Вчера имах рожден ден... Навърших 53! Толкова ли са наистина... кога станаха...
Ще се опитам да споделя с вас частица от най-невероятния подарък, който съм получавал за тия 53 години.
Всичко започна с едни координати, които получих предния ден и кратко указание, че подаръкът ми е там... в една дупка. На човек като мен, толкова му трябва...
Мястото, дъбова горичка, се оказа на около 360 километра от Бургас. Сутринта, още в 6.30 потеглих. Към 11.00 стигнахме в района, но така като координатите ми бяха дадени в 60-ична бройна система, се наложи да ги обърна в десеттична, за да ползвам любимия си Ози Експлорер.
Началото на търсенето изглеждаше така:
Доволно си пия кафето и дори не предполагам, какво ме очаква...
Започна се с лек офроуд... гъсти горички и полянки като извадени от приказка...
Трева до пояс...
За пореден път търсим подходящо за преминаване място...
Лекия офрод осезаемо започна да се втвърдява... Не помня колко пъти ме спасява Дългият.
На 53 станах, а се оказа, че още не мога да смятам... Оказа се, че съм сбъркал сметките при преобразуване на координатите...
След 6 часов, изтощителен офроуд, под тия дръвчета, отпред, се оказа въпросната дупка.
Ето я и нея... тесничка... има-няма 3-4 метра дълбочина...
Нататък... думите са безсилни, оставям на снимките и въображението ви:
Колко съм щастлив... навярно ми личи:
Тя, която ми направи най-прекрасния подарък, чуди се... дали ми е допаднал...
Следва импровизиран стриптийз...
Вече сме почти готови да продължим...
Калните дрехи са в сака, но калта по ръцете и лицето, трябва да се поизмие...
Тук тя, явно щастлива, че съм си харесал подаръка, реши да добави още нещичко...
Карах по нейните указания, изумен и вече доверчив, без дори да питам, къде отиваме...
Отзовахме се тук:
Как мислите, щастлив ли съм от подаръците?
Оказа се, че днес ще имам и още подаръци... По обратния път, препълнен от емоции и физически поуморен, така и не видях ограничението на едно кръстовище. Стоп-палка. "Документите за проверка. Превишили сте с 31 км/час разрешената скорост. Ще Ви лишим от правоуправление за един месец. К'о Ш праим?"
Отговорих с усмивка: "Вие ще пишете, а аз ще подписвам."
Явно не се вписах в схемата и се започна едно разглеждане на документите... "Ама Вие имате днес рожден ден. Ще Ви направя подарък!"
Искам да споделя с вас още частица от невероятния си подарък. Гледайте го със звук: https://htftp.offroad-bulgaria.com/G.../Gift/Gift.AVI
Използвам случая да благодаря на Мария Стоева (iai-bg) за невероятните преживявания, както и за снимките, които любезно ни предостави!
Ще се опитам да споделя с вас частица от най-невероятния подарък, който съм получавал за тия 53 години.
Всичко започна с едни координати, които получих предния ден и кратко указание, че подаръкът ми е там... в една дупка. На човек като мен, толкова му трябва...
Мястото, дъбова горичка, се оказа на около 360 километра от Бургас. Сутринта, още в 6.30 потеглих. Към 11.00 стигнахме в района, но така като координатите ми бяха дадени в 60-ична бройна система, се наложи да ги обърна в десеттична, за да ползвам любимия си Ози Експлорер.
Началото на търсенето изглеждаше така:
Доволно си пия кафето и дори не предполагам, какво ме очаква...
Започна се с лек офроуд... гъсти горички и полянки като извадени от приказка...
Трева до пояс...
За пореден път търсим подходящо за преминаване място...
Лекия офрод осезаемо започна да се втвърдява... Не помня колко пъти ме спасява Дългият.
На 53 станах, а се оказа, че още не мога да смятам... Оказа се, че съм сбъркал сметките при преобразуване на координатите...
След 6 часов, изтощителен офроуд, под тия дръвчета, отпред, се оказа въпросната дупка.
Ето я и нея... тесничка... има-няма 3-4 метра дълбочина...
Нататък... думите са безсилни, оставям на снимките и въображението ви:
Колко съм щастлив... навярно ми личи:
Тя, която ми направи най-прекрасния подарък, чуди се... дали ми е допаднал...
Следва импровизиран стриптийз...
Вече сме почти готови да продължим...
Калните дрехи са в сака, но калта по ръцете и лицето, трябва да се поизмие...
Тук тя, явно щастлива, че съм си харесал подаръка, реши да добави още нещичко...
Карах по нейните указания, изумен и вече доверчив, без дори да питам, къде отиваме...
Отзовахме се тук:
Как мислите, щастлив ли съм от подаръците?
Оказа се, че днес ще имам и още подаръци... По обратния път, препълнен от емоции и физически поуморен, така и не видях ограничението на едно кръстовище. Стоп-палка. "Документите за проверка. Превишили сте с 31 км/час разрешената скорост. Ще Ви лишим от правоуправление за един месец. К'о Ш праим?"
Отговорих с усмивка: "Вие ще пишете, а аз ще подписвам."
Явно не се вписах в схемата и се започна едно разглеждане на документите... "Ама Вие имате днес рожден ден. Ще Ви направя подарък!"
Искам да споделя с вас още частица от невероятния си подарък. Гледайте го със звук: https://htftp.offroad-bulgaria.com/G.../Gift/Gift.AVI
Използвам случая да благодаря на Мария Стоева (iai-bg) за невероятните преживявания, както и за снимките, които любезно ни предостави!
Коментар