Tweet
Балкански багри с венециански оттенък
Бургас - Самобор - Любляна - Постойна- Венеция - Плитвички езера – Трогир – Дубровник – Будва – Шкодер – Дуръс - Елбасан – Охрид –Скопие- Бургас
Част 1
31.август Нощна Калотина – Белград – Самобор/Хърватска/
От Бургас тръгвам късният следобед.
Здрачава се . Влизам в Пазарджик кръгово – светофар - кръгово и вече съм при С и С /спътници и приятели/ .След половин часови дебати с кой автомобил да тръгнем надделява малкото ,но оказало се много важно в последствие предимство на моята Хонда пред широкия и удобен ван на моя приятел - двете работещи гнезда за запалки в купето (предната зарежда навигацията а задната зарядното за радиостанциите)
Пушилката и врявата около избора на превозното средство бързо отстъпи място на емоцията от старта на дългоочакваното пътуване .
Новият асфалт на софийското околовръстно повдига настроението ни . Само след минути ще се съберем с другите ни приятели . Хич не сме малка група - три автомобила 14 особи.
С безпокойство броя профучаващите край нас германски ,австрийски швейцарски пингвини – колко ли ще са на Калотина ?? Стигаме неусетно границата. Българско минаваме бързо ,но отстреща е Сърбия , а там нещата не вървят .Десетина колони димящи автомобили вият гръбнак в различни посоки , но уви - за бленувания изход/вход портите са само три! След близо тричасово чакане ,полунадрусани от невероятния смог ни пожелават “Сречан пут” и стъпваме в Сръбско. Сменяме малко динари /1 евро= 75 динара/ . Потегляме........ Белият град ослепително блести в прохладната нощ .По зазоряване пием сутрешното кафе на последното сръбско OMV на европейски цени, ободрени ........ напред към Самобор.Границата минаваме за минути . Следва перфектна магистрала с много “одморища” – места за почивка (много ми хареса тая тяхна дума - точно и ясно определение)
За Хърватска каквото се е писало все е хубаво, аз обаче ще вместя три недотам нравещи ми се хърватски особености - първо малко странна летаргична музика и песни с леко алпийско звучене /всичко сръбско – в Сърбия/, второ не дотам вкусна, поне според мен храна иначе хвалена и прехвалена ......... мешеното месо , плескавиците и чебапите им не бяха на скара /барбекю/ а на плоча с вкус на полупържено/полупечено. Прославените им “лигни” (калмари) на жар ги консумирах само веднъж и втори път не повторих . Аз съм си морско чедо и знам как се приготвят ,но варианта пълнени с нещо като топено сирене +найлончета вътре не ми допадна , и трето - не можах да улуча свясна ракия .Само една - крушовица ставаше ,но след Самобор не я сервираха никъде . Другото все е от класа.
Към 10 сутринта минаваме покрай Загреб .След около десетина км влизаме в Самобор- приказно ,малко,чисто градче с около 15000 жители с хубав център и парк. Навигацията работи безотказно и ни води направо пред хотела .Непосредствено до него е паметника на първият хърватски президент Франьо Туджман и самоборския музей разположен в дома на Фердо Ливадич знаменит хърватски композитор и лидер на националното възраждане.
Хотелът ни е старинна сграда излъскана и освежена с хубави и удобни стаи и на много сносна цена /соба за 3 особи (разбирай души) 400 куни около 55 евро с включена пищна закуска/ .След няколкочасов сън правим разходка с дегустация на прочутия самоборски сладкиш със странното име кремшнит наподобяващ българската кремпита ,но с по лек крем, обменяме куни по курс ,който се оказва най -добрия през цялото ни пребиваване в страната – 7,1 куни за 1 евро. Порядъчно пригладнели плашиме сервитьорчето стажант в празният ресторант на хотела . Доста неразбиране от негова страна отнасям при поръчка на 3 крушки в една чашка /крушка – крушова ракия с мярка 30 милилитра/ . На сутринта викам сбор на дружината и в 9:00 поемаме за Любляна.
Част 2 Любляна- Постойнска яма – Венеция
1 септември След около 15 минути сме на словенско-хърватската граница. От Хърватско излизаме без проблеми . Строга словенска граничарка ни посочва откъде да си купим винетка. 35 евро шестмесечна за има няма 100 км магистрала, ама пък може да ходя с нея на ски J .
Туй Словения ......бива бива ама на нищо ” нашенско” не прилича. Даже и тръни по канавките не виждам . Но една прилика намирам - скоро магистралата свършва Язък ! Също като у нас! Влачим се по натоварено двупосочно шосе а отстрани едни красоти! чистота!.....чисто, чисто.... чак скучно. Най интересни ми бяха лозята (у нас имаме една поговорка за лозето на баир) ,но тук словенските “лозари” на сто процента я опровергават . Мислено им завиждам/но не за лозята/ и настъпвам газта ,че се е поразредила колоната към столицата.
В Любляна нищо различно не виждам . Подредено , избърсано, красиво ,ароматизирано. Уплаших се от странно подредения автомобилен трафик всяващ ужас в българина- шофьор свикнал с полу- албанската си култура на шофиране За малко един градски автобус да ме отнесе щот съм му влязъл в неговата лента. Паркираме срещу 2 евро в странно тесен паркинг насред центъра . Правим пешеходна разходка за около 2 часа . Пием хубаво кафе ,снимки сувенири зареждаме до горе от прославеното евтино словенско гориво и по график тръгваме към Постойна .
Постойна /Постойнска/ яма - Вътре е невероятно! За 19 евро - 2 км ел. влакче ,след това пеша по изцяло циментирани пътеки пригодени за инвалиди (даже в сърцето на пещерата виждам оборотна инвалидна количка) Галерии с около стотина метра височина - красиво! цъкаме и слушаме скромна беседа на няколко езика. След близо час и половина пием по Lasko pivo в една кръчма до изхода. Зареждаме провизии за Венеция от близкия Lidl .
Алба Доро там някъде в Местре ни чака за нощувка . Пустата му навигация няма подробна карта на Италия , само по - главни пътища . И GPS -те на Туньо( другият наш шофьор) 2 на брой сърдито отхвърлят зададения адрес . След 15 мин. ровичкане и проби успявам да намеря Via Triestina - улицата ,на която е самия къмпинг . Словенско-италианското КПП е пусто . Магистралата Триест – Венеция е бледо копие на коя да е хърватска магистрала . Наличието на половин аварийна лента и безкрайната колона от тирове те кара изцяло да си концентриран в шофирането. Спираме на бензиностанция за почивка. Отказват да ми направят дълго кафе,задоволяваме се с общоприетото тип чашка – напръстник.
Привечер улица Via Triestina се изпречи пред нас .Питам първият срещнат (оказва се българин) за бленувания къмпинг Alba D’ORO . Упътва ни любезно .
