Tweet
Мустанг - вертикалната държава.
Мустанг - вертикалната държава
Високо в Хималаите, на 4 хиляди метра надморска височина, е разположено едно приказно мистично царство – Мустанг. То се намира на границата с Тибет и разполага с на пръв поглед малка територия. Размерите му са 80 на 45 километра. Не бива да се пренебрегва обаче денивелацията – тя е почти 2500 метра. По този начин Мустанг е на практика една вертикално разположена държава. Като пано по склоновете на най-високата планина в света то очарова и запленява всеки, който се докосне до него.
А късметлиите не са много. До октомври 1991 година кралство Мустанг не допуска никакви чужденци на териториите си. Има няколко изключения, направени с изричното съгласие и препоръка на Далай Лама и краля на Непал.
Това е девствена територия, недокосната от китайското нашествие и културен геноцид страна, отдадена изцяло на съхранението и запазването на традиционната тибетска култура, недокоснато от съвременната цивилизация място, в което хората не познават парите, индустрията, вестниците, телевизията и т.н. Там времето е спряло някъде в 14 век.
В Мустанг кралят решава всичко. Сегашният крал – раджа Джигме Парбал Биста живее в столицата Ло Монтанг заедно със съпругата си Рани. Те са представители на аристократична династия оцеляла цели 25 поколения. Кралското семейство е разположено в най-високата къща в страната – цели три етажа. Такава височина се позволява само на храмовете, всички останали поданици живеят в къщи, високи максимум два етажа.
Кралят, като истински аристократ, се занимава с отглеждане на коне и кучета. В тази вертикална страна, колелото не е най-добрия начин за предвиждане, да не кажем, че е невъзможно. Ето защо всички разчитат на конете, а кралят има най-добрите. Страната може да е невероятно малка, но притежава и собствена порода кучета – свирепите тибетски мастифи, чиито лай може да се чуе от втория етаж на кралския дворец. Раджа Джигме е може би най-скромния монарх на света. Всеки ден той прави обиколка на столицата си. И като имате предвид, че в Ло Монтанг живеят 4 000 души, не е трудно да се повярва, че кралят познава всеки един от тях поименно. Поданиците му го уважават изключително много и се съветват с него по всякакви въпроси. Той се среща лично и с всички чуждестранни туристи, посетили земите му.
Въпреки, че страната вече е отворена, съществуват редица ограничения за посещение. Издават се около 1000 визи годишно, чиято продължителност е максимум 10 дни. Всеки, които пристигне в Ло Монтанг пие чай с монарха. Той е подправен с традиционната лой от тибетски як и е истинско изпитание за гостите. Ако кралят не е в столицата, церемонията по посрещането се поема от съпругата му. Въпреки проявеното гостоприемство, туристите биват придруждавани навсякъде от специални правителствени пратеници.
Столицата на кралството е с архитектура от 14 век и с право се счита за едно от малкото места по света, съхранило вида си непроменен в продължение на 7 века. Като една истинска средновекавна крепост и столицата е опасана от стена. Всички хора живеят зад нея. Къщите не са много – около 200 плътно прилепнали една до друга. Останалите сгради са двореца, многобройни резиденции на ламите, манастир, няколко храма, училище, медицинска служба и полицейски пропусквателен пункт. Ламите се отнасят много добре към чужденците и дори ще отключат специално за вас някой храм или ще ви разведат и покажат най-интересните места.
В Мустанг има много мъже и малко жени. Семейното наследство се предава на най-големия син, а вторият става монах. Третият може да остане в къщи, ако семейството е добре обезпечено. Ако имат финансови проблеми и третият се присъединява към монашеското братство. Децата в семейството са много, затова има и много манастири. Това е страна на храмовете и церемониите, чиято единствена цел е да запази будизма в неговия чист вид, така че работа за духовници има винаги. Не само мъжете, но и живота на цялото население е отдаден на тази религиозна цел.
В кралството е разпространена полиандрията – това е форма на брак, при който на една жена се пада повече от един мъж. Не мислете, че жената се предава от човек на човек като вещ. Всичко е измислено перфектно. Първо, разбира се, се задомява най-големия син. Влизайки в семейството на своя съпруг, тя става част от него. Ражда му дете и след това се мести в постелята на по-младия, ако междувременно той не е загубил търпение и е станал монах. Жените са на голяма почит. Те участват в религиозните церемония, с които започва и свършва денят на хората в това толкова близко до небето царство.
Интересно е отношението към покойниците в Мустанг. Поради суровата природа, която спомага за отглеждането предимно на камъни, дърветата не са много в този планински район. Логично е и погребалните клади да не са много разпространени. Ето защо покойниците тук се погребват в небето. Това е един доста суров и жесток ритуал, погледнат от наша гледна точка. Труповете се отнасят по склоновете на планината, раздробяват се и се смесват с брашно. След това се оставят на птиците, които да го отнесат до боговете в небесата. Местните жители смятат, че колкото по-бързо се разруши тялото, толкова по-бързо ще се освободи душата. Тази церемония се нарича “небесно погребение”.
