Tweet
Canaan
Канаан, ако все още се чудите, е Обетованата земя, Обещаната земя, основата на света. Или поне така казва стария завет, Тората, в която вярват евреите…. 3300 години преди Христа (колко неприлична датировка, имайки предвид, че Те не Го смятат за Месията) Мойсей театрално превел еврейското племе през Червено море, после героично пресекли пустинята, за да стигнат Там – в земите, които Господ е обещал да бъдат техни forever and ever….
какви земи, а?!! – днешен Израел
ще ви разкажа за държавата Израел, през 21 век; което неизбежно изисква да ви разкажа и за диаспора, холокоста, военно присъствие, религии, малко етническо напрежение и много история…
този път (като никога до сега) отиваме на гости, да бъдем честни – на сватба! та има и малко inside story…
Полетът ни за Тел Авив е определен за 11 ч. сутринта и, изрично предупредени да сме 3 часа по-рано на летището, се изсипваме в 8ч със сънени очи на терминал Заминаващи. Чек-ин-а е отворен. Пред гишетата има заграждения (заемат половината зала) и още като минеш те поема един симпатичен младеж със странни въпроси и малко листче, на което скришно си записва нещо. За първи път ли отивате в Израел? Сам ли пътувате? Какви са отношенията ви? Сами ли си опаковахте багажа? Къде беше багажа ви след като го опаковахте и до този момент? От колко време сте заедно? Има ли в багажа ви нещо, което не е ваше? Носите ли нещо за някого? Сами ли опаковахте багажа си?…. казват, че ситуацията в момента е много по-лека от онова, което е било преди няколко години. И все пак… Чек-ин. И отложен полет с два часа и половина (подозирам – нарочно).
Пристигаме в Тел Авив привечер, след цял ден прекаран на международната територия на летища и самолети.
25 градуса, палми и синьо небе (01.03.2010)
топло посрещане и кратка разходка до близкото центърче, преди да се е почнало (яденето)
всъшност аз съм единствената жена на въпросната вечеря; сватбата е в другиден, а тази вечер мъжете и жените са разделени – „женско и ергенско парти“, провеждани съответно в дома на младоженеца и на булката; за мъжете партито е просто обилна вечеря в разширен състав – гордият татко на младежа, брат му, чичовци, приятели, наборници от казармата… и аз.(!) вечерята завършва в двора с наргиле в очакване да се завърне нежната част от семейството.
при нея (нежната част) нещата са доста по-други; всички дружно отиват на някакво специално място, където булката бива „пречистена“ преди сватбата:
(добре че е топло, та не успяват да простудят горката девойка)
следва специфичен женски кокошарник
на сбирката присъства и цялата челяд, която не може да се грижи сама за себе си
жените се прибират, на по чаша превъзходен чай скалъпваме набързо план за на другия ден, включващ неприлично ранно ставане и – по леглата!
The Coast and the Hibbutz of Canaan
еврейската закуска е нещо като еврейската вечеря в здравословен вариант:
- пресни зеленчуци в неограничени количества и разновидности,
- сирене за мазане с доста ниска масленост (5% средно, 9% максимум),
- омлет с МНОГО праз или някаква друга зеленилка,
- странна, но доста вкусна, разновидност на кашкавал/европейско сирене с дупки, мноооооого тънко нарязано
- никаква разновидност на йогурт (горката аз! първата сутрин си останах гладна),
- нес кафе.
не пийте нес кафето. пийте чай. по-добре им се получава.
по кафенетата има еспресо все пак, ако душицата ви не може да оцелее без вълшебната напитка…
Едва съм си отворила очите и вече сме на път. Потегляме на север, покрай брега на Средиземно море. Първа цел, набелязана от нашия любезен домакин – античния град Кейсария (Ceaserea)
градът е процъфтял по време на управлението на цар Ирод (да, същия за който си мислите и да, по същото време), и като васал на Рим, разбира се, е притежавал всички характеристики на римското градоустройство и строителство, в това число амфитеатри, терми, аквадукти, храмове, ортогонална улична мрежа; Веспасиан е провъзгласен за император в Кейсария; един черен римски легионер (huko):
амфитеатърът на Ирод – тамън на брега, действието се е развивало под естествения декор на невероятния средиземноморски залез:
основи на характерните римски бани
и прекрасно запазени каменни сводове:
както и също толкова прекрасно запазени римски котки
ветровете на историята не са пощадили особено много града – той е бил последователно римски, византийски, арабски, кръстоноски, докато не бъде разрушен и погребан от Мамлюките през 13 век; и забравен; до началото на треската по античността в края на 19 век.
