Tweet
Знам, че вече тук има няколко репортажа за тези два екзотични средиземноморски острова, но ще се опитаме с помощта на колегата Гълъбин Колев да ви представим обектите на трипа ни в малко по-различна светлина, тъй като претендираме, че сме основоположници на един нов вид ендуро-туризъм, а именно този със спортни мотоциклети. Отдавна имахме идея за това, но след експеримента вече сме убедени, че това е "свободата да стигнеш навсякъде, където си пожалаеш", дори и сред милиони тонове камъни, с каквито ще ви посрещне остров Крит.
Какво ви трябва за целта ? Един шибан пикап, какъвто е Тойота Хайлукс
, два спортни ендуро мотоциклета каквито са КТМ 450 ЕХС и Бета 450, около две хиляди евара в джоба, няколко еднолитровки "Джак" и разбира се гуми ... всякакви. 
Чакайте, да не забравя и съекипниците !
Те трябва да са на един акъл, пък може той и да е по-малко, с еднакви интереси, да се допълват взаимно и да се разбират. Такива сме аз и Гълъбин ! С Гъби имаме няколко годишно приятелство като трасе-координатори на шампионата по ендуро и се разбираме само с по една тънко изречена майна.
Бих ви препоръчал също, ако искате да направите сечено на жена си, да я заведете на островите именно през март ! Водата е все още студена, няма никакви развлечения, повечето заведения са затворени, магазините - също и тя би си прекарала "чудесно", докато вие кръстосвате джандемите наоколо.
А да, щях да забравя !
Ако имате нова приятелка или любовница, харесвате я много, а нямате навик да се задържате с една и съща, заведете я на Крит в някое китно, усамотено комплексче с частен плаж и с три-четири малки хотела наоколо. За седмица я скъсайте от ... водни ски ! Гаранция, че ще ви дойде до гуша !
До тук със съветите, взимам евтино за тях ! Дамите са tax - free !
Започвам разказа в картинки, но искам предварително да поясня, че дамите които очакват да видят по стар Crazy job-ски обичай голи мъжки задници или предници, ще останат разочаровани. Ние, като едни истински естети не се повтаряме никога ! ... в нищо !
Коя дата и кой ден беше и.ъ ли маа му, но беше студено, особено в София ! Трябваше да тръгнем рано, за да избегнем трафика в столицата, че да не пътуваме до Атина толкова, колкото до Перник и затова бяхме натоварили още в 6:30. Аз бях спал вечерта само 2 часа, но от Стара Загора до София по магистралата си доспах. Нито си спомням Пловдив, ни Пазарджик, ни тунела даже !
Споменах вече за гумите. Ето външните !
Гълъбин носеше вътрешните. Аз бях само с един мус отзад и толкова. дано не се наложеше да правим гуми, че и двамата както обичаме ...
Много як пикап е хайлукс-а ! Вижте на колко оборота с колко върви !
Ха-ха, това се оказа повреда в километража, която понякога се появяваше в движение, понякога - не. Стрелката засядаше и не помръдваше. Точно правехме клип на повредата за пред гаранционния сервиз, Гълъбин обясняваше, че при 4500 оборота стрелката пак си стои на същото място и ни спряха с надвишение от 60 км/ч.
Показахме на полицая заседналата стрелка и той заключи философски: "Ами да 170, защо не карате по бавно ?"
Пихме по един морков и ... напред към Пирея !
Дори след Сандански обстановката беше такава. Очаквахме снегът да премине в дъжд, но не би. Както си личи от по-предната снимка, карахме бавно и внимателно !
Като стари навигатори с традиции, бяхме оборудвани с два гармина. Единият работеше на 1.2 км, а другият на 300 м. Няма лабаво ! Само дето Нувито постоянно ни прекарваше за по-направо по западния бряг на Гърция.
Не спря да вали до Атина. На всичко отгоре, сигурно отново за да ми направят на мен сечено, гърците бяха отбили пътя покрай Олимп чак до морето. Винаги става така като пътувам из Византия ! Или ще ми приберат номерата или ще ме отбият да обикалям орталъците.
Пътищата покрай планините се бяха превърнали в реки.
