Експедиция от връх Ком до нос Емине 2005

[milen]

леле дани,

блазе ти, че си усетил от тръпката

алекс марков ме викаше да покарам няколко километра с тях, докато минаваха близо до мен, но ... май добре че не съм се присъединил, че не виждам как щях да се прибера след това сам с моторетката

[mitkov]

Трябваше да идеш с джета

[dani]

леле дани,

блазе ти, че си усетил от тръпката

алекс марков ме викаше да покарам няколко километра с тях, докато минаваха близо до мен, но ... май добре че не съм се присъединил, че не виждам как щях да се прибера след това сам с моторетката

Напаво съжелявай Щеше да усетиш тръпката на 2 в 1, оффроуд и плуване

[Софианитка]

това може би ще е преход, който ще си спомняте с много емоции

може би и тъжни гледки защото има много пострадали хора и удовлетворението, че сте помогнали с каквото можете

[sabin]

pozdrzvi ot aptilci!

Vchera zavarshi nai tejkiqt den ot prehoda, nqkoi ot uchastnicite zavarshiha sled 2200. Na edna ot laskite blokira razdatkata i nemojeshe da spuska na skorost, a spuskaneto beshe unikalno stramno i dalgo. Blagodarenie na Misho Elektrika, koito gi varza otzad uspiaha da slezar 4km za 1 chas. Posle se kachihme se na vrah Botev kadeto gledkata beshe unikalna za tezi deto se kachiha predi maglata.

Dnes shte minem prez shipka i buzludja, kadeto uchastnicite shte se izkefiat otnovo na qka gledka!

Dovechera jiv i zdrave shte spime v tvardica, hotel olimp. Shte ima i palatki, nqkade v okolnostta.

Chao zasega otivam da davam gas!

[Пламен Исаев]

Днес и аз се включих от Априлци до Шипка,но за съжаление трябваше да се прибирам в Горна Оряховица.

[sabin]

Izmina oshte edin den ot KE. Marshruta beshe glavno po gorski patishta. Uchastnicite imaha vazmojnost da postroqt most na mqsto deto patia beshe otrqzan. Vecherta bivaka beshe na unikalno mqsto, na palatki do mikroqzivir, blizo do tvardica.

Dnes ni chaka dalak i tejak marshrut po biloto prez kotel, do hija varbishki prohod.

[TT-Raa]

Вчера имах възможност да покарам с TT-Rчето заедно с джипките от Бузлуджа до Твърдица.Карането както и вечерта в лагера бяха супер

[Жоро Хаджиев]

Блазе им на колегите, които са на Ком-Емине. Много ни се идваше, но нямаше как. В други ден заминаваме пък ние (Crazy job+Mитков) да правим маршрути из Родопите.
На тези, които са на прехода пожелавам да го завършат успешно и още по-големи емоции
Събине, разбрах че си бил окичен с техника като осъден на смърт на електрическия стол, така че очакваме яки репортажи и клипчета!
Скъпа, оставям те в ръцете на моят приятел Калин Кулев, като съм сигурен, че няма да ми изневериш

[alex_markov]

Ето че и очакваният край дойде Вчера след обед Колите финишираха на нос Емине , За мен това беше незабравимо преживявне (да не говорим че и полезно - свалих 3 кила) .
Тук искам да изкажа моита благодарност към организаторите - Прекрасна организация, страхотно и разнообразно трасе (кални коловози, големи изкачвания и спускания, странични наклони "пътеката на Гандалф" както я нарече Венци та чак до МИЛИАРДИ конски мухи - Всичко си имаше) - Браво Венци, Пламен и Събин.Снимките са над 1000 но искат малко време - ще ги видите

[alex_markov]

Ето и снимките http://htftp.offroad-bulgaria.com/al...%20Emine/HTML/ за сега за разглеждане
Пак искам да кажа - много ми хареса, запознах се с хубави хора изкарах си чудесно в прекрасна компания

[sabin]

Мдаааа, прехода си го биваше, и аз си искарах интерестно...

Открих много нови пътеки, рязах дървета, счупих си някаква кост на дланта, която щръкна нагоре, но беше много бързо наместена на място ... абе веселба ... пълно разнообразие!