части от османските укрепления, с малко съвременна намеса отгоре
доста странно разбиране за „опазване на архитектурното наследство“
а това може би е от епохата на кръстоносците (невероятен свод, на живо изглежда вълшебно, особено като си представи човек че стои от 1000 години)
на изхода намираме банкомат и решаваме да се снабдим с шекели – валутата на Израел
стоте шекела, най-масовата банкнота:
три шекела са един долар, а около 5 – едно евро; банкнотите не са хартиени, а нещо като много тънка пластмаса/винил.
продължаваме на север.
град Хайфа, пристанище и обещаващо място, тъй като има възвишения покрай морето, които успокояват изтормозените ми от плоска шир очи;
целта ни са Бахайските градини:
които са затворени по някаква причина, така че успяваме да надзърнем в савсем малка част от тях
и продължаваме натам; пък и е време за обяд…
(Бахайството е най-младата религия, за по заинтересованите – тук)
„натам“ е мястото, обвито с най-много мистерия и истории, предавани от уста на уста, за мен – кибуцът.
за първи път чух за това социално-икономическо-идеологично явление във времената на бг-соц-а; звучеше като поучителна приказка повече, отколкото като реална история; ще цитирам текст от wiki, за не рискувам моето обяснение да залитне в романтична насока:
„Това са единствените общности в света, които всъщност са постигнали, поне за няколко десетилетия, комунизма с чистите му принципи, неопорочени от държавните структури и началства: всичко е общо и на всекиго според потребностите, от всеки според възможностите. Разликата е съществена от социализма познат в бившия съветски блок, тъй като кибуците са изградени на доброволен принцип.“
как звучи само, а?!?!
как изглежда
чисто новичката обща дневна-бар
и разбира се, причината да дойдем точно в ТОЗИ кибуц (ъъъ, тук се обажда архитектурната ми жилка, ще ме прощавате за нея):
автори: SO Architecture (имайте търпение, сайтът е на иврит)
това място, кибуцът, беше най-хубавото нещо в Израел; не се шегувам!; атмосферата, хората, алеите и малките къщички, потънали в зеленина, на които тераса им е ливадката отпред, дечурлигата на колелета, профучаващи покрай нас и безкрайното спокойствие… спрялото време; напомни ми моето детство…
днес кибуците отмират, глобализация, прогрес, консуматорско общество, държавата Израел процъфтява и комуните вече са излишни.
потегляме на изток, към мъртво море; денят преваля и стигаме река Йордан по тъмно; ако отидете в Израел и можете да пропуснете тази част – не се колебайте! предполагаемото място, където Исус е кръсен, е фанатизирана туристическа дестинация, от която откровено лъха на предприемачество и печалбарство – нищо повече.
много по-интересна е самата река – оазис в пустинята; реката извира от планината Ермон (нейде в Ливан), лъкатуши из северен Израел, създава Галилейското езеро и след като се оттече от него се превръща в границата между Йордания и Израел/окупирана Палестина/Западния бряг и накрая се влива в безотточното Мъртво море на около 450 м. под морското равнище; всъшност наименованието “западния бряг“, прокънтяло всички телевизионни емисии през последните не-знам-колко години, означава „западния бряг на река Йордан“; без реката огромни територии около нея в пет държави биха били безлюдни; използването на водите й е толкова мощно и повсеместно, че към момента тя буквално изчезва преди Мъртво море; реката изчезва, но не и конфликтите около нея...
jewish traditions
Денят на Сватбата; по ирония датата е Трети Март.
време е да разкажа малко за нашите любезни домакини – Рувен и Рути Пелег.
прекрасни хора, създали прекрасно голямо семейство – имат 4 деца, две момичета и две момчета; ще присъстваме на сватбата на третия по ред - Илел, горд младеж на 25г; всъшност 4 деца е някъде савсем малко над критичния минимум в Израел; Рути, например, има 6 братя и една сестра; как изглежда такова семейство:
така – сега малко аритметика – ако всички имат по осем деца (които също имат вече по няколко, вървейки към заветната бройка) и човек покани само роднините до първо коляно на двете щастливи фамилии – какво прекрасно число ще се получи, а?!! нееее - сватбата ще бъда савсем скромна – само 400 души.