Всичко ни беше нагласено като по турски часовник. Заобиколихме трафика в Атина от запад и учудващо бързо стигнахме до феритата в Пирея. Това ни беше и целта, да стигнем по-рано, за да може да се спазарим за цената на билетите, както ни посъветва моят приятел Янко Чуров. Пазарихме се с Гълъбин на почивки, изкарахме 25% намаление и когато се качихме на кораба се оказа, че са ни взели 25% отгоре ! Заканихме се на ферито за Санторини да отидем още по рано, че да можем да се спазарим вече както трябва.
Явно в Пирея не сме наблегнали достатъчно на пазарлъка за билети, тъй като ни остана време дори да вечеряме ... разбира се, че сувлаки. Какво друго може да се яде в Гърция набързо освен освен гюрус - пита или шишчета ?
Тука гледам като тряснат, ама Гълъбин ме изненада с кадъра и не успях да си докарам леко глупавата стандартна физиономия.
Както всичко в Гърция и на фериботното пристанище уж има ред, а всъщност няма никакъв. Всеки влиза и излиза от където му падне и кара със 120 покрай навързаните на кея лодки.
Изразявам се с думата "лодки" за 4 етажните фериботи, защото съм свирил в чужбина на 11 етажни и тия ми се струват като рибарски корита.
Разбира се, за наш късмет, ние пътувахме за Крит с най-старта и очукана барака, пребоядисвана около 116 пъти и се наложи да се приберем в уютната си и просторна каюта, та да се утешим с "малка" бутилка Джак и превъзходни прясно печени ядки, които продаваха на една сергия точно до коритото ни. Явно гърците след като са разбрали с колко уиски пътуваме са домъкнали сергията нарочно !
Представете си само колко пъти съм наливал на Гълъбин в тая малка чашка от кафе ! Решихме на "леката почерпка" да начертаем плана за другия ден. Начертахме нещо, ама не си го спомням ...
Το πρωί - което ще рече "на сутринта", вторият по големина град на Крит (Ханя) ни посрещна неприветливо. Беше валяло и влажни мъгли се стелеха по склоновете на планината.
Трябваше да се отправим към селцето Chora Sfakion (няма да ви го пиша на гръцки), което бяхме избрали за база, тъй като наоколо имаше най-много природни чудеса. По стар гръцки обичай обаче и сега ни отклониха от главния път. Навъртяхме бая километри екстра, но пък видяхме страхотни пейзажи като този ! Ашколсун ! (μπράβο!)
Слънцето се бе издигнало над облаците, ние - също с пикапа и двата мотора.
Не нзам как да ги наричм ... критени или критияни местните жители, но тамошният "пътстрой инженеринг" изобщо не се е съобразявал с наклони и градуси, когато се е развихрил да асфалтира. Серпентини, та серпентини да видите !
Точно на билото на планината видяхме 10 сантиметрова табела, която ни кандърдисваше, ако си падаме по страшни панорами да се отклоним по черния път вляво. Разбира се, че си падахме !
Панорама нямаше, но пък Гъби изпита качествата на пикапа и това дали ще може да го обърне на 5 метра тесен път.
Точно тук направихме кратък творчески консулт и в хор решихме да тръгнем да видим най-якия плаж в света, че да не се разкарваме пак до там утре с моторите, тъй като се кара прекалено много асфалт.
Местните разказват, че в Крит на човек се пада по църква.
Сигурно и вятърните генератори са така ...
Те са нацвъкани по билото един до друг, но ние като минавахме си почиваха.
Това е типичната картина на Крит ! Кози - по хубави от жените, малки овце (тип траялки) и камъни на корем.
Абе камъни, камъни, ама си имат чар, не като нашенските !
... и много портокалья ! Не се учудвайте на думата портокали, така се произнася на грицки, когато става въпрос за множествено число. По тая логика се чудехме дали на Крит съществува дума за ед.число на камънья ?!
На Крит беше пролет в разгара си. 20 градуса outside, цветята са цъфнали, тревата - зелена, водата - синя, овцете - боядисани ... всичко както си е редно !
Маслините вече са обрани навсякъде и се обработват.
В Крит няма май нито едно голямо предприятие (както в България). Най-серозното производство е добиването на зехтин !
Ето я и нашата цел - плажът Елафониси ! Най-якото на тоя плаж било, че можеш да стигнеш от по-големия остров на по-малкия пеш. Голям праз !
