Пирин - Родопи - Сакар - Странджа - Черно Море

[Jimi]

Ден 1

След всички, предшестващи една експедиция: ремонти, покупки, тунинг и
не малко емоционални ситуации, успяваме да се съберем на уреченото място
само с 30 минути закъснение. Автомобилите са препълнени с екипировка,
а ние с очакване. «Най-накрая!!!» - казвам си аз, излизайки от Княжево.
Слънцето пече яко.
От София до Сандански минаваме по асфалт без да спираме. Движим се с
около 80 км/ч. Около 17ч. зареждамe до горе и хващаме през полетата в
посока Мелник.







Слънцето вече не е така силно, нюансите са по меки и всичко е със
златист оттенък. Абе красота

Не закъснява и първата лебедка. Пътят е пресечен от дълбок ров,
способен да побере 33', да не говорим за «гуми колкото аспиринчета».
Гере, оказвайки се пръв, го минава като на шега. Отзад се вижда само как предните гуми изчезват, после как
задницата леко подскача и Уаз-а излиза, даже без да прибоксува.
Следвам аз.



Гере ме навигира. Предница мина и имах усещнето, че както
обикновенно
с малко повече газ в подходящия момента и задницата ще изкокне – но
уви. С този багаж самурайската скромна кубатура каза категорично – не. Когато
задните колела влязоха в рова и на тях падна цялата тежест, се
почуствах като закотвен. Въобще липсваше онази лекота и скокливост, с
която съм свикнал с моята машина.
Както казах първата лебедка беше разпъната.







Следва Голди. Дупката взе и него за жертва.







Разпъваме втора лебедка
и продължаваме.
Красиви хълмове, пясъчни пирамиди и в далечината Пирин...







Стигаме и до причината за дълбокия ров. Началото на поточета в
този иначе сух район. И там - красота и хлад.







По пътя имаше още много уникални гледки. Къде изоставен Джуган, къде
кирпичена къща…

















Стигаме офроуд тунела преди село Любовище по залез.



Движим се в график. Домакините в къмпинга ни чакат.
Бях споменал за домашните вино, ракия и сланина там в една предишна
тема… Е тази вечер ги опитвахме до много късно, без да прекляваме.

[Вико]

До: Пирин - Родопи - Сакар - Странджа - Черно Море

Ауу,Дългоочаквата ТЕМА! ЕвалЯ! Изв. за спама.

Jimi в същия дух, друже.

[gere]

До: Пирин - Родопи - Сакар - Странджа - Черно Море

На 22.06.08 за първи път Джими ми каза за плана си за експедицията и много се запалих. За кратко време трябваше да се набавят много неща, а УАЗ-а да бъде проверен отвсякъде. Огромни благодарности на Драго, на Илийката и на Голди за невероятната помощ която ми оказаха, за да може тази експедиция да стане факт. Имаше страшно много работа по него докато се превърне в достатъчно надеждна машина за подобно пътуване. Правеха се списъци за нещата които трябва да се ремонтират, за екипировката, която трябваше да се набавя. Едно по едно се зачеркваха и след близо месец трескава подготовка и събиране на оборудване достигнахме до дългоочаквания ден Х. По цели нощи се бях блещил в култовите сайтове за експедиции по цялото земното кълбо и вече бях максимално надъхан да се впусна в подобна авантюра.
Станах към 6:00 Багажа беше съвсем готов от предния ден, но нямах търпение да тръгнем, а и не исках да оставям всичко за последния момент. Слязох при джипа към 7:00 (въпреки че срещата ни беше чак след обяд) и започнах да обмислям кое къде да сложа. Багажа беше много дори и за Уаз и знаех, че е от особена важност да бъде разпределен в пространството по най-добрия начин така че хем да е достъпен и удобен, хем да има място и за хората и да не ни пада по главите.












