Родопски офроуд 2х2 (Каньона на водопадите)

[Чавдар (V93)]

В случай, че някой се чуди - тази тема НЕ е пусната тук по грешка, а съвсем преднамерено. Поне според мен, един 20-на километров (по GPS, иначе може и да са повече) пеши преход през истинска дива гора в силно пресечен планински терен е не по-малко "хард", отколкото едно банално каляне с 1-2 лебедки в Люлин или Лозен. В същност, може би е повече. А че е чиста проба офроуд, за това две мнения няма ...

След това "лирично" отклонение минавам по същество.
От 2 години все се каним да посетим Каньона на водопадите, за който сме чели не веднъж в Интернет, ама все не се получаваше. Въпреки, че ежегодно сме поне по 2 пъти в Родопите, все ставаше така, че за това интересно местенце не оставаше време.
След като в началото на този месец препускахме от единия край на България до другия, решихме, че е крайно време да изпълним отдавнашните си намерения и да минем през едно от красивите места на България без "мръсна газ" и рев на двигател.

За база на родопския уикенд след кратко търсене в Интернет избрахме хотел "Смилен". Изборът беше малко случаен, въз основа на 1-2 положителни отзива за хотелчето. Оказа се, че на сайта си има и реално действаща система за резервация.

За наш късмет не бяхме сбъркали. Хотелчето е разположено в района на Смолянските езера (води се в кв. Езерово на Смолян). Съвсем близо е до пътя Смолян - Широка лъка, но е доста тихо и има хубава гледка.






След приветливото посрещане и настаняването бързо установихме, че хотелът си е съвсем истински и е правен от хора, които са подходили сериозно и с вкус към въпроса (за разлика от множеството измислени хотелиери, навъдили се в последните години).

След пътуването, естествено, проявихме жив интерес на първо място към възможността да хапнем нещо и се запътихме към ресторанта, чиято тераса изглеждаше приятно и предлагаше красива гледка към планината.




В първия момент сервитьорката, която ни посрещна в ресторанта, малко ни сепна със съобщението, че кухнята в момента не работи. Много бързо обаче девойчето намери начин да ни нахрани.



От доста време не бяхме яли такава вкусна мусака ...

За да приключа с хотела, трябва да кажа, че през 3-те дни престой нито за момент не съжалихме за избора си. Хотелчето е доста добре направено, обзаведено е добре и с вкус, персоналът беше много приветлив, обслужването беше бързо, а от кухнята поне ние нямаме оплаквания. Със сигурност, когато сме пак в района, това местенце ще е първият ни избор за настаняване.

След като хапнахме и отморихме малко след пътуването, решихме да направим една кратка привечерна разходка в близката околност. Попаднахме на пътеката за х. "Смолянски езера" и поехме по нея ...


















За съжаление, сред красивите гледки погледът ни попада и на поредния новостроящ се хотел ...




Сякаш за да ни напомни, че съвсем наблизо лакомията на "строителите на съвременна България" е на път да съсипе тази чудесна планина ...


Но има и места, където сякаш времето е спряло ...






Надеждно заключена врата ...




А имало и жива охрана ...






А тук някъде май има и послушна монахиня ...

[Чавдар (V93)]

До: Родопски офроуд 2х2 (Каньона на водопадите)

На следващата сутрин след бързо кафе и закуска в хотела се метнахме в детевоза и поехме към целта на пътуването ни - екопътека "Каньона на водопадите".

По пътя се наложи да проведа кратък, но цветист, диалог с GPS-а , който тръгна да ме рутира по някакви уж преки улички, които на 2-3 пъти свършиха пред нечии дворове, а един път улицата премина в нещо като асфалтова пътека, която обаче ми се видя твърде екстремна дори за минаване с "бегачката". Теглих му една тънка па дълга и подкарах без навигация по посока на пътя за Мугла.


Бях изчел всичко, което можах да намеря в Интернет за местоположението на долния край на екопътеката, а от Google Earth си свалих координатите на мястото, където предполагах, че е разклонът.
За малко не бях уцелил, но нямахме проблеми да намерим нужното ни отклонение. На него даже имаше и указателна табела.

От прочетеното в нет-а бях останал с впечатление, че началото на пътеката е съвсем скоро след излизането от пътя за Мугла. Оказа се, че не е съвсем така. Въпреки, че асфалтът продължаваше, решихме да оставим джипа на удобно място в близост до последните къщи на кв "Средок".

