Tweet
Абе, петна от червено вино как се чистят?
Цяло щастие, беда, късмет, проклятие е това, че бургаската "Billa" ми е на пътя като се връщам от работа...
Колата сама си прави левия завой и ето ме сред вкусотии за ядене и пиене.
Наблюдавам че не само аз си правя грижливо сметката.
-Да купим кило от печените ребра! (Той)
-Ти луд ли си? Да са ти увеличили заплатата?...(тя)
-Че един път не може ли?
Таман се бях поотърсил от нерадостните перспективи с работата, и - откъде ми дойде тази песен, не знам - се сетих за Балканджи Йово, който преди неизбежната гибел, е искал да му операт ризата.Че красиво да виси на бесилото...
Американските ипотечни бандити ще ни бесят ба-а-авно и с насла-а-ада. Чисто бяла риза - няма и да я забележат. Сещам се ,че вкъщи белите ми ризи са все изпрани, пък и не си спомням скоро да съм ги ползвал...
Като си блеех между рафтовете гледам - бутилка " Nouveau Beaujolais" - нивга не съм го кусвал...
Това ще ми е бялата изпрана риза, реших. (Помирать - так с музыкой!)
Накупих червено зеле, моркови, панджар, ряпа и съставям моята си салата за поморийската отлежала.
Обаче, не бързам. Нека я поизмъча. Малко ли хубави вина имаме, че да ме шашва някакво си Божоле...
Претупвам набързо две-три филета маринована сельодка, тарама със сьомга и очите ми все в красивата - френска работа, майтап ли е - бутилка...
Пускам и телевизора, да ме разсейва.
Накрая слагам къшей от печеното пиле, към него маринован карфиол и жълти камби от "Царската" и отва-а-а-рям бутилката.
Чакате да извикам Ур-р-ра-а! Като замезих с бутчето на Буш, си наливам 150 грама. Цветът - като алжирка-кераца + малко памид както го правеше дядо ми Киряк. Но работата ще е във вкуса, предпочитам...
Като пиете Божоле, си избърсвате устата със салфетка и отпивате пробно за оценка на букета...
Не намерих да е лошо винцето, но и нищо повече от споменатото на дядо ми.
Ами, за 5,99 лева толкоз. Ровя в Нет-а - и французите си го пият. Оригинално е...
Докато привършвам бутилката, и разсърден, че петлите и бандерол не са сложили, бутвам чашата върху бялата покривка!!! Все има някаква химия, която чисти петна от Божоле...
Сега, или изхвърлям празната бутилка, или отивам за още една. Жена ми е на работа а трябва и тя да куси от Божолето. С колата? Нали пих! Викам жълтото спасение. Разказвам на шофьора и човекът се съгласи да ме почака на аванта - без брояч.
Кво да ви препоръчам? Ако не сте кусвали японка - опитайте, за да се хвалите. Но по-добре залягайте на българското.
Цяло щастие, беда, късмет, проклятие е това, че бургаската "Billa" ми е на пътя като се връщам от работа...
Колата сама си прави левия завой и ето ме сред вкусотии за ядене и пиене.
Наблюдавам че не само аз си правя грижливо сметката.
-Да купим кило от печените ребра! (Той)
-Ти луд ли си? Да са ти увеличили заплатата?...(тя)
-Че един път не може ли?
Таман се бях поотърсил от нерадостните перспективи с работата, и - откъде ми дойде тази песен, не знам - се сетих за Балканджи Йово, който преди неизбежната гибел, е искал да му операт ризата.Че красиво да виси на бесилото...
Американските ипотечни бандити ще ни бесят ба-а-авно и с насла-а-ада. Чисто бяла риза - няма и да я забележат. Сещам се ,че вкъщи белите ми ризи са все изпрани, пък и не си спомням скоро да съм ги ползвал...
Като си блеех между рафтовете гледам - бутилка " Nouveau Beaujolais" - нивга не съм го кусвал...
Това ще ми е бялата изпрана риза, реших. (Помирать - так с музыкой!)
Накупих червено зеле, моркови, панджар, ряпа и съставям моята си салата за поморийската отлежала.
Обаче, не бързам. Нека я поизмъча. Малко ли хубави вина имаме, че да ме шашва някакво си Божоле...
Претупвам набързо две-три филета маринована сельодка, тарама със сьомга и очите ми все в красивата - френска работа, майтап ли е - бутилка...
Пускам и телевизора, да ме разсейва.
Накрая слагам къшей от печеното пиле, към него маринован карфиол и жълти камби от "Царската" и отва-а-а-рям бутилката.
Чакате да извикам Ур-р-ра-а! Като замезих с бутчето на Буш, си наливам 150 грама. Цветът - като алжирка-кераца + малко памид както го правеше дядо ми Киряк. Но работата ще е във вкуса, предпочитам...
Като пиете Божоле, си избърсвате устата със салфетка и отпивате пробно за оценка на букета...
Не намерих да е лошо винцето, но и нищо повече от споменатото на дядо ми.
Ами, за 5,99 лева толкоз. Ровя в Нет-а - и французите си го пият. Оригинално е...
Докато привършвам бутилката, и разсърден, че петлите и бандерол не са сложили, бутвам чашата върху бялата покривка!!! Все има някаква химия, която чисти петна от Божоле...
Сега, или изхвърлям празната бутилка, или отивам за още една. Жена ми е на работа а трябва и тя да куси от Божолето. С колата? Нали пих! Викам жълтото спасение. Разказвам на шофьора и човекът се съгласи да ме почака на аванта - без брояч.
Кво да ви препоръчам? Ако не сте кусвали японка - опитайте, за да се хвалите. Но по-добре залягайте на българското.
Коментар