Tweet
Има няма от година все се каним с жената да обиколим онези местенца, дето все нямаме време...Там аз често съм ходил като дете и все по-рядко , когато пораснах.
Днес живота ми е динамичен , пътувам много и то по-често извън страната.Решихме се - имам свободно време и някак си ме тегли да тръгна.Приготвям си апарата, че от него ...ще имам най-голяма нужда.
Хубаво време , слънце и лек ветрец - прах и безвремие в град Перник.
Тръгваме към 10 сутринта, бавно се отдалечаваме от мърсотията в посока Запад, към Сръбско..
Минавайки Батановци , влизаме в село Ярджиловци.Тук имат гляма група Кукери .Добри са , с традиции и мерак , често са взимали награди на Фестивала в Перник..На центъра в Кметството има нещо като музейче, посветено на маските и наградите разбира се.Друго особено няма-продължаваме към село Ноевци.Най-голямото в общината.Личи си , че има живот - млади хора дремят на кафе в центъра на селото!Има и бензиностанция! Крави , кози и овце са участници в движението...Красотата започва от тук..До тук миришеше на Градско, на снобарско и злобарско ..Карам сам , Вторник е - няма хора , няма и коли ..горивото не е за Пенсионери!То тук вече само такива има.."младежи" от 65год нагоре.Пролет е ...природата свежа и жива,красотата е навсякъде..Минаваме Елов Дол , Габров дол , Врабча..Гигинци..Села - макети , почти безжизнени.Кръчми, в някои от тях вече няма, няма и за кого..Природата става все по-дива и по-красива...Стигаме до Дивля.Село - фактор в миналото,дало на България най-добрите майстори Павьори.Има кръчма , има и магазин! Това говори , че има живот.Спираме да видим Читалището, Болницата,Воденицата...Сега от тях има старинни сгради , запуснати и напукани.
Старец пие бера на масичка пред кръчмата, пита ме :
-От къде си бе момче, що дириш тука?-гледа ме Чуждоземец ..
- От Перник съм.Тука наблизо е роден баща ми..
От дума на дума разбирам , че заедно с дядо ми са били каменоделци.
Той на 81, дядо ми на 86, а помнят Фашиското време..
Питам го, как е живота тук!? - той се смее...
-Вече нямя значение за мене, моята е ясна...Децата , кое по София , кое по чужбина...Преди години идваха.., имах сили гледах стока, после спряха! Далече е , скъпо е да идват - няма за какво!
Прозирам мъка в душата му, но то къде я няма...
Гледам часовника, трябва да тръгвам ..
От тук нагоре пътя става само за една кола - тясно и опасно.Като гледаш, красотата е навсякъде.Истинско и диво - борове да сами пътя , на сред платното израсли треви и бурени..Рекичка някъде в ниското и планината отвсякъде..Карам към Глоговица - "меката" на Ловците в района..Тука има силна Дружинка ..Купили си стара къща на центъра - ловен дом в меналото и сега са я направили...с едни дувари..да не се вижда вътре какво ще касапят! ..майтапя се..
Хора няма , "живо пиле" , дет се вика...Тук има чешма ..с невероятно чиста и полезна вода.Нея ще оставя за връщана..
Почваме да катерим баири ..Пътя става тръпка и изпитание за хора със слаби сърца...Зимата тук няма никакъв превоз - нито Автобуси от Перник , нито от Земен и София..Не могат да припарят да тези места.
Та когато Господ стопи снеговете ...живота започва и веднъж в Седмицата има рейс до Глоговица.Следва с. Одраница - там са родени мойте родители.Ходил съм често преди , водеха ме наще при дядо ми и ваканцията ми беше "селски тип".Тогава ..бях дете и се сърдех , че нямам телевизия...После пораснах..и почнах да разбирам , защо баща ми обичаше така силно това място..Там водата е от Бунар.., няма телефон , отдавна няма и ток..Вече няма и хора...Общо 15 човека са оставали в многото махали на които е разпръснато селото.На мегдана няма нито кръчма , нито магазин...няма и хора да се напичат на страта пейка...Тишина.Училището на баща ми ..е къщичка пред срутване..Няма и животни - нито крави , нито овце ни кокошки...
Аз помня друго село от моето детство....Мъчно ми е , като гледам как природата поглъща всичко...След няколко години дали ще го има и това...Едва ли може да каже някой..
Решавам да откарам семейството до новата атракция на околнастта - Манастира, построен наскоро...
Знам два пътя до там - нали гората дето е построен е на баща ми и родата..Знам какво беше .. и какво е сега..Помня и старият манастир, от онова време...
Тръгвам по пътя - проходимо е за "паркетник"като Хондата която карам.Има доста изровени участъци от водата и денивелация , но сме в Гората , а не на асфалта.С преценка и търпение стигаме до манастирските ливади...
Тук няма други хора, само ние сме...
Няма и да има , те хората обичат удобствата , близостта..