После метнах раницата на гръб и продължихме пеша.



По асфалта изминахме около километър, докато стигнахме до нещо като недовършена хижа ...




пред която имаше побита внушителна табела с карта на екопътека "Каньона на водопадите" ...




В същност, горната снимка е от края на този ден. Когато стигнахме до това място сутринта, там нямаше никой.

За разлика от доста други подобни средства за ориентация, на тази карта нямаше отбелязано местоположението на табелата (подсказка тип "Намирате се тук"). Много скоро установихме, че в близката околност липсва и нещо друго, и то доста по-съществено. Липсваше каквато и да било маркировка, указваща посоката, която човек трябва да поеме за да стигне до въпросната пътека ...

Единствената маркировка, която намерихме, беше табелата за х. "Перелик". При липсата на каквито и да било други индикации и имайки предвид това, че още преди две години бяхме установили, че горният край на пътеката излиза на пътя за х. "Перелик", решихме, макар и след известни колебания, да хванем тази посока ...





Доста скоро стигнахме до извода, че този път най-вероятно не е онзи, който ни трябва, но решихме да продължим по него. Нали знаехме със сигурност, че той ще ни отведе в близост до горния край на екопътеката. Та си рекохме "Какво пък! Ще се качим оттук и после ще се спуснем от горния край. Таман само ще слизаме" ...

Не беше без значение и това, че маршрутчето беше приятно. Каменлива пътека, която някога очевидно е била път. Сенчеста и приятна за ходене ...





Приятни гледки също не липсваха ...






Някой да не си помисли, че ще минем покрай малинак и няма да спрем ...




Нямаше как да не си отбележа наум, че донякъде пътят си беше идеално трасе, по което Патрулът щеше направо да тичка.
После положението взе да се усложнява (от джипарска гледна точка де) ...



Пътчето се постесни и започнаха да се срещат дълбоки улеи, изровени от водата. В един момент със смях установихме, че и двамата мислено си представяме къде бихме могли да "поставим" гумите на Патрула, за да можем да преодолеем поредната засада. Откачени хора ...

По-нагоре пътеката през гората вече съвсем се стесни ...




Все още можеше да се мисли за прекарване на джип, но това би било възможно само с цената на доста дървосекачески занимания. Би било голям "секс", както казват някои колеги ...

В един момент пътеката беше преградена от такъв завал от паднали дървета, че дори пешеходец нямаше как да си пробие път през мрежата от клони. Явно доста други туристи са стигали до този извод, защото имаше добре видима пътека в обход. Лошото беше, че че тази обходна пътека първо се спускаше надолу и после трябваше да се катери едно обрасло с гъста трева нагорнище, по което нямаше прикритие от лъчите на вече обедното слънце ...



Като правило, на снимките стръмнината не си личи толкова, ама на това баирче бях на път да си настъпя езика. А бе, какво искаш от "кашкавален" турист ...

Последният километър преди излизането на асфалтирания път за Перелик-а ми дойде най-нагорно ...



Хем изкачването стана по-стръмно, хем по-открито, с по-малко защита от слънцето, което вече си напичаше сериозно.

Я малко да се разквасим с боровинки ...




И пак нагоре по баира ...




Я да щракна едно кадро на пейзажа зад нас ...




Това ако не е благовиден предлог да си поемеш малко въздух, без да си признаваш, че искаш да починеш ...

А навигаторката се набира нагоре по баира ...




Лека - полека и издрапахме до междинната цел - пътя за х. Перелик. Кратка спирка за поемане на въздух и водопой. Е, тук вече взехме да усещаме глад и по този повод се сетихме, че (покрай разправията с ГПС-а) забравихме да спрем и да купим нещо за ядене в Смолян.
Поради което разполагаме само с НЗ - пакет бисквити и няколко пакетчета захар за кафе. Не съм очаквал, че 2 пакетчета кафява захар ще ми се усладят толкова много ...

А пък и планината предлагаше храна. Малини - дал Господ ...



С водата също бяхме понапреднали доста. Нали щяхме да ходим да гледаме водопади, та бяхме взели само 3 л. вода. Докато стигнем до горе и едното шише от 1,5 л. вече беше празно ...

[Чавдар (V93)]

До: Родопски офроуд 2х2 (Каньона на водопадите)

Тръгнахме нагоре по пътя към Перелик-а и само след 2 завоя видяхме същата внушителна табела с карта на екопътеката ...




