Tweet
Колеги, тази вечер се прибрахме от Сопот след шумно, развлекателно и както се полага, полято обилно с питиета Закриване на сезон 2005.
Тръгнахме от Стара Загора навреме, но трите мотора се оказаха твърде голяма тежест за мерцедеса на Жасмин и с шеметна скорост от 70-80 км/ч пътувахме два часа до Сопот вместо запланувания един, като до там изпреварихме само един трактор, а жигулите ни задминаваха като спрели. Естествено петима Петка не чакат и групата от Лук Ойл вече беше тръгнала. Решихме да спазим традицията и първо изядохме по една шкембе чорба в хубавото ресторантче на комплексчето, след което минахме да запалим по една свещ в манастира и бързо пришпорихме по трасето на състезанието към прословутия Фенер, където се очакваше голямото шоу по изкачването му. Малко преди да стигнем Каравеловската поляна обаче забелязах познат мотор от снимки в форума и край него да се суетят две момчета. Това бяха познатите на всички тук, в форума Петър Манолев и Different_Soul.
Кокера като специалист по този вид мотори набързо даде акъл какво да правят и тъй като нямахме време, продължихме отново нагоре. Малко преди фенера стигнахме основната група "закриващи" и продължихме към Фенара. Там обаче всичко беше потънало в мъгла и шоуто се отложи явно за пролетта. Искахме да се настаним в хижата и да покараме в околността, така че се спуснахме бързо надолу по макадама към Бело камъне. Взехме си стая, която приятно ни изненада с обстановка непривична за хижа и тръгнахме да търсим пътеки из Средна гора, по които не бяхме все още карали.
Останалата част от репортажа ще ви направя направо със снимки, тъй като този път ги имам в изобилие!
Моторът на Different_Soul се е повредил и Кокера се мъчи да го оправи. Жалко за момчето, така се беше наточил за това събитие! Поръчах на Малък Кеко да му предаде нещо от мен, дано то го зарадва поне малко и компенсира част от разочарованието.
Вече сме под Фенера, но заради мъглата шоуто се отложи.
Стари приятели, но трудно ги познахме, тъй като бяха прекалено трезви.
Вече залата на веселбата започва да се пълни.
Ние обаче пак хванаме планината.
Вече сме на Фенера. Времето междувременно се оправи и нямаше помен от сутришната мъгла.
Слънцето клонеше на залез и всичко беше много красиво и обагрено в оранжево.
Изглед на изток.
Кокера и Жасмин на фона на Стара Планина.
Залезът беше много красив.
Купонът все още "загрява"!
По стара традиция се започва с хоро.
Амбарев-джуниър още беше в гипс, но скоро отново ще кара.
Градуса на настроението започва да се вдига.
Хорото продължи дълго и хубави сопОтки го украсяваха!
Голям Кеко се кефи. Негова беше заслугата за курбана, който послужи за предястие на всички моторджии.
Не, тук не пея, макар че сигурно щеше да е по-добре! Поздравявам домакините от името на Ендуро шампионата и насъсквам добрите карачи от региона за следващия сезон, а те не са никак малко!
Съседите по маса. Често си казвахме "наздраве" докато накрая онемахме съвсем.
Малък Кеко и Тумангела.
Един много добър карач - Чавдар.
Стар приятел и поклонник на AC/DC.
Новата ми приятелка!
Всички от тоя край са много хубави хора и с удоволствие се веселим винаги с тях.
Ники. Всички го знаете. Вечерта той организира спасителна акция, тъй като техен колега се беше загубил и го намериха!
Любим сюжет за портрети!
Радо, един от главните виновници за кръгът по ендуро в Сопот.
Азиса - също голям приятел!
Амбарев и Жасмин в приятелска прегръдка.
Приятелки ...
... и противнички. Канадска бораба, която надвие ми става приятелка! И този път се проведе дежурният турнир по канадска борба. Дамите го откриха.
Рачко - мой личен приятел, когото много уважавам!
Групата от Севлиево вече е във фаза - канибализъм.
Докато канадската борба вървеше с пълна пара, аз използувах момента да направя поредния портрет, а виждате, че моделът е TOP!
Нещо се разсеях , да се върнем на финалът по канадска борба. "Crazy job" бяхме мениджъри на Тумангела, но на финала той загуби, а ние бутилка водка, но противникът беше много здрав! 
Казах ви нещо, нали?!
По-късна фаза.
Машините пред спалното.
А на купона някои вече "си почиваха".
Кокера след като изигра няколко канадски борби му се пританцува.
Неделя. Организирахме група да покараме отново из Средна гора. Групата на чист въздух и с почти избистрени глави.
Някъде над Клисура.
Сюжет Ал а ендуро.
Снимка за спомен на слизане от Средна гора.
Заредихме резервоарите и поехме към Сопот, че слънцето вече клонеше на залез, а трябваше да се разделяме.
Искам да благодаря от имато на Crazy job на всички наши приятели от Сопот и региона за чудесните два дни, прекарани с тях и смея да твърдя, че Откриването и Закриването на сезона си остават най-големите "извънкласни" мероприятия в България и се радваме, че традицията се подържа година след година, затвърждавайки твърдението, че в ендурото няма врагове, а само приятели.