За първи път тръгвам на много дневен и много километров поход с този автомобил и се опитвах да предвидя колкото се може повече от изненадите , които пътя и особеностите на руското автомобилостроене могат да ми донесат. Мислех си за център на тежестта, кое колко често и колко бързо ще трябва да мога да извадя и прибера, за сигурността на закрепванията... Оказа се, че не е лесна работа, но последвалите дни доказаха, че си е струвало времето което отделих за размисли по подреждането. Много добро попадение се оказа разделянето на багажното пространство на две отделения. Макар, че беше направено в движение и не по най-добрия начин,но ми донесе много облекчения при ежедневната товаро-разтоварна работа в последствие.

Та... тръгнахме най-сетне. Вълнението се четеше в очите на всички.
















По пътя играех ролята на информацоинен център. (впрочем тази роля си ми остана и до края) Не бяхме предвидили три еднакви радиостанции, а имахме два ралични чифта. Та с Голди говорех по едната станция, а с другата препредавах на Джими. Цирк...









Не усетихме кога стигнахме до Сандански.












Въздухът беше станал осезаемо по-сух и горещ. Но в сравнение с това което ни чакаше след ден два си беше направо прохлада. След бензиностанцията още след първия завой групата свърна по черно и с доволно потриване на ръце пуснах с усмивка в ефира едно “Ей го на почна се!”





















След още един завой насред равното поле се наложи и малко лебедки да разпъваме.







Ей, ама с 33’ си е друга работа.







Една гледка която рядко можеш да видиш в огледалото си:


Харда свърши бързо и продължихме нататък. Слънцето вече бързаше към хоризонта като ни предлагаше невероятни гледки.








Не знам как но по тия сухи места хората си бяха уредили много сериозен приток на вода, с която обилно напояваха тютюневите насаждения.

































Виличката на Кюлев.




Мелник разгледахме почти в движение, колкото да всеем малко смут сред туристите.









































Ей тия УАЗ-ки са навсякъде!


По залез достигнахме целта на днешния 1-ви ден: къмпинга с лятна баня на село Любовище, познат ни от предишния пътепис на Джими. Домакините бяха наистина много гостоприемни. Разпънахме биваците.









После до късно хапвахме пийвахме и бъбрихме край масата. Отдавна беше минало полунощ когато се оттеглихме в палатките.

[Jimi]

До: Пирин - Родопи - Сакар - Странджа - Черно Море

Ден 2

Любовище – Златолист – Калиманци – Голешево – Парил – Тешово – Млаки –
Попoви Ливади

Първо нощуване на открито. Без легло, без покрив. Както казват хората
«тук бързо се спи»...



Кафето вече е готово. В Пирин сме и цял ден ще бъдем из него.



Хората са се постарали много с оформлението на къщата - навсякъде има цветя и трева.





Има и лятна баня за ентусиастите.
Лека полека прибираме багажа и потегляме към Роженския манастир.





За него нямам думи, затова - само снимки.













Следва живописния път до Златолист - селото с красиво име, през долината на пясъчните пирамиди.







То е прекрасно - много зелено и на припек под слънцето.



Следва Катунци и асвалт до Калиманци.





По препоръка на Злати, спираме "на
центъра", за да търсим прочутото им домашно вино. Хмм, нищо не подсказва за
наличието му. По обяд е и няколко човека седят на сянка и пият бира Не ни
вдъхват много доверие, но решаваме да пробваме. На първо четене нямаме
късмет – събора е минал вчера, старата реколта е свършила, а новата е
още на лозята... Поогледаха се хората, и единия рече на другия: «Абе я
отиди донеси малко. И гледай да не ни изложиш!». Донесоха 4 литра, та
даже и пари отказваха! Междувременно женското разузнаване в групата
си беше намерило свой източник на живителната течност. Така и малко ракия си
отнесохме, хич да не е. Продължаваме.
Пътят по Калиманска река.





Търсейки едно отколнение, случайно попадаме на чудесно място за пикник
и дружно решаваме да се възползваме. То и без това е станало 2 часа.
Кой ял - ял, кои не е – да е.
Палим, че път ни чака.





Пътчето е забавно и технично.



И невероятно красиво.





Стигаме тъжното село Голешево.



