Tweet
Мина и това състезание, което се проведе за пръв път по нова схема - отворено трасе в два етапа и с GPS.
Откровено да си призная, на мен ми хареса схемата. Тук наистина не само се кара, но се проявяват и навигацигационни умения. За да бъде по-интересно, не трябваше да маркирам трасето, но го направих заради тези, които нямат GPS-и, така че и те да имат шанс.
Макар по-трудно, но до призовте тройки се добраха и състезатели без такава навигация, ориентирайки се само по маркери.
Няма да пиша много, а искам само да изкажа личното си задоволство от някои неща.
Първо искам да благодаря от името на БЕФ на всички, които взеха участие в това състезание. Повечето проявиха качества, които се изискват в истинското ендуро и показаха, че този спорт в България върви напред. Каза го и гостът ни Ерик Брандауер, който бе категоричен, че у нас има състезатели, които могат да участват и в престижни компетишъни по света.
Дори покани БЕФ да състави отбор за следващото състезание в Австрия. Ерик каза, че карал с пълните си възможности само в специалния етап, но се изненадал, че разликите с българските състезатели, които "тренират" едва от две години е толкова малка. Това изказване ни ласкае, но от друга страна известният австрийски състезател спомена, че трасето е с т.н. лека трудност и за да имаме успехи навън трябва да тренираме много по-як траял!
Друго, което ми направи много силно впечатление бе, че състезателите с ATV надминаха себе си. Много се притеснявах от това, трасето да не се окаже непосилно за тях. Браво на тези мъже, които прокараха път дори за моторите през гъстите храсти и двуметрови папрати, където на места видимостта бе сведена почти до нула. Нямаше лигавщини и мрънкания от тяхна страна и това е достоен пример за подражание и мъжество
Искам да похваля тук и джуниърите Малък Кеко и Николен. Те се състезаваха наравно с мъжете в суровото изпитание и смея да твърдя, че е близко денят, когато ще оставят всички след себе си. Така се трупа практика и рутина. Браво момчета!
Искам да искажа специални благодарности и на всички сътрудници, повечето от които са от форума: Гено Сопот, ММ, Димитър, Даниел Туйков, Баджо, Верчето и много други без чиято помощ нямаше да се справим. Тези хора се лишиха от личното си време за да премине този интересен кръг добре и да си доставят състезателите удоволствие от карането, което мисля че се получи.
Искам да благодаря тук и на колегите от Desert Dream (Австрия), които щяха да вземат доста призове, но предпочетоха великодушно те да останат за българите в шампионата и пиха два часа кола на бензиностанцията в Дъскотна!
Мисля, че отново невралгична точка в организацията бе какафонията с местата за спане в Котел. Дадоха заявака 80 човека, а дойдоха над 100. Които финишираха по-рано запълниха незаетите от фенове и близки на състезателите места в хотелите и за съжаление останалите трябваше да търсят алтернативи в Жеравна или по частни квартири. Дори колегите от Бухово се наложи да спят на 30 км от Котел, а съдиите, контролите и други помагачи да бъдат настанени в частни квартири с голям зор. Искам да призова всички, които дават заявки да го правят поименно. Някои го направиха, но май те най-много пострадаха заради други.
Ясно си давам сметка, че трябваше да настоявам за поименни заявки и затова мисля да предоставя твърдо тази дейност за в бъдеще на друг. Както каза Янчо Терзиев в Котел: "Ще ти дам един приятелски съвет: Недей да откриваш туроператорска компания никога."
Мисля да го послушам.
Правим такъв тип състезание за пръв път и на фона на общата картина мисля, че то премина много добре. Имаше победители и победени, но така е на ендуро състезание. Казвал съм го и друг път: Който намери най-точния балнс между скорост, навигация и съхранение на себе си и на машината, той ще има успех.
Знаех си, че ще забравя нещо важно!
Искам да изкажа големи благодарности специално на Събин Коларов, който до 1:00 вкарва траковете в GPS-ите на състезателите и направи всичко възможно разните марки GPS-и да приемат трака, макар да имаха много разлики.
