Tweet
Покрай паралелната тема за атомната бомба си дадох сметка, че всички знаят кой е Щирлиц, а малко са чували за човека, за когото има следните изказвания:
Рихард Зорге е най-добрият разузнавач в историята. – Том Кланси
За мен Зорге е най-забележителният разузнавач изобщо. – Ян Флеминг
Потресаващ пример на съвършен разузнавачески успех. – армейски ген. Дъглас Макартър
Работата му е безупречна. – Ким Филби
През живота си не съм срещал по-велик човек. – гл. прокурор Йошикава, осъдил го на смърт
Разузнавачите, които могат да кажат от гроба, че за добро или лошо, работата им е променила историята на планетата ни се броят на пръстите на едната ръка. Зорге се пада на показалеца. – Фредерик Форсайт
Покрай Бонд и другите художествени герои, знаем малко за човека, променил историята. – Карл Бърнстейн, журналистът уличил Никсън в Уотъргейт
Не намерих изказвания на видни руски автори, освен това – Разузнавач за своя сметка.
Рихард е девето дете на заможен немски минен инженер и рускиня. Роден е в Баку, но семейството му се прибира в Берлин, където поддържа доста добро ниво на живот.
През І-вата Световна става артилерист и взрив му откъсва няколко пръста и потрошава краката. Дават му железен кръст и достатъчно време на легло да се начете с Маркс, чийто помощник е бил чичо на баща му. Покрай това и по женска линия се запалва по комунизма и продължава да задълбава, докато кара докторат по политически науки. За гарнитура към доктората, взима и партийна книжка на Германската комунистическа партия и проблемите и тормозът започват. Затова се изнася в Москва и става Коминтерновски деятел, където е вербован за разузнавач и легендиран като журналист. Засилват го из Европа да изнася революция. В Германия се набърква сред заможните комунисти и отмъква жената на един от тях, но няма лошо. Подхваща тамошните мероприятия и участва в опита за комунистически преврат, но тая работа баш насред Германия не върви и се прибира в Москва, където започва да расте в Коминтерна и постъпва в съветското военно разузнаване, при което го пращат първо в Англия, а после отново в Германия, където се внедрява в Национал-социалистическата партия и се легендира в печата като журналист. Франкфуртер цайтунг го изпраща в Шанхай през 1930 г. и се започва. Там веднага се сдушава с разни комунистически настроени деятели и отново по женска линия излиза на журналиста от водещия Асахи Шимбун – Озаки. Вербува го и заедно с друг съветски разузнавач –немец Макс Клаусен започват да градят агентурна мрежа. Зорге като журналист се специализира в особеностите на китайското земеделие и кореспонденциите му налагат сериозни пътувания из провинцията, където трупа връзки с китайските комунисти. Когато през 32ра японците нахлуват в Шанхай, предава сведения за боевете, докато руснаците не си го прибират отново. Там му дават псевдонима Рамзай и го натоварват да изгради агентурна мрежа в Япония. За да се легендира стабилно го пращат в Берлин, където да се внедри още по-дълбоко при нацистите, което той и прави като играе отявлен пропагандатор и голям почитател на Хитлер. Тогава спира пиенето, защото на няколко пъти при постоянните запои в тези среди се е разплямпвал и се е разминавало на косъм. Освен от неговия си вестник, получава кореспондентски права от още няколко, вкл. и откровено нацистки. Така добре подплатен, пристига през 33та в Йокохама и вече го раздава отявлен фашист, като не се свързва с местните комунисти, нито общува с руснаци. След него пристига и Клаусен и я подкарват по старому с Озаки. Към мрежата му вербува още чужди кореспонденти, вкл. и сърбин и започва да я попълва и с местни. З да си легендират още по-добре престоя там и да се набъркат в още по-широко общество, руснаците им дават бая пари да симулират бизнес, пък те взимат, че го правят доста печеливш и вече го раздават солидни търговци.
Успехите му стават все по-значими и военните го пускат на НКВД да развива и тяхна мрежа, чиито източници са от всички етажи на японското външно министерство, а Озаки става гъст с премиера и започва да снася яко информация. Неговата мрежа процъфтява, за разлика от тази в Германия, където вече направо не може да се работи. Затова работата по Германия започва да се върши от мрежите при съюзниците й, а Зорге става ключов. Успяват да замажат всички следи от комунистическия му период в Германия и се пренася в Токио където вече се развихря като отявлен нацист. Видният журналист, предприемач и фашага става много гъст с посланика и получава безумен достъп до информация и кореспонденция. За капак забърсва и жена му и вече няма тайни за него.
Вече в стихията си, започва да донася за всички японско-германски съглашения и изобщо всичко, което японците научават от Германците, пристига в НКВД. Понеже апетитът идва с яденето, му спускат задачата да насъсква японците срещу американците и да ги тика към океана и далече от руснаците. Явно и там се развихря и започва да дава данни за подготвяното нападение над Пърл Харбър в отговор на струпването на американския флот, където не му е работа.