За посещаващите индивидуално Венеция препоръчвам този къмпинг . Оказа се много удобен и евтин. Нощува се в термофургони /нещо като каравани / Всеки един е с две отделни малки спални съответно с по 2 или 3 легла всяка със собствена WC и баня и климатик.Последния изигра ролята на охладител за бира –На удобна полица непосредствено до шлюзите му поставихме кутийки бира, така подложени на половин часов студ се охлаждат идеално . Отвън има на разположение маса със столове за самостоятелно хранене. Цената през HostelBookersни дойде по 16,5 евро на човек в тройна стая и 18 евро /човек в двойна.Цената включва безплатно ползване на басейн и джакузито до него до 18 ч. От входа на къмпинга тръгва на всеки час директен автобус до Венеция /Автогарата на входа/ и обратно на цена 4 евро двупосочен билет. Пътят е не повече от 15 – 20 мин.
2 Септември Венеция
Следващият ден ни поднася облаци и лек сутрешен дъждец ,които бързо се предадоха на силното средиземноморско слънце. Цялата дружина се впускаме из тесните венециански улички в посока Сан Марко. Някои от нас пият кафе на едно от прословутите кафенета на площада срещу “скромната” сума от 50,25 евро / за да бъда точен толкова струват 3 кафета ,2 коли и 1 сода/ Едва ли ще избледнее спомена им . Целият ден се впечатляваме уморително в пренаселената Венеция . Късният следобед разпускаме в джакузито и в леглата.
3-ти септември Потегляме обратно към Триест с междинна спирка за шопинг в новичкия Outlet до Рalmanova . След малко лутане при излизането от магистралата се потопяваме в промоциите на позастарели /1 сезон/ колекции световноизвестни модни марки.
Поема се разклона за Palmanova в дясно на магистралата.На следващия светофар Palmanova e на ляво а за Outleta се поема направо. След около 1- 2 км сте там.
Част 3 Триест – Рупа – Риека – Плитвички езера
Следваме стрелките за Rijeka (по италианскому Flume) май беше. Влизаме в Словения в двупосочен тесничък път с осезателни неравности ,не че е лош ,но сравнен с хърватските подобни е с по -ниско качество. Порядъчно огладнели кръвожадно заглеждаме цели словенски прасенца на шиш ,обаче километрите са доста и трябва да продължим. Малката изненада на словенско – хърватската граница ни развесели допълнително. Спират ни две моми в униформи и на чист български ни искат личните карти и паспортите. Оказва се ,че са командировани наши гранични полицайки на обмяна на опит в това КПП т.е за разясняване и разпознаване на легалните български документи за самоличност .Между другото не са ми приели резервацията във вилата в която трябваше да отседнем до Плитвички езера. Това ни кара да сгънем километрите по-бързо за да си намерим подслон. В Хърватска влизаме бързо , гоним Риека оттам за Плитвички езера .
Може да минете по 2 начина единият е Риека – Карловац /магистрала/ и на юг към Раковица по първокласен планински път . Ние избрахме следния Риека –Карловац/магистрала/ ,но след разклона за Vrbovsko поехме по магистралата за Сплит след около 80км отбихме при Otocac за Vrhovine. За да свием още километри обаче избрахме да минем през Плитвички Лесковац (ГРЕШКА!! - много тесен планински път ни заведе до това подобие на село от 2,5 къщи ИНАЧЕ ГО ИМА НА КАРТАТА МИ НА ЕВРОПА!!! След известни дебати се върнахме по главния път през Homoljak до Vrelo Korenicko )
Нощуваме в три къщи със следи от шрапнели и куршуми между селата Врановаца и Кореница / между отделните махали (щото села е силно казано) има няма 100-200м . Къщите са съсредоточени основно около пътя и поне 90% дават соби за одмор (стаи за почивка) /
4 септември Хубавото време продължава . Половината ден е за разглеждане на националният парк Плитвички езера. Избираме маршрут за около 4-5 часа . Автовлакче Унимог ръмжейки ни оставя на изходна пешкова позиция. Следват красиви мигове . Казвам си /и не само аз / - ЗАСЛУЖАВА СИ 110 КУНИ БИЛЕТ!!
Езерата са едно от най красивите и мащабни места където съм бил . 16 свързани чрез изключително красиви водопади езера, които са се образували между планинските масиви: „Мала Капела“ и „Плесевица“ . В езерата се вливат реките „Бела“ и „Црна риека“, които се събират в един ръкав южно от „Прочанско езеро“ Варовиковото дъно в езерата придава прелестно синия цвят на водата . След водопада „Сащавци“ на долните езера, водата от тях се стича в река „Корана“, както и в потока „Плитвице“,който пада от височина 76 м. /най високият водопад в езерата/.
Следобеда доволно уморени продължаваме към малката перла на южна далмация - гр. Трогир. Там ще останем два дни .
Част 4 Трогир - Дубровник
Прохладата от езерата сменяме с изкуствения студ на автоклиматика. С приближаването на далматинския бряг температурите се покачват /цитирам професионално наш синоптик/ – “живакът удря 36 градуса” растителността започва да ми липсва. Полуголите каменни склонове на Далматинските планини допълнително засилват задуха и маранята. Спирам да заредя плин(LPG) – автогаз евтино ! 90 български стотинки /литъра .......Еех Хърватска! . Колонката е заключена май доста отдавна с катинар – тук рядко някой зарежда газ. Налага се да викам персонал от касата.
Късният следобед след доста асфалтови серрпентини навлизаме в Трогир.
С над 4000 годишна история, основан от гръцки изселници от Сиракуза ,Трогир (Трагурион) – означава “ място където пасат кози”е разноцветен микс от култури ,цивилизации и архитектура .При император Клавдий 1 в н.е. в Трогир се заселват римски войни ветерани с особенни заслуги пред Империята ,След това попада под властта на Византия и Франкската империя а в 1242 г. тук се е укривал Унгарския крал от монголо-татарските нашествия.
Бил е под властта на Византия,Османската империя,Австро- Унгария и тн. Всички империи са останали в историята, но Трогир цъфти и до днес.
Настаняваме се в кокетна вила на остров Чиово. Хазайката ме учудва с въпроса “Защо с румънците въобще не може да се разбере а пък с нас е така лесно?” ...Прощавам и за незнанието J.....
Следват разходки ....яхти .........палми .....кеф
Двата дни минават неусетно и идва ред на голямата перла на Адриатика – Дубровник
6 септември
Изпращаме поживо поздраво част от нашата група за България обратно /тия отпуски все не стигат/ Осмината останали тръгваме на юг към последната наша хърватска спирка – Дубровник. Пътят се вие живописно покрай крайбрежието - белокаменния Сплит – Макарска наричан още малкото Монако.....минаваме неусетно символичната хърватско – босненска граница щракаме снимки в Неум -единствения босненски морски курортен град .Разлика с Хърватска почти не намирам . Тук там се виждат нарицателните за Босна VW Голф 2-ки ,по застроено е .