Тъжно защото е уникално красиво, а става все по-пусто. Няма
доктор. Карат хляб в среда и петък.
Доста къщи без стопани се разпадат. Даже и в центъра.



Там където има хора, си личи по цветята.






Следва Парилския проход или по-точно леко хардче над прохода.





Всички остават доволни от лекото траялно трасе.



На места е тесничко.



А има и една дупка, която още ми държеше влага от преди месец. В тази
дупка влязох с 30 км/ч.
Сега я минахме вниматалено.



Излизаме на прохода.









Слизаме в Парил и от там - в Тешово.



От Тешово хващаме красивия черен път за Млаки.








Красив залез на красиво място.





Простор колкото щеш.



Пристигаме в Попови Ливади по тъмно. Запалваме си огън и отпиваме от
Kалиманското вино. Славата му е оправдана! След полунощ си имаме и
повод – моят рожден ден. Какво по хубаво от това да се падне по средата
на експедиция и да получа лопата Фискарс за подарък…..
Нощта е ледена!

[alex_markov]

До: Пирин - Родопи - Сакар - Странджа - Черно Море

Браво и на двамата за прекрасните репортажи!!! Идеално се допълвате, аз вече съм отворил МапСорса и "Пътувам" с вас
Страшно красиво!
Ако не ви е проблем бихте ли ми изпратили трака, много ще ми е интересно!
Благодаря!

[Константин]

До: Пирин - Родопи - Сакар - Странджа - Черно Море

Много дълго почивате,бре!Продължете,моля.

[zzlatev]

До: Пирин - Родопи - Сакар - Странджа - Черно Море

Джими, извинявай за спама, но всяка сутрин, като отивам на работа, се заглеждам на Козяк в едно Сузуки, а то било твойто. Разкрих те къде живееш

[lubashki777]

До: Пирин - Родопи - Сакар - Странджа - Черно Море

Хайде бре......с нетърпение очаквам Родопския дял от похода,че ми е интересно къде евентуално сме можели да се засечеме.За друга година предлагам предварително да съгласуваме някакво сборно място.......ще се получи интересно преживяване да се съберат колоните на два или три похода по едно и също време и място.Да пренощуваме заедно,да се запознаем и да изкараме една незабравима нощ край лагерния огън.Пък на сутринта всеки по пътя си.......

[gere]

До: Пирин - Родопи - Сакар - Странджа - Черно Море

Сутрешното слънце на втория ден от прехода ни предстви тукашната местност по най-красивия възможен начин. Докато другите си доспиваха по палатките реших да се разходя из района и да поснимам. Много красиво място... Вижте сами:























Още нещо което ни зарадва предната вечер беше наличието на охладени течности в изобилие. Това е масата за вечерните партита.


Ама много и отива да се снима край жълти цветя на тая УАЗ-ка


А ето това се вижда през прозорчето на ВеЦе-то! Упс, какви ги говоря! Исках да кажа лятната баня. Която имах удоволствието да изпробвам преди да потеглим. Хладния душ ми дойде много добре. Нямаше как да го пропусна. Предварително беше ясно, че мотото на експедицията ще е "Банята е мираж"


И познатата вече масичка за сутрешно кафе


Подреждането на дворчето получи заслужените ни адмирации


Мъжки разговор


... и женските занимания


"On the road again"















Най-далечния връх вляво е връх Ореляк. Крайната цел на днешния маршрут се намира малко след него.






















Винаги е приятно да срещнеш съмишленици. Разменихме почти в движение няколко думи за новосформирания клуб ГАЗ 69 и продължихме по пътя


Ето тук спряхме да открием какво правят хората по тези места от прочутата Широка Мелнишка Лоза


Главният дегустатор


И страхотното вино което местните хора ни подариха.


А ей там някъде е Гръцко


Сушилните за тютюн бяха навсякъде




В търсенето на една отбивка...


попаднахме на страхотно място за обяд.


Някой готвеха


други чакаха


някои решиха да се разхладят


Мястото беше страхотно


някой направо се бяха размазали от път





ето я и въпросната отбивка. Приличат си нали






Проверка на настроението в другите екипажи. Тук е на ниво.