Ето сега класирането и малко снимки от рзлични части на трасето. За съжаление нямаше как да стигна с джипа до най-атрактивните места, тъй като се налагаше да разкарвам и контроли по постовете.
Ето класирането от специалния етап, което носи от 10 точки до 1 :
Първа контрола - ден първи Бузлуджа-Котел. Баджо и Туйков бяха разпределени на прелеза на гара Кръстец и на отклонението на ATV и мотори.
Адлер Ханес и Перниш Хайнс караха много яко между старта и втора контрола и взеха много аванс, но по-късно пълничкият австриец отпадна физически и преднината им бързо се стопи.
Всички ATV-та кои по-лесно, кои по-трудно минаха камъните, а от там до връх Чумерна почти нямаха проблеми.
Веско от JRC Motorsport. Веско и Сашо сигурно щяха да карат много по-добре, ако имаха GPS, но и без навигация показаха, че са добри.
Гората над Кръстец. Светослав Станчев показа, че и с моного килограми на мотора, пак може да се кара яко!
Захари Щърков. Тази група все повече влиза в час с шампионата. Съжалявам, че имаха неприятности със спането в Котел вечерта!
Красива гледка. Оранжев КТМ на фона на гората! Георги Захънов, какво стана с това момче, та не заърши?!
Още един КТМ. Особено в клас Е3 тези машини бяха предпочитани!
Непосредствено преди прелеза на гара Кръстец.
Магарето от Crazy job минава прелеза. По едно време рък. движението на гарата като се запъна, че трябва състезателите да спрат за да изчакат единствения влак, който минава от там между 10:00 и !0:30, лошо ми стана. Предложих му да го изтеглят напред за да могат нашите хора да минават зад него. То беше уговорки, то бе чудо!
Борът до гарата, на който са дадени посоките на всички туристически пътеки.
Влакът е издърпан максимално напред и всичко е ОК. Дори имаше местен човек, който срещу скромен хонорар вдигаше бариерата.
По едно време на гарата имаше около 50 човека, като постоянно трябваше да ги подканям да освободят пътя за да не стане инцидент, но за щастие всичко мина добре.
Пътеката преди Котел. Там за моторите бе трудно да се провират между обраслите навсякъде глогове, а камо ли за ATV, но пичовете с тези машини се бориха геройски, а до късно вечерта си вадеха тръните от ръцете.
Пътеката на места бе много тясна, а на всичко отгоре и със страничен наклон. Доста търкаляния имаше. Чемширов от Crazy job на едно място ги докара до четири броя!
Където спирах да снимам, все на Краси Колев с танка налитах. Няма да се чудите защо толкова го има в кадър, но той отъпкваше пътя за останалите, особено през втория етап.
Тандемът Краси и Десо видя доста зор през първия етап. Имаше и ремонти в гората.
В този материал отделих доста място на момчетата с ATV, защото надминаха очакванията ми !
Стоян Павлевски от "Боляри". През този ден групата от В.Търново се движеше много добре, но във втория етап нещо "губиха сателитите".
Голите върхове над Котел. Другия път ще ползваме тях за трасето, но всички трябва да с GPS-и, че няма къде да слагаме маркерите.
Георги Чемширов проправя път на Ники Лазаров. Вторият вече бил със счупени костици в китката, но тогава още не знае.
Янчо Терзиев и Христо Динев "Ефира" на места караха много добре, но поради грешки в навигацията доста се губеха по трасето.
Това бе първото състезание за Ефира и благодарение на честите тренировки, които Crazy job правеше напоследък на новото си ендуро трасе, представянето му е повече от успешно.
Данаил Шарков този път не успя да донесе точки за отбора, въпреки голямото си желание. Той посука коляно и се отказа.
Състезателите се отправят към финала на първи етап. В далечината се вижда това, което ги очаква през следващия етап към Емине.
Малко след финиша в Котел.
Време е за коментари как е минал първи етап. Ендуро Виктори клуб обсъждат ситуациите.
Контролите си почиват. Митков пък се чеше по главата и се чуди с колко бензин да натовари братчеда ММ по време на втория етап, така че да му стигне до финала. Май попрекали с горивото?!
