Tweet
Ловците сега ще ме емнат, че ловът по това време на годината е забранен... Така е, но само сега можеш да уловиш в обектива, цъфнала зеленика... 
Това изключително рядко растение е преживяло последния ледников период. Единственото място в Европа, където се е запазило, е по поречието на някои от реките в Странджа. Всъщност имало го и на още едно място по Земята, в Кавказ... Цветовете му са толкова красиви, че е станало символ на природен парк Странджа. Цъвти в началото на май. Пчеларите по този край са много внимателни, защото красивото растение е отровно...
Ловът започна с едно дълго и трудно скитане в околностите на връх Папия... Някогашни черни пътчета, по които в последните 20-ина години, освен диви животни, както казват: "човешки крак не е стъпвал"...
Ако трябва да опиша този лов с думи, то би звучало: Зелено. Много зелено. Красиво! Прекрасно! Великолепно! Дивно!... тук думите ми свършват...
Няма как да предам с думи песента на птичките, допълвана от пролетното кукане на кукувиците и сериите на кълвачите, ромона на поточетата, или да опиша аромата на билките. Не мога да опиша и особеното чувство, което ме обзема, когато вляза в тъмните букови гори, по поречията на странджанските реки, наподобяващи джунгла с лонгозните си растения...
Двама от ловците са взели на мушка обекта на лова:
Гората беше превзела отдавна не ползваните пътища...
Добре, че граничните полицаи, които срещахме няколко пъти, не знаеха за последните разпореждания, относно "мръсните автомобили", на КАТ
Надявам се, колегите да поместят повечко снимки, за да добиете, макар и бегла представа за преживяното вчера...
П.П. Всъщност, опитите да се засади злениката другаде, са успешни, но... не цъфти!
Това изключително рядко растение е преживяло последния ледников период. Единственото място в Европа, където се е запазило, е по поречието на някои от реките в Странджа. Всъщност имало го и на още едно място по Земята, в Кавказ... Цветовете му са толкова красиви, че е станало символ на природен парк Странджа. Цъвти в началото на май. Пчеларите по този край са много внимателни, защото красивото растение е отровно...
Ловът започна с едно дълго и трудно скитане в околностите на връх Папия... Някогашни черни пътчета, по които в последните 20-ина години, освен диви животни, както казват: "човешки крак не е стъпвал"...
Ако трябва да опиша този лов с думи, то би звучало: Зелено. Много зелено. Красиво! Прекрасно! Великолепно! Дивно!... тук думите ми свършват...
Няма как да предам с думи песента на птичките, допълвана от пролетното кукане на кукувиците и сериите на кълвачите, ромона на поточетата, или да опиша аромата на билките. Не мога да опиша и особеното чувство, което ме обзема, когато вляза в тъмните букови гори, по поречията на странджанските реки, наподобяващи джунгла с лонгозните си растения...
Двама от ловците са взели на мушка обекта на лова:
Гората беше превзела отдавна не ползваните пътища...
Добре, че граничните полицаи, които срещахме няколко пъти, не знаеха за последните разпореждания, относно "мръсните автомобили", на КАТ
Надявам се, колегите да поместят повечко снимки, за да добиете, макар и бегла представа за преживяното вчера...
П.П. Всъщност, опитите да се засади злениката другаде, са успешни, но... не цъфти!
То е ясно, че после всичко свършва благополучно и стига до кебапчетата. А преди после? Публиката е капризна, иска подробности.
всичко си движи обаче било много опасно да не се парализира.
. А за Стефан ... дано се оправя бързо и да няма последствия. Стискам палци.
Коментар