не си представяте, че човек може да посрещне 400 души у дома, нали?! дддаааа, и на ресторант не може! затова някои кибуци са развили специфичен бизнес – организация на партита, семейни тържества и фирмени коктейли (може би не споменах, че кибуците, освен обработването на прилични територии земя около тях, задължително си имат и бизнес – къде фабрика за наденички, къде обувен цех, къде парти-център)
а организацията на подобно събитие никак не е проста работа; предната част на Залата, преди да дойдат гостите:
и зоната с масите
масите имат номера и на входа има списък с имената на гостите и масата, на която им е определено да седнат.
в израел е пролет и все още температурите, след като се скрие слънцето, са доста ниски за сватбените тоалети на дамите; ако сватбата се беше провела месец по-късно мястото щеше да предложи следната атмосфера:
грижливо подготвен декор за важното събетие
мястото за самия ритуал:
и нужния реквизит
семейството пристига на място към 7 вечерта, за да се увери, че всичко е безупречно; то е.
за младоженците има малка къщичка, която ще бъде на тяхно разположение вечерта; какво си помислихте сега! неееееее, всъшност мястото се използва повече за съхранение на втория чифт обувки, дамската чанта, връхните дрехи, препудряне на дамите и подготовка и осамотяване преди важните моменти; полека гостите започват да пристигат; до окончателното събиране на всички и началото на ритуала хората стоят прави или седят по масите на открито, бъбрят си, снимат се и похапват малки порциийки от всевъзможни манджи
в израел няма църковен брак и граждански брак; дори не се ходи в синагогата; фактическата церемония ще се случи на това място в рамките на идните 8-10 минути и ще бъде ръководена от ето този човек:
познахте – това е равинът; кратка инспекция заедно с бащата на младоженеца всичко ли е подготвено както трябва:
и сме готови за младата двойка; последни приготовления:
всеки от тях бива заведен до залата от родителите си, но към олтара вървят заедно
всъшност под балдахичнето се нарежда целокупната фамилия, като жените стоят от страната на булката, а мъжете от страната на младежа
церемонията е учудващо кратка, съдържа напътствено слово от равина, нещо като вричане на младоженеца, пръстен, чаша с вино, песен, която всички пеят заедно и звучно строшаване на чашата посредством настъпване
сервират вечерята
никое еврейско ядене не е пълноценно без хомос
никое от горепосочените не беше усетено от младоженците, тъй като те не седнаха – но не защото са обикаляли масите, а защото бяха на дансинга, а заедно с тях и половината гости; което ми напомня за въпроса с подаръците – такива просто няма; на входа на залата има нещо като урна/пощенска кутия, където хората пускат пликчета; толкоз.
общото впечатление е за скромни хора, които искрено се забавляват!
към един през нощта залата започна да се опразва и към 2 вече се бяхме прибрали; следва поредния работен ден…
еврейската работна седмица започва в неделя и завършва в петък по обяд (смятайте – това си е пет дни и половина); петък вечер е времето за традиционната семейна вечеря Kiddush, след която започва свещеният Шабат – събота – Sabath; доста дълго се чудих защо денят, определен за сватбата, е сряда – всъшност петъчната вечеря и съботния ден са толкова „религиозно“ семейни празници, че няма как да бъдат съчетани с извънсемейно мероприятие; останах с впечатление, че религиозната част е доста слабо застъпена, но всъшност ме очакваха въпросните петък и събота, когато в доста по-тесен семеен кръг (само към 40 души) отбелязването на събитието щеше да продължи; трябва да призная – през целия ни престой у семейство Пелег всяка вечер се нижеха върволици от хора – братята и сестрите на родителите, приятели на младоженеца, наборници от Газа, където е служил по време на задължителната военна служба, по-големите брат и сестра, които вече живеят отделно и имат свои семейства… Рути готви в казармени количества - не бях виждала печка, на която се готви и на четирите котлона едновременно; част от семейното барбекю:
тези „приятелски вечери“ създадоха у мен впечатлението, че няма бариера между поколенията – нито в разговорите, нито в поведението, родители и деца седят с удоволствие заедно на една маса до късно вечерта, разговарят, разнасят манджи нагоре-надолу, пушат наргиле… и НЕ гледат телевизия; в дневната на домакините ни няма телевизор изобщо! сякаш социалната среда е заместена от семейната среда – при осем деца вероятно не може и да бъде по друг начин (което не означава, че нямат телевизори изобщо, нито че нямат интернет – както се изрази един от младежите – in Israel if you don’t have Facebook – you don’t exist).
