Tweet
Най-накрая се наканих и аз да понапиша нещо и да представя моя Рейндж Ровър Класик. Но първо искам да споделя какво беше определящо за избора.
Като цяло можем да разделим офф роуд автомобилите на експедиционни и горски. Първия тип са сериозни по размер машини за по-продължителни пътувания във и извън България. Имат достатъчно място да си понесеш багажа за спане на бивак за няколко дни и са достатъчно комфортни за дълъг път. Добър пример за такъв автомобил е големия Патрул на братя Петрови, 80-ятката на Събин или Патриота на Иван Алексиев. Втория тип коли са тези, с които влизаме в гората. И ако при експедиционните проходимостта е важна, то при горските тя е водеща. Те се използват главно за удоволствие из тежки терени и при по-кратки преходи. Размера им е по-малък с цел повишена проходимост. Типични такива машини са Вранглерите на Боби и Маркан, Паджерото на Кики или Самурая на Хънтъра.
Моята цел беше да имам машина пригодна и за двата типа каране, но без да влизам в прекалено хард изпълнения( стил Марканови дерета). Исках да имам универсална, доколкото може, за българските условия кола, с удобства и за дълъг път, и с прилична проходимост за гората, без да изпадам в прекален екстремизъм.
В края на октомври 2007 Яро ми се обади, че с Асен-Дезки са открили един уникален автомобил на Горубляне. Почти невероятен като комплектация. Рейндж Ровър Класик 300 ТДИ, с раздатка Борг Уорнър и скоростна кутия Р380. Произведен 1994 година, с таблото на Р38, климатик и запазена вътрешност. С махагон и плюш в купето, електрически шибедах и пълен ел. пакет. Добре запазен, инглиш рейсинг грийн на цвят и на отлична цена. Освен това Рейнджа е на 100 инчова база, тоест по-къс от дългия Дифендър и по-дълъг от късия. На същото като качества шаси, с цели мостове без блокажи. С много добри свесове и отлична артикулация на мостовете, заложени конструктивно. Отидох да го видя, влюбих се и на 2 ноември колата беше прехвърлена в КАТ на мое име.
Ето го преди покупката отвън
и отвътре
Веднага след това возилото се озова при Боби (CJ7) за смяна на всички течности и ремъци. Подменени бяха и няколко ролки на ремъците. За късмет фирма Ликон имаха нужното окачване, 2”, производство на австралийската фирма Ловелс. За повоче подробности за Ловелса ето тук. Следващата стъпка беше подмяна на гумите. Спрях се на БиЕф Гуудрич АТ, тъй като като по-скоро за експедиционна кола те са по –подходящи от гледище на комбинираното шофиране асфалт-лек офроуд-каменисти и кални терени. По първоначални данни след лифта на окачването с 2 инча гуми с размер 265/75/16 трябваше да влязат безпроблемно. Междувременно се сдобих и с фланци 38 мм, сертифицирани по ТUV, от фирма Гладиатор – Офф Роуд техник от Пловдив. С гумите и фланците се озовах при Голди. Но дори и неговия майсторлък не може да разшири калниците и се оказа, че въпреки всичко гумите опират.
Ето фланците
Ето и резултата
Голди резна малко калниците с флекса, но и това не помогна и в последствие се наложи фланците временно да бъдат свалени.
На едно от първите ми излизания в Лозенска планина, след малко хард, се оказах със скъсан заден ляв амортисьор. Бързия оглед, направен от Митко Фулдата, показа, че на задните носачи има кръгли чашки, в които влиза уплътнението и оста на ама. Явно за стандартния това не е проблем, но за по-голямото уплътнение и по-дълъг и твърд амортисьор се оказва пагубно ограничение на наклона при артикулация на моста. В резултат се създава странично напрежение и се къса ама. При последващите операции въпросните „чашки” бяха отстранени с чук и длето- крепяха се на 4 точкова заварка. За съжаление нямам снимки на въпросните "чашки" и процеса на отстраняването им. Сега съм с пружини и предни амортисьори Ловелс и задни амортисьори и кормилен демпфер( сменен също от Фулдата) Трайл Мастер.