Тръгнахме от Стара Загора навреме, но трите мотора се оказаха твърде голяма тежест за мерцедеса на Жасмин и с шеметна скорост от 70-80 км/ч пътувахме два часа до Сопот вместо запланувания един, като до там изпреварихме само един трактор, а жигулите ни задминаваха като спрели. Естествено петима Петка не чакат и групата от Лук Ойл вече беше тръгнала. Решихме да спазим традицията и първо изядохме по една шкембе чорба в хубавото ресторантче на комплексчето, след което минахме да запалим по една свещ в манастира и бързо пришпорихме по трасето на състезанието към прословутия Фенер, където се очакваше голямото шоу по изкачването му. Малко преди да стигнем Каравеловската поляна обаче забелязах познат мотор от снимки в форума и край него да се суетят две момчета. Това бяха познатите на всички тук, в форума Петър Манолев и Different_Soul.
Кокера като специалист по този вид мотори набързо даде акъл какво да правят и тъй като нямахме време, продължихме отново нагоре. Малко преди фенера стигнахме основната група "закриващи" и продължихме към Фенара. Там обаче всичко беше потънало в мъгла и шоуто се отложи явно за пролетта. Искахме да се настаним в хижата и да покараме в околността, така че се спуснахме бързо надолу по макадама към Бело камъне. Взехме си стая, която приятно ни изненада с обстановка непривична за хижа и тръгнахме да търсим пътеки из Средна гора, по които не бяхме все още карали.
Останалата част от репортажа ще ви направя направо със снимки, тъй като този път ги имам в изобилие!
Моторът на Different_Soul се е повредил и Кокера се мъчи да го оправи. Жалко за момчето, така се беше наточил за това събитие! Поръчах на Малък Кеко да му предаде нещо от мен, дано то го зарадва поне малко и компенсира част от разочарованието.
Вече сме под Фенера, но заради мъглата шоуто се отложи.
Стари приятели, но трудно ги познахме, тъй като бяха прекалено трезви.
Вече залата на веселбата започва да се пълни.
Ние обаче пак хванаме планината.
Вече сме на Фенера. Времето междувременно се оправи и нямаше помен от сутришната мъгла.
Слънцето клонеше на залез и всичко беше много красиво и обагрено в оранжево.
Изглед на изток.
Кокера и Жасмин на фона на Стара Планина.
Залезът беше много красив.
Купонът все още "загрява"!
По стара традиция се започва с хоро.
Амбарев-джуниър още беше в гипс, но скоро отново ще кара.
Градуса на настроението започва да се вдига.
Хорото продължи дълго и хубави сопОтки го украсяваха!
Голям Кеко се кефи. Негова беше заслугата за курбана, който послужи за предястие на всички моторджии.
Не, тук не пея, макар че сигурно щеше да е по-добре! Поздравявам домакините от името на Ендуро шампионата и насъсквам добрите карачи от региона за следващия сезон, а те не са никак малко!
Съседите по маса. Често си казвахме "наздраве" докато накрая онемахме съвсем.
Малък Кеко и Тумангела.
Един много добър карач - Чавдар.
Стар приятел и поклонник на AC/DC.
Новата ми приятелка!
Всички от тоя край са много хубави хора и с удоволствие се веселим винаги с тях.
Ники. Всички го знаете. Вечерта той организира спасителна акция, тъй като техен колега се беше загубил и го намериха!
Любим сюжет за портрети!
Радо, един от главните виновници за кръгът по ендуро в Сопот.
Азиса - също голям приятел!
Амбарев и Жасмин в приятелска прегръдка.
Приятелки ...
... и противнички. Канадска бораба, която надвие ми става приятелка!
И този път се проведе дежурният турнир по канадска борба. Дамите го откриха.Рачко - мой личен приятел, когото много уважавам!
Групата от Севлиево вече е във фаза - канибализъм.
Докато канадската борба вървеше с пълна пара, аз използувах момента да направя поредния портрет, а виждате, че моделът е TOP!
Нещо се разсеях
, да се върнем на финалът по канадска борба. "Crazy job" бяхме мениджъри на Тумангела, но на финала той загуби, а ние бутилка водка, но противникът беше много здрав! Казах ви нещо, нали?!
По-късна фаза.
Машините пред спалното.
А на купона някои вече "си почиваха".
Кокера след като изигра няколко канадски борби му се пританцува.
Неделя. Организирахме група да покараме отново из Средна гора. Групата на чист въздух и с почти избистрени глави.
Някъде над Клисура.
Сюжет Ал а ендуро.
Снимка за спомен на слизане от Средна гора.
Заредихме резервоарите и поехме към Сопот, че слънцето вече клонеше на залез, а трябваше да се разделяме.
Искам да благодаря от имато на Crazy job на всички наши приятели от Сопот и региона за чудесните два дни, прекарани с тях и смея да твърдя, че Откриването и Закриването на сезона си остават най-големите "извънкласни" мероприятия в България и се радваме, че традицията се подържа година след година, затвърждавайки твърдението, че в ендурото няма врагове, а само приятели.
)
За залата става въпрос. До сега аз толкова много ендуро маняци на мохабет не бях виждал 
та на тези хора бих казал че нашите събирания по никакъв начин немогат да се съпоставят със рокерските събори и техните гнусни истории (нищо нямам против тях, но съм присъствал на 2 събора и ми стига)
Коментар