Tweet
Здравейте колеги,
през изминалия уикенд с мои приятели от Ст. Загора - Жоро и Тодор, решихме да направим поредната лека разходка до Цеперани - махала в Стара планина, недалеч от Райковци и Вонеща вода, където ходим да релаксираме в къщата на бабата на жената на Жоро ... абе както и да е, ходим вече няколко пъти там поради чистата природа и релакса от стреса в работата и градския живот.
Причината за да споделя тази разходка са не само добрите снимки, а най-вече това в което първоначално планираното "леко разкършване на крехките ни телца"
се превърна в изпитание което ще помним цял живот .....
В петък след обед тръгнахме с около час и половина по-късно от плануваното време, което се оказа една от грешките.
Бяхме три мотора, като от Стара Загора до Селци общо взето карахме стегнато, без да спираме, освен за зареждане на "Червената" преди Мъглиж.
По-късно се оказа, че това, че видяхме отворен местния магазин в селото е било за добро.
В чакане на моя милост да напазари ... оказа се че хляба в магазина се заявявал по предварителна поръчка, но магазинера се оказа готин и правилото не бе приложено за нас ... хммм, кой ли от 4-те е излишния ...
... и поехме към Българка ...
Там Тошето явно ми беше хванал зъб по пътя за това че му дръпнахме с 15-20 сек. .. и вместо културно спиране, при пристигането си реши че трябва да превземе на абордаж вече паркирания за лека почивка КТМ ... дори не ми остави време да му викна ..
резултата беше че и двата мотора се озоваха на земята, а Тодор хвръкна директно в съседното огнище
Случката беше толкова комична ... жалко че изтървахме да я снимаме...
Жоро нещо се е замислил ... малко я окъсняхме с времето, но все още имаше надежда при добро каране да стигнем на време
Отново поехме, минахме на бързо през парк Българка, прекосихме гара Кръстец и айде отново в гората.
... и тук направих грубата грешка
.. огелпих пътя за Лява река, вместо да си караме все направо, се заблудих и кривнахме по един зелен маршрут на GPS-a, от ляво на асвалтовия път ... оказа се че сме тръгнали по част от маршрута на един поход дето ще се състои след седмица .... а вече беше почнало да се смрачава ...
и тук вече се почна екшъна ... след около 300-400 м спускане по стръмна пътечка, се нахакахме в едно дере с малка рекичка и ... ХРАСТИ - пиша ги с големи букви защото от тях имаше в изобилие
съжалявам че само тази снимка имаме от този момент ... що майки и други роднини се споменаха ... ... оказа се едно от "по-веселите местенца" за които Жоро Хаджиев и Иван (pimax) коментират в темата за Мургаш - Емине.
След 30 мин блъскане в тъмницата при което на 2 пъти губихме пътеката, но по чудо пак попадахме на нея, изглеждахме в този вид ...
Стигнахме до тук - един малко по-отвесен праг, който под малкото посипана пръст си беше цяла скала, което в тъмницата (фаровете не ни бяха най-силната страна на моторите) изглеждаше невъзможно препятствие ..
кратката проверка с фенерчетата не беше обнадеждаваща ... след прага следваше тясна и стръмна пътека с остри завои
.. в тази посока съгласно табелите трябваше да бъде х. Химик, дори ни се стори че виждаме лампи ... оказа се обаче че беше само една луна между листата на дърветата ...
Направихме кратка почивка колкото да си поемем дъх .. и реших да атакувам прага. Първия опит беше трагичен а резултата летеж с мотор на обратно в тъмното, без да знаеш къде първо ще се цапардосаш. При втория опит имаше пистово осветление - колегите осветяваха с фенерите - резултата: прескочен праг и ново гасене на мототора след среща с порядъчно щръкнал камък по средата на пътеката 3 м. по-нагоре
тука ме напуснаха и последните силици които бях събрал и ни обзе пълно отчаяние след като установихме че обхвата на М-тел и Глобул е .. никакъв ....
След кратко обсъждане решението беше: нощуваме на място, събираме сили и на следващата сутрин по светло пробваме или да продължим или да се връщаме.
