Tweet
цитат:
Суходолието “Суха река” пресича 17 землища на Добричка област и на две Силистренски села – Голеш и Краново, след което преминава на територията на Румъния.По коритото на Суха река има много природни забележителности. И тук, както и в Табан, по отвесните скали могат да се видят скални манастири. Край село Краново, Кайнарджанска община, до самата държавна граница с Румъния, са Марковите канари. Те са каменни колони и наподобяват на Побитите камъни край Варна.
В енциклопедията на България, издание на БАН от 1988 г. пише че, до 1942 година Суха река е известна като река Ишикли. Извира от с. Изгрев, Варненско.Понякога водите й протичат по цялата дължина на долината, пресичат държавната граница с Румъния и след езерото Олтина се вливат в Дунав. Допреди 100г.реката е имала постоянно течение, но поради изсичане на околните гори е пресъхнала в средната си и в долната си част. Там има вода само при топенето на снеговете и при поройните дъждове.
Ст.н.с.д-р. ист. доц. Георги Атанасов датира скалните манастири по Суха река от късната античност и смята, че това са едни от най-старите скални манастири в Европа. Допуска, че монасите са дошли от Изтока, следствие на персийските нашествия към Сирия и Палестина V-VІ век. В този регион се е подвизавал самия св. Йоан Касиан, който преди това се е възпитавал в монашески добродетели в Египет, след което, около началото на VІ век, е дошъл и ги е приложил в Добруджа. По-късно отива в Константинопол, в Рим и пренася практиката на скалните манастири от Добруджа в Западна Европа, където и днес са на почит като основен стълб на монашеството.
цитат от Мирослав Балчев:
Поредният слънчев ден на май. В ранния следобед на 11-и пътуваме за село Оногур, което се намира в община Тервел. Малкото селце ни посреща с безлюдни улици. В няколко от къщите, покрай които минаваме, забелязваме, че хората са се събрали около отрупани с лакомства маси под дебелата сянка на лозите. В центъра на Оногур разговаряме със строителния предприемач Димитър Каракашев, по чиято покана сме тук. Поводът е празникът на живеещите в селото татари. На днешния ден тази общност празнува Тепреш, празникът е идентичен с християнския Гергьовден.
Площадът на Оногур е полупразен, виждат се само десетина човека, насядали на припек. В близката зала обаче се чува глъчка. Влизаме и заварваме хората насядали около празнична трапеза. Според традицията стопаните са приготвили курбан. В края на залата е разположена маса, върху която са подредени десетина ястия. От тях обаче никой не яде – те са само за показ, обяснява ни Тюркян Рефикова. Това са традиционни за татарите гозби. И съответно носят имена, непознати за нас – шуйберек, байлавар, огузборек, къбете, катлама. Преди празничното събиране на обяд татарите първо посещават гробищата, където споменават мъртвите, ни обяснява ходжата на селото Адж Мюзекя Вели. Освен за мъртвите татарите се молят и за благоденствие и берекет през цялата година. Традициите в Оногур са изцяло запазени.Селото има малко над 40 жители почти всички от които са татари. Към тях преди година се е присъединило и семейство Джаки и Майк Бартлий от Лондон. Англичаните пристигат в селото през пролетта и се връшат в родината си в края на есента. Въздухът и природата ви са чудесни и затова избрахме да се заселим в района, обяснява Джаки. Тя и съпругът й също се присъединиха към празнуващите. Местните жители ги приемат добре. В момента английското семейство търси да закупи къщи в селото и за децата си, които също са останали очаровани от красотата на Оногур.
Татарите идват в Оногур през 1851 г., разказва ни възрастен мъж, когото всички в селото познават под името Чукоя. Предците ни са дошли в района от поречието на река Волга в Крим. Първо са се заселили в близките села Зимница и Бакалово. Малко след това обаче са били прогонени от турците и са дошли в този район, разказва Чукоя.
Местността е с богата история. Тук минава дерето на Суха река. Има и останки от римско време. Хората казват, че често откриват предмети от минали времена. На места в дерето дори са виждали и котви, които са останали от далечните години, когато реката е била пълноводна. Данните за историята на Оногур обаче са твърде оскъдни, казва със съжаление кметът на селото Стоян Желев. Все още събираме информация, но това е доста трудно, тъй като източниците са прекалено малко. Основните неща, които се знаят, са научени от възрастните хора в Детско-юношеският състав при читалище „Пробуда” в село Коларци поведе хорото. Снимки Григор Маринов
Оногур, които са живата история на селото. Благодарение на тях все още са съхранени и традициите на татарите. След празничния обяд хората започват да излизат на площада. Всички очакват кулминацията на днешния празник – концерт на народната певица Калинка Вълчева. Хорото първо повеждат децата от Детско-юношеския съства при читалище „Пробуда” в село Коларци с ръководител Петранка Георгиева. За празника на татарите концерт изнесе и оркестър „Кара Амет” от село Орляк. Към живеещите тук около 40 предимно възрастни хора на днешния ден се присъединиха и много от роднините им, които живеят в околните села и в по-далечни градове. Хубаво е, когато имаме възможност да се съберем млади и стари, било то и само няколко пъти в годината, коментират с усмивка.
Много ми хареса снимката му отблизо, нашето не можахме да го огледаме толкова добре. 
Коментар