т. нар. Неумски коридор - тънка ивица крайбрежие, което принадлежи на Босна и Херцеговина - единственият й излаз на море. Историята му е интересна и поучителна. След като в XIV-XV век се замогва от търговия с Османската империя, венецианската колония Дубровник обявява независимост. Това не се харесва на самата Венеция и властите в Дубровник решават да подарят 12-километрова ивица на турците , по този начин си осигурават подкрепата на Османците при евентуално нападение . Този подарък опазва независимостта на Дубровник чак до 1810 г., когато Наполеон помита цяла Далмация, та и Венеция. Сега обаче хърватите си блъскат главата заради ограничения достъп до Дубровник .Замислят даже да построят висящ мост между Плоче и отсрещния полуостров Пелешац и ще то направят .........видях как се строи инфраструктура там!!
.......и пак сме в Хърватска
Дубровник казва на всеки “Добре дошъл” минаваме красивият ,бял въжен мост, и сме в града разпрострял се върху четири адриатически залива и три хълма . Навигацията безупречно се справя с адреса за нощуване ,който се оказва на не – повече от 10 минути пеша от стария град. Жега е . Палмите в двора лениво поклащат листа. След кратка почивка ,привечер срещаме старият Дубровник, жив музей облян в светлина изграден от бял камък, излъскан от вековете и от стъпките на милионите туристи , заключен между шествековни крепостни стени.
Приказно е , чуваме звуци на самотна китара ,бродим из тесните улички ,окичени с малки дюкянчета за сувенири ,сладки ,сладолед...готическия "Палацио Спонза" и двата фонтана, Княжевския дворец и катедралата "Възнесение на Дева Мария...... Лека нощ Дубровник ! До утре!.
7 септември
Дубровник ни плени . Запечатваме разкошни пейзажи ,обикаляме го целия по крепостната цена срещу 50 куни ,возим се на лодка с (безполезно прозрачно) дъно до близкия остров Локрум - 10 евро,от дясно на борд се разгръща тузарският хотел Шехерезада с не толкова впечатляващ изглед ,но с умопомрачителни цени от 6000 куни /850 евро/ за двама на нощ.След следобедната сиеста отново правим вечерна разходка по "Страдун”(главната улица в стария град) ,купуваме сувенири пием по едно “Karlovacko” пиво под светлината на запалените факлите на едно от множеството “коноби”(кръчми)....тръгваме .. трябва да отпочинем порядъчно ,тъй като утре ни чака най - екзотичния участък от нашето пътешествие през Черна гора,Албания та до Охрид (Македония).
Лека нощ Дубровник! Пак ще се върнем!
Част 5 Черна Гора – Албания (само на колела)
8 септември Рано сутринта към 7 ч потегляме на юг. До границата с Черна гора е около 45 км. Пътят отново се вие по склоновете на тесния далматински бряг .След Цавтат става безлюден и спокоен . Черногорската граница минаваме безпроблемно срещу 10 евро екотакса на автомобил /дадоха ми стикерче! /
Сега като пиша тия редове оценям че сме претупали и” изкарали на колела” тоя маршрут, а как ми се искаше да поспрем за два – три часа в републиката на “планинските негри “ – ,в Будва, в Котор, но не можехме да си позволим повече от 10-15 мин. тъй като пред нас са 500км планински и полупланински пътища вЧерна Гора, Албания позната единствено със задочна информация от два – три пътеписа и Македония.
Влизайки в Черна гора веднага се усеща разликата с Хърватска – сякаш става по “нашенско” боклуците и тръните около пътя са повечко, асфалтът също не е хърватския ,но по-хубав от нашия. Строителството ,явно също като при нас е във възход,макар и в не толкова големи размери дава отражение на остарялата инфраструктура . След Херцег Нови спираме за гориво.Плащаме в евро + всичките евростотинки .Навлизаме в Тиватския залив. На Каменари ,в началото на Которския залив навигацията ме качва директно на ферибота. 15 мин. чакане ,10 минути плаване и сме на отсрещния бряг за 3-4 евро/автомобил . Иска ни се да отскочим до Котор ,но времето ни притиска . Ще го видим следващия път ! Минаваме през Будва . Ранният час предполага липсата на навалица. Навигацията дава грешна дясна пресечка . Правим обиколка на част града по празните улички . Корегираме грешката. Продължаваме транзит към Петровац ,а от там към Подгорица.
Има два удобни варианта за излизане към Албания от към Черна Гора. Единият е по крайбрежието към Бар ,оттам към Сукобин и Муричан(Албания).
За вторият от Петровац се поема към Подгорица ,оттам към Хани и Хоти(албанското КПП)
Ние след петминутна съвещавка избираме втория ,но съкратен вариант по второкласни шосета /вече смея да твърдя - с добър асфалт /, След Vranjina , има отклонение за Golubovci – Mataguzi – Tuzi . Eдни села, едни сокаци .......... .Караме внимателно щото на пътя изкачат всякакви МПС- та - самоделни трактори ,самоходни фрези ,стари Застави префасонирани в селскостопански машини . Северното крайбрежие на Шкодерското езеро е равно и явно плодородно . Табели няма почти никъде ,навигацията работи ,но за всеки случай тук там питаме. Спираме в Maтагузи за почивка и да похапнем. Сръчна черногорка ни прави едни “чудеса от месо”..... Хапваме на две на три и пак газ . Наближава 12 ч , а още не сме стигнали границата. След Тузи пътят тотално обезлюдява на картата изглежда по-главен ама в действителност е същото криволичещо второстепенно асфалтче. Застигаме стар мерцедес с албанска регистрация....Олекна ни ! На прав път сме! И хоп след 10 минути сме на Черногорското КПП. Слънцето прижуря. Маранята танцува. За никъде не бързащ митничар ни прибра паспортите ,след десетина минути разучаване ги връща с шаблонния въпрос “Къде сте тръгнали?” “Во Охрид “.отговаряме и ни пуска. Следва Хани и Хоти (Hani I Hotit) На албанското КПП дремят тройно повече служители . Леко мургав албанец – митничар с явно високо ниво на тестостерона задълбочено изучава нашите паспорти .Пише ни имената на компютъра си с явно затруднение. Праща ме за някаква бележка в сградата на митницата , друг служител я пише с голямо старание. Връщам я при първия ,иска ми по 10 евро на човек (тази такса нарекох по-късно предварително плащане на глобите за превишена скорост),плащам и ни пускат. Минаваме сравнително бързо /30мин/ . Албания е пред нас.