Тук е диво и закътано , даже трудно достъпно..Тук има само ПРИРОДА и КРАСОТА..и няма хора!
Попа е млад , коси с косачка около манастира..Питам го, от кога е там?
- От скоро съм, нали ще има събор ,та ме пратиха.. да отворя!..смее се!Звъни му Мобифона - с кой говори незнам , но му се моли да му се качи храна и .. кола за да слиза да най-близкото село при нужда...
Този човек ме изпълва с Възхищение ...сам на това диво място!?Без страх от животни , от липса на храна и Лекар ...Колко от Максимовите лакеи ще се жертват така??
Питам го дали мога да разведа семейството вътре из манастирските покои!?
- Отключено е . Влизай и се разполагай , аз имам работа! ...и продължава да си коси , без да се страхува , че ще го окрадем!
Пърото , което мога да кажа е промяната в погледа , в душата на хората с мен , когато влизахме навътре...
Тук има свещи в отделен Параклис - ти сам си оставяш пари ако искаш, никой не ти ги Продава!Никой не ги брои...и не те гони , ако не си си платил!!Вътре е изрисувано приказно красиво...
Двора е перфектен ..Черквата е малка , но вътре е красота..Има още един параклис ...
Преди манастира в дясно има малка къщичка - построена върху извор в камък..Това е истинска светена вода..Като дете баща ми е имал младежки пъпки, къде ли не са го водили по доктори - нищо!Баба ми решава и го води на извора , мие се няколоко пъти и докато се прибира в селото ..няма и помен от пъпките!
Хубаво са го направили - има малко ниска врата и вътре е извора - гребеш си безплатно!!
Там има красота и спокойствие...От всякъде има гори- високи и едри букове , дъбове и борове..Има и тучна голяма поляна ..тече река.
Хапнахме, разходихме се ...снимахме!Всеки отнесе по нещо у себе си от това място..Аз отдавна не се бях чувствал така човешки!Тук не ми трябваха пари! , нямах нужда от нищо материално...Тук душата ми се лекуваше .. и дишах живот.Тук някога е одран турчин от месните селяни.От там идва и името на селото.Тук има толкова много История..
Стояхме на това място и нещо отвътре ме караше да преосмисля смисъла на всичко...
Няма нищо по-велико и голямо от Природата. Тръгнахме смълчани ..с преклонение към всичко това което сме преживяли...
Тръгнахме ..обратно към града..към илюзията , към лицемерието и бездушието...
Аз пак ще дойда тук , защото душата ми има покой ...
Днес живота ми е динамичен , пътувам много и то по-често извън страната.Решихме се - имам свободно време и някак си ме тегли да тръгна.Приготвям си апарата, че от него ...ще имам най-голяма нужда.
Хубаво време , слънце и лек ветрец - прах и безвремие в град Перник.
Тръгваме към 10 сутринта, бавно се отдалечаваме от мърсотията в посока Запад, към Сръбско..
Минавайки Батановци , влизаме в село Ярджиловци.Тук имат гляма група Кукери .Добри са , с традиции и мерак , често са взимали награди на Фестивала в Перник..На центъра в Кметството има нещо като музейче, посветено на маските и наградите разбира се.Друго особено няма-продължаваме към село Ноевци.Най-голямото в общината.Личи си , че има живот - млади хора дремят на кафе в центъра на селото!Има и бензиностанция! Крави , кози и овце са участници в движението...Красотата започва от тук..До тук миришеше на Градско, на снобарско и злобарско ..Карам сам , Вторник е - няма хора , няма и коли ..горивото не е за Пенсионери!То тук вече само такива има.."младежи" от 65год нагоре.Пролет е ...природата свежа и жива,красотата е навсякъде..Минаваме Елов Дол , Габров дол , Врабча..Гигинци..Села - макети , почти безжизнени.Кръчми, в някои от тях вече няма, няма и за кого..Природата става все по-дива и по-красива...Стигаме до Дивля.Село - фактор в миналото,дало на България най-добрите майстори Павьори.Има кръчма , има и магазин! Това говори , че има живот.Спираме да видим Читалището, Болницата,Воденицата...Сега от тях има старинни сгради , запуснати и напукани.
Старец пие бера на масичка пред кръчмата, пита ме :
-От къде си бе момче, що дириш тука?-гледа ме Чуждоземец ..
- От Перник съм.Тука наблизо е роден баща ми..
От дума на дума разбирам , че заедно с дядо ми са били каменоделци.
Той на 81, дядо ми на 86, а помнят Фашиското време..
Питам го, как е живота тук!? - той се смее...
-Вече нямя значение за мене, моята е ясна...Децата , кое по София , кое по чужбина...Преди години идваха.., имах сили гледах стока, после спряха! Далече е , скъпо е да идват - няма за какво!
Прозирам мъка в душата му, но то къде я няма...
Гледам часовника, трябва да тръгвам ..