И тук всичко е наред.


Продължаваме


Я, къщичка! Какво ли има вътре?




Не бях срещал такава колония от тези симпатяги


Някои се изпокриха в комина като ни "видяха"


Мдааа, както каза и Джими, Голешово е много тъжно село. Всичко тук е на доизживяване. Хората са предимно на преклонна възраст, прекрасните (някога) къщи са пред разпадане. Времето не просто е спряло. Него сякаш го няма и никой не се интересува от него. На чешмата на площада разменихме няколко думи с една повече от 80 -годишна симпатична и много жизнена жена. Разказа ни накратко за нерадостното положение на селото и жителите му. Не се оплакваше. Просто ни споделяше. Но развълнува всички ни. Дано не загубим това страхотно място.







Единственото място излъчващо някакъв оптимизъм тук












Децата от Голешово


Кметството...


Тръгнахме си умълчани и замислени.
...
Пътят натам беше интересен и с приятни триал елементи, но в такива моменти всеки гледа да кара и за съжаление нямаме снимки от него.









Този трак много ни привличаше, но за съжаление пътя ни продължаваше в друга посока.






В продължение на около километър карахме бавно, заради предупреждението на Джими за коварна дупка на пътя. Намерихме я най-сетне. От тази страна нищо не се виждаше. Тук Голди преминава през нея:


Ето я и от другата страна. Късно се сетихме че е можело да я отбележим с нещо да не се хвърли някой друг. Но,...хайде другия път.










Хайде малко да покараме и по асфалт този ден


Срещахме интересни превозни средства, управлявани от водачи със съмнителна правоспособност


Пътят беше интересен, с голям наклон и много завои


Панорамата надолу

Отново карахме по черно. Много живописно място. Превалящото слънце го правеше още по-обаятелно






Този приятел ни следваше неотлъчно няколко километра. Оказа се, че добре е знаел къде отива...













Ето го и спътникът ни,но вече не е сам


Последният в колоната събира доста прах




От тук насетне стана тъмно за снимки, пък и бързахме да стигнем до "точката на местоназначението" Пристигнахме по тъмно. Упражнението с разпъването на палатки и приготвянето на масата на светлината на челниците вече беше отработено и не правеше впечатление на никого.

[Дявол Коледа]

До: Пирин - Родопи - Сакар - Странджа - Черно Море

Още,още.Леле тая експедиция я изживях по телефона и сега отново пред компютъра Джими,Гере уникалните сте от към представяне на събитието браво сега една седмица клечане пред тая тема неми мърда браво момчета другата година съм с вас.

[Jimi]

До: Пирин - Родопи - Сакар - Странджа - Черно Море

Ден 3

Попови Ливади – Гоце Делчев – Огняново – Лещен – Ковачевица – Доспат – яз. Широка Поляна

Сутринта позамръзнали се измъкваме от чувалите и отиваме до близкия ресторант. Вземаме дузина пържени филийки и се връщаме при домашното сирене и сладко в бивака на поляната.



Спокойно тръгваме към 11, не бързаме. Минавайки през Гоце Делчев казваме довиждане на Пирин и продължаваме към Огняново. Имаме надежда, че ще намерим приятно място за къпане с минерална вода и достъпно с джип, но уви – не успяваме. Това ни коства близо час и половина забавяне.
Навлизаме в Родопи.
Първото красиво място - Лещен.







Пътят се вие стремглаво нагоре, откривайки страхотна гледка.



Следваща спирка – Ковачевица.
Първо спираме в кръчмата на центъра – Синия Вир. Сервират ни страхотни вкусотии!



Боб в Тешово не намерихме, но тук намерихме страхотна боб чорба, а зеленчуците бяха от градината. Общо взето бяхме доста гладни.
Kратка разходка из селото.







Автентични къщи, тишина и простор.



С мъка се разделяме с това красиво място.
Пак на път.





Лукойл «Беслет» работи само по заявка.