децата, броят им, раждането и отглеждането им е най-осезаемата културна разлика със съвременното българско общество; въпреки многобройната челяд жените са пълноправна част от работната сила на Израел, защото майчинството трае едва три месеца; след това – ясли и детски градини, а жената се връща на работа; градините са уредени прекрасно, като на държавни разноски всяка година се реновират из основи; самите евреи смятат, че е вредно детето да не бъде давано на градина, тъй като не може да развие комуникационни и социални умения; при всяко следващо дете издръжката, която държавата плаща на семейството (като детски надбавки) на дете се увеличава; а отношението на хората към децата е като към някакво общо благо, независимо чии са – може би затова приятелите на Илел се чувстваха като у дома си и взимаха дейно участие в организацията на вечерята, все едно помагат на собствената си майка; което не означава, че мъжете са особено заети в домакинската работа, патриархатът властва с пълна сила в къщи, но пък татковците са силно ангажирани с грижата за поколението; забележете кой държи малките на общата семейна снимка.
тази културна особеност на еврейското семейство има своя религиозен корен – много ясно видим при ортодоксалните евреи; това явление като цяло е доста странно и трудно за разбиране, поне от гледната точка на моя евро-балкански мироглед; малко декор преди да разкажа – това е град Bene Baraq:
близо 1/4 от населението на Израел са ортодоксални евреи – на човешки език – живеят изцяло според повелите на религията; дотук – всичко е ок; само дето те не работят, мъжете всъшност по цял ден (а често и нощ) четат Тората, а жените раждат деца; държавата им е организирала градчета, в които това да се случва, без да бъдат обезпокоявани от останалия свят и им плаща месечна издръжка; стоките в тези градчета са с изкуствено занижени цени (ако сте решили да пазарувате нещо – това е мястото), ресторантите са само кашер, а в събота не можеш до отидеш до тях по друг начин, освен пеш…
(карането на кола е забранено в събота, както и всякакви други неща, които са свързани с работа, електричество и незнамощекакво; когато попитах какво Е РАЗРЕШЕНО да правиш на Шабат – отговорът беше да четеш Тората, да спиш, да разговаряш, да се разхождаш и да се храниш; друго не можаха да измислят; тук веднага се сещам да попитам как се хранят, като е забранено да се готви – хаха! те са го измислили, хората – яденето е сготвено предишния ден и се съхранява в спецялни съдове, за да остане топло за Шабат; всъшност изрично са забранени всякакви действия, свързани с палене на огън и, колкото и да е странно, същото се отнася и за гасене на огън)
градчетата по нищо не се различават, на пръв поглед, от всеки друг израелски град, освен по хората, специфичното мъжко облекло и прически
жените покриват косите си или носят перуки, а дългите кичури се отглеждат от рано…
оказа се, че кичурите не са задължителни; юдеизма също има различни направления, принадлежността към които се демонстрира по всевъзможни начини – този младеж, например, има доста характерни панталони и чорапки:
светското население на Израел в известна степен не одобрява напълно дотирането на тези градове-резервати (и хора), но не поради финансовата му страна, а поради човешката – да си дете на ортодоксални евреи е почти единственото извинение да не те вземат в казарма; а военната повинност е повсеместна, задължителна, неизбежна и дълга – момчетата служат 3 години, а момичетата – 2, след което могат да ги извикат по всяко време; а до савсем скоро в държавата си е било почти военно положение, без да се имат пред вид всички офицялни и неофицялни войни, които Израел води с всяка от съседните си държави в един или друг период от доста кратката си история (1948г)
хвърляме един бърз поглед върху съвременната карта на Израел
светло оранжевките територии са населени с палестинци, или както те ги наричат – Фалестинци, и са, меко казано, спорни; а цялата южна половина е пустиня; сега погледнете пак северната половина и съберете 6 милиона евреи… цялата територия на държавата Израел е 27 000 кв.км. или една четвърт от България…
и какво са направили, че за няколко години да променят живота си? тоест, от постоянното военно присъствие да остане само спомен и тук-там хора, разхождащи се с автоматични пушки, както аз се разхождам с фотоапарата? или поне да не осъмват с взривена магистрала всяка сутрин…
построили са стена; около оранжевкото; или по-голямата част от него, където са палестинците; на стената има пропусквателни пунктове; с фейс контрол.
оттатък стената арабите си живеят по арабски, но ако искат да преминат… хммм, тараш на колите е най-малкото, което ги очаква на пропуска; офицялно имат някакво самоуправление, но то не изключва военното присъствие на Израел; само стената на места не стига явно, ми има и двойна бодлива тел с полоса по средата
следва...