О път о чудо... стар кърпен асфалт ,пущинак, и сред пущинака жълто-синьо-оранжева къща с два гипсови лебеда или орли отпред . Естествено паркиран до нея нестар мерцедес. Следват още ......... и още ........ Пътят става все по разбит . Туньо/водача на другия автомобил/ избързва напред . Загубвам го . Радиостанцията мълчи,много е напреднал. Ядосвам се . След 15 минути минавам стара оглозгана бензиностанция . Туньо е спрял на сянка под козирката и и ни чака. Изведнъж от нищото се появява невръстно албанче с две туби ..Petrol! Petrol!!! .....No No отговаряме ние. Тръгваме. Навлизаме в дебрите на Щкодер. Определението за този град от пътеписа на двамата пътешественици пенсионери Симеон и Иван напълно му допада. “ Захлюпен български град преди 30 години+ климатици+сателитни чинии ,разбити улици и много мерцедеси” . Влизаме в града . Какафонията е тотална . Много е важно за пътуващите през Албания чужди автомобили да имат изправен клаксон. Без него е доста трудно да се премине кръгово ,макар и със знаково предимство . Именно на едно такова “кръгово” обозначено със стара гума от трактор (със знак за кръгово и знак за предимство) един бел мерцедес щеше да ме отнесе ,но мойта свирка бе по-нахална. В Албания се оказа ,че най големия проблем не са пътищата и безтабелието а албанските шофьори ,не всички но поне 80% карат безобразно и без всякакви правила. Съветвам пътуващите да внимават много и да са нащрек защото много често пред вас автомобила може да спре на шосето без да сигнализира и без да свие поне леко в дясно на банкета . Албанците масово използват осовата линия за трето платно на пътя .
Редуват се магазини , гумаджийници,сергии,стари и по нови бензиностанции,които понякога буквално са една до друга. Наоколо щъкат каруци , велосипеди ,триколки (странна албанска модификация на Фолксфаген Транспортер отпред с една гума) разни стари автомобили ,тук- там по новички мерцедеси .Не спираме никъде и продължаваме за Тирана . Разбитото шосе преминава в хубав двулентов асфалтов път . Полицаи има през 10 –15 км обаче никой не ни спира.( оказва се вярно твърдението ,че албанската пътна полиция няма право да спира коли с чужда регистрация ,само в изключителни случаи например ПТП и тн..)
Стъпваме на газта и се приспособяваме по албански маниер на шофиране ,НО МНОГО ВНИМАТЕЛНО! Не спазваме ограниченията на скоростта извън населените места. Полицията си спира само албанци . Наближаваме Тирана . Трафика расте . Расте и броят на крайпътните бензиностанции – все нови новенички ,разни местни вериги - ALPET (зареждам газ), TACIOIL и някои чужди EKO,SHEL . Впечатление прави крайпътното усилено строителство . Редуват се почти без прекъсване бензиностанция - кафе – бар – автосервиз- ресторант – склад за строителни материали - ....и пак бензиностанция..и т.н................Въобще в Албания не можеш да закъсаш за гориво и за храна. В столицата не влизаме заради рисковия трафик. Продължаваме за Дуръс . Пътят става еднопосочен т.е. албанска” магистрала” с перфектен асфалт . Почти неусетно влизаме в Дуръс хубави сгради,хотели а зад тях безлюдна плажна ивица с фин пясък и хубави палми ...Мечта!!! . Навигацията спира - липсва карта. С питане на “добър” албански “ЕЛБАСАНИ?” всички ни разбират . Напред към Елбасан !! Навлизаме във вътрешността . Трафик няма - тук там някой тир ,между които и един български пълен с известна българска марка вафли.
Пристигаме в Елбасан . Решаваме да поспрем за почивка –най близката градска бензиностанция. Влизаме в кафенето към нея ,голям LSD TV и на него кръшна българска фолкдива – канала е “Планета ” Пием кафе под звуците на нашенски горещи ритми.Разбирайки ,че сме българи Продавачът /или май собственик / намира и друг наш поп фолк канал . Порядъчно го усилва с голяма усмивка на уста ...”Готин човек” казвам си аз макар и да не долюбвам чалга ми стана някак свежо. Зареждам газ . Толкова енергично и отзивчиво ни обслужват ,че имам чувството че сме първите клиенти за деня. Плащаме в евро по изгоден курс. 0,64 евро/литър газ и 5 кафета – 3,5 евро/
От Елбасан до границата КПП Кафасан минаваме транзит по хубав асфалт и яки баири . Към 17: 30 ч сме на опашка пред КПП-то . За довиждане черпим мургави албански просячета с останали вафли,бисквити,шоколад....... Минаваме лесно срещу 2 евро / автомобил /L пак ни искаха пари/ , но без никаква квитанция.Нямам монети и давам 5 евро .Мисля си че е рекет, обаче ми връщат 3 евро без обяснения .
Чао Албания ....!!!!!! Може би ще се върнем
На македонската граница ни посрещат “Де е здравно осигурение? “ М........ му - най отдолу в куфара. Ей тия говеда няма скоро да се оправят Никой досега не ни е искал доброволната здравна застраховка, та точно тук в най -глухата провинция ....!!!!..намирам я .....потегляме. и след половин час сме в меката на кулинарния туризъм.
Здравей Охрид ! .
След миналогодишното си посещение Охрид ми се струва още по – вехт, мръсен и невзрачен..никакво развитие за една година . Настаняваме се в една вила с хубава фасада , но отвътре е зле - с етажни санитарни възли L Все ми е едно .....Гладни сме !! Вечеряме обилно поливаме с жолта ракия и Скопско пиво .
Последният ден от нашето пътешествие посвещаваме на разходка до Свети Наум с хубав обяд на капаните до плажа. Всички забележителности съм ги изръчкал лани и сега се отдаваме на дегустация на различни вкусотийки. Вечерта минава неусетно под звуците на “жива свирка” в квалитетен ресторант.
10.09 Деня на завръщането Охрид – Скопие - Гюешево – София
От Охрид до Скопие взимаме разстоянието за около 2,5 часа. В Скопие навигацията ни пообърква по едни нови детелини без табели ,но бързо се оправяме . На обяд влизаме в милата ни Татковина .
Равносметка:
– най зле От моя гледна точка Македония се оказа най - неуредената държавица от нашето пътуване (изключвайки Шкодерската част на Албания)
горива :
– Сърбия - по скъпи от нашите ,с добро качество
– Словения - най- евтини, нелош бензин, калпав дизел (бензиностанции PETROL)
– Хърватска - малко по скъп, недобър бензин ,много евтина газ малко съмнителна чак ,хубав дизел(INA)
– Черна Гора – малко по – скъпа , Лукойлска газ
– Aлбания - зареждах само газ. Цена - като в България - добър разход (EKO) (ALPET)
– Македония- зареждах само газ. Цена - като в България, Лукойлска газ
Разходи: За 3ма възрастни /Аз ,съпругата и големият ми син/ 10 нощувки /12 дни около 1500 евро в т.ч. 50% от 340 евро за гориво,винетки,толтакси и 200 евро покупки от Palmanova
Всичко е добре когато свършва добре!
