Tweet
Започвам пътеписа, в който ще разкажа за нашето пътуване до Сърбия, Черна гора, Хърватска, Албания и през Гърция в България и за разбиването на някои митове написани в различни форуми, където пуснах тема за Котор.
Пътуването за Котор замислих преди доста време, когато Димо ми разказа каква приказка е там. Идеята за датата за тръгване дойде по-късно когато реших това пътуване да го посветя на съпругата ми Виктория, тъй като на 15 юли беше нейния рожден ден. Така и всичко съвпадна със завръщането на Мони от Норд Капп и срещата с него в Черна гора. Участниците бяха следните: г-н Димитър Денев /ЗМЕЙ/ Ива Змеева, Илиян /ili4/ и съпругата му Веселина, Тони /Митко
/ Sete15/, Кирил /Т-mac/ и аз и Вики.
На 15.07.2009г. в 17.00 часа потеглихме от Лукойл до Метро в посока Сърбия всички без Илич, тъй като имаше ангажимент и ми каза, че 2-3 часа по-късно ще тръгне и ще се намерим в Сърбия. Благодаря на всички за изпращането и за снимките, които са направени, че и аз да се видя.
Лично аз тръгнах с две граждански отговорности, две зелени карти и въоръжен яко с нерви за преминаването на границата предвид репортажите по телевизията за невъзпитани, злонамерени митничари, които приемат само точно определен вид зелени карти. Границата стигнахме бързо и също така бързо минахме – първият мит падна в кърви. Минаването представляваше следното: Седи си един митничар с корем, по-голям от моя, на едно столче извън душната кабинка, пита къде отиваме, повдига леко коляно и нанася с груб, но премерен удар, печат в паспорта, който също е подпрян на това коляно. Има обаче тоалетна, за разлика от европейския граничен пункт от родната страна. Няма компютри, няма Зелени карти, няма никакви други въпроси или проверки. Единственото изискване е да подаваш газ при специфичните отривисти движения на скучаещите колеги. Веднага след границата има офис на банка, който работи 24 часа и там се обменят динари. Така разочарован, че минах без никакви проблеми продължих да се притеснявам, защото нали слушам, че Сърбите не ни любят много, та си викам „Я Бойко ти се притеснявай и не се отпускай”. И така стегнат с движения на робокоп седнал на мотор, продължихме по пътя към Ниш. Какво ти отпускане – подготвен съм за лоши хора, лоши пътища, лоши катаджии и още, и още... Наближаваме вече Ниш, заобикаляме го по околовръстното шосе и продължаваме към първата си нощувка – град Prokuplje. Първа спирка на бензиностанция, за да заредим.
Много приятно градче. Но питаме за хотел и получаваме свиване на рамене и „Е па нема”! ГПС-то показва един единствен хотел в центъра, но по пътя попаднахме на една къща за гости. Прекрасна, с много чисти и подредени стаи, с обща баня на етаж, но много добре обзаведена и цена 15 евро на човек (N43 13.915 E021 35.127).
Настанихме се и тръгнахме към препоръчан ресторант, където Вики да почерпи. Яденето се превърна в тестване на местната кухня, имаше прочит на менюто и много смях. Анализът на местната кухня установи, че „ущипчите са всъщност едни добре наточени кюфтета”, а пивото - добро и вечерта продължи толкова, че по едно време остана само мъжката част. Обиколихме центъра на градчето и останах много впечатлен какъв нощен живот кипи. Заведенията пълни, улиците само с млади хора и всички спокойни, усмихнати, ама аз нали трябва да се притеснявам не се отпусках. Така около 23.00 часа тяхно време, което е един час назад от нашето, в къщата се появиха и Илич и Весето с голямото БМВ. Събрахме се всички и аз отидох да поспя малко, че да се отпусна, ама с едно наум.
Сутринта на 16.07.2009г. станах рано и какво да видя моторите са си по местата, грее едно слънце, хазяина прави кафе и всичко е прекрасно. Всички кафета, минерални води и сокове се оказаха почерпка от любезния ни хазяин, който отказа да вземе пари за тях.