Току що се върнах от пирогов и ми забиха една игла в раката, та 4 седмици трябвало да седи там, но най вероятно няма да ми пречи да карам мотор... ще разберем скоро

[ивайло]

Наистина беше супер , благодарим отново на всички - организатори и участници . Най - хубавото е , че всички завършиха живи (а повечето и здрави , освен ръката на Събин ) . Беше прекрасна седмица , надявам се да се видим пак преди "Дуранкулак-Резово 2006" . Моите снимки - след ден-два.

[Венцислав Петров]

От връх Ком до нос Емине

06-август-2005 до 12-август-2005


След като всички сме по домовете си, добре починали ще се опитам да направя кратка ретроспекция на пътешествието.
Казват, че всичко е добре, когато свършва добре. Аз искрено се надявам всички, с които бяхме заедно през тези седем дни да смятат, че завършихме добре. Счупената ръка на Събин помрачава приповдигнатото настроение, но той като че ли най-малко отдава значение на случилото се. Без да се вслушва в съветите той продължи да кара и последния ден, въпреки че докторът беше сигурен, че това няма да е възможно... До последния километър Събин беше на мотора и помагаше на всички. На нос Емине доктора на експедицията предположи, че ръката му едва ли е счупена, защото иначе болката ще е толкова силна, че няма шанс да си свива пръстите, камо ли да кара мотор. Да, но не, в София след снимка в Пирогов се установи, че е счупена и освен това се наложи операция. Благодарение на усилията на Събин това пътешествие премина успешно и всички постигнахме целта си. Няма по-добра поддръжка от опитен човек с добре оборудвано Ендуро. Събин си носеше всякакви GPS навигатори, PDA, радиостанции, камери и когато тръгваше целия покрит с датчици и кабели приличаше киборг. Винаги успяваше да е там, където имаше нужда от неговата помощ. Участваха 21 автомобила, имаше и семейства и деца. Сред автомобилите бяха какви ли не марки - супер подготвени като на Геро и Пламен Тенев и най-стандартни Киа Соренто и Шеви Нива. Перфектното преминаване на трудните етапи и препятствия се дължи на неуморната работа и всеотдайно участие на Димитър Здравков и очарователната му съпруга Ели, които организираха перфектна поддръжка за всички участници. Винаги, когато беше необходимо Митко организираше спасителни операции и въжето се появяваше на точното място в точния момент. Ориентираше първите и проправяха пътя. Иван Алексиев също много помогна за ориентацията и воденето. И накрая, но не и на последно място искам да благодаря и на Алекс Марков, който се прояви като любим „народен водач” – всички искаха да карат в неговата група. Караше сам и без навигатор с една ръка на волана в другата с радиостанцията, но нито веднъж не се обърка или загуби.

А сега за пътешествието:

Въпреки нашето намерение да пътуваме през най-топлата част от лятото природата реши друго. В деня на старта на пътешествието на прохода Петрохан, където беше мястото на срещата имаше мъгла и беше студено – почти като през късна есен. Да се доберем до там също не беше никак лесно, В София беше обявено бедствено положение, основните магистрали бяха затворени, имаше наводнение къде ли не, а обикновено спокойното движение през Петрохан беше същински ад. Въпреки трудностите с движението всички участници бяха там. Заредихме, разлепиха се стикери уточниха се честотите на радиостанциите и пътешествието започна… Първоначалния план включваше преспиване на палатки пред еко-ферма Чемерника, но още в движение плана се коригира, оттам ни казаха, че поляната е покрита с 20 сантиметра вода и духа силен вятър. Затова след като се се доближихме максимално до връх Ком – нашата начална точка се отправихме към хижа Пробойница. Макар и с трудности за част от участниците, които бяха дошли със съвсем неподготвени автомобили от клас лек SUV се добрахме до там. Хижата е мизерно състояние, поне не ни валеше. Вечерта се разделихме на няколко групи, за да може различните автомобили да се движат съобразно възможностите си. Вестите по радиото не бяха никак утешителни, наводнението причиняваше все повече щети, почти всички подстъпи към София бяха затворени. Един от участниците Мишо реши да смени автомобила си Шеви Нива с такъв отговарящ на предизвикателствата и замина обратно за София. На следващия ден единствения начин да се присъедини към нас при всички тези затворени пътища беше с помощта на Събин който с неговото ендуро, който отиде до Гниляне и го преведе оттам по разни тайни горски пътеки. Имахме малко преход по асфалт, който се превърна в същински офроуд заради пропадналите пътища. Наложи се да преминаваме по пешеходни подлези, за да продължим. Трасето на пътешествието е трудно и естествено беше предвидено за сухо време. Представяте си какво ни очакваше при тези дъждове. Кал, коловози, пътища превърнати в реки и екстремни наклони предвидени за изкачване на сухо. Изкачването към връх Мургаш беше истинска епопея, наложиха се и спешни ремонти, които допълнително ни забавиха и последната част от групата преминахме покрай върха по тъмно на път за Витиня. Там се разминахме със Събин, който се връщаше да си търси загубена батерия на видеокамерата! Най-странното е, че успя да я намери. На кратката оперативка, която се състоя на неработещата бензиностанция на Витиня ние потеглихме към Ботевград, а по-голямата част от групата през Златица към хижа Мургана. Пътуването ни към Ботевград за бензин имаше за цел, ако първата група не успееше да намери бензин ние да увеличим шансовете. И двете групи успяхме да налеем бензин, но пътя към Ботевград беше като във филм за Третата световна война. Никъде по селата нямаше ток, пълна тъмнина, автомагистралата беше затворена, а по пътя до нея срещнахме само три автомобила и на няколко места той просто липсваше. Настроението се поправи след напълването на всички резервоари и туби и за кратко стигнахме хижа Мургана, където доктора на пътешествието вече ни чакаше, а междувременно изключително любезния хижар режеше салати в промишлено количество, които съчетани с пълна тенджера карначета донесоха много усмивки. Както се казваше в рекламата „добрите вести идват бързо...” Хижата е чиста и подредена, има топла вода въобще на мен ми хареса. Следващия ден сутринта беше слънчево, но слънцето бързо се смени с познатата ни мъгла и студ, които не ни попречиха с добро настроение да поемем към крайната ни цел - хижа Вежен над село Рибарица. Отново имаше кални коловози, спешни ремонти, но в края на краищата бяхме там на хижата навреме. Хижа Вежен ни посрещна подредена и чиста. Хижаря веднага ни организира импровизирано барбекю на двора в метална количка, защото местността там е природен парк и е забранено паленето на огън. Освен това, въпреки че хижата има само малко водно генераторче, което е с много малка мощност имахме възможност за до зареждане на батерии и телефони. Само прочутия (с консумираната си мощност) портативен компютър на Събин обаче не успя да се добере до енергия, опита да го включим доведе до спирането и на осветлението. Хижаря напали една здрава печка в трапезарията, топлата вода също беше на дърва така, че нищо не липсваше. Докато доктор Мирчев демонстрираше кулинарни умения заедно с пет шест помощника останалите правеха преглед на авто-парка. Мишо взе, че си свърза и току що монтираната лебедка, даже успя да я тества като се държеше за въжето и се опитваше да я спре. Който го познава знае, че опита е сериозен, но въпреки неговите възможности не успя все пак. По стаите няма ток, но пък на всеки ъгъл имаше газена лампа – като в средновековен замък. Сутринта термометрите навън показваха 2 градуса – странно усещане за август. Започна най дългия и труден ден от пътешествието с крайна точка Априлци. Как ли щяха да изглеждат лицата на участниците, ако знаеха какво ги очаква? До Беклемето всичко беше лесно после се започна. Алекс Марков скъса амортисьор и трябваше горе на билото да го сменим. Забавяйки се продължихме след другите пък и с намерението, ако някой изостане да го вземем с нас. Между впрочем така беше и през цялото пътешествие, основната група, които и карат най-бързо са отпред, другите след тях и най-накрая тези, които се грижат никой да не остане