В момента в който взехме решението че ще се "спи" в гората настроението ни малко живна ...
Топлината и светлината от огъня ни вляха още настроение..
и се почна ...
единственото по-сериозно притеснение беше че освен бутилката по-горе общо разполагахме с малко повече от 0.5 л. вода, което беше безобразно малко, имайки предвид какво ни очакваше на сутринта - ваденето на моторите
ама кво ти пука в "тая жега"...
умората обаче бързо си каза думата .. след половин час още не бяхме хапнали, а почнахме да оклюмваме
.. и тук следва една серия която спътниците ми решиха че ще поместят на рекламен плакат на входа на банката където работя ..
.. е какво пък, чаршафчета ... .. не се знае кога и как ще се наложи да влязат в употреба. В случая баха единствената налична завивка. Идеята на тръгването ни беше за бързо придвижване до Цеперани и никой не си беше взел връхна дреха ..
Жоро направо си е свил гнезденце ..
Земята беше кофти матрак - пръст, шума и камъни .. малко повече като полежиш и се изръбваш
Към 2 часа настана канския студ. Сложихме си дори каските на главите за да спестим телесна топлина.
До 6.30 сутринта изкарахме гушнали огъня, кой дремнал малко, кой не ... Поради свършване на дървата трябваше да ставаме, нямаше смисъл от зъзнене на едно място, при положение че вече се виждаше и можеше да се посгреем в опитите да се измъкнем от тоя дол.
.. а сега накъде ...
На светло нещата не изглеждаха розово. Пътеката пак си беше стръмна и за нашия опит трудно преодолима. След проверка пеша на около 1-2 км. напред констатаците ми бяха че пътеката отива в нищото и папрат с височина на човешки бой, и няма нищо общо с пътя за Лява река .. едва тогава констатирах заблудата си и сбъркания маршрут на GPS-a.
Решението беше - връщаме се назад и ако трябва ще теглим моторите с въже което предвидливо бяхме взели на тръгване....
Не се наложи .. толкова ни беше паднало пердето че с мръсна газ, подскачащи предници и ровещи задни гуми, успяхме да изкараме моторите на собствен ход.
Явно адреналина също изигра положителна роля, тъй като веднага се тюфнахме на полянката за почивка.
дебелата полегнала трева беше като дюшек в сравнение с голата пръст в която се бяхме въргаляли до преди час ...
иде ти да не станеш повече ..
кратко смазване на вериги
и поемаме към Лява река ...
По пътя едни добри хора почерпиха с кафе и вода 3-ма прашни и жадни ендуристи, за което много им благодарим!
смея се аз, ама снощи хич не ми беше до смях, тогава бях решил че ще пускам обява "продава се КТМ на 2 години за 4000 лева" уловката щеше да бъде че потенциалния купувач щеше да получи точни координати от къде точно в Балкана трябва да отиде да си вземе возилото ...
Тук вече излязохме в цивилизация: до комплекса в Лява река
а това е в хоремака в Райковци ... отнесохме се с бира и пушен врат, чакайки жените и децата, които трябваше да дойдат с лек автомобил в събота. Цените бяха направо от времето на комунизма ..
Остатъка от деня го прекарахме къде в съм, къде в лежане, възстановявайки се от преживяното предходната вечер ... бяхме загуби всякакво желание да разучаваме местните off road дадености ...
Докато се бях опънал на една постелка върху тревата в двора на къщата, в съня си чух ръмжене на мотори, което се оказа не сън, а действителност. Днес чак разбрах, че са били Данчо и Иван, които също са били в района. Организарано пътуване с тях на отиване със сигурност щеше да ни спести ядовете които брахме ...
.... и едно щастливо завръщане в Ст. Загора
изводите ни от преживяното за всички ни бяха, че и най-малко подценява на ситуация в планината може да ти вгорчи живота до дупка.... и че неприятностите идват тогава когато си най-малко подготвен за тях - тръгнахме умишлено без връхни дрехи и пропуснахме да заредим прясна вода на чешмата на Българка и точно това се оказаха нещата, от които имахме най-много нужда.