Отпуснах се малко, ама след това пак се стегнах, щото се сетих, че имаше да минаваме 510км, за които знаех, че се пътуват 14-16 часа. Пихме кафе (някои по няколко
) и в 08.00 часа потеглихме. Маршрута съм описал подробно в темата КОТОР 2009 и мисля, че тук няма нужда. Пътищата бяха много добри и до гр.Нови пазар се пътуваше доста приятно по завои, изкачвайки планини и достигайки до надморска височина 1769м. Много хубави гледки и природа, част от които ще споделя със следващите снимки.
Пътищата бяха само асфалт, хубави завои и спокойно движение. Природата е като в България. Трудно се разбира, че си в друга държава – първият град е Димитровград, първата река е Ерма, а после се занизват Клисура, та даже и Злокучене. Добре, че хората говорят малко по-различно и „киселичката” вода е газирана, а да „закараш”
Имаше и доста весели табели
Така около обяд стигнахме до границата с Черна гора. Естествено там спряхме в едно заведение, за да направим един мнооого дълъг обяд и да опитаме да изхарчим динарите (не се получи съвсем, въпреки че се постарахме). Може да погледнете в менюто и цените за по час на стаите. Моля, обърнете специално внимание на „туширането” под стаите без нощувка до 17часа. От много нецензурни предположения нито едно не се оказа правилно
Ама какви "ущипци" само
Заредени с енергия пресякохме границата, която е точно това, което се вижда на снимката - двама полицаи и нищо друго.
Влязохме в Черна гора.
Тук моите притеснения спряха, отпуснах се, защото за тази страна само хубави неща съм слушал. Преминаването на границата също беше толкова лесно и бързо – един печат в паспорта и продължаваме. Движението вече започна да става натоварено, но шофьорите бяха доста толерантни и винаги ни правиха място, за да изпреварим. Завои и тунели – бол. Имаше и доста китни градчета
Правихме доста спирки за кафе, цигара, бензин.
Движението стана доста натоварено, а завоите продължаваха изкачвайки различни планини
Стигнахме до Подгорица и след като я подминахме температурата стигна до 39,5 градуса. Адска жега, при която имах чувство, че краката ми горят от асфалта. Жегата дебне не зад ъгъла, ами направо ти е извила врата. Слизаш мокър от мотора, всички са зачервени като домати. Даже и очите кървясват. Методи за борба с жегата също имаше различни. Решихме да пробваме и тези митове. Резултати – мокренето на тениската и маската помага. Неизпробван мит, научен от Илич – бръснеш задните части. Отнасяло се само за мъжете 
, но никой не реши да тества...
Спряхме в едно кафе малко да се посъвземем и продължихме.
Спирахме и на още места за охлаждане
Така стигнахме Будва, град който много ми хареса. Митът за мен за красотата на този град се оказа истина.
Така и стигнахме заветната цел - КОТОР. Преди Котор заваля лек дъжд, но това беше само нещо приятно за нас. Топъл дъжд, чакан дъжд, но за съжаление наистина плисна в миг и отшумя. Часът беше 18.30 часа.
Обикаляйки Котор в търсене на хотел, случайно видях мотора на Мони. Така се намерихме, а там вече беше пристигнала и Силвия – съпругата на Мони. Цените бяха 63 евро на вечер за стая с включена закуска. Жената на рецепцията предложи и апартамент, който дава под наем за доста по-ниска сума, но аз лично отказах, защото от жегата и силното главоболие, нямах никакви сили да се местя. Аз и Вики останахме в хотела, а останалите се настаниха в къща в близост нас. Хотела беше добър, но не струваше толкова пари. Все пак ето координатите, ако някой реши да го ползва – Hotel Marija 2 /N42 26.295 Е018 45.877/.
Така, след един продължителен душ се посъвзех малко от жегата и тръгнахме към ресторант, който малко по-рано Янко / churov / беше пратил като координати на Мони. Сблъсках за първи път с Котор. Ако оставим настрана адската жега и задух, мястото наистина е фантастично. Навсякъде заобиколено от скали и доста добре подредено.
В ресторанта изкарахме добре, слушахме и цъкахме с език при разказите на Мони за Норвегия и останалата обиколка, но сега ще очакваме пътеписа му, защото не ни беше достатъчно. Ресторанът е на брега на морето, вълните се плискат, красота. Само дето персоналът беше със средна възраст 63,5г. и поръчките се взимаха, изпълняваха и пристигаха със съответната за възрастта почтителна скорост. Прибирайки се от ресторанта спряхме да си допием в едно заведение и така приключи този ден /или май посрещнахме следващия, не помня/.