Канаан, ако все още се чудите, е Обетованата земя, Обещаната земя, основата на света. Или поне така казва стария завет, Тората, в която вярват евреите…. 3300 години преди Христа (колко неприлична датировка, имайки предвид, че Те не Го смятат за Месията) Мойсей театрално превел еврейското племе през Червено море, после героично пресекли пустинята, за да стигнат Там – в земите, които Господ е обещал да бъдат техни forever and ever….
какви земи, а?!! – днешен Израел
ще ви разкажа за държавата Израел, през 21 век; което неизбежно изисква да ви разкажа и за диаспора, холокоста, военно присъствие, религии, малко етническо напрежение и много история…
този път (като никога до сега) отиваме на гости, да бъдем честни – на сватба! та има и малко inside story…
Полетът ни за Тел Авив е определен за 11 ч. сутринта и, изрично предупредени да сме 3 часа по-рано на летището, се изсипваме в 8ч със сънени очи на терминал Заминаващи. Чек-ин-а е отворен. Пред гишетата има заграждения (заемат половината зала) и още като минеш те поема един симпатичен младеж със странни въпроси и малко листче, на което скришно си записва нещо. За първи път ли отивате в Израел? Сам ли пътувате? Какви са отношенията ви? Сами ли си опаковахте багажа? Къде беше багажа ви след като го опаковахте и до този момент? От колко време сте заедно? Има ли в багажа ви нещо, което не е ваше? Носите ли нещо за някого? Сами ли опаковахте багажа си?…. казват, че ситуацията в момента е много по-лека от онова, което е било преди няколко години. И все пак… Чек-ин. И отложен полет с два часа и половина (подозирам – нарочно).
Пристигаме в Тел Авив привечер, след цял ден прекаран на международната територия на летища и самолети.
25 градуса, палми и синьо небе (01.03.2010)
топло посрещане и кратка разходка до близкото центърче, преди да се е почнало (яденето)
всъшност аз съм единствената жена на въпросната вечеря; сватбата е в другиден, а тази вечер мъжете и жените са разделени – „женско и ергенско парти“, провеждани съответно в дома на младоженеца и на булката; за мъжете партито е просто обилна вечеря в разширен състав – гордият татко на младежа, брат му, чичовци, приятели, наборници от казармата… и аз.(!) вечерята завършва в двора с наргиле в очакване да се завърне нежната част от семейството.
при нея (нежната част) нещата са доста по-други; всички дружно отиват на някакво специално място, където булката бива „пречистена“ преди сватбата:
(добре че е топло, та не успяват да простудят горката девойка)
следва специфичен женски кокошарник
на сбирката присъства и цялата челяд, която не може да се грижи сама за себе си
жените се прибират, на по чаша превъзходен чай скалъпваме набързо план за на другия ден, включващ неприлично ранно ставане и – по леглата!
The Coast and the Hibbutz of Canaan
еврейската закуска е нещо като еврейската вечеря в здравословен вариант:
- пресни зеленчуци в неограничени количества и разновидности,
- сирене за мазане с доста ниска масленост (5% средно, 9% максимум),
- омлет с МНОГО праз или някаква друга зеленилка,
- странна, но доста вкусна, разновидност на кашкавал/европейско сирене с дупки, мноооооого тънко нарязано
- никаква разновидност на йогурт (горката аз! първата сутрин си останах гладна),
- нес кафе.
не пийте нес кафето. пийте чай. по-добре им се получава.
по кафенетата има еспресо все пак, ако душицата ви не може да оцелее без вълшебната напитка…
Едва съм си отворила очите и вече сме на път. Потегляме на север, покрай брега на Средиземно море. Първа цел, набелязана от нашия любезен домакин – античния град Кейсария (Ceaserea)
градът е процъфтял по време на управлението на цар Ирод (да, същия за който си мислите и да, по същото време), и като васал на Рим, разбира се, е притежавал всички характеристики на римското градоустройство и строителство, в това число амфитеатри, терми, аквадукти, храмове, ортогонална улична мрежа; Веспасиан е провъзгласен за император в Кейсария; един черен римски легионер (huko):
амфитеатърът на Ирод – тамън на брега, действието се е развивало под естествения декор на невероятния средиземноморски залез:
основи на характерните римски бани
и прекрасно запазени каменни сводове:
както и също толкова прекрасно запазени римски котки
ветровете на историята не са пощадили особено много града – той е бил последователно римски, византийски, арабски, кръстоноски, докато не бъде разрушен и погребан от Мамлюките през 13 век; и забравен; до началото на треската по античността в края на 19 век.
