ламарина от подядъка на 1-1.5мм и са грубо заварявани, не знам с какво, но няма цели шевове, а само заварки не по-дълги от 20мм. Дори втулките са заварени към носача доста по-мижаво и не по цялата периферия. Утре ще снимам и ще постна снимки тук. При всички случаи са от някаква стомана, годна за заваряване, която не вярвам да е твърде различна от тая (S355J2), дори предполагам че е по-кекава, но със сигурност не е стомана 3.

Предвид всичко това мисля някакъв приемлив резултат е постижим.

ПП: Имам 2 снимки, но нещо има проблеми с прикачените файлове

[welderargon]

До: Стомана S355J2 (G3). Особености при заваряване?

Мисля си, макар да не знам до колко е смислено, да се завари всичко останало, без втулките, да се нормализира, и накрая да се заварят втулките, отново на станока. Какво мислите по въпроса?

Както и в предния пост изразих мнение че това ще е най правилно и най практично макар че се съмнявам че ще можеш заварения вече нацяло детайл отново да го вкараш в станока …..просто ще трябва да вкараш ос на вътрешния размер на втулките със дистанционната втулка и да ги завариш ,няма да е лошо да напръскваш оста със спрей против пръски такъв който се полва за дюзите на телоподаващото освен че ще пази от пръски ами и е и мазничък и ще улесни изваждането …

Втулките не са заварени по цялата периферия защото може би е сметното че няма нужда а пък при заваряването нацяло може би ще има нужда както каза и ти от преса но пък ваденето по този начин може да направи дълбоки деруги на втулките …