Tweet
Най-най- най напред трябва да благодарим на всички които участваха в пътуването, които помогнаха за реализацията, които осигуриха подаръците и учебните материали. Трябва да благодарим и на Райна Манджукова за организацията в Украйна. Без нея щеше да ни е доста трудно да осъществим тези срещи, а някои просто нямаше как да се състоят. Да благодарим и на сайта, за това че всячески подпомогна това начинание и че се ръководи от истински патриоти.
Две думи за екипа който формирахме. Без да сме се виждали преди това, без да се познаваме, без да сме общували помежду си - се сработихме и станахме чудесен тим. Рядко срещан добър екип. Без караници, без сърдене, без интриги..... абе не е за вярване как се сработихме.... Хубави хора, или както казаха украинците "нашти хора".. малко повече се посмяхме и на моменти ме боляха коремните мускули от кикотене, но се преживява това..... С тия хора отивам пак на каквато и да е експедиция. Благодаря ви, страхотни хора и патриоти сте!
Сега да припомним малко историята на този край.
В резултат на руско-турските войни 1787 - 1791, 1808 - 1812 които са завършили с пълното изгонване на турците от този край на Дунава тези земи започват да се заселват с български преселници от поробена България. Нужни са били повече от 60 години, за да могат пустеещите земи в този край да бъдат обработени. Бесарабия е била под щрисдикцията на Русия, княжество Молдова, Румъния, СССР и сега част от Бесарабия е в Република Молдова, а част - в Република Украйна.
В първия брой на в. Знаме от 1874 г. например може да се прочете статията на Христо Ботев, писана за неволите на хората от този край когато попада под юрисдикцията на Румъния.
В настоящия момент на територията на Бесарабия, по данни на Уикипедия живеят близо 65 000 българи в молдовската част и над 140 000 българи в украинската част. Главните градове на украинската част на Бесарабия са Рени, Болград и Измаил. Това бяха и набелязаните от нас градове за експедицията.
Как се породи идеята за това пътуване може да прочетете в съседната тема "Експедиция до Другата България". Накратко основната идея бе да видим на място как живеят нашите сънародници там, да видим дали са запазили българските език, култура и традиции. Някой ще попита - защо ви е това, нали е писано в интернет и по медиите..... Верно е писано доста по въпроса с бесарабските българи... но от това което аз лично прочетох в интернет и медиите не получих реална представа за хората живеещи там... Разбрах че има българи, разбрах че ходят разни делегации от време на време по празниците и това общо взето е цялата информация..... Надявам се ние да ви предложим нещо по-различно...
Ден 1 01.Май.2008
Ден първи беше уговорено да тръгнем в 7.00 от бензиностанцията пред автогарата във Варна. Предишния ден се чухме със повечето участници, с някои правихме запознаване вечерта преди тръгване по варненските заведения. Общо взето се събрахме до 7.30 и потеглихме... След като излязохме от града, спряхме да сложим флагове на колите.
Пътя до границата беше хубав, времето приятно за пътуване, гледката от двете страни на пътя - свежа, пролетна.... Минахме границата при Дуранкулак бързо и поехме към Галац. Пътят в румънско също е доста хубав, малко забавяне по маршрута е минаването през Констанца, но движението не беше натоварено - явно Деня на Труда е и техен празник..... На 30 - на км. от Констанца има крайпътно заведение с вкусни чорбички и румънски вкусотии, където спряхме за първа почивка и закуска, след което последва обща снимка:
От ляво на дясно -
Райна Манджукова (LadyRM)
Снежа (Фото форум - ijens)
Дима Чеченеца (kro)
Генади и съпруга (gtsvg)
Парцалев (Three Little Pigs TEAM)
Ачо - Прасчо (Three Little Pigs TEAM)
Вяра Вромос
Явор Вромос
Люси
Недялко (nedialko dimitrov)
Теди
Тошко (Zaarin)
Един от (trimata)
Румен и щерка (rumbata)
След подкрепа с румънските "мичи" и "чорба де бурта" продължихме към Галац, като на места джиповете дърпаха към поляните, но успяхме да ги държим в пътя все пак....
Преди Браила, на път за Галац трябваше да се натоварим на ферибот (бак), за да пресечем Дунав.....
по време на пътуването с ферибота се установи, че на някои от нас са му направили духов инструмент във Варна, от тия дето се оферираха тук във форума..... Други пък показаха майсторство в употребата на тия дървени духови инструменти....