В началото на юни, немското военно аташе му изпява, че на 22ри започва планът Барбароса. НКВДто е впечатлено от информацията и веднага я дават на Сталин, който се разфучава, че някакъв развратен и упаднал капиталист му пробутва дезинформация, още повече, че Рибентроп е обещал вечна дружба. Белята естествено става и Зорге започва да работи усилено против Япония. Вече е ясно, че рисковете ще са прекалени и се играе на живот и смърт. Предавателите му бълват сведения за обстановката и за японските намерения и от напрежение отново подхваща пиенето. Японските пеленгатори вече започват да усещат, че нещо става и насред Токио работи нечия мрежа. Междувременно успява да съобщи, че Япония няма да нападне преди убедителен успех на Германия – вземането на Москва или поне на Сталинград, за да се прекъснат доставките от Иран през Кавказ; разпалването на гражданска война в Сибир или отвличане на далекоизточните дивизии, което да даде тройно числено превъзходство на Японците. Явно този път грузинският бандит е повярвал и разбира, че войната ще се реши при „неговия” град и изтегля максимален брой отлично екипирани и подготвени дивизии, като оставя достатъчно да плашат японците. Естествено, работата през 41ва изобщо не върви добре за руснаците и Зорге продължава усилено и трескаво да работи за всяко сведение, докато го приклещят.
Японското контраразузнаване хваща Озаки, който не го издава, но му предават бележка, че вече няма накъде и да се изнася по спешност през разработения спасителен канал. Тук вече напрежението си казва думата и вместо да запали хартийката, както винаги, набързо я изхвърля, при което е прибрана от следящия го на общо основание японец. Вече е ясно, че има нещо и го прибират, за да му се скарат, че не е възпитано съюзниците да се шпионират така. Свързват се с Абвера и с ужас чуват, че Зорге не е техен разузнавач.
Започват се едни процеси, едни следствия, но Зорге отрича всичко наред. Сталин пък отрича изобщо да имат такъв човек в Япония и не прави никакъв опит да го размени. Докато се занимават с процесите, руснаците вече са затворили 6та армия в чувал около Сталинград и започва стратегическото контра настъпленение. Оттам нататък успехите на руснаците започват да се трупан и на никого не му е до това, че Зорге съвсем естествено е осъден на смърт. Даже още по-добре, защото от всички съветски разузнавачи, съобщили за началото на Барбароса, той дава точната дата на настъплението, а Сталин се офлянква и това струва милиони жертви на руснаците.
През 44та е обесен, а тогава вече изходът на войната е окончателно предрешен, за което е бил в течение.
Рихард Зорге е най-добрият разузнавач в историята. – Том Кланси
За мен Зорге е най-забележителният разузнавач изобщо. – Ян Флеминг
Потресаващ пример на съвършен разузнавачески успех. – армейски ген. Дъглас Макартър
Работата му е безупречна. – Ким Филби
През живота си не съм срещал по-велик човек. – гл. прокурор Йошикава, осъдил го на смърт
Разузнавачите, които могат да кажат от гроба, че за добро или лошо, работата им е променила историята на планетата ни се броят на пръстите на едната ръка. Зорге се пада на показалеца. – Фредерик Форсайт
Покрай Бонд и другите художествени герои, знаем малко за човека, променил историята. – Карл Бърнстейн, журналистът уличил Никсън в Уотъргейт
Не намерих изказвания на видни руски автори, освен това – Разузнавач за своя сметка.
Рихард е девето дете на заможен немски минен инженер и рускиня. Роден е в Баку, но семейството му се прибира в Берлин, където поддържа доста добро ниво на живот.
През І-вата Световна става артилерист и взрив му откъсва няколко пръста и потрошава краката. Дават му железен кръст и достатъчно време на легло да се начете с Маркс, чийто помощник е бил чичо на баща му. Покрай това и по женска линия се запалва по комунизма и продължава да задълбава, докато кара докторат по политически науки. За гарнитура към доктората, взима и партийна книжка на Германската комунистическа партия и проблемите и тормозът започват. Затова се изнася в Москва и става Коминтерновски деятел, където е вербован за разузнавач и легендиран като журналист. Засилват го из Европа да изнася революция. В Германия се набърква сред заможните комунисти и отмъква жената на един от тях, но няма лошо. Подхваща тамошните мероприятия и участва в опита за комунистически преврат, но тая работа баш насред Германия не върви и се прибира в Москва, където започва да расте в Коминтерна и постъпва в съветското военно разузнаване, при което го пращат първо в Англия, а после отново в Германия, където се внедрява в Национал-социалистическата партия и се легендира в печата като журналист. Франкфуртер цайтунг го изпраща в Шанхай през 1930 г. и се започва. Там веднага се сдушава с разни комунистически настроени деятели и отново по женска линия излиза на журналиста от водещия Асахи Шимбун – Озаки. Вербува го и заедно с друг съветски разузнавач –немец Макс Клаусен започват да градят агентурна мрежа. Зорге като журналист се специализира в особеностите на китайското земеделие и кореспонденциите му налагат сериозни пътувания из провинцията, където трупа връзки с китайските комунисти. Когато през 32ра японците нахлуват в Шанхай, предава сведения за боевете, докато руснаците не си го прибират отново. Там му дават псевдонима Рамзай и го натоварват да изгради агентурна мрежа в Япония. За да се легендира стабилно го пращат в Берлин, където да се внедри още по-дълбоко при нацистите, което той и прави като играе отявлен пропагандатор и голям почитател на Хитлер. Тогава спира пиенето, защото на няколко пъти при постоянните запои в тези среди се е разплямпвал и се е разминавало на косъм. Освен от неговия си вестник, получава кореспондентски права от още няколко, вкл. и откровено нацистки. Така добре подплатен, пристига през 33та в Йокохама и вече го раздава отявлен фашист, като не се свързва с местните комунисти, нито общува с руснаци. След него пристига и Клаусен и я подкарват по старому с Озаки. Към мрежата му вербува още чужди кореспонденти, вкл. и сърбин и започва да я попълва и с местни. З да си легендират още по-добре престоя там и да се набъркат в още по-широко общество, руснаците им дават бая пари да симулират бизнес, пък те взимат, че го правят доста печеливш и вече го раздават солидни търговци.