От тук нагоре пътя става само за една кола - тясно и опасно.Като гледаш, красотата е навсякъде.Истинско и диво - борове да сами пътя , на сред платното израсли треви и бурени..Рекичка някъде в ниското и планината отвсякъде..Карам към Глоговица - "меката" на Ловците в района..Тука има силна Дружинка ..Купили си стара къща на центъра - ловен дом в меналото и сега са я направили...с едни дувари..да не се вижда вътре какво ще касапят! ..майтапя се..
Хора няма , "живо пиле" , дет се вика...Тук има чешма ..с невероятно чиста и полезна вода.Нея ще оставя за връщана..
Почваме да катерим баири ..Пътя става тръпка и изпитание за хора със слаби сърца...Зимата тук няма никакъв превоз - нито Автобуси от Перник , нито от Земен и София..Не могат да припарят да тези места.
Та когато Господ стопи снеговете ...живота започва и веднъж в Седмицата има рейс до Глоговица.Следва с. Одраница - там са родени мойте родители.Ходил съм често преди , водеха ме наще при дядо ми и ваканцията ми беше "селски тип".Тогава ..бях дете и се сърдех , че нямам телевизия...После пораснах..и почнах да разбирам , защо баща ми обичаше така силно това място..Там водата е от Бунар.., няма телефон , отдавна няма и ток..Вече няма и хора...Общо 15 човека са оставали в многото махали на които е разпръснато селото.На мегдана няма нито кръчма , нито магазин...няма и хора да се напичат на страта пейка...Тишина.Училището на баща ми ..е къщичка пред срутване..Няма и животни - нито крави , нито овце ни кокошки...
Аз помня друго село от моето детство....Мъчно ми е , като гледам как природата поглъща всичко...След няколко години дали ще го има и това...Едва ли може да каже някой..
Решавам да откарам семейството до новата атракция на околнастта - Манастира, построен наскоро...
Знам два пътя до там - нали гората дето е построен е на баща ми и родата..Знам какво беше .. и какво е сега..Помня и старият манастир, от онова време...
Тръгвам по пътя - проходимо е за "паркетник"като Хондата която карам.Има доста изровени участъци от водата и денивелация , но сме в Гората , а не на асфалта.С преценка и търпение стигаме до манастирските ливади...
Тук няма други хора, само ние сме...
Няма и да има , те хората обичат удобствата , близостта..
Тук е диво и закътано , даже трудно достъпно..Тук има само ПРИРОДА и КРАСОТА..и няма хора!
Попа е млад , коси с косачка около манастира..Питам го, от кога е там?
- От скоро съм, нали ще има събор ,та ме пратиха.. да отворя!..смее се!Звъни му Мобифона - с кой говори незнам , но му се моли да му се качи храна и .. кола за да слиза да най-близкото село при нужда...
Този човек ме изпълва с Възхищение ...сам на това диво място!?Без страх от животни , от липса на храна и Лекар ...Колко от Максимовите лакеи ще се жертват така??
Питам го дали мога да разведа семейството вътре из манастирските покои!?
- Отключено е . Влизай и се разполагай , аз имам работа! ...и продължава да си коси , без да се страхува , че ще го окрадем!
Пърото , което мога да кажа е промяната в погледа , в душата на хората с мен , когато влизахме навътре...
Тук има свещи в отделен Параклис - ти сам си оставяш пари ако искаш, никой не ти ги Продава!Никой не ги брои...и не те гони , ако не си си платил!!Вътре е изрисувано приказно красиво...
Двора е перфектен ..Черквата е малка , но вътре е красота..Има още един параклис ...
Преди манастира в дясно има малка къщичка - построена върху извор в камък..Това е истинска светена вода..Като дете баща ми е имал младежки пъпки, къде ли не са го водили по доктори - нищо!Баба ми решава и го води на извора , мие се няколоко пъти и докато се прибира в селото ..няма и помен от пъпките!
Хубаво са го направили - има малко ниска врата и вътре е извора - гребеш си безплатно!!
Там има красота и спокойствие...От всякъде има гори- високи и едри букове , дъбове и борове..Има и тучна голяма поляна ..тече река.
Хапнахме, разходихме се ...снимахме!Всеки отнесе по нещо у себе си от това място..Аз отдавна не се бях чувствал така човешки!Тук не ми трябваха пари! , нямах нужда от нищо материално...Тук душата ми се лекуваше .. и дишах живот.Тук някога е одран турчин от месните селяни.От там идва и името на селото.Тук има толкова много История..
Стояхме на това място и нещо отвътре ме караше да преосмисля смисъла на всичко...
Няма нищо по-велико и голямо от Природата. Тръгнахме смълчани ..с преклонение към всичко това което сме преживяли...
Тръгнахме ..обратно към града..към илюзията , към лицемерието и бездушието...
Аз пак ще дойда тук , защото душата ми има покой ...
Прикачени файлове
))
Коментар