Следва..........
Пътуването за Котор замислих преди доста време, когато Димо ми разказа каква приказка е там. Идеята за датата за тръгване дойде по-късно когато реших това пътуване да го посветя на съпругата ми Виктория, тъй като на 15 юли беше нейния рожден ден. Така и всичко съвпадна със завръщането на Мони от Норд Капп и срещата с него в Черна гора. Участниците бяха следните: г-н Димитър Денев /ЗМЕЙ/ Ива Змеева, Илиян /ili4/ и съпругата му Веселина, Тони /Митко
/ Sete15/, Кирил /Т-mac/ и аз и Вики. На 15.07.2009г. в 17.00 часа потеглихме от Лукойл до Метро в посока Сърбия всички без Илич, тъй като имаше ангажимент и ми каза, че 2-3 часа по-късно ще тръгне и ще се намерим в Сърбия. Благодаря на всички за изпращането и за снимките, които са направени, че и аз да се видя.
Лично аз тръгнах с две граждански отговорности, две зелени карти и въоръжен яко с нерви за преминаването на границата предвид репортажите по телевизията за невъзпитани, злонамерени митничари, които приемат само точно определен вид зелени карти. Границата стигнахме бързо и също така бързо минахме – първият мит падна в кърви. Минаването представляваше следното: Седи си един митничар с корем, по-голям от моя, на едно столче извън душната кабинка, пита къде отиваме, повдига леко коляно и нанася с груб, но премерен удар, печат в паспорта, който също е подпрян на това коляно. Има обаче тоалетна, за разлика от европейския граничен пункт от родната страна. Няма компютри, няма Зелени карти, няма никакви други въпроси или проверки. Единственото изискване е да подаваш газ при специфичните отривисти движения на скучаещите колеги. Веднага след границата има офис на банка, който работи 24 часа и там се обменят динари. Така разочарован, че минах без никакви проблеми продължих да се притеснявам, защото нали слушам, че Сърбите не ни любят много, та си викам „Я Бойко ти се притеснявай и не се отпускай”. И така стегнат с движения на робокоп седнал на мотор, продължихме по пътя към Ниш. Какво ти отпускане – подготвен съм за лоши хора, лоши пътища, лоши катаджии и още, и още... Наближаваме вече Ниш, заобикаляме го по околовръстното шосе и продължаваме към първата си нощувка – град Prokuplje. Първа спирка на бензиностанция, за да заредим.
Много приятно градче. Но питаме за хотел и получаваме свиване на рамене и „Е па нема”! ГПС-то показва един единствен хотел в центъра, но по пътя попаднахме на една къща за гости. Прекрасна, с много чисти и подредени стаи, с обща баня на етаж, но много добре обзаведена и цена 15 евро на човек (N43 13.915 E021 35.127).
Настанихме се и тръгнахме към препоръчан ресторант, където Вики да почерпи. Яденето се превърна в тестване на местната кухня, имаше прочит на менюто и много смях. Анализът на местната кухня установи, че „ущипчите са всъщност едни добре наточени кюфтета”, а пивото - добро и вечерта продължи толкова, че по едно време остана само мъжката част. Обиколихме центъра на градчето и останах много впечатлен какъв нощен живот кипи. Заведенията пълни, улиците само с млади хора и всички спокойни, усмихнати, ама аз нали трябва да се притеснявам не се отпусках. Така около 23.00 часа тяхно време, което е един час назад от нашето, в къщата се появиха и Илич и Весето с голямото БМВ. Събрахме се всички и аз отидох да поспя малко, че да се отпусна, ама с едно наум.
Сутринта на 16.07.2009г. станах рано и какво да видя моторите са си по местата, грее едно слънце, хазяина прави кафе и всичко е прекрасно. Всички кафета, минерални води и сокове се оказаха почерпка от любезния ни хазяин, който отказа да вземе пари за тях.