Малък Кеко току-що е финиширал. Баща му доста време стоя на тръни докато се появи, но малкият не се страхуваше от мечки в гората и през повечето време кара сам, като доказа, че напредва ден след ден в ендурото. И Гено е щастлив, тъй като също се бе притеснил БАЯ по едно време.
През това време австрийците пиеха бира и усмивките не слизаха от лицата им. Казаха, че са си направили кефа.
Николай Кушев и Ивелин Георгиев дадоха най-добро време при ATV-тата, но Краси държеше тайното оръжие за втория етап.
"Old mans team" , както кръсти тандема си Валтер финишира също. Партнерът на Валтер е младо момче, малко над 60-те ! На връщане той изкара 330 км за един ден, тъй като ползвахме трасето обратно към Бузлуджа, но като пристигнахме в Стара Загора ни предаваше, ни приемаше !!!
Ицо Лачев от Виктори - Бухово няма никак уморен вид след финала !
Янчо Терзиев кара с чисто нов КТМ 525 и вечерта в Котел почерпи съотборниците си с две агнета. Признателните му колеги го почерпиха съответно с надуване на главата и с песента "Янчо, Янчо". Музикантите сигурно доста пари са усвоили, тъй като "щастливецът" не издържа и по едно време изпрати ваклата група на моята маса, но аз набързо ги върнах по същия начин обратно.
Ето кларинетистът, който направо цепеше главата ми с високи тонове, демонстираки по този начин уважение! Онзи с фотоапарата не е от групата. Това е Данаил Шарков, който тена си го има по рождение.
Етап 2 - стартът. Дуото Краси и Десо е твърде решено да се бори до край за купите.
Австрийците точно навреме, построени по двойки и готови за състезанието. Дисциплината си е дисциплина!
Поляната край Котел, от където бе старта на втория етап. Стартовете благодарение на Гено и на останалите сътрудници бяха дадени точно навреме!
Стартира Чемширов. Той завърши състезанието само по джанти, но се бори достойно заради отбора!
Тук за ATV с Амбарев (Джуниър) направихме маркирано отклонение от около два километра, тъй като по трасето на моторите имаше тясна пътечка между камъните, през която нямаше да могат да минат.
Поредният отбор се готви за старт.
Тръгват 12-ят и 18-ят от Ерзберг тази година - Ерик Брандауер и Тома Грисер.
Вижда се жалонът в ляво. От там започваше пътеката.
Цялата поляна на старта. Придружаващите коли на състезателите не успяха да преминат дерето на реката и останаха на другия бряг.
Данчо и Кокера тръгват към жалоните.
Кокера.
Митков направо отрови Ханес на старта.
Това прасе сигурно си пада по камили, та се върти около джипа на австрийците?!
Краси се чуди дали може АTV да влезе в този джандем, но след като му потвърдих, не чака много и се мушна в неизвестното. Там храстите бяха толкова гъсти, че нямаше видимост някъде и на една педя пред очите.
Ето, това предстоеше почти 10 км !!!
Въпреки, че бях преградил пътя с джипа и имаше два знака "Внимание", придружени с две стрелки, мотористите едвам спираха, задминавайки отклонението.
Боляринът Барни се шмугва в гъсталака.
... Стоян - също.
"Хей, сигурен ли си, че там трябва да влизам?"
Това вече е на хълмовете над Дъскотна. Тук е много красиво като погледнеш от 500-600 метровите стръмни, голи баири, но едва ли някой от състезателите се е насладил на гледката.
Това се вижда докато се качваш по стръмния склон. Машините минават точно по билото горе.
Този маркер мнозина не видяха и тригнаха наляво, а там пътя скоро свършва.
Това е то, кацнал си на хълма, а надолу е много стръмно и слизане почти няма, освен по трасето!
Венци Радославов. Не му провървя на това момче, а заслужаваше определено много по-добро класиране!
Сашо Ленев от JRC, въпреки че не притежаваше средства за навигация се класира трети в Е1.
Поредната група се спуска по склона.
Колегите от Бухово дори тук минаха демонстративно на задна гума. Денис.
Юбилейната Ямаха, за която се говори преди тук във Форума.