Следват много красиви родопски гледки по еднообразен каменист път.









Срещаме и няколко леки коли със страдащи собстеници. Причината е, че на картата на България този път е отразен като третокласен, а според моите разбирания е 4х4 със средна трудност.
Спускането към Доспат. Пътят вече е в сянка.





Кратка пауза заради красива чешма.



Стигаме град Сърница. Зареждаме и се отправяме към Доспат.
Точно преди язовира са ни подготвили заигравка. Всички преминават успешно.















Пътят покрай яз. Доспат е дълъг и скучен. Препълнено е с хора. Гледките, обаче си заслужават!





Бързаме да стигнем до града.
На залез сме под стената.



Решаваме да се придвижим до Широка Поляна по асвалт. По тъмно трудно намираме свободно място и разпъваме бивака. Правим си обилна вечеря и се забавляваме до късно. Преди да си легнe, Гере обещaва макарони за закуска сутринта.

[iliikata]

До: Пирин - Родопи - Сакар - Странджа - Черно Море

Най -после снимки,вече си мислех че сте ги загубили нейде из Родопите.
Браво ?

[gere]

До: Пирин - Родопи - Сакар - Странджа - Черно Море

Бррр. Като се сещам сега каква хлад и влага беше онази сутрин и тръпки ме побиват. Добре, че с напредването на вечерта снощи вече си имахме и хубав повод и хубаво вино и хубав огън. Легнах си позамаян от умората и от виното към два и както обикновено на минутата вече бях на среща с Морфей. Чак призори усетих, че тепературата е паднала смущаващо и вече не ми беше комфортно в палатката. Нахлузих туристически обувки и тихо се измъкнах навън. Беше неприлично рано дори за снимане. Синузита се беше активизирал от карането с вдигнатия гюрук и започваше да ме притеснява. Няколко пръски от любимия спрей и сякаш временно го умилостивих. Направих си чай, изрових един пакет бисквити от багажа и сгушен в сгъваемия стол зачаках слънцето да допълзи от близкия хълм до нашата мокра поляна.
Направих си още чай. Обиколих малко. Направих няколко снимки на лагера и играта на лъчите по росната трева и се върнах при чая да блаженствам. Изгревите са много сакрално нещо. Особено тези в планината.




































Един по един и другите се раздвижиха и след като си взехме и хапнахме пържени филийки започнахме развалянето на лагера.












Ето го и връх Ореляк, но вече от другата страна.




В Гоце Делчев допълнихме с газ и продължихме към Огняново.

Както стана ясно не успяхме да намерим нашето място сред поредното опорочено кътче на хубавата ни страна. То не бяха коли, навалица охрани, бариери... Пфу. Бях чувал хубави неща за него. Представях си го другояче. Не бих се върнал. Харесах си обаче едно возило




След като пообиколихме покрайнините в безрезултатно търсене на някой свободен вир продължихме към Родопите.
Родопите...
Уникална хармония и спокойствие излъчва тази планина. И неповторим магнетизъм. Няма момент в който да не искам да тръгна натам.


Няколко бързи кадъра от Лещен













Гладът вече много напомняше за себе си и решихме да похапнем в Ковачевица.









В тези горещини студената вода в неограничени количества е истинска благодат













Храната беше прясно сготвена и страшно вкусна. Направо не ни се тръгваше. Не беше и много лесно. Така бяхме преяли, че едва се качихме в джиповете и подкарахме.












На това място имаше и други палаткаджии. Добре, че не изпълних намерението си да се бухна в бистрата вода на тази рекичка преди малко.













Поне 30 километра карахме по този трак, който на картата си е нормален асфалтов път. На моменти имах чувството, че и на джипа му идва в повече. Тъкмо се майтапехме по станциите какво ли е от тук да се наложи да минеш с кола и в далечината от облак прах започна да се материализира един Опел Астра софийска регистрация. С четирима човека вътре. Не бяха мургави. Тръгнали хората на екскурзия... Дано са стигнали. И дано някой вземе да се сети да оправи картите, щото пътя надали ще бъде оправен в близките години.
