Напролет ще мислим нова дестинация! Пламен
Бургас - Самобор - Любляна - Постойна- Венеция - Плитвички езера – Трогир – Дубровник – Будва – Шкодер – Дуръс - Елбасан – Охрид –Скопие- Бургас
Част 1
31.август Нощна Калотина – Белград – Самобор/Хърватска/
От Бургас тръгвам късният следобед.
Здрачава се . Влизам в Пазарджик кръгово – светофар - кръгово и вече съм при С и С /спътници и приятели/ .След половин часови дебати с кой автомобил да тръгнем надделява малкото ,но оказало се много важно в последствие предимство на моята Хонда пред широкия и удобен ван на моя приятел - двете работещи гнезда за запалки в купето (предната зарежда навигацията а задната зарядното за радиостанциите)
Пушилката и врявата около избора на превозното средство бързо отстъпи място на емоцията от старта на дългоочакваното пътуване .
Новият асфалт на софийското околовръстно повдига настроението ни . Само след минути ще се съберем с другите ни приятели . Хич не сме малка група - три автомобила 14 особи.
С безпокойство броя профучаващите край нас германски ,австрийски швейцарски пингвини – колко ли ще са на Калотина ?? Стигаме неусетно границата. Българско минаваме бързо ,но отстреща е Сърбия , а там нещата не вървят .Десетина колони димящи автомобили вият гръбнак в различни посоки , но уви - за бленувания изход/вход портите са само три! След близо тричасово чакане ,полунадрусани от невероятния смог ни пожелават “Сречан пут” и стъпваме в Сръбско. Сменяме малко динари /1 евро= 75 динара/ . Потегляме........ Белият град ослепително блести в прохладната нощ .По зазоряване пием сутрешното кафе на последното сръбско OMV на европейски цени, ободрени ........ напред към Самобор.Границата минаваме за минути . Следва перфектна магистрала с много “одморища” – места за почивка (много ми хареса тая тяхна дума - точно и ясно определение)
За Хърватска каквото се е писало все е хубаво, аз обаче ще вместя три недотам нравещи ми се хърватски особености - първо малко странна летаргична музика и песни с леко алпийско звучене /всичко сръбско – в Сърбия/, второ не дотам вкусна, поне според мен храна иначе хвалена и прехвалена ......... мешеното месо , плескавиците и чебапите им не бяха на скара /барбекю/ а на плоча с вкус на полупържено/полупечено. Прославените им “лигни” (калмари) на жар ги консумирах само веднъж и втори път не повторих . Аз съм си морско чедо и знам как се приготвят ,но варианта пълнени с нещо като топено сирене +найлончета вътре не ми допадна , и трето - не можах да улуча свясна ракия .Само една - крушовица ставаше ,но след Самобор не я сервираха никъде . Другото все е от класа.
Към 10 сутринта минаваме покрай Загреб .След около десетина км влизаме в Самобор- приказно ,малко,чисто градче с около 15000 жители с хубав център и парк. Навигацията работи безотказно и ни води направо пред хотела .Непосредствено до него е паметника на първият хърватски президент Франьо Туджман и самоборския музей разположен в дома на Фердо Ливадич знаменит хърватски композитор и лидер на националното възраждане.
Хотелът ни е старинна сграда излъскана и освежена с хубави и удобни стаи и на много сносна цена /соба за 3 особи (разбирай души) 400 куни около 55 евро с включена пищна закуска/ .След няколкочасов сън правим разходка с дегустация на прочутия самоборски сладкиш със странното име кремшнит наподобяващ българската кремпита ,но с по лек крем, обменяме куни по курс ,който се оказва най -добрия през цялото ни пребиваване в страната – 7,1 куни за 1 евро. Порядъчно пригладнели плашиме сервитьорчето стажант в празният ресторант на хотела . Доста неразбиране от негова страна отнасям при поръчка на 3 крушки в една чашка /крушка – крушова ракия с мярка 30 милилитра/ . На сутринта викам сбор на дружината и в 9:00 поемаме за Любляна.
Част 2 Любляна- Постойнска яма – Венеция
1 септември След около 15 минути сме на словенско-хърватската граница. От Хърватско излизаме без проблеми . Строга словенска граничарка ни посочва откъде да си купим винетка. 35 евро шестмесечна за има няма 100 км магистрала, ама пък може да ходя с нея на ски J .
Туй Словения ......бива бива ама на нищо ” нашенско” не прилича. Даже и тръни по канавките не виждам . Но една прилика намирам - скоро магистралата свършва Язък ! Също като у нас! Влачим се по натоварено двупосочно шосе а отстрани едни красоти! чистота!.....чисто, чисто.... чак скучно. Най интересни ми бяха лозята (у нас имаме една поговорка за лозето на баир) ,но тук словенските “лозари” на сто процента я опровергават . Мислено им завиждам/но не за лозята/ и настъпвам газта ,че се е поразредила колоната към столицата.
В Любляна нищо различно не виждам . Подредено , избърсано, красиво ,ароматизирано. Уплаших се от странно подредения автомобилен трафик всяващ ужас в българина- шофьор свикнал с полу- албанската си култура на шофиране За малко един градски автобус да ме отнесе щот съм му влязъл в неговата лента. Паркираме срещу 2 евро в странно тесен паркинг насред центъра . Правим пешеходна разходка за около 2 часа . Пием хубаво кафе ,снимки сувенири зареждаме до горе от прославеното евтино словенско гориво и по график тръгваме към Постойна .
Постойна /Постойнска/ яма - Вътре е невероятно! За 19 евро - 2 км ел. влакче ,след това пеша по изцяло циментирани пътеки пригодени за инвалиди (даже в сърцето на пещерата виждам оборотна инвалидна количка) Галерии с около стотина метра височина - красиво! цъкаме и слушаме скромна беседа на няколко езика. След близо час и половина пием по Lasko pivo в една кръчма до изхода. Зареждаме провизии за Венеция от близкия Lidl .
Алба Доро там някъде в Местре ни чака за нощувка . Пустата му навигация няма подробна карта на Италия , само по - главни пътища . И GPS -те на Туньо( другият наш шофьор) 2 на брой сърдито отхвърлят зададения адрес . След 15 мин. ровичкане и проби успявам да намеря Via Triestina - улицата ,на която е самия къмпинг . Словенско-италианското КПП е пусто . Магистралата Триест – Венеция е бледо копие на коя да е хърватска магистрала . Наличието на половин аварийна лента и безкрайната колона от тирове те кара изцяло да си концентриран в шофирането. Спираме на бензиностанция за почивка. Отказват да ми направят дълго кафе,задоволяваме се с общоприетото тип чашка – напръстник.
Привечер улица Via Triestina се изпречи пред нас .Питам първият срещнат (оказва се българин) за бленувания къмпинг Alba D’ORO . Упътва ни любезно .