Веско Тончев сигурно се бе загубил някъде, тъй като мина по хълмовете доста късно?!
Тук се слиза от последния-шести хълм. Голямо качване и спускане беше, придружено с промушване из тунели от храсти. Тази отсечка на мен много ми допада!
Някои малко се позаблудиха и заминаха към телевизионната кула, но се усетиха и се върнаха. Поне си направиха кефа по стръмните склонове!
Определено не им провървя на болярите през този етап. АTV-тата на Николен, Николай и Ивелин бяха закъснели доста.
На кадъра: Последното спускана към Дъскотна.
След като поснимах малко преди Дъскотна, тръгнах към бензиостанцията за да видя дали тези, без GPS-и се оправят там и сварих австрийците да се веселят всички на куп в крайпътното заведение. По този начин, те предоставиха купите само за нашите състезатели, на казха, че състезанието е страхотно и догодина пак ще карат, като доведат още хора от Австрия!
Снимка за спомен с Ерик и Валтер.
Финалът на Емине.
Купите бяха големи, за да са достйни като за голямо състезание!
В клас Е1 Борислав Михайлов заслужи второто място, като показа, че набира скорост в шампионата.
Митко Митков пак е без едно око, но той разсея всички съмнения, че е най-добър в Е1 ! Е, не вярвам да раазсея лошите приказки, но това си е нормално за Made in BG.
Призьорите в клас Е2. Тук борбата беше много жестока. Митко Драганов (Шмида) и Георги Петров (Кокера) си поделиха по един етап, но преднината от първия ден на Митака се оказа достатъчна за първото място. Браво на състезателят от ЕК Хасково, който даде всички от себе си в това състезание !!!
Трети в класа остана Стоян Стоянов (Магарето), който без никаква навигация и с "братската" помощ на Гълъбин (4-ти в кръга) най-после доказа, че има много данни, но е добре да знае поне накъде е север!
Клас Е3. Долу-горе очаквана картина при липсата на Брейчев от Еди моторс. Данчо, Жасмин и специални поздравления за Владимир Младенов, който заслужено застана на третото място, като показа, че Е3 от ден на ден става по-нахъсен, а и той е крайно време да се лицензира.
Тук искам да похваля Жасмин лично от името на Ерик Брабдауер, който каза, че No.4 от българите не го е оставил за секунда, като са се изпреварвали взаимно няколко пъти!
Джуниърите. Няма какво повече да кажа за тях, освен да ги похваля още ведъж! Те се бориха по мъжки с тежките условия и показаха, че могат много. Амбарев (Джуниър) се поогъна, но явно трасето ще бъде по силите му като порастне след 1-2 години. Тук Николен заслужено победи.
АTV. Достатъчно казах за тях и ги хвалих, затова само ще спомена, че тандемът на Crazy job Красимиир Колев и Десислав Лещаров, въпреки застигналите ги неудачи през първия ден не се предаде нито за миг и се пребори за първите две призови места в крайното класиране, а то е: Краси, Десо, Николай. На снимката не е Краси с купата (той е мааалко по-слаб), но имаше проблеми и трябваше да се прибере в хотела.
Вечерта в ресторанта на хотела връчвам купата за тийм на кръга на президента на Desert Dream - Валтер. Гостите останаха очаровани от взаимния жест от страна на БЕФ.
Щастливият Валтер.
... и щастливият Краси. Закупеният наскоро състезател на Crazy job веднага побърза да потърси правата си по единствените две точки, залегнали в договора: алкохол и жени, но Янчо Терзиев набързо го отряза, като му каза да не става прекалено алчен и че тази компания му е напълно достатъчна за сега, тъй като е преуморен.
Искам да кажа нещо в заключение, тъй както аз го чувствам за този кръг. Имаше победители и победени. Имаше големи амбиции, имаше и участие за удоволствие. В крайна сметка едно такова състезание се отблагодарява и на едните и на другите. Вярвам, че всеки си е тръгнал зареден положително от приключенския дух, неисзвестността, разнообразното трасе и прекрасната природа!
Лични поздравления към всички 71 състезателя взели участие в Бузлуджа-Емине и към многото пуснали се след тях извън класирането !