части от османските укрепления, с малко съвременна намеса отгоре
доста странно разбиране за „опазване на архитектурното наследство“
а това може би е от епохата на кръстоносците (невероятен свод, на живо изглежда вълшебно, особено като си представи човек че стои от 1000 години)
на изхода намираме банкомат и решаваме да се снабдим с шекели – валутата на Израел
стоте шекела, най-масовата банкнота:
три шекела са един долар, а около 5 – едно евро; банкнотите не са хартиени, а нещо като много тънка пластмаса/винил.
продължаваме на север.
град Хайфа, пристанище и обещаващо място, тъй като има възвишения покрай морето, които успокояват изтормозените ми от плоска шир очи;
целта ни са Бахайските градини:
които са затворени по някаква причина, така че успяваме да надзърнем в савсем малка част от тях
и продължаваме натам; пък и е време за обяд…
(Бахайството е най-младата религия, за по заинтересованите – тук)
„натам“ е мястото, обвито с най-много мистерия и истории, предавани от уста на уста, за мен – кибуцът.
за първи път чух за това социално-икономическо-идеологично явление във времената на бг-соц-а; звучеше като поучителна приказка повече, отколкото като реална история; ще цитирам текст от wiki, за не рискувам моето обяснение да залитне в романтична насока:
„Това са единствените общности в света, които всъщност са постигнали, поне за няколко десетилетия, комунизма с чистите му принципи, неопорочени от държавните структури и началства: всичко е общо и на всекиго според потребностите, от всеки според възможностите. Разликата е съществена от социализма познат в бившия съветски блок, тъй като кибуците са изградени на доброволен принцип.“
как звучи само, а?!?!
как изглежда
чисто новичката обща дневна-бар
и разбира се, причината да дойдем точно в ТОЗИ кибуц (ъъъ, тук се обажда архитектурната ми жилка, ще ме прощавате за нея):
автори: SO Architecture (имайте търпение, сайтът е на иврит)
това място, кибуцът, беше най-хубавото нещо в Израел; не се шегувам!; атмосферата, хората, алеите и малките къщички, потънали в зеленина, на които тераса им е ливадката отпред, дечурлигата на колелета, профучаващи покрай нас и безкрайното спокойствие… спрялото време; напомни ми моето детство…
днес кибуците отмират, глобализация, прогрес, консуматорско общество, държавата Израел процъфтява и комуните вече са излишни.
потегляме на изток, към мъртво море; денят преваля и стигаме река Йордан по тъмно; ако отидете в Израел и можете да пропуснете тази част – не се колебайте! предполагаемото място, където Исус е кръсен, е фанатизирана туристическа дестинация, от която откровено лъха на предприемачество и печалбарство – нищо повече.
много по-интересна е самата река – оазис в пустинята; реката извира от планината Ермон (нейде в Ливан), лъкатуши из северен Израел, създава Галилейското езеро и след като се оттече от него се превръща в границата между Йордания и Израел/окупирана Палестина/Западния бряг и накрая се влива в безотточното Мъртво море на около 450 м. под морското равнище; всъшност наименованието “западния бряг“, прокънтяло всички телевизионни емисии през последните не-знам-колко години, означава „западния бряг на река Йордан“; без реката огромни територии около нея в пет държави биха били безлюдни; използването на водите й е толкова мощно и повсеместно, че към момента тя буквално изчезва преди Мъртво море; реката изчезва, но не и конфликтите около нея...
jewish traditions
Денят на Сватбата; по ирония датата е Трети Март.
време е да разкажа малко за нашите любезни домакини – Рувен и Рути Пелег.
прекрасни хора, създали прекрасно голямо семейство – имат 4 деца, две момичета и две момчета; ще присъстваме на сватбата на третия по ред - Илел, горд младеж на 25г; всъшност 4 деца е някъде савсем малко над критичния минимум в Израел; Рути, например, има 6 братя и една сестра; как изглежда такова семейство:
така – сега малко аритметика – ако всички имат по осем деца (които също имат вече по няколко, вървейки към заветната бройка) и човек покани само роднините до първо коляно на двете щастливи фамилии – какво прекрасно число ще се получи, а?!! нееее - сватбата ще бъда савсем скромна – само 400 души.