И също, както долу, установихме, че след табелата няма абсолютно никаква маркировка. Тъй като беше поставена очевадно в началото на път като магистрала, близко до ума беше, че трябва да тръгнем по него. Още повече, че не видяхме други възможности.

Изминахме около километър по пътя - няма и няма никаква маркировка. Взехме да се колебаем дали и този път не сме поели в грешна посока. В един момент даже решихме да се върнем и да потърсим дали не сме пропуснали някое отклонение. Речено - сторено. Върнахме, гледахме, не намерихме нищо и отново поехме по пътя. Тепаме си и се чудим къде ще да е този каньон с водопадите, като пътят даже се качва нагоре. То една чешмичка няма покрай пътя, та водопади ли ...

Та така си ходим, любуваме се на гледките ...






... хапваме си по някоя и друга малина ...




... чудим се дали вървим в правилната посока и споменаваме с нежни думи тези, които в продължение на близо 3 (три) километра не са поставили каквото и било знакченце, указващо посоката.

Тук вече категорично стигнахме до извода, че липсата на маркировка и тук, и долу едва ли ще да е случайност ...

Добре, че в един момент насреща ни се зададе местен човек, излязъл да бере боровинки. Та той ни каза, че сме на прав път и ни обясни, че скоро трябва да стигнем до една беседка, след която трябва да хванем в дясно и нагоре ...

Аз определено почувствах облекчение, защото времето беше взело да напредва и, ако се беше оказало, че сме сбъркали посоката, можеше да се разминем с това, заради което бяхме дошли.

[Чавдар (V93)]

До: Родопски офроуд 2х2 (Каньона на водопадите)

Ето я и въпросната беседка. В същност, пътят просто свърши на поляната пред нея.



Оказа се, че дори има и указателна табела, макар и малко скрита под клоните, та не се забелязваше на пръв поглед ...



Ето я полянката гледана отгоре. Табелата е на самотното дърво ...




Ако човекът не ни беше упътил, може би щяхме да се почудим едно известно време накъде да хванем, защото пътеката покрай беседката не беше така ясно забележима ...

Едва когато доближихме гората видяхме ясно пътеката през нея, както и маркировката ...




Оттук нататък вече маркировката беше направо безупречна ...




Подхванахме пътеката и през една пролука в дърветата видяхме в ниското пътя, по който бяхме дошли, а над него - човекът, който ни упъти ...






Оказа се, че преди да започнем да се спускаме, ще трябва още да се покатерим нагоре. А преди такива усилия е добре човек да похапне. Например боровинки ...




След като започнахме да се спускаме, започна и по-здравият офроуд ...






Спускането беше доста стръмно, ...




но не липсваха и изкачвания ...




... както и доста естествени препятствия ...















Неотдавнашната контузия на коляното на Стаси по време на състезание ни напомняше, че не ще да е зле доста да внимаваме къде и как стъпваме. Защото, след като бяхме навлезли достатъчно навътре по пътеката, ако някой от двамата пострадаше, пътят обратно към цивилизацията щеше да е дълъг и труден.
Тази част на пътеката беше очевадно слабо посещавана, а на GSM покритие не можеше много да се разчита ...

Стръмното спускане през гъстата гора продължи доста ...



или поне така ми се стори на мен ...

Доста скоро след началото на спускането стигнахме до извода, че би било голяма грешка, ако бяхме паркирали колата в горния край на пътеката, с намерение да слезем до долу и после да се върнем обратно. Просто нямаше да успеем да го направим. Имаше някои участъци, които поне аз щях да качвам само на 4х4 ...


На няколко пъти пътеката се губеше сред солидни завали от безразборно нападали големи дървета, но бързо успявахме да намерим маркировката и да продължим нататък.

Най-после слязохме до вода! Е, в крайна сметка нали бяхме тръгнали да гледаме водопади бе, мааму стара!



Оттук нататък навигацията стана доста по-лесна ...

[Чавдар (V93)]

До: Родопски офроуд 2х2 (Каньона на водопадите)

... но препятствията продължаваха.

На места маркировката беше поставена с чувство за хумор. Като например тук ...




Таман на нивото на погледа ти ...



когато лазиш на 4 крака под преградилото пътя ти дърво ...


Страшно много нападали дървета имаше из тази гора ...



И, като погледнеш, виждаш че в същност тези големи 15-20-метрови дървета имат корени на дълбочина едва 50-на см. Не е зле човек да има 1-2 наум, когато връзва лебедката си солидни на пръв поглед дървета ...