Откровено да си призная, на мен ми хареса схемата. Тук наистина не само се кара, но се проявяват и навигацигационни умения. За да бъде по-интересно, не трябваше да маркирам трасето, но го направих заради тези, които нямат GPS-и, така че и те да имат шанс.
Макар по-трудно, но до призовте тройки се добраха и състезатели без такава навигация, ориентирайки се само по маркери.
Няма да пиша много, а искам само да изкажа личното си задоволство от някои неща.
Първо искам да благодаря от името на БЕФ на всички, които взеха участие в това състезание. Повечето проявиха качества, които се изискват в истинското ендуро и показаха, че този спорт в България върви напред. Каза го и гостът ни Ерик Брандауер, който бе категоричен, че у нас има състезатели, които могат да участват и в престижни компетишъни по света.
Дори покани БЕФ да състави отбор за следващото състезание в Австрия. Ерик каза, че карал с пълните си възможности само в специалния етап, но се изненадал, че разликите с българските състезатели, които "тренират" едва от две години е толкова малка. Това изказване ни ласкае, но от друга страна известният австрийски състезател спомена, че трасето е с т.н. лека трудност и за да имаме успехи навън трябва да тренираме много по-як траял! Друго, което ми направи много силно впечатление бе, че състезателите с ATV надминаха себе си. Много се притеснявах от това, трасето да не се окаже непосилно за тях. Браво на тези мъже, които прокараха път дори за моторите през гъстите храсти и двуметрови папрати, където на места видимостта бе сведена почти до нула. Нямаше лигавщини и мрънкания от тяхна страна и това е достоен пример за подражание и мъжество
Искам да похваля тук и джуниърите Малък Кеко и Николен. Те се състезаваха наравно с мъжете в суровото изпитание и смея да твърдя, че е близко денят, когато ще оставят всички след себе си. Така се трупа практика и рутина. Браво момчета!
Искам да искажа специални благодарности и на всички сътрудници, повечето от които са от форума: Гено Сопот, ММ, Димитър, Даниел Туйков, Баджо, Верчето и много други без чиято помощ нямаше да се справим. Тези хора се лишиха от личното си време за да премине този интересен кръг добре и да си доставят състезателите удоволствие от карането, което мисля че се получи.
Искам да благодаря тук и на колегите от Desert Dream (Австрия), които щяха да вземат доста призове, но предпочетоха великодушно те да останат за българите в шампионата и пиха два часа кола на бензиностанцията в Дъскотна!
Мисля, че отново невралгична точка в организацията бе какафонията с местата за спане в Котел. Дадоха заявака 80 човека, а дойдоха над 100. Които финишираха по-рано запълниха незаетите от фенове и близки на състезателите места в хотелите и за съжаление останалите трябваше да търсят алтернативи в Жеравна или по частни квартири. Дори колегите от Бухово се наложи да спят на 30 км от Котел, а съдиите, контролите и други помагачи да бъдат настанени в частни квартири с голям зор. Искам да призова всички, които дават заявки да го правят поименно. Някои го направиха, но май те най-много пострадаха заради други.
Ясно си давам сметка, че трябваше да настоявам за поименни заявки и затова мисля да предоставя твърдо тази дейност за в бъдеще на друг. Както каза Янчо Терзиев в Котел: "Ще ти дам един приятелски съвет: Недей да откриваш туроператорска компания никога."
Мисля да го послушам.
Правим такъв тип състезание за пръв път и на фона на общата картина мисля, че то премина много добре. Имаше победители и победени, но така е на ендуро състезание. Казвал съм го и друг път: Който намери най-точния балнс между скорост, навигация и съхранение на себе си и на машината, той ще има успех.
Знаех си, че ще забравя нещо важно!
Искам да изкажа големи благодарности специално на Събин Коларов, който до 1:00 вкарва траковете в GPS-ите на състезателите и направи всичко възможно разните марки GPS-и да приемат трака, макар да имаха много разлики.
Ето сега класирането и малко снимки от рзлични части на трасето. За съжаление нямаше как да стигна с джипа до най-атрактивните места, тъй като се налагаше да разкарвам и контроли по постовете.