Всички жени и деца носят украшения от корали, за които се смята, че предпазват от лоши влияния. На туристите се предлага предимно чай с лой от тибетски як, лека алкохолна напитка и морски вкаменелости. Колкото и странно да звучи това, в столицата Ло, на 3800 метра надморска височина и в нейните околности е пълно с морски вкаменелости от юрския период. Това са черни камъни със запечатани в тях раковини, миди и други морски животни. Човек може да си ги купи в града или сам да си ги събере по склоновете наоколо. Обяснинето е просто – преди 130 милиона години там е било Тетисово море, което е изчезнало след сблъсъка на Индия с Евразийския континент и по този начин са се сформирали Хималаите.
В кралство Мустанг се намира и най-дълбоката клисура на света. Тя е по продължението на най-известната река в района – Кали Гандаки. Почитат я не само тибетците, но и индусите. Тя е свещена река и хората вярват, че там живее Черната Кали – богинята на смъртта и разрушението.
Ежегодно поклонници пъплят по склоновете на планините около реката, за да се пречистят от греховете си. Най-колоритни са саду – полуоблечени, боси аскети, които се посипват с пепел и години не си стрижат косата. Те са последователи на Шива и съзнателно са поели пътя на постепенно умиращата плът, за сметка на нова духовност. От незапомнени времена всички поклонници носят със себе си вкаменени амонити, за да се защитят от гнева на богинята. Индусите ги считат за земното въплащение на великия бог Вишну, пазителят на всичко живо.
През последните години най-разпространения начин да се добере човек до Мустанг е по въздуха. В административната столица Джомсом има малко летище, което посреща самолети. Но ако решите да не използвате удобствата на цивилизацията ви остава единствено възможността да използвате стария Път на солта. Това е един от най-трудните и сурови маршрути на земята и не се препоръчва на хора, които не си падат по големите натоварвания и опасните преходи.
За сметка на това всеки кът от миниатюрното кралство е изпълнен с невероятно очарование. Пътуването в Мустанг е като пътуване във времето. Навсякъде се срещат храмове, манастири, параклиси. Оцветени в топли цветове, те са изпъстрени с невероятни фрески и мандали. Селищата са малко, къщите приличат на пясъчни замъци. Безкрайната каменна пустош се разнообразява от малки зелени оазиси, невероятни будистки кули, скални феномени и безкрайни пропасти. Пътешествениците по тези места твърдят, че там може да се чуе най-невероятната тишина на света и човек да се почувства най-близо до бога.
Високо в Хималаите, на 4 хиляди метра надморска височина, е разположено едно приказно мистично царство – Мустанг. То се намира на границата с Тибет и разполага с на пръв поглед малка територия. Размерите му са 80 на 45 километра. Не бива да се пренебрегва обаче денивелацията – тя е почти 2500 метра. По този начин Мустанг е на практика една вертикално разположена държава. Като пано по склоновете на най-високата планина в света то очарова и запленява всеки, който се докосне до него.
А късметлиите не са много. До октомври 1991 година кралство Мустанг не допуска никакви чужденци на териториите си. Има няколко изключения, направени с изричното съгласие и препоръка на Далай Лама и краля на Непал.
Това е девствена територия, недокосната от китайското нашествие и културен геноцид страна, отдадена изцяло на съхранението и запазването на традиционната тибетска култура, недокоснато от съвременната цивилизация място, в което хората не познават парите, индустрията, вестниците, телевизията и т.н. Там времето е спряло някъде в 14 век.
В Мустанг кралят решава всичко. Сегашният крал – раджа Джигме Парбал Биста живее в столицата Ло Монтанг заедно със съпругата си Рани. Те са представители на аристократична династия оцеляла цели 25 поколения. Кралското семейство е разположено в най-високата къща в страната – цели три етажа. Такава височина се позволява само на храмовете, всички останали поданици живеят в къщи, високи максимум два етажа.
Кралят, като истински аристократ, се занимава с отглеждане на коне и кучета. В тази вертикална страна, колелото не е най-добрия начин за предвиждане, да не кажем, че е невъзможно. Ето защо всички разчитат на конете, а кралят има най-добрите. Страната може да е невероятно малка, но притежава и собствена порода кучета – свирепите тибетски мастифи, чиито лай може да се чуе от втория етаж на кралския дворец. Раджа Джигме е може би най-скромния монарх на света. Всеки ден той прави обиколка на столицата си. И като имате предвид, че в Ло Монтанг живеят 4 000 души, не е трудно да се повярва, че кралят познава всеки един от тях поименно. Поданиците му го уважават изключително много и се съветват с него по всякакви въпроси. Той се среща лично и с всички чуждестранни туристи, посетили земите му.
Въпреки, че страната вече е отворена, съществуват редица ограничения за посещение. Издават се около 1000 визи годишно, чиято продължителност е максимум 10 дни. Всеки, които пристигне в Ло Монтанг пие чай с монарха. Той е подправен с традиционната лой от тибетски як и е истинско изпитание за гостите. Ако кралят не е в столицата, церемонията по посрещането се поема от съпругата му. Въпреки проявеното гостоприемство, туристите биват придруждавани навсякъде от специални правителствени пратеници.