По отношение на гумите решението беше оставено временно, но беше ясно, че ще е рязане.
Ето автомобила без да е рязан и без фланци
Междувременно насред София ми се откъсна една пластина в скоростната кутия и останах само с 1 и 3 скорост, но Митко Фулдата отново бе на висота и завари пустото желязо, а и отремонтира ръчната спирачка, която се беше нещо зачупила.
Миналата седмица колата отново се върна при Боби за рязането на калниците, смяна на смачканите в Средна гора теникии( купих си нов калник и ламарината, която седи между челното стъкло и капака на двигателя. Дори същия цвят), подмяна на спирачната течност и слагане на ремък и ролка за климатика. Свалена беше и предната пластмасова престилка с халогените, която определено разваляше свеса отпред. Боби и Миро се постараха мнoго и в резултата на отличната им работа, ако човек не знае истинската линия на калника, трудно може да познае, че е рязано. Дори подкалника беше огънат с пистолет с горещ въздух по новата линия. Махнахме и страничните пластмасови ъгли на предната броня, поправиха ми измиването на фаровете и сложиха времнна кръпка на едно доста изгнило място на десния калник. Боби дори поизчука изкривения капак на двигателя и сега почти не личи смачканото в Средна гора. А и с работещ, и то доста добре, климатик, си е просто различно в големите жеги. Дори се оказа, че климатика е двузонов, естествено механичен, и позволява на пътника да се поддържа различна температура от на водача. Абе гъзария.
Ето какво е изрязано
И как изглежда джипа сега
Ето как изглеждат и калниците и гумите отблизо
В момента, както може да се уверите, возилото ми има доста по рaзличен и агресивен вид. В следващия пост ще има още снимки oт първото каране след промяната в планината. Сега чакам странични гумени уширители за калниците, че с фланците гумата излиза доста и хвърля здраво, а следващата стъпка ще е нова предна броня.
Като цяло можем да разделим офф роуд автомобилите на експедиционни и горски. Първия тип са сериозни по размер машини за по-продължителни пътувания във и извън България. Имат достатъчно място да си понесеш багажа за спане на бивак за няколко дни и са достатъчно комфортни за дълъг път. Добър пример за такъв автомобил е големия Патрул на братя Петрови, 80-ятката на Събин или Патриота на Иван Алексиев. Втория тип коли са тези, с които влизаме в гората. И ако при експедиционните проходимостта е важна, то при горските тя е водеща. Те се използват главно за удоволствие из тежки терени и при по-кратки преходи. Размера им е по-малък с цел повишена проходимост. Типични такива машини са Вранглерите на Боби и Маркан, Паджерото на Кики или Самурая на Хънтъра.
Моята цел беше да имам машина пригодна и за двата типа каране, но без да влизам в прекалено хард изпълнения( стил Марканови дерета). Исках да имам универсална, доколкото може, за българските условия кола, с удобства и за дълъг път, и с прилична проходимост за гората, без да изпадам в прекален екстремизъм.
В края на октомври 2007 Яро ми се обади, че с Асен-Дезки са открили един уникален автомобил на Горубляне. Почти невероятен като комплектация. Рейндж Ровър Класик 300 ТДИ, с раздатка Борг Уорнър и скоростна кутия Р380. Произведен 1994 година, с таблото на Р38, климатик и запазена вътрешност. С махагон и плюш в купето, електрически шибедах и пълен ел. пакет. Добре запазен, инглиш рейсинг грийн на цвят и на отлична цена. Освен това Рейнджа е на 100 инчова база, тоест по-къс от дългия Дифендър и по-дълъг от късия. На същото като качества шаси, с цели мостове без блокажи. С много добри свесове и отлична артикулация на мостовете, заложени конструктивно. Отидох да го видя, влюбих се и на 2 ноември колата беше прехвърлена в КАТ на мое име.