Ето класирането от специалния етап, което носи от 10 точки до 1 :
Първа контрола - ден първи Бузлуджа-Котел. Баджо и Туйков бяха разпределени на прелеза на гара Кръстец и на отклонението на ATV и мотори.
Адлер Ханес и Перниш Хайнс караха много яко между старта и втора контрола и взеха много аванс, но по-късно пълничкият австриец отпадна физически и преднината им бързо се стопи.
Всички ATV-та кои по-лесно, кои по-трудно минаха камъните, а от там до връх Чумерна почти нямаха проблеми.
Веско от JRC Motorsport. Веско и Сашо сигурно щяха да карат много по-добре, ако имаха GPS, но и без навигация показаха, че са добри.
Гората над Кръстец. Светослав Станчев показа, че и с моного килограми на мотора, пак може да се кара яко!
Захари Щърков. Тази група все повече влиза в час с шампионата. Съжалявам, че имаха неприятности със спането в Котел вечерта!
Красива гледка. Оранжев КТМ на фона на гората! Георги Захънов, какво стана с това момче, та не заърши?!
Още един КТМ. Особено в клас Е3 тези машини бяха предпочитани!
Непосредствено преди прелеза на гара Кръстец.
Магарето от Crazy job минава прелеза. По едно време рък. движението на гарата като се запъна, че трябва състезателите да спрат за да изчакат единствения влак, който минава от там между 10:00 и !0:30, лошо ми стана. Предложих му да го изтеглят напред за да могат нашите хора да минават зад него. То беше уговорки, то бе чудо!
Борът до гарата, на който са дадени посоките на всички туристически пътеки.
Влакът е издърпан максимално напред и всичко е ОК. Дори имаше местен човек, който срещу скромен хонорар вдигаше бариерата.
По едно време на гарата имаше около 50 човека, като постоянно трябваше да ги подканям да освободят пътя за да не стане инцидент, но за щастие всичко мина добре.
Пътеката преди Котел. Там за моторите бе трудно да се провират между обраслите навсякъде глогове, а камо ли за ATV, но пичовете с тези машини се бориха геройски, а до късно вечерта си вадеха тръните от ръцете.
Пътеката на места бе много тясна, а на всичко отгоре и със страничен наклон. Доста търкаляния имаше. Чемширов от Crazy job на едно място ги докара до четири броя!
Където спирах да снимам, все на Краси Колев с танка налитах. Няма да се чудите защо толкова го има в кадър, но той отъпкваше пътя за останалите, особено през втория етап.
Тандемът Краси и Десо видя доста зор през първия етап. Имаше и ремонти в гората.
В този материал отделих доста място на момчетата с ATV, защото надминаха очакванията ми !
Стоян Павлевски от "Боляри". През този ден групата от В.Търново се движеше много добре, но във втория етап нещо "губиха сателитите".
Голите върхове над Котел. Другия път ще ползваме тях за трасето, но всички трябва да с GPS-и, че няма къде да слагаме маркерите.
Георги Чемширов проправя път на Ники Лазаров. Вторият вече бил със счупени костици в китката, но тогава още не знае.
Янчо Терзиев и Христо Динев "Ефира" на места караха много добре, но поради грешки в навигацията доста се губеха по трасето.
Това бе първото състезание за Ефира и благодарение на честите тренировки, които Crazy job правеше напоследък на новото си ендуро трасе, представянето му е повече от успешно.
Данаил Шарков този път не успя да донесе точки за отбора, въпреки голямото си желание. Той посука коляно и се отказа.
Състезателите се отправят към финала на първи етап. В далечината се вижда това, което ги очаква през следващия етап към Емине.
Малко след финиша в Котел.
Време е за коментари как е минал първи етап. Ендуро Виктори клуб обсъждат ситуациите.
Контролите си почиват. Митков пък се чеше по главата и се чуди с колко бензин да натовари братчеда ММ по време на втория етап, така че да му стигне до финала. Май попрекали с горивото?!