А ходенето с препятствия продължаваше. Ха да те видя ти как ще минеш!




Е как ще мина! Един път отгоре ...




друг път отдолу ...




И пак спускане ...




Яяяя, то наистина имало водопади ...




"Казаните" ...






Няма майтап! Имало водопади ...






А и не само водопади ... "Редените камъни"







Пътечката върви нагоре-надолу ту по единия, ту по другия бряг ...




И пак ще се провираме под паднали дървета ...






Обаче, въпреки умората, настроението е чудесно ...

[Чавдар (V93)]

До: Родопски офроуд 2х2 (Каньона на водопадите)

Интересен каменен улей ...




И още водопади ...











Оттук започва най-големият - "Орфей" ...



оттук минава ...






Красиво!!!




Спускането покрай него също е малце стръмничко ...




Те това е част от пътечката ...



Почти сме долу ...



Свърши вече това слизане!




На табелите вече пише "Смолян" ...



Хайде още едно-две водопадчета за довиждане ...






След последното мостче, по което минаваме, направо идеалната маркировка отведнъж изчезна и пред последния километър и нещо няма никакви признаци, че се движим по пътека, която води до "Каньона на водопадите" ...

В крайна сметка се оказахме точно на същото място, откъдето сутринта бяхме поели в грешната посока. Трябвало е да тръгнем по пътя без маркировка ...

[Чавдар (V93)]

До: Родопски офроуд 2х2 (Каньона на водопадите)

Накрая какво да кажа. Може би и малко без да искаме, но си спретнахме чудесна разходка. Краката още ме болят, но какво от това!

Видяхме много красиви места и ходенето определено си заслужаваше.

Браво на хората, които са направили маркировката и са положили усилия да облагородят пътеката, за да направят тези красоти достъпни за повече българи!

Жалко само, че едновременно с това, те като че ли са се постарали да скрият направеното. Поне ние останахме с това впечатление от факта, че и от долния, и от горния край на пътеката в продължение на доста голямо разстояние липсва каквато и да било маркировка. При положение, че по-нататък маркировката е направо перфектна, това едва ли е случайно ...

Но за какво са форумите, ако не за обмен на информация.
Така че, който иска да посети това прекрасно кътче от Родопите (а ние го препоръчваме на всеки) и се чуди, откъде да подхване, нека да чете по-долу:

Местоположение на разклона от пътя Смолян - Мугла:
N41 34.753 E24 39.600
(на разклона има и указателна табела)

Колата може да се остави малко след разклона, в близост до последните къщи. Ако не ви притеснява мисълта да оставите возилото си на безлюдно място, можете спокойно да продължите още около километър и да паркирате в района на голямата табела с картата.

Начало на пътеката в долния край: N41 35.112 E24 39.036

Чакълираният път се намира зад тази къщичка




и началото му изглежда така ...




Горен край на пътеката: N41 36.863 E24 37.926

Намира се до един завой на асфалтирания път, водещ към хижа "Перелик".

Не бих препоръчал преминаването на пътеката да стартира от горния край, ако идеята е колата да се остави там. Връщането (поне за нетренирани пешеходни туристи като мен) ще е бавно и трудно, защото ще има доста продължително и стръмно изкачване ...

Прикачвам и файл с трака от нашата разходка. Със зелено е отбелязан маршрутът от долния край до пътя за х. "Перелик". С черно са отбелязани участъците от двата края на пътеката, които представляват пътища без никаква маркировка, подсказваща, че по тях може да се стигне до екопътеката. И в двата от тях е практически възможно да се мине с МПС, но аз препоръчвам да НЕ правите това. Със сигурност горният край на трасето е на територията на резерват.
Дайте да не допринасяме за освинването на природата. Има достатъчно места, където можем да караме. А има и места, където е най-добре да се спешим ...

С червено е отбелязан тракът ни по същинската пътека. Участъкът от точка Besedka до Masa е пътека с преобладаващо стръмно спускане през гъста гора.

Дори и пътеката покрай водата има доста стръмни качвания и спускания, така че бихме препоръчали удобни за ходене по такъв терен обувки. С джапанки, чехли или сандали на доста места нито ще е приятно, нито удобно ...