След ферибота стигнахме от Браила до Галац за 30-на минути, после границата с Молдова, там ни позабавиха известно време..... (ако някой твърди, че молдовските митничари не са корумпирани, то той меко казано не е много прав), после излязохме от Молдова, позабавихме се и на украинската граница..... Оказа се че на границата имаме посрещане от страна на българите от Рени и село Кринични (Криничное)... което вся смут в редиците ни, защото такова посрещане определено не очаквахме. Поради което загубихме ума и дума първите няколко часа....
Бяхме посрещнати направо на пътя, малко след граничната бразда с хляб и сол и български песни.
След което ни заведоха до селото, където имаше още едно посрещане на входа на училището, с хляб и сол и надпис "Добре дошли скъпи БЪЛГАРИ" и деца които ни посрещнаха на чист български език.... Ето там съвсем останахме без думи... никой от нас не знаеше, че Райна е говорила няколко дни предварително с хората и те са изявили желание да ни посрещнат по този начин.... Поради което се чувствахме неловко.
В коридора на училището децата бяха приготвили изложба от ръчно изработени предмети.
След което ни изнесоха концерт с български народни песни и танци. Имаше и АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ..... което намокри доста очи..... Защото в обстановката в която се намирахме звучеше неподправено и особенно вълнуващо.
Имаше и стихове от хората от гр. Рени, които бяха дошли да ни поздравят.... Да не ги публикувам целите стихове, но бяха на носталгична българска тематика... Някой ако му е интересно, имам текстовете.....
Срещата продължи после в столоата на училищите, където се запознахме с директорката на училището и кмета на селото. Поговорихме си, оставихме някои от нещата които бяхме донесли. Оставихме учебници за училището, детски книжки, възрожденски книги, дискове със съвременна българска музика, списания. На Явор Вромос му пяха на уше "шуми шуми Яворе", за което той има доказателствен материал....
След посрещането в село Кринични бяхме емоционално и физически изтощени от дългото пътуване и първите впечатление от Бесарабия. Пътувахме до село Каменка, където беше спортната база в която бе предвидено да се настаним....Железните български мъже и героични български дами много се стъписахме от липсата на условия в стаите (топлина и топла вода), което доведе до смяна на базата ни за другите дни. Все пак успяхме да се изкъпем в общата баня някак си и да заспим на това което имаше там вместо легла......
От мен това за ден първи. Възможно най-скоро днес или най-късно утре ще напиша и за другите дни. Всеки който има коментар, снимки и видео за първия ден, предлагам да ги сподели......
Две думи за екипа който формирахме. Без да сме се виждали преди това, без да се познаваме, без да сме общували помежду си - се сработихме и станахме чудесен тим. Рядко срещан добър екип. Без караници, без сърдене, без интриги..... абе не е за вярване как се сработихме.... Хубави хора, или както казаха украинците "нашти хора".. малко повече се посмяхме и на моменти ме боляха коремните мускули от кикотене, но се преживява това..... С тия хора отивам пак на каквато и да е експедиция. Благодаря ви, страхотни хора и патриоти сте!
Сега да припомним малко историята на този край.
В резултат на руско-турските войни 1787 - 1791, 1808 - 1812 които са завършили с пълното изгонване на турците от този край на Дунава тези земи започват да се заселват с български преселници от поробена България. Нужни са били повече от 60 години, за да могат пустеещите земи в този край да бъдат обработени. Бесарабия е била под щрисдикцията на Русия, княжество Молдова, Румъния, СССР и сега част от Бесарабия е в Република Молдова, а част - в Република Украйна.
В първия брой на в. Знаме от 1874 г. например може да се прочете статията на Христо Ботев, писана за неволите на хората от този край когато попада под юрисдикцията на Румъния.
В настоящия момент на територията на Бесарабия, по данни на Уикипедия живеят близо 65 000 българи в молдовската част и над 140 000 българи в украинската част. Главните градове на украинската част на Бесарабия са Рени, Болград и Измаил. Това бяха и набелязаните от нас градове за експедицията.
Как се породи идеята за това пътуване може да прочетете в съседната тема "Експедиция до Другата България". Накратко основната идея бе да видим на място как живеят нашите сънародници там, да видим дали са запазили българските език, култура и традиции. Някой ще попита - защо ви е това, нали е писано в интернет и по медиите..... Верно е писано доста по въпроса с бесарабските българи... но от това което аз лично прочетох в интернет и медиите не получих реална представа за хората живеещи там... Разбрах че има българи, разбрах че ходят разни делегации от време на време по празниците и това общо взето е цялата информация..... Надявам се ние да ви предложим нещо по-различно...