не си представяте, че човек може да посрещне 400 души у дома, нали?! дддаааа, и на ресторант не може! затова някои кибуци са развили специфичен бизнес – организация на партита, семейни тържества и фирмени коктейли (може би не споменах, че кибуците, освен обработването на прилични територии земя около тях, задължително си имат и бизнес – къде фабрика за наденички, къде обувен цех, къде парти-център)
а организацията на подобно събитие никак не е проста работа; предната част на Залата, преди да дойдат гостите:
и зоната с масите
масите имат номера и на входа има списък с имената на гостите и масата, на която им е определено да седнат.
в израел е пролет и все още температурите, след като се скрие слънцето, са доста ниски за сватбените тоалети на дамите; ако сватбата се беше провела месец по-късно мястото щеше да предложи следната атмосфера:
грижливо подготвен декор за важното събетие
мястото за самия ритуал:
и нужния реквизит
семейството пристига на място към 7 вечерта, за да се увери, че всичко е безупречно; то е.
за младоженците има малка къщичка, която ще бъде на тяхно разположение вечерта; какво си помислихте сега! неееееее, всъшност мястото се използва повече за съхранение на втория чифт обувки, дамската чанта, връхните дрехи, препудряне на дамите и подготовка и осамотяване преди важните моменти; полека гостите започват да пристигат; до окончателното събиране на всички и началото на ритуала хората стоят прави или седят по масите на открито, бъбрят си, снимат се и похапват малки порциийки от всевъзможни манджи
в израел няма църковен брак и граждански брак; дори не се ходи в синагогата; фактическата церемония ще се случи на това място в рамките на идните 8-10 минути и ще бъде ръководена от ето този човек:
познахте – това е равинът; кратка инспекция заедно с бащата на младоженеца всичко ли е подготвено както трябва:
и сме готови за младата двойка; последни приготовления:
всеки от тях бива заведен до залата от родителите си, но към олтара вървят заедно
всъшност под балдахичнето се нарежда целокупната фамилия, като жените стоят от страната на булката, а мъжете от страната на младежа
церемонията е учудващо кратка, съдържа напътствено слово от равина, нещо като вричане на младоженеца, пръстен, чаша с вино, песен, която всички пеят заедно и звучно строшаване на чашата посредством настъпване
сервират вечерята
никое еврейско ядене не е пълноценно без хомос
никое от горепосочените не беше усетено от младоженците, тъй като те не седнаха – но не защото са обикаляли масите, а защото бяха на дансинга, а заедно с тях и половината гости; което ми напомня за въпроса с подаръците – такива просто няма; на входа на залата има нещо като урна/пощенска кутия, където хората пускат пликчета; толкоз.
общото впечатление е за скромни хора, които искрено се забавляват!
към един през нощта залата започна да се опразва и към 2 вече се бяхме прибрали; следва поредния работен ден…
еврейската работна седмица започва в неделя и завършва в петък по обяд (смятайте – това си е пет дни и половина); петък вечер е времето за традиционната семейна вечеря Kiddush, след която започва свещеният Шабат – събота – Sabath; доста дълго се чудих защо денят, определен за сватбата, е сряда – всъшност петъчната вечеря и съботния ден са толкова „религиозно“ семейни празници, че няма как да бъдат съчетани с извънсемейно мероприятие; останах с впечатление, че религиозната част е доста слабо застъпена, но всъшност ме очакваха въпросните петък и събота, когато в доста по-тесен семеен кръг (само към 40 души) отбелязването на събитието щеше да продължи; трябва да призная – през целия ни престой у семейство Пелег всяка вечер се нижеха върволици от хора – братята и сестрите на родителите, приятели на младоженеца, наборници от Газа, където е служил по време на задължителната военна служба, по-големите брат и сестра, които вече живеят отделно и имат свои семейства… Рути готви в казармени количества - не бях виждала печка, на която се готви и на четирите котлона едновременно; част от семейното барбекю:
тези „приятелски вечери“ създадоха у мен впечатлението, че няма бариера между поколенията – нито в разговорите, нито в поведението, родители и деца седят с удоволствие заедно на една маса до късно вечерта, разговарят, разнасят манджи нагоре-надолу, пушат наргиле… и НЕ гледат телевизия; в дневната на домакините ни няма телевизор изобщо! сякаш социалната среда е заместена от семейната среда – при осем деца вероятно не може и да бъде по друг начин (което не означава, че нямат телевизори изобщо, нито че нямат интернет – както се изрази един от младежите – in Israel if you don’t have Facebook – you don’t exist).