през изминалия уикенд с мои приятели от Ст. Загора - Жоро и Тодор, решихме да направим поредната лека разходка до Цеперани - махала в Стара планина, недалеч от Райковци и Вонеща вода, където ходим да релаксираме в къщата на бабата на жената на Жоро ... абе както и да е, ходим вече няколко пъти там поради чистата природа и релакса от стреса в работата и градския живот.
Причината за да споделя тази разходка са не само добрите снимки, а най-вече това в което първоначално планираното "леко разкършване на крехките ни телца"
се превърна в изпитание което ще помним цял живот .....В петък след обед тръгнахме с около час и половина по-късно от плануваното време, което се оказа една от грешките.
Бяхме три мотора, като от Стара Загора до Селци общо взето карахме стегнато, без да спираме, освен за зареждане на "Червената" преди Мъглиж.
По-късно се оказа, че това, че видяхме отворен местния магазин в селото е било за добро.
В чакане на моя милост да напазари ... оказа се че хляба в магазина се заявявал по предварителна поръчка, но магазинера се оказа готин и правилото не бе приложено за нас
... хммм, кой ли от 4-те е излишния ...... и поехме към Българка ...
Там Тошето явно ми беше хванал зъб по пътя за това че му дръпнахме с 15-20 сек. .. и вместо културно спиране, при пристигането си реши че трябва да превземе на абордаж вече паркирания за лека почивка КТМ ... дори не ми остави време да му викна ..
резултата беше че и двата мотора се озоваха на земята, а Тодор хвръкна директно в съседното огнище
Случката беше толкова комична ... жалко че изтървахме да я снимаме...
Жоро нещо се е замислил ... малко я окъсняхме с времето, но все още имаше надежда при добро каране да стигнем на време
Отново поехме, минахме на бързо през парк Българка, прекосихме гара Кръстец и айде отново в гората.
... и тук направих грубата грешка
.. огелпих пътя за Лява река, вместо да си караме все направо, се заблудих и кривнахме по един зелен маршрут на GPS-a, от ляво на асвалтовия път ... оказа се че сме тръгнали по част от маршрута на един поход дето ще се състои след седмица .... а вече беше почнало да се смрачава ...и тук вече се почна екшъна ... след около 300-400 м спускане по стръмна пътечка, се нахакахме в едно дере с малка рекичка и ... ХРАСТИ - пиша ги с големи букви защото от тях имаше в изобилие
съжалявам че само тази снимка имаме от този момент ... що майки и други роднини се споменаха ...
... оказа се едно от "по-веселите местенца" за които Жоро Хаджиев и Иван (pimax) коментират в темата за Мургаш - Емине.След 30 мин блъскане в тъмницата при което на 2 пъти губихме пътеката, но по чудо пак попадахме на нея, изглеждахме в този вид ...
Стигнахме до тук - един малко по-отвесен праг, който под малкото посипана пръст си беше цяла скала, което в тъмницата (фаровете не ни бяха най-силната страна на моторите) изглеждаше невъзможно препятствие ..
кратката проверка с фенерчетата не беше обнадеждаваща ... след прага следваше тясна и стръмна пътека с остри завои
.. в тази посока съгласно табелите трябваше да бъде х. Химик, дори ни се стори че виждаме лампи ... оказа се обаче че беше само една луна между листата на дърветата ...
Направихме кратка почивка колкото да си поемем дъх .. и реших да атакувам прага. Първия опит беше трагичен а резултата летеж с мотор на обратно в тъмното, без да знаеш къде първо ще се цапардосаш. При втория опит имаше пистово осветление - колегите осветяваха с фенерите - резултата: прескочен праг и ново гасене на мототора след среща с порядъчно щръкнал камък по средата на пътеката 3 м. по-нагоре
тука ме напуснаха и последните силици които бях събрал и ни обзе пълно отчаяние след като установихме че обхвата на М-тел и Глобул е .. никакъв ....
След кратко обсъждане решението беше: нощуваме на място, събираме сили и на следващата сутрин по светло пробваме или да продължим или да се връщаме.
В момента в който взехме решението че ще се "спи" в гората настроението ни малко живна ...