Малък Кеко току-що е финиширал. Баща му доста време стоя на тръни докато се появи, но малкият не се страхуваше от мечки в гората и през повечето време кара сам, като доказа, че напредва ден след ден в ендурото. И Гено е щастлив, тъй като също се бе притеснил БАЯ по едно време.
През това време австрийците пиеха бира и усмивките не слизаха от лицата им. Казаха, че са си направили кефа.
Николай Кушев и Ивелин Георгиев дадоха най-добро време при ATV-тата, но Краси държеше тайното оръжие за втория етап.
"Old mans team" , както кръсти тандема си Валтер финишира също. Партнерът на Валтер е младо момче, малко над 60-те ! На връщане той изкара 330 км за един ден, тъй като ползвахме трасето обратно към Бузлуджа, но като пристигнахме в Стара Загора ни предаваше, ни приемаше !!!
Ицо Лачев от Виктори - Бухово няма никак уморен вид след финала !
Янчо Терзиев кара с чисто нов КТМ 525 и вечерта в Котел почерпи съотборниците си с две агнета. Признателните му колеги го почерпиха съответно с надуване на главата и с песента "Янчо, Янчо". Музикантите сигурно доста пари са усвоили, тъй като "щастливецът" не издържа и по едно време изпрати ваклата група на моята маса, но аз набързо ги върнах по същия начин обратно.
Ето кларинетистът, който направо цепеше главата ми с високи тонове, демонстираки по този начин уважение! Онзи с фотоапарата не е от групата. Това е Данаил Шарков, който тена си го има по рождение.
Етап 2 - стартът. Дуото Краси и Десо е твърде решено да се бори до край за купите.
Австрийците точно навреме, построени по двойки и готови за състезанието. Дисциплината си е дисциплина!
Поляната край Котел, от където бе старта на втория етап. Стартовете благодарение на Гено и на останалите сътрудници бяха дадени точно навреме!
Стартира Чемширов. Той завърши състезанието само по джанти, но се бори достойно заради отбора!
Тук за ATV с Амбарев (Джуниър) направихме маркирано отклонение от около два километра, тъй като по трасето на моторите имаше тясна пътечка между камъните, през която нямаше да могат да минат.
Поредният отбор се готви за старт.
Тръгват 12-ят и 18-ят от Ерзберг тази година - Ерик Брандауер и Тома Грисер.
Вижда се жалонът в ляво. От там започваше пътеката.
Цялата поляна на старта. Придружаващите коли на състезателите не успяха да преминат дерето на реката и останаха на другия бряг.
Данчо и Кокера тръгват към жалоните.
Кокера.
Митков направо отрови Ханес на старта.
Това прасе сигурно си пада по камили, та се върти около джипа на австрийците?!
Краси се чуди дали може АTV да влезе в този джандем, но след като му потвърдих, не чака много и се мушна в неизвестното. Там храстите бяха толкова гъсти, че нямаше видимост някъде и на една педя пред очите.
Ето, това предстоеше почти 10 км !!!
Въпреки, че бях преградил пътя с джипа и имаше два знака "Внимание", придружени с две стрелки, мотористите едвам спираха, задминавайки отклонението.
Боляринът Барни се шмугва в гъсталака.
... Стоян - също.
"Хей, сигурен ли си, че там трябва да влизам?"
Това вече е на хълмовете над Дъскотна. Тук е много красиво като погледнеш от 500-600 метровите стръмни, голи баири, но едва ли някой от състезателите се е насладил на гледката.
Това се вижда докато се качваш по стръмния склон. Машините минават точно по билото горе.
Този маркер мнозина не видяха и тригнаха наляво, а там пътя скоро свършва.
Това е то, кацнал си на хълма, а надолу е много стръмно и слизане почти няма, освен по трасето!
Венци Радославов. Не му провървя на това момче, а заслужаваше определено много по-добро класиране!
Сашо Ленев от JRC, въпреки че не притежаваше средства за навигация се класира трети в Е1.
Поредната група се спуска по склона.
Колегите от Бухово дори тук минаха демонстративно на задна гума. Денис.
Юбилейната Ямаха, за която се говори преди тук във Форума.
Веско Тончев сигурно се бе загубил някъде, тъй като мина по хълмовете доста късно?!