Ето го преди покупката отвън
и отвътре
Веднага след това возилото се озова при Боби (CJ7) за смяна на всички течности и ремъци. Подменени бяха и няколко ролки на ремъците. За късмет фирма Ликон имаха нужното окачване, 2”, производство на австралийската фирма Ловелс. За повоче подробности за Ловелса ето тук. Следващата стъпка беше подмяна на гумите. Спрях се на БиЕф Гуудрич АТ, тъй като като по-скоро за експедиционна кола те са по –подходящи от гледище на комбинираното шофиране асфалт-лек офроуд-каменисти и кални терени. По първоначални данни след лифта на окачването с 2 инча гуми с размер 265/75/16 трябваше да влязат безпроблемно. Междувременно се сдобих и с фланци 38 мм, сертифицирани по ТUV, от фирма Гладиатор – Офф Роуд техник от Пловдив. С гумите и фланците се озовах при Голди. Но дори и неговия майсторлък не може да разшири калниците и се оказа, че въпреки всичко гумите опират.
Ето фланците
Ето и резултата
Голди резна малко калниците с флекса, но и това не помогна и в последствие се наложи фланците временно да бъдат свалени.
На едно от първите ми излизания в Лозенска планина, след малко хард, се оказах със скъсан заден ляв амортисьор. Бързия оглед, направен от Митко Фулдата, показа, че на задните носачи има кръгли чашки, в които влиза уплътнението и оста на ама. Явно за стандартния това не е проблем, но за по-голямото уплътнение и по-дълъг и твърд амортисьор се оказва пагубно ограничение на наклона при артикулация на моста. В резултат се създава странично напрежение и се къса ама. При последващите операции въпросните „чашки” бяха отстранени с чук и длето- крепяха се на 4 точкова заварка. За съжаление нямам снимки на въпросните "чашки" и процеса на отстраняването им. Сега съм с пружини и предни амортисьори Ловелс и задни амортисьори и кормилен демпфер( сменен също от Фулдата) Трайл Мастер.
По отношение на гумите решението беше оставено временно, но беше ясно, че ще е рязане.
Ето автомобила без да е рязан и без фланци
Междувременно насред София ми се откъсна една пластина в скоростната кутия и останах само с 1 и 3 скорост, но Митко Фулдата отново бе на висота и завари пустото желязо, а и отремонтира ръчната спирачка, която се беше нещо зачупила.
Миналата седмица колата отново се върна при Боби за рязането на калниците, смяна на смачканите в Средна гора теникии( купих си нов калник и ламарината, която седи между челното стъкло и капака на двигателя. Дори същия цвят), подмяна на спирачната течност и слагане на ремък и ролка за климатика. Свалена беше и предната пластмасова престилка с халогените, която определено разваляше свеса отпред. Боби и Миро се постараха мнoго и в резултата на отличната им работа, ако човек не знае истинската линия на калника, трудно може да познае, че е рязано. Дори подкалника беше огънат с пистолет с горещ въздух по новата линия. Махнахме и страничните пластмасови ъгли на предната броня, поправиха ми измиването на фаровете и сложиха времнна кръпка на едно доста изгнило място на десния калник. Боби дори поизчука изкривения капак на двигателя и сега почти не личи смачканото в Средна гора. А и с работещ, и то доста добре, климатик, си е просто различно в големите жеги. Дори се оказа, че климатика е двузонов, естествено механичен, и позволява на пътника да се поддържа различна температура от на водача. Абе гъзария.
Ето какво е изрязано
И как изглежда джипа сега
Ето как изглеждат и калниците и гумите отблизо
В момента, както може да се уверите, возилото ми има доста по рaзличен и агресивен вид. В следващия пост ще има още снимки oт първото каране след промяната в планината. Сега чакам странични гумени уширители за калниците, че с фланците гумата излиза доста и хвърля здраво, а следващата стъпка ще е нова предна броня.
)
Коментар