За посещаващите индивидуално Венеция препоръчвам този къмпинг . Оказа се много удобен и евтин. Нощува се в термофургони /нещо като каравани / Всеки един е с две отделни малки спални съответно с по 2 или 3 легла всяка със собствена WC и баня и климатик.Последния изигра ролята на охладител за бира –На удобна полица непосредствено до шлюзите му поставихме кутийки бира, така подложени на половин часов студ се охлаждат идеално . Отвън има на разположение маса със столове за самостоятелно хранене. Цената през HostelBookersни дойде по 16,5 евро на човек в тройна стая и 18 евро /човек в двойна.Цената включва безплатно ползване на басейн и джакузито до него до 18 ч. От входа на къмпинга тръгва на всеки час директен автобус до Венеция /Автогарата на входа/ и обратно на цена 4 евро двупосочен билет. Пътят е не повече от 15 – 20 мин.
2 Септември Венеция
Следващият ден ни поднася облаци и лек сутрешен дъждец ,които бързо се предадоха на силното средиземноморско слънце. Цялата дружина се впускаме из тесните венециански улички в посока Сан Марко. Някои от нас пият кафе на едно от прословутите кафенета на площада срещу “скромната” сума от 50,25 евро / за да бъда точен толкова струват 3 кафета ,2 коли и 1 сода/ Едва ли ще избледнее спомена им . Целият ден се впечатляваме уморително в пренаселената Венеция . Късният следобед разпускаме в джакузито и в леглата.
3-ти септември Потегляме обратно към Триест с междинна спирка за шопинг в новичкия Outlet до Рalmanova . След малко лутане при излизането от магистралата се потопяваме в промоциите на позастарели /1 сезон/ колекции световноизвестни модни марки.
Поема се разклона за Palmanova в дясно на магистралата.На следващия светофар Palmanova e на ляво а за Outleta се поема направо. След около 1- 2 км сте там.
Част 3 Триест – Рупа – Риека – Плитвички езера
Следваме стрелките за Rijeka (по италианскому Flume) май беше. Влизаме в Словения в двупосочен тесничък път с осезателни неравности ,не че е лош ,но сравнен с хърватските подобни е с по -ниско качество. Порядъчно огладнели кръвожадно заглеждаме цели словенски прасенца на шиш ,обаче километрите са доста и трябва да продължим. Малката изненада на словенско – хърватската граница ни развесели допълнително. Спират ни две моми в униформи и на чист български ни искат личните карти и паспортите. Оказва се ,че са командировани наши гранични полицайки на обмяна на опит в това КПП т.е за разясняване и разпознаване на легалните български документи за самоличност .Между другото не са ми приели резервацията във вилата в която трябваше да отседнем до Плитвички езера. Това ни кара да сгънем километрите по-бързо за да си намерим подслон. В Хърватска влизаме бързо , гоним Риека оттам за Плитвички езера .
Може да минете по 2 начина единият е Риека – Карловац /магистрала/ и на юг към Раковица по първокласен планински път . Ние избрахме следния Риека –Карловац/магистрала/ ,но след разклона за Vrbovsko поехме по магистралата за Сплит след около 80км отбихме при Otocac за Vrhovine. За да свием още километри обаче избрахме да минем през Плитвички Лесковац (ГРЕШКА!! - много тесен планински път ни заведе до това подобие на село от 2,5 къщи ИНАЧЕ ГО ИМА НА КАРТАТА МИ НА ЕВРОПА!!! След известни дебати се върнахме по главния път през Homoljak до Vrelo Korenicko )
Нощуваме в три къщи със следи от шрапнели и куршуми между селата Врановаца и Кореница / между отделните махали (щото села е силно казано) има няма 100-200м . Къщите са съсредоточени основно около пътя и поне 90% дават соби за одмор (стаи за почивка) /
4 септември Хубавото време продължава . Половината ден е за разглеждане на националният парк Плитвички езера. Избираме маршрут за около 4-5 часа . Автовлакче Унимог ръмжейки ни оставя на изходна пешкова позиция. Следват красиви мигове . Казвам си /и не само аз / - ЗАСЛУЖАВА СИ 110 КУНИ БИЛЕТ!!
Езерата са едно от най красивите и мащабни места където съм бил . 16 свързани чрез изключително красиви водопади езера, които са се образували между планинските масиви: „Мала Капела“ и „Плесевица“ . В езерата се вливат реките „Бела“ и „Црна риека“, които се събират в един ръкав южно от „Прочанско езеро“ Варовиковото дъно в езерата придава прелестно синия цвят на водата . След водопада „Сащавци“ на долните езера, водата от тях се стича в река „Корана“, както и в потока „Плитвице“,който пада от височина 76 м. /най високият водопад в езерата/.
Следобеда доволно уморени продължаваме към малката перла на южна далмация - гр. Трогир. Там ще останем два дни .
Част 4 Трогир - Дубровник
Прохладата от езерата сменяме с изкуствения студ на автоклиматика. С приближаването на далматинския бряг температурите се покачват /цитирам професионално наш синоптик/ – “живакът удря 36 градуса” растителността започва да ми липсва. Полуголите каменни склонове на Далматинските планини допълнително засилват задуха и маранята. Спирам да заредя плин(LPG) – автогаз евтино ! 90 български стотинки /литъра .......Еех Хърватска! . Колонката е заключена май доста отдавна с катинар – тук рядко някой зарежда газ. Налага се да викам персонал от касата.
Късният следобед след доста асфалтови серрпентини навлизаме в Трогир.
С над 4000 годишна история, основан от гръцки изселници от Сиракуза ,Трогир (Трагурион) – означава “ място където пасат кози”е разноцветен микс от култури ,цивилизации и архитектура .При император Клавдий 1 в н.е. в Трогир се заселват римски войни ветерани с особенни заслуги пред Империята ,След това попада под властта на Византия и Франкската империя а в 1242 г. тук се е укривал Унгарския крал от монголо-татарските нашествия.
Бил е под властта на Византия,Османската империя,Австро- Унгария и тн. Всички империи са останали в историята, но Трогир цъфти и до днес.
Настаняваме се в кокетна вила на остров Чиово. Хазайката ме учудва с въпроса “Защо с румънците въобще не може да се разбере а пък с нас е така лесно?” ...Прощавам и за незнанието J.....
Следват разходки ....яхти .........палми .....кеф
Двата дни минават неусетно и идва ред на голямата перла на Адриатика – Дубровник
6 септември
Изпращаме поживо поздраво част от нашата група за България обратно /тия отпуски все не стигат/ Осмината останали тръгваме на юг към последната наша хърватска спирка – Дубровник. Пътят се вие живописно покрай крайбрежието - белокаменния Сплит – Макарска наричан още малкото Монако.....минаваме неусетно символичната хърватско – босненска граница щракаме снимки в Неум -единствения босненски морски курортен град .Разлика с Хърватска почти не намирам . Тук там се виждат нарицателните за Босна VW Голф 2-ки ,по застроено е .