Столицата на кралството е с архитектура от 14 век и с право се счита за едно от малкото места по света, съхранило вида си непроменен в продължение на 7 века. Като една истинска средновекавна крепост и столицата е опасана от стена. Всички хора живеят зад нея. Къщите не са много – около 200 плътно прилепнали една до друга. Останалите сгради са двореца, многобройни резиденции на ламите, манастир, няколко храма, училище, медицинска служба и полицейски пропусквателен пункт. Ламите се отнасят много добре към чужденците и дори ще отключат специално за вас някой храм или ще ви разведат и покажат най-интересните места.В Мустанг има много мъже и малко жени. Семейното наследство се предава на най-големия син, а вторият става монах. Третият може да остане в къщи, ако семейството е добре обезпечено. Ако имат финансови проблеми и третият се присъединява към монашеското братство. Децата в семейството са много, затова има и много манастири. Това е страна на храмовете и церемониите, чиято единствена цел е да запази будизма в неговия чист вид, така че работа за духовници има винаги. Не само мъжете, но и живота на цялото население е отдаден на тази религиозна цел.
В кралството е разпространена полиандрията – това е форма на брак, при който на една жена се пада повече от един мъж. Не мислете, че жената се предава от човек на човек като вещ. Всичко е измислено перфектно. Първо, разбира се, се задомява най-големия син. Влизайки в семейството на своя съпруг, тя става част от него. Ражда му дете и след това се мести в постелята на по-младия, ако междувременно той не е загубил търпение и е станал монах. Жените са на голяма почит. Те участват в религиозните церемония, с които започва и свършва денят на хората в това толкова близко до небето царство.
Интересно е отношението към покойниците в Мустанг. Поради суровата природа, която спомага за отглеждането предимно на камъни, дърветата не са много в този планински район. Логично е и погребалните клади да не са много разпространени. Ето защо покойниците тук се погребват в небето. Това е един доста суров и жесток ритуал, погледнат от наша гледна точка. Труповете се отнасят по склоновете на планината, раздробяват се и се смесват с брашно. След това се оставят на птиците, които да го отнесат до боговете в небесата. Местните жители смятат, че колкото по-бързо се разруши тялото, толкова по-бързо ще се освободи душата. Тази церемония се нарича “небесно погребение”.
Всички жени и деца носят украшения от корали, за които се смята, че предпазват от лоши влияния. На туристите се предлага предимно чай с лой от тибетски як, лека алкохолна напитка и морски вкаменелости. Колкото и странно да звучи това, в столицата Ло, на 3800 метра надморска височина и в нейните околности е пълно с морски вкаменелости от юрския период. Това са черни камъни със запечатани в тях раковини, миди и други морски животни. Човек може да си ги купи в града или сам да си ги събере по склоновете наоколо. Обяснинето е просто – преди 130 милиона години там е било Тетисово море, което е изчезнало след сблъсъка на Индия с Евразийския континент и по този начин са се сформирали Хималаите.
В кралство Мустанг се намира и най-дълбоката клисура на света. Тя е по продължението на най-известната река в района – Кали Гандаки. Почитат я не само тибетците, но и индусите. Тя е свещена река и хората вярват, че там живее Черната Кали – богинята на смъртта и разрушението.
Ежегодно поклонници пъплят по склоновете на планините около реката, за да се пречистят от греховете си. Най-колоритни са саду – полуоблечени, боси аскети, които се посипват с пепел и години не си стрижат косата. Те са последователи на Шива и съзнателно са поели пътя на постепенно умиращата плът, за сметка на нова духовност. От незапомнени времена всички поклонници носят със себе си вкаменени амонити, за да се защитят от гнева на богинята. Индусите ги считат за земното въплащение на великия бог Вишну, пазителят на всичко живо.
През последните години най-разпространения начин да се добере човек до Мустанг е по въздуха. В административната столица Джомсом има малко летище, което посреща самолети. Но ако решите да не използвате удобствата на цивилизацията ви остава единствено възможността да използвате стария Път на солта. Това е един от най-трудните и сурови маршрути на земята и не се препоръчва на хора, които не си падат по големите натоварвания и опасните преходи.
За сметка на това всеки кът от миниатюрното кралство е изпълнен с невероятно очарование. Пътуването в Мустанг е като пътуване във времето. Навсякъде се срещат храмове, манастири, параклиси. Оцветени в топли цветове, те са изпъстрени с невероятни фрески и мандали. Селищата са малко, къщите приличат на пясъчни замъци. Безкрайната каменна пустош се разнообразява от малки зелени оазиси, невероятни будистки кули, скални феномени и безкрайни пропасти. Пътешествениците по тези места твърдят, че там може да се чуе най-невероятната тишина на света и човек да се почувства най-близо до бога.
Коментар