След телефонна консултация за около 100-тина лева с колегата от форума Кро, за което му се извиняваме, хванахме черен път, който ни водеше по още по-засукани серпентини до морското ниво. По пътя щракахме ... разбира се, че кози.
Коя от коя по-симпатични.
В равното видяхме за пръв път овце, които не бяха траялки, а с нормално окачване, като нешенските.
Вече сме на плажа. Романтика, малко пясък и за радост на Чинела, лодка с двигател "Хонда".
Гълъбин е уморен от карането и докато го снимам, явно е заспал ...
Ами, това е прехваляният плаж и освен зеленикавата и чиста вода, не виждах чак толкова вълнуващи неща, пък знам ли, може и да съм се изчанчил и аз вече, като художник - авангардист.
Още един поглед към култовото място, едвам прокаран между камарите скали.
В съседство се намира селцето Мони ... к'во беше там ... няма значение. Красиви, малки хотелчета от типа. Няма билдинги, няма резори ! Нищо не разбират критеяните от туризъм явно !
Караме по западния бряг на Крит, гладни сме, изнервени и изведнъж ... нашата таверна в нищото ! На всичко отгоре и работи ! Кеф !
Собствениците спряха да доят козите, избърсаха си ръцете в крачолите и се захванаха услужливо да ни готвят. Аз пощраках малко цветя наоколо.
- Италиано ? - обърнаха се те към нас.
- Тц, булгариан - отговорихме засегнати ние.
И тук плетат кошниците като нас, а от къде намират върба ?
Алое ... вера.
Типичен критски пейзаж ! Амфора (за зехтин), характерно дръвче и ... разбира се, че на бакграунд - камъни.
Чакаме обяда все още ... На масата са разположени най-нужните аксесоари.
Аз се забавлявам с бира. Горещо е на обяд !
Еха-а, истинска гръцка салата ! ... само, че без маслини. Срамота ! Трябваше да си останем явно италианци и да кажем едно "Си-и !"
Имаше пак от омразните ми сувлакья, но за десерт ядохме чудесно пържено
козе сирене, полято обилно с мед от частното стопанство на домакините ни.
Не ни сервираха и лимони, та трябваше да ставаме и да се присягаме чак от дъвото над нас ! Мошенници !
Предполагам, че на кръчмарката в края на краищата и е станало съвестно за дето не сме италианци и ни черпи for free с по една ракия и кисело мляко, което трудно се реже с лъжица, отрупано със сладко от портокали. Беше "The best", както казват в Харманли.
Какво ви трябва за целта ? Един шибан пикап, какъвто е Тойота Хайлукс
, два спортни ендуро мотоциклета каквито са КТМ 450 ЕХС и Бета 450, около две хиляди евара в джоба, няколко еднолитровки "Джак" и разбира се гуми ... всякакви. Чакайте, да не забравя и съекипниците !
Те трябва да са на един акъл, пък може той и да е по-малко, с еднакви интереси, да се допълват взаимно и да се разбират. Такива сме аз и Гълъбин ! С Гъби имаме няколко годишно приятелство като трасе-координатори на шампионата по ендуро и се разбираме само с по една тънко изречена майна.
Бих ви препоръчал също, ако искате да направите сечено на жена си, да я заведете на островите именно през март ! Водата е все още студена, няма никакви развлечения, повечето заведения са затворени, магазините - също и тя би си прекарала "чудесно", докато вие кръстосвате джандемите наоколо.
А да, щях да забравя !
Ако имате нова приятелка или любовница, харесвате я много, а нямате навик да се задържате с една и съща, заведете я на Крит в някое китно, усамотено комплексче с частен плаж и с три-четири малки хотела наоколо. За седмица я скъсайте от ... водни ски ! Гаранция, че ще ви дойде до гуша !
До тук със съветите, взимам евтино за тях ! Дамите са tax - free !
Започвам разказа в картинки, но искам предварително да поясня, че дамите които очакват да видят по стар Crazy job-ски обичай голи мъжки задници или предници, ще останат разочаровани. Ние, като едни истински естети не се повтаряме никога ! ... в нищо !
Коя дата и кой ден беше и.ъ ли маа му, но беше студено, особено в София ! Трябваше да тръгнем рано, за да избегнем трафика в столицата, че да не пътуваме до Атина толкова, колкото до Перник и затова бяхме натоварили още в 6:30. Аз бях спал вечерта само 2 часа, но от Стара Загора до София по магистралата си доспах. Нито си спомням Пловдив, ни Пазарджик, ни тунела даже !