децата, броят им, раждането и отглеждането им е най-осезаемата културна разлика със съвременното българско общество; въпреки многобройната челяд жените са пълноправна част от работната сила на Израел, защото майчинството трае едва три месеца; след това – ясли и детски градини, а жената се връща на работа; градините са уредени прекрасно, като на държавни разноски всяка година се реновират из основи; самите евреи смятат, че е вредно детето да не бъде давано на градина, тъй като не може да развие комуникационни и социални умения; при всяко следващо дете издръжката, която държавата плаща на семейството (като детски надбавки) на дете се увеличава; а отношението на хората към децата е като към някакво общо благо, независимо чии са – може би затова приятелите на Илел се чувстваха като у дома си и взимаха дейно участие в организацията на вечерята, все едно помагат на собствената си майка; което не означава, че мъжете са особено заети в домакинската работа, патриархатът властва с пълна сила в къщи, но пък татковците са силно ангажирани с грижата за поколението; забележете кой държи малките на общата семейна снимка.
тази културна особеност на еврейското семейство има своя религиозен корен – много ясно видим при ортодоксалните евреи; това явление като цяло е доста странно и трудно за разбиране, поне от гледната точка на моя евро-балкански мироглед; малко декор преди да разкажа – това е град Bene Baraq:
близо 1/4 от населението на Израел са ортодоксални евреи – на човешки език – живеят изцяло според повелите на религията; дотук – всичко е ок; само дето те не работят, мъжете всъшност по цял ден (а често и нощ) четат Тората, а жените раждат деца; държавата им е организирала градчета, в които това да се случва, без да бъдат обезпокоявани от останалия свят и им плаща месечна издръжка; стоките в тези градчета са с изкуствено занижени цени (ако сте решили да пазарувате нещо – това е мястото), ресторантите са само кашер, а в събота не можеш до отидеш до тях по друг начин, освен пеш…
(карането на кола е забранено в събота, както и всякакви други неща, които са свързани с работа, електричество и незнамощекакво; когато попитах какво Е РАЗРЕШЕНО да правиш на Шабат – отговорът беше да четеш Тората, да спиш, да разговаряш, да се разхождаш и да се храниш; друго не можаха да измислят; тук веднага се сещам да попитам как се хранят, като е забранено да се готви – хаха! те са го измислили, хората – яденето е сготвено предишния ден и се съхранява в спецялни съдове, за да остане топло за Шабат; всъшност изрично са забранени всякакви действия, свързани с палене на огън и, колкото и да е странно, същото се отнася и за гасене на огън)
градчетата по нищо не се различават, на пръв поглед, от всеки друг израелски град, освен по хората, специфичното мъжко облекло и прически
жените покриват косите си или носят перуки, а дългите кичури се отглеждат от рано…
оказа се, че кичурите не са задължителни; юдеизма също има различни направления, принадлежността към които се демонстрира по всевъзможни начини – този младеж, например, има доста характерни панталони и чорапки:
светското население на Израел в известна степен не одобрява напълно дотирането на тези градове-резервати (и хора), но не поради финансовата му страна, а поради човешката – да си дете на ортодоксални евреи е почти единственото извинение да не те вземат в казарма; а военната повинност е повсеместна, задължителна, неизбежна и дълга – момчетата служат 3 години, а момичетата – 2, след което могат да ги извикат по всяко време; а до савсем скоро в държавата си е било почти военно положение, без да се имат пред вид всички офицялни и неофицялни войни, които Израел води с всяка от съседните си държави в един или друг период от доста кратката си история (1948г)
хвърляме един бърз поглед върху съвременната карта на Израел
светло оранжевките територии са населени с палестинци, или както те ги наричат – Фалестинци, и са, меко казано, спорни; а цялата южна половина е пустиня; сега погледнете пак северната половина и съберете 6 милиона евреи… цялата територия на държавата Израел е 27 000 кв.км. или една четвърт от България…
и какво са направили, че за няколко години да променят живота си? тоест, от постоянното военно присъствие да остане само спомен и тук-там хора, разхождащи се с автоматични пушки, както аз се разхождам с фотоапарата? или поне да не осъмват с взривена магистрала всяка сутрин…
построили са стена; около оранжевкото; или по-голямата част от него, където са палестинците; на стената има пропусквателни пунктове; с фейс контрол.
оттатък стената арабите си живеят по арабски, но ако искат да преминат… хммм, тараш на колите е най-малкото, което ги очаква на пропуска; офицялно имат някакво самоуправление, но то не изключва военното присъствие на Израел; само стената на места не стига явно, ми има и двойна бодлива тел с полоса по средата
следва...
))
Коментар