Tweet
Изневиделица ми се наложи да пътувам за Украйна, град Милетопол. Понеже по стечение на обстоятелствата миналата година по това време правих същото пътуване, но до Киев и наистина е малко приключение реших да драсна някой ред. Надявам се поне малко да се доближа по красота на описанието до Любашки, но едва ли ще успея.
И така:
Тръгнахме в 6.00 на 04.03 и по предварителна информация, че през Силистра е по бързо се насочихме към прохода Котел-Омуртаг (най-прекия е Рижкия в случая, но е много разбит)
Прохода е чудесен, но след Шумен в посока Силистра пътя стана по зле и от това, което видях после в Украйна
Така или иначе сме свикнали и болшая дупка - болшая газ и стигнахме до Силистра. Границата там е сухоземна и румънските и български митничари заедно излезнаха от една барака погледнаха документите и ни пожелаха приятен път. Това е единствения плюс, че сме в Европа. След това се взема винетка за Румъния, която струва 3 евро за 7 дни, билет за ферибота-8 евро. Носят се точни пари, че не връщат. Тук се чака ферибота:
Последен поглед към Родината:
Понеже ферибота побира 10-12 коли и имаше свободно място, го зае един пътник без билет
И така нагазихме в Румъния. Слезнахме на Калараш и подгонихме Браила и Галац. По този участи единствения досег с път с повече от две ленти е пресичането на магистралата Букурещ-Констанца. Единствената разлика в Румъния от това, което знаем от преди 20 години е, че е станала малко по-лъскава. Иначе пак има просещи циганчета, бездомни кучета, миризма от многобройни сметища.... Ето малко снимки от Румънската идилия:
Така изглеждат кабелите в центъра на Галац:
Има и хубави нови сгради, но около тях на 2 метра пак личи, че си в Румъния.
Сега някой ще каже, че злословя срещу Румънците, но това са моите впечатления в сравнение с около 30 държави, в които съм бил.
След Галац следва най-големия купон - границите. Именно заради тях реших да пусна тази тема, защото лоши пътища и мизерия се преживяват, но идиотите ги помня. Миналата година минавах от там и си мислих, че ще са се променили малко нещата, но уви. Минава се румъно-молдовската и след 600м се минава молдовско-украинската. Тези 600м съм ги взимал най-малко за 4 часа. Ако ще минавате от там пригответе идеално всички документи и евро в банкноти по 5 и 10. Дори обърнете внимание, ако автомобила е с пълномощно да пише до кога е валидно или изрично да е написано, че е безсрочно.
Товаса 600м в Молдова и граничния пункт за влизане в Украйна:
Не си позволих да снимам много по границите, че нали нашите бяха арестували един румънец и го съдиха. Нама никакъв ред, дори самите служители не са наясно какво точно се прави. Просто импровизират за да те мотаят. Пред границата има бариера и пред нея няма опашка от коли, а нещо като елха от 4 реда коли и всеки се натиска. 10 евро на войничето на бариерата и те пуска през насрещното. Проверяват те - полиция, военни, и два вида митничари. Попълват се миграционни карти, митнически декларации, че не носиш нищо опасно и забранено. Това не пречи да ти гледат колата 1 час за скрити неща, но това ми го спретнаха като наказание, че им се направих на нахален, но загубих търпение по едно време.
Законната такса за Молдова е 3 евро, но...
Стига за тези граници, че пак ми причернява. Влизаме в Украйна. Пътищата са такива
имат много вода хората, дори на едно място навигацията показваше че плуваме с Мерцедеса през езеро:
На Измаил сменихме автомобила с Рав4 и снего изминахме 300км до Одеса.
Не съм очарован от Рава, а Жигула в това състояние струва в Украйна около 1000$
Във всяко село по пътя има полиция и почти винаги има за какво да те спре. Мизата е 10-20 евро или фиш, който ще платиш на граноцата ама "друг път".
Един приятен момент вечерта в одеса с нашите партньори:
На другия ден тръгнахме за Милетопол, но пак сменихме колата с Октавия.
по пътя е град Николаев или по украински Миколаев
една рекичка "Южен бук", за която дори не бях чувал.
Паметници
гробище с наистина много хеликоптери
хубави крайпътни кръчми, добре готвят
Наистина ги съжалих тези хора. В Украйна съм минал хиляди километри и никъде не видях някакъв хълм. Може да се прави само кален офроуд. Гледката е такава навсякъде:
След 900км отиване и връщане до Милетопол отново сме в Одеса:
френският булевард:
Малко са снимките от Одеса защото е базов лагер и все сме вечер там, но наистина е много красив град. Особено с нашите стълбове:
От Одеса към България по същите пътеки, граници, паланки и цял автобус пикаещи Румънци:
На връщане се върнахме през Дунав мост. Таксата е 6 евро, но незнайно защо когато му поисках бележка ми поиска още едно евро и спря да разбира български.
