Tweet
В Бургас тъкмо започваше леко да превалява дъждец, с жената се бяхме настанили в топлото легло и уморени от празниците дремехме пред телевизора ... тъкмо се канех да пусна някой филм да гледаме първите 15 мин 
и да заспим, когато тока спря. Запалихме си свещи и си говорехме за това как са живяли хората едно време . Жената каза че тогава са живеели истински защото са си обръщали внимание и са общували много повече, без телефон, ток, интернет . Тъкмо бях започнал да усещам истинския живот, когато телефона ми звънна ... навигатора ми Гани :
- Батенце наши познати са затънали с буса айде да ходим да ги спасяваме. Нямаше нужда да ме навива повече . Казах му само минавам порай Митака да взема джек и въжета и тръгваме. След 10 мин бях пред тях, взех го с него беше и бащата на детенцето което е в буса .
Тръгнахме. Първите 20ина км нямаше и помен от сняг, чак се чудехме къде са намерили сняг че да затънат ... Малко по малко започна да превалява мокър сняг, който веднага се топеше ... 10 км по натам вече имаше снежна покривка 5 см, а последните 5 км беше наваляло сняг до коленете . Не беше минавал снегорин, нито други коли ... Движехме се на магия, с широки 265 кобри беше наистина трудно . Стигнахме до мястото, буса беше полегнал в една канавка, някаква кия се опитвала да го вади но не успяла и дори го вкарала още повече в канавката .
Завързах джипа за задницата на буса и лебедката за едно далечно храстче и започнах да тегля на 1ви ред, тъкмо вече усетих как джипа започна да се движи, и буса тръгна леко леко да излиза когато лебедката отказа, мъчих напред назад не става .... помислих си много я натегнях, изгоря мотора ... после се оказа че само бушона, който бях сложил 80 ампера не е издържал . Не съм очаквал че ще дръпне толкова много ток но както и да е . Лошото беше че буса е изгаснал и не можеше да запали, вътре сигурно е станало доста студено а снега валеше толкова силно че имах чувството че ей сега ще ни затрупа, вътре имаше жена и малко дете, хубаво поне че детето се оказа фен на джипките и се кефеше когато тръгнахме да дърпаме буса на лашки
Изкарахме го след около час можеби 2 - дърпане на лашки и вдигане ...
Като го изкарахме на равното и запали, тогава се поуспокоихме че няма да умрат от студ . Тръгнахме наобратно дърпайки се около 10-15 км . Разминахме се със закъсал снегорин
Пропуснах да кажа че изпуснах гумите на 0.5 и натоварихме джипката с 3-4 чувала дърва и май като чели започна да тегли по добре .... та общо взето това беше екшъна от вчера ... прибрахме се благополучно, а аз се радвам че успяхме да помогнем на едно семейство в беда .
и да заспим, когато тока спря. Запалихме си свещи и си говорехме за това как са живяли хората едно време . Жената каза че тогава са живеели истински защото са си обръщали внимание и са общували много повече, без телефон, ток, интернет . Тъкмо бях започнал да усещам истинския живот, когато телефона ми звънна ... навигатора ми Гани :- Батенце наши познати са затънали с буса айде да ходим да ги спасяваме. Нямаше нужда да ме навива повече . Казах му само минавам порай Митака да взема джек и въжета и тръгваме. След 10 мин бях пред тях, взех го с него беше и бащата на детенцето което е в буса .
Тръгнахме. Първите 20ина км нямаше и помен от сняг, чак се чудехме къде са намерили сняг че да затънат ... Малко по малко започна да превалява мокър сняг, който веднага се топеше ... 10 км по натам вече имаше снежна покривка 5 см, а последните 5 км беше наваляло сняг до коленете . Не беше минавал снегорин, нито други коли ... Движехме се на магия, с широки 265 кобри беше наистина трудно . Стигнахме до мястото, буса беше полегнал в една канавка, някаква кия се опитвала да го вади но не успяла и дори го вкарала още повече в канавката .
Завързах джипа за задницата на буса и лебедката за едно далечно храстче и започнах да тегля на 1ви ред, тъкмо вече усетих как джипа започна да се движи, и буса тръгна леко леко да излиза когато лебедката отказа, мъчих напред назад не става .... помислих си много я натегнях, изгоря мотора ... после се оказа че само бушона, който бях сложил 80 ампера не е издържал . Не съм очаквал че ще дръпне толкова много ток но както и да е . Лошото беше че буса е изгаснал и не можеше да запали, вътре сигурно е станало доста студено а снега валеше толкова силно че имах чувството че ей сега ще ни затрупа, вътре имаше жена и малко дете, хубаво поне че детето се оказа фен на джипките и се кефеше когато тръгнахме да дърпаме буса на лашки
Изкарахме го след около час можеби 2 - дърпане на лашки и вдигане ...
Като го изкарахме на равното и запали, тогава се поуспокоихме че няма да умрат от студ . Тръгнахме наобратно дърпайки се около 10-15 км . Разминахме се със закъсал снегорин
Пропуснах да кажа че изпуснах гумите на 0.5 и натоварихме джипката с 3-4 чувала дърва и май като чели започна да тегли по добре .... та общо взето това беше екшъна от вчера ... прибрахме се благополучно, а аз се радвам че успяхме да помогнем на едно семейство в беда .
Прикачени файлове
Не мислех да пускам тема ама Митака ме издаде в темата за замръзналия джип и реших да се пробвам да напиша един очерк и понеже нямаше много снимки се опитах да пресъздам обстановката възможно най описателно ... не знам дали съм се справил, писането не ми е най силната страна 
))
"
Коментар