Поредният освежаващ водопой




Който си има тераса на джипа, често има гости по време на почивките












Ето го и язовир Доспат.


















Обсъждахме едно бързо къпане, но решихме да продължим












Ще си позволя една поправка на Джими- Ние само минахме покрай Широка поляна, където не успях да намеря как да снимам прозиращата красота зад стотиците палатки, коли, каравани, кемпери полеви тоалетни,биваци и купища чували с боклук. Ще трябва да намина някой друг сезон. Бяхме избрали за бивакуване брега на яз. Голям Беглик. Защо ли решихме, че там ще е по различно... Всъщност, когато стигнахме вече беше почти тъмно, но многобройните лагерни огньове и тук говореха за сериозно присъствие наоколо.

Хванахме "околовръстното" - пътя, който обикаля целия язовир. Бяхме минали някъде половината от него когато попаднахме на една полянка с достатъно място за нашия бивак. Може би е било към 22:30. Бяхме мръсни,гладни и уморени. В такива моменти човек някак се мобилизира. Лагера беше вдигнат по войнишки - по-бързо от всякога. След което заслужено се отпуснахме в столовете около масата. Докато се приготвяхме бяхме изтървали бутилката с домашната ракия в хладните води на Беглика. И когато салатата беше вече готова се премина към същинското празнуване на рождения ден на Джими.




За танци нямахме нито музика нито сили, но пък си имахме фойерверки

[Jimi]

До: Пирин - Родопи - Сакар - Странджа - Черно Море

Ден 4 (Тежкият Ден)

Голям Беглик – Широка поляна – Борино – Чала – Ягодина – Триград - Чаирски Езера – Мугла – Смолян – Могилица

Едва когато слънцето пребори нощта и се измъкнах от палатката сънен, разбрах на колко красиво място сме.





Гере е спазил обещанието си и е подготвил обилна закуска.



Когато слага и кафето, всички вече са будни. Очаква ни дълъг ден.



Никой не предполага колко…

Започваме с обиколка на язовира.









Бързият черен път предполага само задно предаване, но без прекаляване със скороста. На доста места дебнат неприятно големи дупки.
Продължаваме към яз. Широка Поляна.















Борино.



Там зареждаме и хапваме сладолед.

Чала и гледката към Ягодина.









От спускането към Буйновското ждрело няма снимки, въпреки,че на места имаше интересни местенца. Бързахме, защото една голяма част от групата искаше да влезе в Ягодинската пещера.



След разглеждането на пещерата, предполагам знаете какво следва…
Кръчмата в Ягодина. Ето каква беше гледката от масата.



И там отива още един час. Доста забавяния правим този ден, за които по-късно ще си платим..

Когато стигаме Tриград, слънцето е вече много ниско. Тепърва ни очакват Чаирските езера.



Поспираме все пак на това необикновено място.







После забързваме темпото.



Искаме да видим езерата по светло.










Слънцето обаче залязва, в загадъчни цветове.







Тук в бързината правим грешка. Отклоняваме се по по-дългия и труден път.