по пътя. Започна се катеренето по билни пътища и невероятно красива пътека сред високи дървета и коловози с кал и камъни. Красота, която не може да се види и от снимките. Пътя ни изведе над Сопот на станцията на лифта. Оттам следва страхотен екстремен наклон с дължина няколко километра, от който се открива панорамен поглед към Сопот. Тъкмо се гласяхме да потегляме, когато разбрахме, че едни от участниците Христо и Георги имат блокирала скоростна кутия, и то в самото начало на спускането. Никакви спирачки не могат да издържат такова спускане. Задача с повишена сложност, какво правим? Нали знаете, че в такива ситуации се появява обикновено юнака, който убива ламята или другояче казано решава проблема. Е в случая това беше Мишо Електрика. Реши се той да върже на въже автомобила с блокиралите скорости и да го спуска надолу. Алекс Марков самоотвержено застана пред повредения автомобил с идеята да кара съвсем близо така, че ако нещо стане да се ударят в него и се започна... Поне трикратно Мишо стоеше само на едно колело, как не се преобърна и досега не ми е съвсем ясно. Който не е спускал този наклон сигурно не ме разбира, а който е бил там със сигурност няма нужда от повече обяснения. Във военно време за такива заслуги дават орден, ние явно ще трябва да помислим за учредяването на медал за офроуд храброст и да наградим първи Мишо. Пътувайки си така весело надолу изведнъж стигнахме до една бетонобъркачка ремарке, която си стоеше насред пътя зарязана от някой, който явно се е опитвал да я транспортира по наклона – очевидно неуспешно. Какво правим, шанс за назад нямаме, напред пътят е затворен? Ами както бяхме група по яки решихме да я преместим в края на пътя. Речено сторено, успяхме да е претърколим, но радостните ни усмивки в миг замръзнаха като я видяхме как потегли към Сопот. Слава Богу след десетина метра се спря и с още малко усилия успяхме да я закрепим в края на пътя, където я и оставихме. Не знам как е възможно такова безхаберие и елементарна липса на отговорност от този, който я е зарязал там. Продължихме надолу и там се разделихме с момчетата с повредения автомобил, те заминаха да го поправят, за да ни настигнат през следващия ден, а ние потеглихме към връх Ботев. Пътя към върха беше сравнително добър, но горе бяхме вече порядъчно закъснели и освен това Алекс Марков, който избърза пред нас реши да провери дали може да се качи напряко по пътека за мотори. Не успя, а обратното връщане отне още половин час и освен това изискваше доста силови действия. Стъмваше се и на върха вече имаше непрогледна мъгла, когато започнахме да се спускаме към хижа Тъжа. Гледките горе на залязващо слънце са незабравими, невероятно красивия път по самото било също. Но най-страховитата част от нашето пътешествие предстоеше: Стар път правен кой знае кога, тесен и виещ се по склона от билото надолу. Много години е видял този път и те са взели своето. Свлачища са се спускали върху него, води са го дълбали. Проблемът е, че наклоните, което са се образували от свлачищата са към външната му страна, а оттам до долу обикновено имаше пропасти от по няколко стотин метра обрасли единствено с трева. Този път, или по-скоро пътека беше наречен „пътечката на Гандалф” по аналогия с перипетиите на едноименния герой по планинските върхове. Прекосихме го по тъмно и след това дълбоките коловози и камъни от хижа Тъжа надолу до Априлци бяха като автомагистрала. Априлци ни посрещна с приветливи хотели и добра кухня. Там към нас се присъединиха и още хора и машини. Следващият ден прекосихме изключително красива гора, изглеждаща като в приказките и която естествено получи името „гората на Ентите”. Спахме на палатки край язовира до гр. Твърдица. Лагерен огън, разпъване на палатки и много звезди имаше през тази вечер. От Твърдица към хижа Върбишки проход преходът беше сравнително лек с малко изненади от рода на правене на мостове над прекопани от служители на горското пътища. Армейските инженерни части пасти да ядат в сравнение с моста, който се направи от подръчни сухи дървета. През този ден Събин карайки на тъмно и фар си счупи ръката. Което не му попречи да хапне спокойно вечерта и на другия ден да продължи да кара. Следващия ден планината ставаше все по-ниска, някак си се усещаше близостта на морето. По пътя преминахме през места с невероятно количество хапещи мухи, дълбоки коловози и кал. Накрая беше морето. На нос Емине всички се снимахме и се разделихме.

Когато тръгнахме много от участниците нямаха нито опит нито представа за сериозния офроуд. Изминатите около 1000 км. промениха много неща. Убедено твърдя, че това пътешествие беше една школа освен за офроуд, но и за взаимопомощ и издръжливост. Много от участниците преди пътуването едва ли са си и представяли, че ще преминат толкова много и такива трудни препятствия. Но ги преминаха, някои даже смениха автомобилите си и пак продължиха. Надявам се, че за всички участници от това пътешествие ще останат освен хубави спомени, но и практически опит, който да им е полезен в бъдеще.


Линк към снимките от нас:

http://htftp.offroad-bulgaria.com/v_.../08/Kom-Emine/

[alex_markov]

Иска ми се да допълня прекрасното описание на Венци, с това, че на 3-тия ден една малка група от 4 автомобила си организирахме прекрасно преодоляване на стръмен, кален и Порядъчно изровен (коловозите бяха малко по-плитки от метър) път - имаше много лебедки и взаимопомощ...