т. нар. Неумски коридор - тънка ивица крайбрежие, което принадлежи на Босна и Херцеговина - единственият й излаз на море. Историята му е интересна и поучителна. След като в XIV-XV век се замогва от търговия с Османската империя, венецианската колония Дубровник обявява независимост. Това не се харесва на самата Венеция и властите в Дубровник решават да подарят 12-километрова ивица на турците , по този начин си осигурават подкрепата на Османците при евентуално нападение . Този подарък опазва независимостта на Дубровник чак до 1810 г., когато Наполеон помита цяла Далмация, та и Венеция. Сега обаче хърватите си блъскат главата заради ограничения достъп до Дубровник .Замислят даже да построят висящ мост между Плоче и отсрещния полуостров Пелешац и ще то направят .........видях как се строи инфраструктура там!!
.......и пак сме в Хърватска
Дубровник казва на всеки “Добре дошъл” минаваме красивият ,бял въжен мост, и сме в града разпрострял се върху четири адриатически залива и три хълма . Навигацията безупречно се справя с адреса за нощуване ,който се оказва на не – повече от 10 минути пеша от стария град. Жега е . Палмите в двора лениво поклащат листа. След кратка почивка ,привечер срещаме старият Дубровник, жив музей облян в светлина изграден от бял камък, излъскан от вековете и от стъпките на милионите туристи , заключен между шествековни крепостни стени.
Приказно е , чуваме звуци на самотна китара ,бродим из тесните улички ,окичени с малки дюкянчета за сувенири ,сладки ,сладолед...готическия "Палацио Спонза" и двата фонтана, Княжевския дворец и катедралата "Възнесение на Дева Мария...... Лека нощ Дубровник ! До утре!.
7 септември
Дубровник ни плени . Запечатваме разкошни пейзажи ,обикаляме го целия по крепостната цена срещу 50 куни ,возим се на лодка с (безполезно прозрачно) дъно до близкия остров Локрум - 10 евро,от дясно на борд се разгръща тузарският хотел Шехерезада с не толкова впечатляващ изглед ,но с умопомрачителни цени от 6000 куни /850 евро/ за двама на нощ.След следобедната сиеста отново правим вечерна разходка по "Страдун”(главната улица в стария град) ,купуваме сувенири пием по едно “Karlovacko” пиво под светлината на запалените факлите на едно от множеството “коноби”(кръчми)....тръгваме .. трябва да отпочинем порядъчно ,тъй като утре ни чака най - екзотичния участък от нашето пътешествие през Черна гора,Албания та до Охрид (Македония).
Лека нощ Дубровник! Пак ще се върнем!
Част 5 Черна Гора – Албания (само на колела)
8 септември Рано сутринта към 7 ч потегляме на юг. До границата с Черна гора е около 45 км. Пътят отново се вие по склоновете на тесния далматински бряг .След Цавтат става безлюден и спокоен . Черногорската граница минаваме безпроблемно срещу 10 евро екотакса на автомобил /дадоха ми стикерче! /
Сега като пиша тия редове оценям че сме претупали и” изкарали на колела” тоя маршрут, а как ми се искаше да поспрем за два – три часа в републиката на “планинските негри “ – ,в Будва, в Котор, но не можехме да си позволим повече от 10-15 мин. тъй като пред нас са 500км планински и полупланински пътища вЧерна Гора, Албания позната единствено със задочна информация от два – три пътеписа и Македония.
Влизайки в Черна гора веднага се усеща разликата с Хърватска – сякаш става по “нашенско” боклуците и тръните около пътя са повечко, асфалтът също не е хърватския ,но по-хубав от нашия. Строителството ,явно също като при нас е във възход,макар и в не толкова големи размери дава отражение на остарялата инфраструктура . След Херцег Нови спираме за гориво.Плащаме в евро + всичките евростотинки .Навлизаме в Тиватския залив. На Каменари ,в началото на Которския залив навигацията ме качва директно на ферибота. 15 мин. чакане ,10 минути плаване и сме на отсрещния бряг за 3-4 евро/автомобил . Иска ни се да отскочим до Котор ,но времето ни притиска . Ще го видим следващия път ! Минаваме през Будва . Ранният час предполага липсата на навалица. Навигацията дава грешна дясна пресечка . Правим обиколка на част града по празните улички . Корегираме грешката. Продължаваме транзит към Петровац ,а от там към Подгорица.
Има два удобни варианта за излизане към Албания от към Черна Гора. Единият е по крайбрежието към Бар ,оттам към Сукобин и Муричан(Албания).
За вторият от Петровац се поема към Подгорица ,оттам към Хани и Хоти(албанското КПП)
Ние след петминутна съвещавка избираме втория ,но съкратен вариант по второкласни шосета /вече смея да твърдя - с добър асфалт /, След Vranjina , има отклонение за Golubovci – Mataguzi – Tuzi . Eдни села, едни сокаци .......... .Караме внимателно щото на пътя изкачат всякакви МПС- та - самоделни трактори ,самоходни фрези ,стари Застави префасонирани в селскостопански машини . Северното крайбрежие на Шкодерското езеро е равно и явно плодородно . Табели няма почти никъде ,навигацията работи ,но за всеки случай тук там питаме. Спираме в Maтагузи за почивка и да похапнем. Сръчна черногорка ни прави едни “чудеса от месо”..... Хапваме на две на три и пак газ . Наближава 12 ч , а още не сме стигнали границата. След Тузи пътят тотално обезлюдява на картата изглежда по-главен ама в действителност е същото криволичещо второстепенно асфалтче. Застигаме стар мерцедес с албанска регистрация....Олекна ни ! На прав път сме! И хоп след 10 минути сме на Черногорското КПП. Слънцето прижуря. Маранята танцува. За никъде не бързащ митничар ни прибра паспортите ,след десетина минути разучаване ги връща с шаблонния въпрос “Къде сте тръгнали?” “Во Охрид “.отговаряме и ни пуска. Следва Хани и Хоти (Hani I Hotit) На албанското КПП дремят тройно повече служители . Леко мургав албанец – митничар с явно високо ниво на тестостерона задълбочено изучава нашите паспорти .Пише ни имената на компютъра си с явно затруднение. Праща ме за някаква бележка в сградата на митницата , друг служител я пише с голямо старание. Връщам я при първия ,иска ми по 10 евро на човек (тази такса нарекох по-късно предварително плащане на глобите за превишена скорост),плащам и ни пускат. Минаваме сравнително бързо /30мин/ . Албания е пред нас.