Стигаме по тъмно. Разхождаме се по потънали в мрак и странно скърцащи мостчета. Има някаква магия на това място. Чува се как тече вода, но не се вижда от къде. На светлината на фенерите виждаме само отблясъците на заобикалящитe ни езера.
«Хайде да се евакуираме от тук!» казва Гере и ни връща в реалноста.
Намираме се в средата на планината. Очаква ни дълго и трудно спускане към Mугла. Уморени сме, тъмно e и трябва за едниствен ориентир да ползваме ГПС-а. Резултатът са няколко обърквания и още загубено време. Всеки от нас си мисли: «Aко сега реши някоя машина да ни предаде – ще я втасаме!»
Бавно и внимателно се придвижваме дo Мугла. Минали сме трудната част – на асвалта сме. До хотела в Моглица имаме 30 км. Всички са нетърпеливи да се изкъпят и да спят в чисти чаршафи.
В центъра на Мугла ни посрещат недружелюбно с въпроса: «Абе виe на война ли сте тръгнали?!». Градусите на всеки срещнат в това село, тази вечер, бяха сериозни. С мълчание продължаваме пътя си, но успокоението ни не трае дълго. Само 100 м по-надолу има и един желаещ да се качи на предния ми капак в движение. Спиране и маневра ме предпазват от един извънбордови пътник.
Слава богу до тук приключи «забавлението» ни в Мугла. Очакват ни и други.
Едва пъплим по лошия път.
Изведнъж Голди спира – тока в Уаз-а е изчезнал - целия. 15 минути оглед не довеждат до нищо. Халогените са в независима връзка с акумулатора и спасяват положението. Караме плътно, Голди е в средата. Влизаме в град, табела няма... Смолян!
Остава още малко. Денят е започнал в 7 сутринта, сега е 1 през нощта. Остава ни единствената надежда за топло легло и гореща баня.
Стигаме пост на гранична полиция. Аз и Голди минаваме, Гере го спират. 15 минути разговор с полицая, който се оказва запален по джипките.
Паркираме пред хотела в 2:15 … И тук получаваме неочаквано жесток удар под кръста – ВОДА НЯМА. Всички мълчим, пренасяме багажа…. Все пак получаваме по кофа средно топла вода. Пия две глътки ракия и заспивам падайки в леглото. За утре всякъкви уговорки липсват.

[gere]

До: Пирин - Родопи - Сакар - Странджа - Черно Море

Понеже си легнах последен станах по-рано. Дразня се малко на тия ципове на палатките. Трябва да ги правят малко по-безшумни. Всеки път зловещо разпарят тишината и имам чувството, че будя целия лагер. Скръъъъъъъъъъъъъъц-скръъъъъъъъъъъъъъъъц ...
... днес поне е по-топло от вчера.
Хлъц...
Снощи в тъмното не виждахме почти нищо наоколо, но това което сега се изпречи насреща ми накара мислите ми да замлъкнат... Как попаднахме на това място в мрака не знам, но определено е находка ... Взех си фотоапарата и снимах дълго.
Но на снимки е различно...














Това време от деня ми е любимо ... тихо, спокойно, красиво...































...
Сетих се за един сладък момент от вчера вечерта. Малко преди да се оттегли на заслужена почивка Голди изгаси походната лампа над масата и ни накара да погледнем нагоре. Няколко секунди докато очите се адаптират и последва едно спонтанно и дружно “Ехаааа” Мисля, че никога не бях виждал толкова много звезди...
















Когато слънцето се издигна достатъчно се заех да изпълнявам обещанието си от снощи като най-ранобуден да нахраня “войската” с едни макарони “по оригинална рецепта” , за да не губим време, че плана на Джими за деня и без друго ми се виждаше почти неосъществим.








След калоричната закуска събрахме лагера, натоварихме и тръгнахме.








Довършихме обиколката си от вчера на язовира, като спирахме често да снимаме и да се порадваме на гледката.
































Имам подозрения, че великите руски пейзажисти са били на пленер именно по тия места, когато са създавали някой от свойте шедьоври. Направо нереално изглеждаше на моменти.















Борино.




Ягодина


Пътя от Чала към Буйновското ждрело и Ягодина беше много интересен и заслужава да се отбележи.


Бяхме изморени и изгладнели, а и бързахме да не изпуснем и последната за деня група за разглеждането на Ягодинската пещера. Пък и още не бяхме минали и половината от запланувания за деня маршрут, а беше 3 следобяд.









Първоначално плана беше да правим бивака довечера някъде около Гела, но женската част от компанията ожесточено скандираше “Баня,баня,баня”
Не знам как успя Джими, но успокои дамите, че вечерта имаме резервация за хотел и ще има топла вода, душ и чисти чаршафи. Трябваше да пътуваме мааалко повече,но какво толкова... Ей го къде е село Могилица.
...

Успяхме да разгледахме пещерата.
Успяхме след това да реализираме и поредното нечовешко преяждане в цивилни условия. Особено се радвах на домашния сироп от боровинки.