Само да не откажа някой да пътува на там. Това е тръпката, иначе из Европа вече няма никаква интрига.
И така:
Тръгнахме в 6.00 на 04.03 и по предварителна информация, че през Силистра е по бързо се насочихме към прохода Котел-Омуртаг (най-прекия е Рижкия в случая, но е много разбит)
Прохода е чудесен, но след Шумен в посока Силистра пътя стана по зле и от това, което видях после в Украйна
Така или иначе сме свикнали и болшая дупка - болшая газ и стигнахме до Силистра. Границата там е сухоземна и румънските и български митничари заедно излезнаха от една барака погледнаха документите и ни пожелаха приятен път. Това е единствения плюс, че сме в Европа. След това се взема винетка за Румъния, която струва 3 евро за 7 дни, билет за ферибота-8 евро. Носят се точни пари, че не връщат. Тук се чака ферибота:
Последен поглед към Родината:
Понеже ферибота побира 10-12 коли и имаше свободно място, го зае един пътник без билет
И така нагазихме в Румъния. Слезнахме на Калараш и подгонихме Браила и Галац. По този участи единствения досег с път с повече от две ленти е пресичането на магистралата Букурещ-Констанца. Единствената разлика в Румъния от това, което знаем от преди 20 години е, че е станала малко по-лъскава. Иначе пак има просещи циганчета, бездомни кучета, миризма от многобройни сметища.... Ето малко снимки от Румънската идилия:
Така изглеждат кабелите в центъра на Галац:
Има и хубави нови сгради, но около тях на 2 метра пак личи, че си в Румъния.
Сега някой ще каже, че злословя срещу Румънците, но това са моите впечатления в сравнение с около 30 държави, в които съм бил.
След Галац следва най-големия купон - границите. Именно заради тях реших да пусна тази тема, защото лоши пътища и мизерия се преживяват, но идиотите ги помня. Миналата година минавах от там и си мислих, че ще са се променили малко нещата, но уви. Минава се румъно-молдовската и след 600м се минава молдовско-украинската. Тези 600м съм ги взимал най-малко за 4 часа. Ако ще минавате от там пригответе идеално всички документи и евро в банкноти по 5 и 10. Дори обърнете внимание, ако автомобила е с пълномощно да пише до кога е валидно или изрично да е написано, че е безсрочно.
Товаса 600м в Молдова и граничния пункт за влизане в Украйна:
Не си позволих да снимам много по границите, че нали нашите бяха арестували един румънец и го съдиха. Нама никакъв ред, дори самите служители не са наясно какво точно се прави. Просто импровизират за да те мотаят. Пред границата има бариера и пред нея няма опашка от коли, а нещо като елха от 4 реда коли и всеки се натиска. 10 евро на войничето на бариерата и те пуска през насрещното. Проверяват те - полиция, военни, и два вида митничари. Попълват се миграционни карти, митнически декларации, че не носиш нищо опасно и забранено. Това не пречи да ти гледат колата 1 час за скрити неща, но това ми го спретнаха като наказание, че им се направих на нахален, но загубих търпение по едно време.
Законната такса за Молдова е 3 евро, но...
Стига за тези граници, че пак ми причернява. Влизаме в Украйна. Пътищата са такива
имат много вода хората, дори на едно място навигацията показваше че плуваме с Мерцедеса през езеро:
На Измаил сменихме автомобила с Рав4 и снего изминахме 300км до Одеса.
Не съм очарован от Рава, а Жигула в това състояние струва в Украйна около 1000$
Във всяко село по пътя има полиция и почти винаги има за какво да те спре. Мизата е 10-20 евро или фиш, който ще платиш на граноцата ама "друг път".
Един приятен момент вечерта в одеса с нашите партньори:
На другия ден тръгнахме за Милетопол, но пак сменихме колата с Октавия.
по пътя е град Николаев или по украински Миколаев
една рекичка "Южен бук", за която дори не бях чувал.
Паметници
гробище с наистина много хеликоптери
хубави крайпътни кръчми, добре готвят
Наистина ги съжалих тези хора. В Украйна съм минал хиляди километри и никъде не видях някакъв хълм. Може да се прави само кален офроуд. Гледката е такава навсякъде:
След 900км отиване и връщане до Милетопол отново сме в Одеса:
френският булевард:
Малко са снимките от Одеса защото е базов лагер и все сме вечер там, но наистина е много красив град. Особено с нашите стълбове:
От Одеса към България по същите пътеки, граници, паланки и цял автобус пикаещи Румънци:
На връщане се върнахме през Дунав мост. Таксата е 6 евро, но незнайно защо когато му поисках бележка ми поиска още едно евро и спря да разбира български.
Само да не откажа някой да пътува на там. Това е тръпката, иначе из Европа вече няма никаква интрига.
Коментар