Може да не знаете, но с Жената специализираме Хранителна География - или Науката (у нас, в другите държави е по-лесно) къде да хапнем Вкусно!!!
Вчерашният ден беше посветен на хапването (след миналоденшният глад), защото местата който искаме да посетим просто си съвпадаха с наякой от "Републиканските Обекти" в Х.Г. (Нали запомнихте - Хранителна География). Тръгнахме по-късно от обикновенно, но пихме хубаво кафе, следваше един от най-неприятните (поне за мен) пътища, София - Благоевград - Сандански, тесен за натоварването, с много села, Джигити и Полицаи. Попаднахме на такова "задръстване", че колоната беше на практика плътна до Благоевград, "всяко зло - за добро" е казал народа - Колеоса показа 5.9 л/100км. в така създалата се ситуация
Първата спирка беше Любимата кръчма "Воденичката" (N41 40.631 E23 11.120) в село Долна Градешница - е нЕма такива пЪржоли и като размер и като вкус! А и Бобената салата и Картофената са Върха!
Следваща спирка, Резиденция Свети Врач в Сандански - таме е Прочутия десерт "Спартак". Както и Фантастичната Градина, Уханието на която няма как да пресъздам с апаратчето. Лошото време, Предсказано от Синоптиците, вече започна да ни обгражда, но през целият ден нашият Огромен (трябва да призная!) къмет ни помагаше да му се изплъзваме - докато бяхме в градината се оказа, че е валяло на 500 метра извън оградата!!!
От там Мелник, по преки пътеки показани ни от ГПС-а (Спести ни МНОГО път). В Мелник само нас ни нямаше, та решихме първо да отидем до манастира (Роженският). В района съм ходил стотици пъти, така, че оставихме нашите приятели да позяпат, а аз се зачетох в "Топ Гиър". Направих и леко лирично отклонение до съседно селце до което се минава през тунел в пясъчника! Когато се върнахме в Мелник - закапаха първите капки дъжд, така, че пропуснахме тази забележителност и поехме по преки пътеки, трябваше да са второкласни пътища от нациолналната пътна мрежа, но от спряла ни да пита за пътя кола, чухме израза "НЕма такива пътища" и бяха прави! Потеглихме да обиколим Пирин и да минем през Гоце Делчев, че по претъпканият път не ми се прибираше, а и още таяхме надеждата да стигнем на още едно две места. Пътят натам е в добро състояние и МНОГО Живописен (вижте сами). За жалост времето напредна, но поне дъжда спря и отново ни огря слънце. Решихме без повече разтакаване да се отправим към Банско и да похапнем за последно (за този ден), изборът беше Кръчмата "Бански Айдути", където кухнята ме ВПЕЧАТЛИ, макар и обслужването да не беше върха (почакахме доста), хапнахме и потеглихме в мрака към къщи.
Ето и много малко снимки:
Свети Врач
Бамбук
от тук се разнасяше Уханието
Пред Роженският Манастир
Не видях, може ли да се диша или НЕ
Селцето - Любовище
Тунела
по пътя към Гоце Делчев
Градът
"Къщичка" не можехме да ги извадим от там, такава игра настана
Към Банско
Вчерашният ден беше посветен на хапването (след миналоденшният глад), защото местата който искаме да посетим просто си съвпадаха с наякой от "Републиканските Обекти" в Х.Г. (Нали запомнихте - Хранителна География). Тръгнахме по-късно от обикновенно, но пихме хубаво кафе, следваше един от най-неприятните (поне за мен) пътища, София - Благоевград - Сандански, тесен за натоварването, с много села, Джигити и Полицаи. Попаднахме на такова "задръстване", че колоната беше на практика плътна до Благоевград, "всяко зло - за добро" е казал народа - Колеоса показа 5.9 л/100км. в така създалата се ситуация
Първата спирка беше Любимата кръчма "Воденичката" (N41 40.631 E23 11.120) в село Долна Градешница - е нЕма такива пЪржоли и като размер и като вкус! А и Бобената салата и Картофената са Върха!
Следваща спирка, Резиденция Свети Врач в Сандански - таме е Прочутия десерт "Спартак". Както и Фантастичната Градина, Уханието на която няма как да пресъздам с апаратчето. Лошото време, Предсказано от Синоптиците, вече започна да ни обгражда, но през целият ден нашият Огромен (трябва да призная!) къмет ни помагаше да му се изплъзваме - докато бяхме в градината се оказа, че е валяло на 500 метра извън оградата!!!
От там Мелник, по преки пътеки показани ни от ГПС-а (Спести ни МНОГО път). В Мелник само нас ни нямаше, та решихме първо да отидем до манастира (Роженският). В района съм ходил стотици пъти, така, че оставихме нашите приятели да позяпат, а аз се зачетох в "Топ Гиър". Направих и леко лирично отклонение до съседно селце до което се минава през тунел в пясъчника! Когато се върнахме в Мелник - закапаха първите капки дъжд, така, че пропуснахме тази забележителност и поехме по преки пътеки, трябваше да са второкласни пътища от нациолналната пътна мрежа, но от спряла ни да пита за пътя кола, чухме израза "НЕма такива пътища" и бяха прави! Потеглихме да обиколим Пирин и да минем през Гоце Делчев, че по претъпканият път не ми се прибираше, а и още таяхме надеждата да стигнем на още едно две места. Пътят натам е в добро състояние и МНОГО Живописен (вижте сами). За жалост времето напредна, но поне дъжда спря и отново ни огря слънце. Решихме без повече разтакаване да се отправим към Банско и да похапнем за последно (за този ден), изборът беше Кръчмата "Бански Айдути", където кухнята ме ВПЕЧАТЛИ, макар и обслужването да не беше върха (почакахме доста), хапнахме и потеглихме в мрака към къщи.
Ето и много малко снимки:
Свети Врач
Бамбук
от тук се разнасяше Уханието
Пред Роженският Манастир
Не видях, може ли да се диша или НЕ
Селцето - Любовище
Тунела
по пътя към Гоце Делчев
Градът
"Къщичка" не можехме да ги извадим от там, такава игра настана
Към Банско
Коментар