След като така добре се подкрепихме се затъркаляхме към джиповете и поехме към Триград.



Много симпатичен трак. Искам пак да мина от там. Не, по-добре няколко пъти. Без майтап много ми хареса.


Както се оказа впоследствие този хубав зиг-заг на осрещния склон е продължението на нашия път




Първоначалния план беше да разглеждаме и Дяволското гърло, но вече го бяхме отписали отдавна.



Минахме транзит през Триград.

Спрях само да изключа хъбовете. Защо ли...

Няма и след километър бяхме отново по черно, а наклона си го биваше. За има-няма километър път по серпентините вече бяхме преодоляли може би 250-метрова денивелация.






Поредното спиране за вода.
























Един залез и от мен.




Вече беше тъмно и прибрахме апаратите.
Жалко, защото определено си харесах още доста места за снимане по пътя. Обещах си другия път да дойда по светло.
...
“Видя ли езерото?” – С пращене нарушавайки монотонното друсане Джими ме стресна по станцията.
Къде ти. Аз вече и пътя си едва виждах. Трябва да поизмия фаровете от калта и полепналия прахоляк на следващото спиране.
Чаирите ги разгледахме на светлината на фенерите и челниците. Много загадъчно и страховито изглеждаше. Тъмния силует на вилата над езерото недвусмислено допълваше декора.
След кратката обиколка приспивното друсане продължи.
Пътя към Мугла беше интересен, но вече бях много изморен и почти карах на автопилот. След като неколкократно се отклонявахме от пътя сега следях червената линия на големия екран на покета с повече внимание. Вече беше достатъчно късно, за да си позволим да се лутаме излишно. Имаше един много приятен и дълъг баир с хубав наклон. При други условия сигурно щях да се върна да го изкача отново. На влизане в Мугла беше паднала лека мъгла и уличните лампи и светлините на къщите изглеждаха сякаш бяха разхвърляни призрачно из пространстото. Мугленците и те по същия начин. Неволно се сетих за Дядо Вазов и “Пиянството на един народ”. Какво ли друго може да прави човек в тези часове на такова място...

Продължаваме към Смолян. Спирахме за малко да опитаме да оправим светлините на Голди, но безуспешно. Продължихме на халогени и "в пакет". Някакво луп-луп-луп се чува от задно ляво колело на моя УАЗ, но никак не ми е до него. Вече здраво ми се спи и само стискам зъби да стигнем по скоро. Даже започнах да обмислям дали голямото нощно къпане да не го направя на сутринта.
...
На моменти съвем се унасям. Добре че няма голямо движение наоколо...
...
Добрахме се до Смолян и продължихме за Могилица. След един завой ме пресрещна двойка от гранична полиция с внигната палка и обичайните въпроси. Имаше и не толкова обичайни: “Абе ти като си от София и караш джип познаваш ли един Боби? Кара Вранглер, Си Джей” ...“А,същия”...“Специални поздрави да му пратиш”...”Аз имам Чероки”... и в тоя дух някъде 10-15 минути през които другите вече се бяха притеснили за мен 150 метра по-надолу по пътя.

Малък е света. А за краставите магарета е още по-лесно...

Поне тая среща малко ме разсъни. Отново подкарах уверено и пак се замечтах за топлия душ който ме чакаше след по-малко от 30 километра. Към 2 часа благополучно стигнахме Могилица и с малко навигация по телефона намерихме и хотела. Жената ни чакаше, но първите й думи ни сразиха: Водата беше спряна заради авария. Каръщина. По това време нямаше къде да мърдаме и след като с много маневри успяхме буквално да закрепим джиповете по доста стръмната улица започнахме разтоварването.
Набитото око на Голди откри източника на онова луп-луп-луп в моя джип – гайките държащи задното колело се бяха леко развили. Ще го мисля утре.
...
Жената носеше с кофи вода от някаква чешма край пътя, топлеше я не знам как та все пак да можем да свалим поне мъничко от прахта по себе си.
Съвсем мъъъничко...