Отпуснах се малко, ама след това пак се стегнах, щото се сетих, че имаше да минаваме 510км, за които знаех, че се пътуват 14-16 часа. Пихме кафе (някои по няколко
) и в 08.00 часа потеглихме. Маршрута съм описал подробно в темата КОТОР 2009 и мисля, че тук няма нужда. Пътищата бяха много добри и до гр.Нови пазар се пътуваше доста приятно по завои, изкачвайки планини и достигайки до надморска височина 1769м. Много хубави гледки и природа, част от които ще споделя със следващите снимки.Пътищата бяха само асфалт, хубави завои и спокойно движение. Природата е като в България. Трудно се разбира, че си в друга държава – първият град е Димитровград, първата река е Ерма, а после се занизват Клисура, та даже и Злокучене. Добре, че хората говорят малко по-различно и „киселичката” вода е газирана, а да „закараш”
Имаше и доста весели табели
Така около обяд стигнахме до границата с Черна гора. Естествено там спряхме в едно заведение, за да направим един мнооого дълъг обяд и да опитаме да изхарчим динарите (не се получи съвсем, въпреки че се постарахме). Може да погледнете в менюто и цените за по час на стаите. Моля, обърнете специално внимание на „туширането” под стаите без нощувка до 17часа. От много нецензурни предположения нито едно не се оказа правилно
Ама какви "ущипци" само
Заредени с енергия пресякохме границата, която е точно това, което се вижда на снимката - двама полицаи и нищо друго.
Влязохме в Черна гора.
Тук моите притеснения спряха, отпуснах се, защото за тази страна само хубави неща съм слушал. Преминаването на границата също беше толкова лесно и бързо – един печат в паспорта и продължаваме. Движението вече започна да става натоварено, но шофьорите бяха доста толерантни и винаги ни правиха място, за да изпреварим. Завои и тунели – бол. Имаше и доста китни градчета
Правихме доста спирки за кафе, цигара, бензин.
Движението стана доста натоварено, а завоите продължаваха изкачвайки различни планини
Стигнахме до Подгорица и след като я подминахме температурата стигна до 39,5 градуса. Адска жега, при която имах чувство, че краката ми горят от асфалта. Жегата дебне не зад ъгъла, ами направо ти е извила врата. Слизаш мокър от мотора, всички са зачервени като домати. Даже и очите кървясват. Методи за борба с жегата също имаше различни. Решихме да пробваме и тези митове. Резултати – мокренето на тениската и маската помага. Неизпробван мит, научен от Илич – бръснеш задните части
. Отнасяло се само за мъжете , но никой не реши да тества... Спряхме в едно кафе малко да се посъвземем и продължихме.
Спирахме и на още места за охлаждане
Така стигнахме Будва, град който много ми хареса. Митът за мен за красотата на този град се оказа истина.
Така и стигнахме заветната цел - КОТОР. Преди Котор заваля лек дъжд, но това беше само нещо приятно за нас. Топъл дъжд, чакан дъжд, но за съжаление наистина плисна в миг и отшумя. Часът беше 18.30 часа.
Обикаляйки Котор в търсене на хотел, случайно видях мотора на Мони. Така се намерихме, а там вече беше пристигнала и Силвия – съпругата на Мони. Цените бяха 63 евро на вечер за стая с включена закуска. Жената на рецепцията предложи и апартамент, който дава под наем за доста по-ниска сума, но аз лично отказах, защото от жегата и силното главоболие, нямах никакви сили да се местя. Аз и Вики останахме в хотела, а останалите се настаниха в къща в близост нас. Хотела беше добър, но не струваше толкова пари. Все пак ето координатите, ако някой реши да го ползва – Hotel Marija 2 /N42 26.295 Е018 45.877/.
Така, след един продължителен душ се посъвзех малко от жегата и тръгнахме към ресторант, който малко по-рано Янко / churov / беше пратил като координати на Мони. Сблъсках за първи път с Котор. Ако оставим настрана адската жега и задух, мястото наистина е фантастично. Навсякъде заобиколено от скали и доста добре подредено.
В ресторанта изкарахме добре, слушахме и цъкахме с език при разказите на Мони за Норвегия и останалата обиколка, но сега ще очакваме пътеписа му, защото не ни беше достатъчно. Ресторанът е на брега на морето, вълните се плискат, красота. Само дето персоналът беше със средна възраст 63,5г. и поръчките се взимаха, изпълняваха и пристигаха със съответната за възрастта почтителна скорост. Прибирайки се от ресторанта спряхме да си допием в едно заведение и така приключи този ден /или май посрещнахме следващия, не помня/.
Следва..........
.
))
/:
Коментар