Тук се слиза от последния-шести хълм. Голямо качване и спускане беше, придружено с промушване из тунели от храсти. Тази отсечка на мен много ми допада!
Някои малко се позаблудиха и заминаха към телевизионната кула, но се усетиха и се върнаха. Поне си направиха кефа по стръмните склонове!
Определено не им провървя на болярите през този етап. АTV-тата на Николен, Николай и Ивелин бяха закъснели доста.
На кадъра: Последното спускана към Дъскотна.
След като поснимах малко преди Дъскотна, тръгнах към бензиостанцията за да видя дали тези, без GPS-и се оправят там и сварих австрийците да се веселят всички на куп в крайпътното заведение. По този начин, те предоставиха купите само за нашите състезатели, на казха, че състезанието е страхотно и догодина пак ще карат, като доведат още хора от Австрия!
Снимка за спомен с Ерик и Валтер.
Финалът на Емине.
Купите бяха големи, за да са достйни като за голямо състезание!
В клас Е1 Борислав Михайлов заслужи второто място, като показа, че набира скорост в шампионата.
Митко Митков пак е без едно око, но той разсея всички съмнения, че е най-добър в Е1 ! Е, не вярвам да раазсея лошите приказки, но това си е нормално за Made in BG.
Призьорите в клас Е2. Тук борбата беше много жестока. Митко Драганов (Шмида) и Георги Петров (Кокера) си поделиха по един етап, но преднината от първия ден на Митака се оказа достатъчна за първото място. Браво на състезателят от ЕК Хасково, който даде всички от себе си в това състезание !!!
Трети в класа остана Стоян Стоянов (Магарето), който без никаква навигация и с "братската" помощ на Гълъбин (4-ти в кръга) най-после доказа, че има много данни, но е добре да знае поне накъде е север!
Клас Е3. Долу-горе очаквана картина при липсата на Брейчев от Еди моторс. Данчо, Жасмин и специални поздравления за Владимир Младенов, който заслужено застана на третото място, като показа, че Е3 от ден на ден става по-нахъсен, а и той е крайно време да се лицензира.
Тук искам да похваля Жасмин лично от името на Ерик Брабдауер, който каза, че No.4 от българите не го е оставил за секунда, като са се изпреварвали взаимно няколко пъти!
Джуниърите. Няма какво повече да кажа за тях, освен да ги похваля още ведъж! Те се бориха по мъжки с тежките условия и показаха, че могат много. Амбарев (Джуниър) се поогъна, но явно трасето ще бъде по силите му като порастне след 1-2 години. Тук Николен заслужено победи.
АTV. Достатъчно казах за тях и ги хвалих, затова само ще спомена, че тандемът на Crazy job Красимиир Колев и Десислав Лещаров, въпреки застигналите ги неудачи през първия ден не се предаде нито за миг и се пребори за първите две призови места в крайното класиране, а то е: Краси, Десо, Николай. На снимката не е Краси с купата (той е мааалко по-слаб), но имаше проблеми и трябваше да се прибере в хотела.
Вечерта в ресторанта на хотела връчвам купата за тийм на кръга на президента на Desert Dream - Валтер. Гостите останаха очаровани от взаимния жест от страна на БЕФ.
Щастливият Валтер.
... и щастливият Краси. Закупеният наскоро състезател на Crazy job веднага побърза да потърси правата си по единствените две точки, залегнали в договора: алкохол и жени, но Янчо Терзиев набързо го отряза, като му каза да не става прекалено алчен и че тази компания му е напълно достатъчна за сега, тъй като е преуморен.
Искам да кажа нещо в заключение, тъй както аз го чувствам за този кръг. Имаше победители и победени. Имаше големи амбиции, имаше и участие за удоволствие. В крайна сметка едно такова състезание се отблагодарява и на едните и на другите. Вярвам, че всеки си е тръгнал зареден положително от приключенския дух, неисзвестността, разнообразното трасе и прекрасната природа!
Лични поздравления към всички 71 състезателя взели участие в Бузлуджа-Емине и към многото пуснали се след тях извън класирането !
и трябваха много бързи рефлекси 
за да успееш да се измъкнеш
Коментар