О път о чудо... стар кърпен асфалт ,пущинак, и сред пущинака жълто-синьо-оранжева къща с два гипсови лебеда или орли отпред . Естествено паркиран до нея нестар мерцедес. Следват още ......... и още ........ Пътят става все по разбит . Туньо/водача на другия автомобил/ избързва напред . Загубвам го . Радиостанцията мълчи,много е напреднал. Ядосвам се . След 15 минути минавам стара оглозгана бензиностанция . Туньо е спрял на сянка под козирката и и ни чака. Изведнъж от нищото се появява невръстно албанче с две туби ..Petrol! Petrol!!! .....No No отговаряме ние. Тръгваме. Навлизаме в дебрите на Щкодер. Определението за този град от пътеписа на двамата пътешественици пенсионери Симеон и Иван напълно му допада. “ Захлюпен български град преди 30 години+ климатици+сателитни чинии ,разбити улици и много мерцедеси” . Влизаме в града . Какафонията е тотална . Много е важно за пътуващите през Албания чужди автомобили да имат изправен клаксон. Без него е доста трудно да се премине кръгово ,макар и със знаково предимство . Именно на едно такова “кръгово” обозначено със стара гума от трактор (със знак за кръгово и знак за предимство) един бел мерцедес щеше да ме отнесе ,но мойта свирка бе по-нахална. В Албания се оказа ,че най големия проблем не са пътищата и безтабелието а албанските шофьори ,не всички но поне 80% карат безобразно и без всякакви правила. Съветвам пътуващите да внимават много и да са нащрек защото много често пред вас автомобила може да спре на шосето без да сигнализира и без да свие поне леко в дясно на банкета . Албанците масово използват осовата линия за трето платно на пътя .
Редуват се магазини , гумаджийници,сергии,стари и по нови бензиностанции,които понякога буквално са една до друга. Наоколо щъкат каруци , велосипеди ,триколки (странна албанска модификация на Фолксфаген Транспортер отпред с една гума) разни стари автомобили ,тук- там по новички мерцедеси .Не спираме никъде и продължаваме за Тирана . Разбитото шосе преминава в хубав двулентов асфалтов път . Полицаи има през 10 –15 км обаче никой не ни спира.( оказва се вярно твърдението ,че албанската пътна полиция няма право да спира коли с чужда регистрация ,само в изключителни случаи например ПТП и тн..)
Стъпваме на газта и се приспособяваме по албански маниер на шофиране ,НО МНОГО ВНИМАТЕЛНО! Не спазваме ограниченията на скоростта извън населените места. Полицията си спира само албанци . Наближаваме Тирана . Трафика расте . Расте и броят на крайпътните бензиностанции – все нови новенички ,разни местни вериги - ALPET (зареждам газ), TACIOIL и някои чужди EKO,SHEL . Впечатление прави крайпътното усилено строителство . Редуват се почти без прекъсване бензиностанция - кафе – бар – автосервиз- ресторант – склад за строителни материали - ....и пак бензиностанция..и т.н................Въобще в Албания не можеш да закъсаш за гориво и за храна. В столицата не влизаме заради рисковия трафик. Продължаваме за Дуръс . Пътят става еднопосочен т.е. албанска” магистрала” с перфектен асфалт . Почти неусетно влизаме в Дуръс хубави сгради,хотели а зад тях безлюдна плажна ивица с фин пясък и хубави палми ...Мечта!!! . Навигацията спира - липсва карта. С питане на “добър” албански “ЕЛБАСАНИ?” всички ни разбират . Напред към Елбасан !! Навлизаме във вътрешността . Трафик няма - тук там някой тир ,между които и един български пълен с известна българска марка вафли.
Пристигаме в Елбасан . Решаваме да поспрем за почивка –най близката градска бензиностанция. Влизаме в кафенето към нея ,голям LSD TV и на него кръшна българска фолкдива – канала е “Планета ” Пием кафе под звуците на нашенски горещи ритми.Разбирайки ,че сме българи Продавачът /или май собственик / намира и друг наш поп фолк канал . Порядъчно го усилва с голяма усмивка на уста ...”Готин човек” казвам си аз макар и да не долюбвам чалга ми стана някак свежо. Зареждам газ . Толкова енергично и отзивчиво ни обслужват ,че имам чувството че сме първите клиенти за деня. Плащаме в евро по изгоден курс. 0,64 евро/литър газ и 5 кафета – 3,5 евро/
От Елбасан до границата КПП Кафасан минаваме транзит по хубав асфалт и яки баири . Към 17: 30 ч сме на опашка пред КПП-то . За довиждане черпим мургави албански просячета с останали вафли,бисквити,шоколад....... Минаваме лесно срещу 2 евро / автомобил /L пак ни искаха пари/ , но без никаква квитанция.Нямам монети и давам 5 евро .Мисля си че е рекет, обаче ми връщат 3 евро без обяснения .
Чао Албания ....!!!!!! Може би ще се върнем
На македонската граница ни посрещат “Де е здравно осигурение? “ М........ му - най отдолу в куфара. Ей тия говеда няма скоро да се оправят Никой досега не ни е искал доброволната здравна застраховка, та точно тук в най -глухата провинция ....!!!!..намирам я .....потегляме. и след половин час сме в меката на кулинарния туризъм.
Здравей Охрид ! .
След миналогодишното си посещение Охрид ми се струва още по – вехт, мръсен и невзрачен..никакво развитие за една година . Настаняваме се в една вила с хубава фасада , но отвътре е зле - с етажни санитарни възли L Все ми е едно .....Гладни сме !! Вечеряме обилно поливаме с жолта ракия и Скопско пиво .
Последният ден от нашето пътешествие посвещаваме на разходка до Свети Наум с хубав обяд на капаните до плажа. Всички забележителности съм ги изръчкал лани и сега се отдаваме на дегустация на различни вкусотийки. Вечерта минава неусетно под звуците на “жива свирка” в квалитетен ресторант.
10.09 Деня на завръщането Охрид – Скопие - Гюешево – София
От Охрид до Скопие взимаме разстоянието за около 2,5 часа. В Скопие навигацията ни пообърква по едни нови детелини без табели ,но бързо се оправяме . На обяд влизаме в милата ни Татковина .
Равносметка:
– най зле От моя гледна точка Македония се оказа най - неуредената държавица от нашето пътуване (изключвайки Шкодерската част на Албания)
горива :
– Сърбия - по скъпи от нашите ,с добро качество
– Словения - най- евтини, нелош бензин, калпав дизел (бензиностанции PETROL)
– Хърватска - малко по скъп, недобър бензин ,много евтина газ малко съмнителна чак ,хубав дизел(INA)
– Черна Гора – малко по – скъпа , Лукойлска газ
– Aлбания - зареждах само газ. Цена - като в България - добър разход (EKO) (ALPET)
– Македония- зареждах само газ. Цена - като в България, Лукойлска газ
Разходи: За 3ма възрастни /Аз ,съпругата и големият ми син/ 10 нощувки /12 дни около 1500 евро в т.ч. 50% от 340 евро за гориво,винетки,толтакси и 200 евро покупки от Palmanova
Всичко е добре когато свършва добре!
Напролет ще мислим нова дестинация! Пламен
Прикачени файлове
Коментар