Споменах вече за гумите. Ето външните !
Гълъбин носеше вътрешните. Аз бях само с един мус отзад и толкова. дано не се наложеше да правим гуми, че и двамата както обичаме ...
Много як пикап е хайлукс-а ! Вижте на колко оборота с колко върви !
Ха-ха, това се оказа повреда в километража, която понякога се появяваше в движение, понякога - не. Стрелката засядаше и не помръдваше. Точно правехме клип на повредата за пред гаранционния сервиз, Гълъбин обясняваше, че при 4500 оборота стрелката пак си стои на същото място и ни спряха с надвишение от 60 км/ч.
Показахме на полицая заседналата стрелка и той заключи философски: "Ами да 170, защо не карате по бавно ?"
Пихме по един морков и ... напред към Пирея !
Дори след Сандански обстановката беше такава. Очаквахме снегът да премине в дъжд, но не би. Както си личи от по-предната снимка, карахме бавно и внимателно !
Като стари навигатори с традиции, бяхме оборудвани с два гармина. Единият работеше на 1.2 км, а другият на 300 м. Няма лабаво ! Само дето Нувито постоянно ни прекарваше за по-направо по западния бряг на Гърция.
Не спря да вали до Атина. На всичко отгоре, сигурно отново за да ми направят на мен сечено, гърците бяха отбили пътя покрай Олимп чак до морето. Винаги става така като пътувам из Византия ! Или ще ми приберат номерата или ще ме отбият да обикалям орталъците.
Пътищата покрай планините се бяха превърнали в реки.
Всичко ни беше нагласено като по турски часовник.
Заобиколихме трафика в Атина от запад и учудващо бързо стигнахме до феритата в Пирея. Това ни беше и целта, да стигнем по-рано, за да може да се спазарим за цената на билетите, както ни посъветва моят приятел Янко Чуров. Пазарихме се с Гълъбин на почивки, изкарахме 25% намаление и когато се качихме на кораба се оказа, че са ни взели 25% отгоре ! Заканихме се на ферито за Санторини да отидем още по рано, че да можем да се спазарим вече както трябва. Явно в Пирея не сме наблегнали достатъчно на пазарлъка за билети, тъй като ни остана време дори да вечеряме ... разбира се, че сувлаки. Какво друго може да се яде в Гърция набързо освен освен гюрус - пита или шишчета ?
Тука гледам като тряснат, ама Гълъбин ме изненада с кадъра и не успях да си докарам леко глупавата стандартна физиономия.
Както всичко в Гърция и на фериботното пристанище уж има ред, а всъщност няма никакъв.
Всеки влиза и излиза от където му падне и кара със 120 покрай навързаните на кея лодки. Изразявам се с думата "лодки" за 4 етажните фериботи, защото съм свирил в чужбина на 11 етажни и тия ми се струват като рибарски корита.
Разбира се, за наш късмет, ние пътувахме за Крит с най-старта и очукана барака, пребоядисвана около 116 пъти и се наложи да се приберем в уютната си и просторна каюта, та да се утешим с "малка" бутилка Джак и превъзходни прясно печени ядки, които продаваха на една сергия точно до коритото ни. Явно гърците след като са разбрали с колко уиски пътуваме са домъкнали сергията нарочно !
Представете си само колко пъти съм наливал на Гълъбин в тая малка чашка от кафе ! Решихме на "леката почерпка" да начертаем плана за другия ден. Начертахме нещо, ама не си го спомням ...
Το πρωί - което ще рече "на сутринта"
, вторият по големина град на Крит (Ханя) ни посрещна неприветливо. Беше валяло и влажни мъгли се стелеха по склоновете на планината. Трябваше да се отправим към селцето Chora Sfakion (няма да ви го пиша на гръцки), което бяхме избрали за база, тъй като наоколо имаше най-много природни чудеса. По стар гръцки обичай обаче и сега ни отклониха от главния път. Навъртяхме бая километри екстра, но пък видяхме страхотни пейзажи като този ! Ашколсун ! (μπράβο!)
Слънцето се бе издигнало над облаците, ние - също с пикапа и двата мотора.