П.П. А, ето и всички снимки

[lubashki777]

До: Родопски офроуд 2х2 (Каньона на водопадите)

Чудесна разходка сте си спретнали и сте преживели много невероятни моменти/разбира се без да броим зора при катеренето/Съжалявам,че не съм бил на линия за да те предупредя /както вече го направих....."след дъжд качулка"..... на ЛС/,да тръгнете след къщичката по левия път.Така директно щяхте да попаднете в Каньона на водопадите.Поздрави.
П.П.Миналата година като ходихме до там нямаше толкова паднали дървета и изглеждаше доста по приветливо.

[alex_markov]

До: Родопски офроуд 2х2 (Каньона на водопадите)

Разминали сме се с два - три дни иначе почти същите места, Голям кеф е Пеша, но с колата минаваме повече
Браво за чудесният разказ и за Трака, все някой ден ще го пробвам, пеша де

[Stas]

До: Родопски офроуд 2х2 (Каньона на водопадите)

Да, чудно е. И аз като вас - пеша.
Между другото разбрах каква е делаверата с екопътеките...
Отпускали са до 25 000 лева по САПАРД за маркиране на екопътеки.
Явно са го направили толкова, колкото да мине номера.
Със сигурност не го е направил някой от добра воля към туристите.

С Любашки се видяхме в Широка лъка, но с Алекс, Мишо и Яро сме се разминали.

[r_vardarov]

До: Родопски офроуд 2х2 (Каньона на водопадите)

Браво,колега за чудесния репортаж и уникалните снимки.Може и да има някаква дребна далавера с екопътеките но с това красотата на природата не става по-малка.

[Чавдар (V93)]

До: Родопски офроуд 2х2 (Каньона на водопадите)

... да тръгнете след къщичката по левия път.Така директно щяхте да попаднете в Каньона на водопадите. ... Миналата година като ходихме до там нямаше толкова паднали дървета и изглеждаше доста по приветливо.

Чак като се върнахме видях, че не съм чел много внимателно. Колегата Жоро го е споменал това нещо, ама кой да гледа ...

Голяма част от падналите дървета бяха в горната част на пътеката, където може би не сте ходили. Вероятно и ние, ако бяхме уцелили правилната посока още от долу, щяхме да завъртим без да отиваме до горния край.

... но с колата минаваме повече
...

Дума да няма. Ама с това място досега се разминавахме именно защото все се случваше да караме по-дълги маршрути през Родопите, а пък то си иска един цял ден. Пък и решихме, че не е добре само да препускаме ...

... Между другото разбрах каква е делаверата с екопътеките ... Отпускали са до 25 000 лева по САПАРД за маркиране на екопътеки. Явно са го направили толкова, колкото да мине номера...

В това, че са взели някакви пари, лошо няма. По най-съществената част на пътеката маркировка има и то доста добра. Правени са пейки, мостчета, стълби, обезопасяване и т.н. Дори в най-дивата част на места личеше, че е отварян път през паднали дървета. Това си е не малък труд. Само като си помисля, че някой е влачил нагоре по баира не само себе си, но и моторния трион ...

Това, което нас ни подразни, беше че тази липса на маркировка от двата края ни заприлича опит да се скрие направената хубава пътека и да се затрудни достъпът до нея. Може би с "интимната" мисъл да те накарат зорлем да си потърсиш местен водач?!?

[Леонартис]

До: Родопски офроуд 2х2 (Каньона на водопадите)

Здравей, много хубави и интригуващи снимки. Можеш ли да пуснеш някои GPS координати от местата на снимките, хареса ми за една разходка в началото на септември на връщане от гръцкото море.

[Чавдар (V93)]

До: Родопски офроуд 2х2 (Каньона на водопадите)

... Можеш ли да пуснеш някои GPS координати от местата на снимките, хареса ми за една разходка в началото на септември на връщане от гръцкото море.

В прикачения по-горе *.gdb файл освен трака от разходката съм включил и координатите на някои местата на снимките (водопади Орфей и Казаните, каменния улей). Не се сетих на място да набивам точки (пък и ми беше неудобно постоянно да вадя GPS-а от калъфа, закачен на раницата), та после гледах времето на снимките и оттам засичах координатите.

Ама, като подхванеш пътеката, останалите места няма къде да ти избягат!

[kerkelov]

До: Родопски офроуд 2х2 (Каньона на водопадите)

Чавдаре , браво за уникалните снимки и хубавия репортаж. Били споделил само този трак по правилната пътека ли си го дал или по тази по която ти си минал и си се объркал макар и за хубаво
Питам защото прочетох , че трябвало да се завие на другаде и се излизало напрво на пътеката на водопадите.