Топлината и светлината от огъня ни вляха още настроение..
и се почна ...
единственото по-сериозно притеснение беше че освен бутилката по-горе общо разполагахме с малко повече от 0.5 л. вода, което беше безобразно малко, имайки предвид какво ни очакваше на сутринта - ваденето на моторите
ама кво ти пука в "тая жега"...
умората обаче бързо си каза думата .. след половин час още не бяхме хапнали, а почнахме да оклюмваме
.. и тук следва една серия която спътниците ми решиха че ще поместят на рекламен плакат на входа на банката където работя ..
.. е какво пък, чаршафчета ...
.. не се знае кога и как ще се наложи да влязат в употреба. В случая баха единствената налична завивка. Идеята на тръгването ни беше за бързо придвижване до Цеперани и никой не си беше взел връхна дреха .. Жоро направо си е свил гнезденце ..
Земята беше кофти матрак - пръст, шума и камъни .. малко повече като полежиш и се изръбваш
Към 2 часа настана канския студ. Сложихме си дори каските на главите за да спестим телесна топлина.
До 6.30 сутринта изкарахме гушнали огъня, кой дремнал малко, кой не ... Поради свършване на дървата трябваше да ставаме, нямаше смисъл от зъзнене на едно място, при положение че вече се виждаше и можеше да се посгреем в опитите да се измъкнем от тоя дол.
.. а сега накъде ...
На светло нещата не изглеждаха розово. Пътеката пак си беше стръмна и за нашия опит трудно преодолима. След проверка пеша на около 1-2 км. напред констатаците ми бяха че пътеката отива в нищото и папрат с височина на човешки бой, и няма нищо общо с пътя за Лява река .. едва тогава констатирах заблудата си и сбъркания маршрут на GPS-a.
Решението беше - връщаме се назад и ако трябва ще теглим моторите с въже което предвидливо бяхме взели на тръгване....
Не се наложи .. толкова ни беше паднало пердето че с мръсна газ, подскачащи предници и ровещи задни гуми, успяхме да изкараме моторите на собствен ход.
Явно адреналина също изигра положителна роля, тъй като веднага се тюфнахме на полянката за почивка.
дебелата полегнала трева беше като дюшек в сравнение с голата пръст в която се бяхме въргаляли до преди час ...
иде ти да не станеш повече ..
кратко смазване на вериги
и поемаме към Лява река ...
По пътя едни добри хора почерпиха с кафе и вода 3-ма прашни и жадни ендуристи, за което много им благодарим!
смея се аз, ама снощи хич не ми беше до смях, тогава бях решил че ще пускам обява "продава се КТМ на 2 години за 4000 лева" уловката щеше да бъде че потенциалния купувач щеше да получи точни координати от къде точно в Балкана трябва да отиде да си вземе возилото ...
Тук вече излязохме в цивилизация: до комплекса в Лява река
а това е в хоремака в Райковци ... отнесохме се с бира и пушен врат, чакайки жените и децата, които трябваше да дойдат с лек автомобил в събота. Цените бяха направо от времето на комунизма ..
Остатъка от деня го прекарахме къде в съм, къде в лежане, възстановявайки се от преживяното предходната вечер ... бяхме загуби всякакво желание да разучаваме местните off road дадености ...
Докато се бях опънал на една постелка върху тревата в двора на къщата, в съня си чух ръмжене на мотори, което се оказа не сън, а действителност. Днес чак разбрах, че са били Данчо и Иван, които също са били в района. Организарано пътуване с тях на отиване със сигурност щеше да ни спести ядовете които брахме ...
.... и едно щастливо завръщане в Ст. Загора
изводите ни от преживяното за всички ни бяха, че и най-малко подценява на ситуация в планината може да ти вгорчи живота до дупка.... и че неприятностите идват тогава когато си най-малко подготвен за тях - тръгнахме умишлено без връхни дрехи и пропуснахме да заредим прясна вода на чешмата на Българка и точно това се оказаха нещата, от които имахме най-много нужда.
) ще минем заедно по маршрута-и в двете посоки.
))
))
Коментар