Не нзам как да ги наричм ... критени или критияни местните жители, но тамошният "пътстрой инженеринг" изобщо не се е съобразявал с наклони и градуси, когато се е развихрил да асфалтира. Серпентини, та серпентини да видите !
Точно на билото на планината видяхме 10 сантиметрова табела, която ни кандърдисваше, ако си падаме по страшни панорами да се отклоним по черния път вляво. Разбира се, че си падахме !
Панорама нямаше, но пък Гъби изпита качествата на пикапа и това дали ще може да го обърне на 5 метра тесен път.
Точно тук направихме кратък творчески консулт и в хор решихме да тръгнем да видим най-якия плаж в света, че да не се разкарваме пак до там утре с моторите, тъй като се кара прекалено много асфалт.
Местните разказват, че в Крит на човек се пада по църква.
Сигурно и вятърните генератори са така ...
Те са нацвъкани по билото един до друг, но ние като минавахме си почиваха.
Това е типичната картина на Крит ! Кози - по хубави от жените, малки овце (тип траялки) и камъни на корем.
Абе камъни, камъни, ама си имат чар, не като нашенските !
... и много портокалья ! Не се учудвайте на думата портокали, така се произнася на грицки, когато става въпрос за множествено число.
По тая логика се чудехме дали на Крит съществува дума за ед.число на камънья ?! На Крит беше пролет в разгара си. 20 градуса outside, цветята са цъфнали, тревата - зелена, водата - синя, овцете - боядисани ... всичко както си е редно !
Маслините вече са обрани навсякъде и се обработват.
В Крит няма май нито едно голямо предприятие (както в България). Най-серозното производство е добиването на зехтин !
Ето я и нашата цел - плажът Елафониси ! Най-якото на тоя плаж било, че можеш да стигнеш от по-големия остров на по-малкия пеш. Голям праз !
След телефонна консултация за около 100-тина лева с колегата от форума Кро, за което му се извиняваме, хванахме черен път, който ни водеше по още по-засукани серпентини до морското ниво. По пътя щракахме ... разбира се, че кози.
Коя от коя по-симпатични.
В равното видяхме за пръв път овце, които не бяха траялки, а с нормално окачване, като нешенските.
Вече сме на плажа. Романтика, малко пясък и за радост на Чинела, лодка с двигател "Хонда".
Гълъбин е уморен от карането и докато го снимам, явно е заспал ...
Ами, това е прехваляният плаж и освен зеленикавата и чиста вода, не виждах чак толкова вълнуващи неща, пък знам ли, може и да съм се изчанчил и аз вече, като художник - авангардист.
Още един поглед към култовото място, едвам прокаран между камарите скали.
В съседство се намира селцето Мони ... к'во беше там ... няма значение. Красиви, малки хотелчета от типа. Няма билдинги, няма резори ! Нищо не разбират критеяните от туризъм явно !
Караме по западния бряг на Крит, гладни сме, изнервени и изведнъж ... нашата таверна в нищото !
На всичко отгоре и работи ! Кеф ! Собствениците спряха да доят козите, избърсаха си ръцете в крачолите и се захванаха услужливо да ни готвят. Аз пощраках малко цветя наоколо.
- Италиано ? - обърнаха се те към нас.
- Тц, булгариан - отговорихме засегнати ние.
И тук плетат кошниците като нас, а от къде намират върба ?
Алое ... вера.
Типичен критски пейзаж ! Амфора (за зехтин), характерно дръвче и ... разбира се, че на бакграунд - камъни.
Чакаме обяда все още ... На масата са разположени най-нужните аксесоари.
Аз се забавлявам с бира. Горещо е на обяд !
Еха-а, истинска гръцка салата ! ... само, че без маслини. Срамота ! Трябваше да си останем явно италианци и да кажем едно "Си-и !"
Имаше пак от омразните ми сувлакья, но за десерт ядохме чудесно пържено
козе сирене, полято обилно с мед от частното стопанство на домакините ни. Не ни сервираха и лимони, та трябваше да ставаме и да се присягаме чак от дъвото над нас ! Мошенници !
Предполагам, че на кръчмарката в края на краищата и е станало съвестно за дето не сме италианци и ни черпи for free с по една ракия и кисело мляко, което трудно се реже с лъжица, отрупано със сладко от портокали. Беше "The best", както казват в Харманли.
))
"
Нормална овца няма как да мине праговете по пътеката. Пътека ли написах ? 
Коментар