Ден 1 01.Май.2008
Ден първи беше уговорено да тръгнем в 7.00 от бензиностанцията пред автогарата във Варна. Предишния ден се чухме със повечето участници, с някои правихме запознаване вечерта преди тръгване по варненските заведения. Общо взето се събрахме до 7.30 и потеглихме... След като излязохме от града, спряхме да сложим флагове на колите.
Пътя до границата беше хубав, времето приятно за пътуване, гледката от двете страни на пътя - свежа, пролетна.... Минахме границата при Дуранкулак бързо и поехме към Галац. Пътят в румънско също е доста хубав, малко забавяне по маршрута е минаването през Констанца, но движението не беше натоварено - явно Деня на Труда е и техен празник..... На 30 - на км. от Констанца има крайпътно заведение с вкусни чорбички и румънски вкусотии, където спряхме за първа почивка и закуска, след което последва обща снимка:
От ляво на дясно -
Райна Манджукова (LadyRM)
Снежа (Фото форум - ijens)
Дима Чеченеца (kro)
Генади и съпруга (gtsvg)
Парцалев (Three Little Pigs TEAM)
Ачо - Прасчо (Three Little Pigs TEAM)
Вяра Вромос
Явор Вромос
Люси
Недялко (nedialko dimitrov)
Теди
Тошко (Zaarin)
Един от (trimata)
Румен и щерка (rumbata)
След подкрепа с румънските "мичи" и "чорба де бурта" продължихме към Галац, като на места джиповете дърпаха към поляните, но успяхме да ги държим в пътя все пак....
Преди Браила, на път за Галац трябваше да се натоварим на ферибот (бак), за да пресечем Дунав.....
по време на пътуването с ферибота се установи, че на някои от нас са му направили духов инструмент във Варна, от тия дето се оферираха тук във форума..... Други пък показаха майсторство в употребата на тия дървени духови инструменти....
След ферибота стигнахме от Браила до Галац за 30-на минути, после границата с Молдова, там ни позабавиха известно време..... (ако някой твърди, че молдовските митничари не са корумпирани, то той меко казано не е много прав), после излязохме от Молдова, позабавихме се и на украинската граница..... Оказа се че на границата имаме посрещане от страна на българите от Рени и село Кринични (Криничное)... което вся смут в редиците ни, защото такова посрещане определено не очаквахме. Поради което загубихме ума и дума първите няколко часа....
Бяхме посрещнати направо на пътя, малко след граничната бразда с хляб и сол и български песни.
След което ни заведоха до селото, където имаше още едно посрещане на входа на училището, с хляб и сол и надпис "Добре дошли скъпи БЪЛГАРИ" и деца които ни посрещнаха на чист български език.... Ето там съвсем останахме без думи... никой от нас не знаеше, че Райна е говорила няколко дни предварително с хората и те са изявили желание да ни посрещнат по този начин.... Поради което се чувствахме неловко.
В коридора на училището децата бяха приготвили изложба от ръчно изработени предмети.
След което ни изнесоха концерт с български народни песни и танци. Имаше и АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ..... което намокри доста очи..... Защото в обстановката в която се намирахме звучеше неподправено и особенно вълнуващо.
Имаше и стихове от хората от гр. Рени, които бяха дошли да ни поздравят.... Да не ги публикувам целите стихове, но бяха на носталгична българска тематика... Някой ако му е интересно, имам текстовете.....
Срещата продължи после в столоата на училищите, където се запознахме с директорката на училището и кмета на селото. Поговорихме си, оставихме някои от нещата които бяхме донесли. Оставихме учебници за училището, детски книжки, възрожденски книги, дискове със съвременна българска музика, списания. На Явор Вромос му пяха на уше "шуми шуми Яворе", за което той има доказателствен материал....
След посрещането в село Кринични бяхме емоционално и физически изтощени от дългото пътуване и първите впечатление от Бесарабия. Пътувахме до село Каменка, където беше спортната база в която бе предвидено да се настаним....Железните български мъже и героични български дами много се стъписахме от липсата на условия в стаите (топлина и топла вода), което доведе до смяна на базата ни за другите дни. Все пак успяхме да се изкъпем в общата баня някак си и да заспим на това което имаше там вместо легла......
От мен това за ден първи. Възможно най-скоро днес или най-късно утре ще напиша и за другите дни. Всеки който има коментар, снимки и видео за първия ден, предлагам да ги сподели......
"
Коментар