Успехите му стават все по-значими и военните го пускат на НКВД да развива и тяхна мрежа, чиито източници са от всички етажи на японското външно министерство, а Озаки става гъст с премиера и започва да снася яко информация. Неговата мрежа процъфтява, за разлика от тази в Германия, където вече направо не може да се работи. Затова работата по Германия започва да се върши от мрежите при съюзниците й, а Зорге става ключов. Успяват да замажат всички следи от комунистическия му период в Германия и се пренася в Токио където вече се развихря като отявлен нацист. Видният журналист, предприемач и фашага става много гъст с посланика и получава безумен достъп до информация и кореспонденция. За капак забърсва и жена му и вече няма тайни за него.
Вече в стихията си, започва да донася за всички японско-германски съглашения и изобщо всичко, което японците научават от Германците, пристига в НКВД. Понеже апетитът идва с яденето, му спускат задачата да насъсква японците срещу американците и да ги тика към океана и далече от руснаците. Явно и там се развихря и започва да дава данни за подготвяното нападение над Пърл Харбър в отговор на струпването на американския флот, където не му е работа.
В началото на юни, немското военно аташе му изпява, че на 22ри започва планът Барбароса. НКВДто е впечатлено от информацията и веднага я дават на Сталин, който се разфучава, че някакъв развратен и упаднал капиталист му пробутва дезинформация, още повече, че Рибентроп е обещал вечна дружба. Белята естествено става и Зорге започва да работи усилено против Япония. Вече е ясно, че рисковете ще са прекалени и се играе на живот и смърт. Предавателите му бълват сведения за обстановката и за японските намерения и от напрежение отново подхваща пиенето. Японските пеленгатори вече започват да усещат, че нещо става и насред Токио работи нечия мрежа. Междувременно успява да съобщи, че Япония няма да нападне преди убедителен успех на Германия – вземането на Москва или поне на Сталинград, за да се прекъснат доставките от Иран през Кавказ; разпалването на гражданска война в Сибир или отвличане на далекоизточните дивизии, което да даде тройно числено превъзходство на Японците. Явно този път грузинският бандит е повярвал и разбира, че войната ще се реши при „неговия” град и изтегля максимален брой отлично екипирани и подготвени дивизии, като оставя достатъчно да плашат японците. Естествено, работата през 41ва изобщо не върви добре за руснаците и Зорге продължава усилено и трескаво да работи за всяко сведение, докато го приклещят.
Японското контраразузнаване хваща Озаки, който не го издава, но му предават бележка, че вече няма накъде и да се изнася по спешност през разработения спасителен канал. Тук вече напрежението си казва думата и вместо да запали хартийката, както винаги, набързо я изхвърля, при което е прибрана от следящия го на общо основание японец. Вече е ясно, че има нещо и го прибират, за да му се скарат, че не е възпитано съюзниците да се шпионират така. Свързват се с Абвера и с ужас чуват, че Зорге не е техен разузнавач.
Започват се едни процеси, едни следствия, но Зорге отрича всичко наред. Сталин пък отрича изобщо да имат такъв човек в Япония и не прави никакъв опит да го размени. Докато се занимават с процесите, руснаците вече са затворили 6та армия в чувал около Сталинград и започва стратегическото контра настъпленение. Оттам нататък успехите на руснаците започват да се трупан и на никого не му е до това, че Зорге съвсем естествено е осъден на смърт. Даже още по-добре, защото от всички съветски разузнавачи, съобщили за началото на Барбароса, той дава точната дата на настъплението, а Сталин се офлянква и това струва милиони жертви на руснаците.
През 44та е обесен, а тогава вече изходът на войната е окончателно предрешен, за което е бил в течение.
Впрочем, това че Джеймс Бонд (наистина - едно елементарно равнище) е англичанин, е някак закономерно. Никоя страна няма толкова стара традиция в шпионите-писатели или писателите-шпиони, колкото е стара английската традиция, още от Марлоу.
Обаче той в най-добрия случай е изпълнител, колкото добър, толкова и лесен за похарчване, ако играта го изисква.
Коментар