Разходки в Пирин планина

[sl.daskalov]

Разходка до Пиляфа


Днеска висях пред компютъра докъм 14:00 часъ, докато най-накрая ми писна и реших да си направя една кратка разходка до местност в Пирин планина наречена Пиляфа. Доста от разходките ми из Пирин минават през тази местност, така че пътя до там ми е добре известен, а и е голям кеф да се кара по този маршрут когато е сухо!
В началото на маршрута Сандански - Пиляфа може да се тръгне по няколко различни пътя! Този път избрах да тръгна от бившата Татова резиденция - сега хотел! Поех по бетонираното пътче започващо от входа на резиденцията и бързо стигнах до отбивката, която ми трябваше. В началото е стръмничка:

обаче след като се изкачи тази стръмнина става равно и пътя е хубав та човек докато си кара може и да си разглежда околностите без да се притеснява че ще се тресне някъде! Видно е че баири за обикаляне има доста тука:

В далечината Пирин беше забулен в облаци, а в ниското, където бях аз беше слънчево и топло:



Тука също има стръмничък участък от пътя! Пък и е коварен, защото встрани от пътя има също такива вади, както по средата! Хванат ли ти предната гума, не я пускат:

Преминах и през две селца, Цалим и Бождово мисля че се казваха, и стигнах до едно разклонение на пътя. Наляво е известният ми път за Пиляфа, а на дясно води един много интересен път, който стига до с.Кърланово (между Мелник и с.Рожен). Сетих се че десния път има една отбивка по-нататъка, която предполагах че също стига до Пиляфа, и отдавна планувах да я изследвам! Реших че сега е момента да проуча нов път и тръгнах на дясно!
Пътя, в началото, се вие нагоре по дерето на едно поточе. От едната страна се възвишават високи скали, а от другата зее пропаст:



Стигнах до отбивката, която исках да изследвам, и тръгнах по нея на ляво. Пътчето беше доста изровено от дъждовете но си личеше че се ползва - имаше следи от джипове!
Тука стигнах до едно интересно дере, обаче възможностите на мотора ми не ми позволяваха да го изследвам, за съжаление!

Пътя, общо взето беше сух, но на места имаше и изненади:

Колкото по нагоре се изкачвах, толкова повече пътя заприличваше на пътека! Беше обрасъл с храсти, дръвчета и едни особенно гадни треволяци, които бяха толкова високи, че стърчаха над главата ми, а като се блъснех в тях се разлетяваше някакъв пух, който влизаше в носа и ушите ми! Абе много неприятна работа, сигурно и въздушния ми филтър е пълен с пух!



Ей това е гадната трева, дето пускаше пуха:

Ето го и първото препятствие по пътя (щях да пиша "сериозно препятствие", ама не беше сериозно, щото като се опитах да мина отгоре с мотора, дървото се строши и минах безпрепятствено - 300 кила сме заедно, еей, голяма сила )!

Срещу следващото препятствие, обаче, килограмите не можеха да ми помогнат! Затова се проврях отдолу (мотора и той се провря ... някак си)!

Напред постепенно взе да просветлява! Рекох си : Бреех види му се края вече!

Ама не би! Още едно дърво се мъдреше пред мене! На всичкото отгоре местенцето беше стръмно и от лявата страна на пътя имаше изровена вада а също и големи камъни във вадата:

Реших, преди да пробвам да премина през дървото с мотора, да разузная напред пеша. Затова оставих мотора преди дървото и тръгнах напред пеш, с надеждата че след завоя пред мене ще се покаже най-после Пиляфа! Еее, показа се верно Пиляфа, ама през две дерета отсреща :

Бях излезнал на някакво бивше сечище, където пътя свършваше! Обиколих цялото сечище пеша, обаче никъде не намерих продължение на пътя!

Гръмка псувня от уста ми се отрони и тъжно тръгнах надолу към мотора. Когато отидох при мотора, там пък друга беда ме сполетя! Докато се опитвах да го обърна за да тръгна в обратна посока, успях да го обърна, само че с гумите нагоре ! Успях и да си спукам единия предпазител на кормилото (добре че не си купих от ония от 70 лв.) ! Само дето не успях тоя път да си сецна кръста, докато вдигах мотора ! Явно вече съм станал специалист по вдигане на тежък мотор на терсене место! Та тука, мисля, му е мястото да обясня как се справям сам с почти 200 килограмов ТУЧ, когато реши да навири гумите нагоре по някое нанагорнище! Та значи:
1. Обръщам се с гръб към мотора откъм седалката!
2. Клякам и хващам мотора зад гърба си, като с дясната ръка го хващам за дръжката на багажника, а с лявата за резервоара!
3. Започвам да се изправям заедно с мотора като си подпъхвам задника под него!
4. През цялото време докато вдигам ТУЧА, произнасям вълшебни заклинания започващи с " Мамата ....." (много помагат да знаете)!
След като се върнах назад почти 10 км. до разклонението, където първоначално завих на дясно, сега вече тръгнах по познатия ми и многократно минаван от мене път за Пиляфа. Този път, между другото, позволява бързичко каране даже и за мене (когато е сух)! На няколко места има хубави скокчета, подходящи даже и за моя мотор! Бях прекалено зает да се кефя, та затова снимки не правих докато не стигнах най-после Пиляфа:

Ей там отсреща на голото (в десния край на снимката) бях преди:

Пиляфите, всъщност са два голи върха, които много странно стърчат сред околните, обрасли с гори, върхове! Народните приказки разказват че това всъщност били ци...те на планината ! Та аз ако не се изкача най-отгоре на ци...та, защо съм бил толкоз път до тука! Тъкмо щастливо се изкачих, и на самия връх предницата ми внезапно пропадна някъде - замалко да захапя плексигласа отпред! Предницата от засилката успя да премине през дупката, ама задната гума заседна вътре:

Е кой па тука на самия връх намери да изкопа дупка, та и да сложи вътре камъни и дърве та да е още по-гадно, като се треснеш ! Ейй калпав народ, да видиш ти!

Ей тоя път мислех че излиза отсреща на сечището, където попаднах в задънена улица! Ама някой път и него ще го изследвам!

Хубави гледки се разкриват от тука, само към Сандански не можах да снимам, защото точно там беше слънцето!

Ей под тия скали, в дерето, върви пътя от Сандански към местността Попина лъка. А в далечината, забулен в облаци е вр. Синаница, ние местните го наричаме Разцепения връх!

Това е долината на р. Струма, а по наляво, извън кадър, е гр.Сандански:

По отсрещното било минава любимия ми маршрут за разходки с мотора! Пътя тръгва от с. Плоски! А от това голото място по средата на снимката, се разкрива чудна гледка насам, към Пиляфа:

Скалите над пътя за Попина лъка:

вр. Синаница (Разцепения връх):

Ей го на "покорителя на върхове", като ще взема да го изтъркалям от тука надолу, та където се спре !

От Пиляфа продължих към курортната местност Туричка черква. На там пътя върви почти по равно и е хубав.



На няколко места пътя се пресича от поточета! През зимата става яка пързалка на тия поточета, като замръзнат!



Пуу най-после стигнах до чешма! Вече почти умирах от жажда!

От тука нататъка повече не снимах. Минах през курортната местност Туричка черква, после и през Попина лъка, и по асвалтовия път се прибрах в Сандански!

[Peppy]

До: Разходки в Пирин планина

Браво Даскалов, хубаво си се разходил, завиждам ти да знаеш

[Венци- малкия]

До: Разходки в Пирин планина

WOW
Страхотна разходка и много хубав разказ

Нищо му няма на "Туча" сложи му едни по "пънкарски" гуми
и си готов
Доказано е ,че не е важно какъв ти е мотора ,а колко ти е
акъла

[Спас]

До: Разходки в Пирин планина

Венци какъв е тоя капут на главата ти? Ей ще ме разболеш от смях....

[kiki.t]

До: Разходки в Пирин планина

Браво за пътеписа

[Николай Малинов]

До: Разходки в Пирин планина

Браво Слави супер разказ, а пътят за който се чудиш, води до едни краварници

[sl.daskalov]

До: Разходки в Пирин планина

Разходка до х. Каменица


От известно време очаквах днешния ден с нетърпение, защото ми предстоеше среща с един приятел който не бях виждал от доста години! Имахме уговорка да се срещнеме на х. Каменица (старото и име е Беговица), където аз щях да се кача с мотора от Сандански, а той щеше да дойде от Тевното езеро пеш! Между другото този приятел от скоро е регистриран в Оф роуд портала с ник нейм Kent и видимо успя да направи добро впечатление на участниците тук!
Та днеска, преди обяд, яхнах мотора и тръгнах към Пирин планина. Изкачих се по асвалтовия път до вилната зона Попина лъка, от там продължих по остатъците от асфалтов път до курортната местност Туричка черква, а от там нагоре пък продължих по черен път до х. Каменица.
Тука стигнах до местноста Разкола, където пътя се разклонява наляво за х. Каменица а на дясно за местноста Пиляфа и за вр. Елен :

Пътя към х. Каменица става и за по непретенциозни леки коли, въпреки че на места е доста каменист и неприятен за каране. От двете страни на пътя има гъсти иглолистни гори, в началото след Разкола, а по някое време пътя си става направо панорамен и встрани се разкриват хубави гледки:





Край този участък от пътя има и доста малинажи, а навремето имаше и боровинки, ама сега трудно се намират!











Тука едно поточе пресича пътя, а над него е построено дървено мостче:



На няколко метра след поточето се навлиза в местноста Меча поляна! Навремето си беше наистина голяма поляна, ама сега е доста пообраснала:





След Меча поляна следва един доста каменист участък от пътя, който обаче не е много дълъг, и съвсем скоро се стига и до х. Каменица (Беговица):



И там в момента кипи строителство, но въпреки това има хубави гледки ако се поогледа човек! Това е бившата ски писта, на която, като дете се учех да карам ски:



Това пък е от задната страна на хижата, където е построен нов влек и се прави нова писта. Пистата е доста полегата, но за съвсем начинаещи деца става!



От тука тръгват доста маршути:





Това отново е от предната страна на хижата:

Повъртях се малко около хижата, обаче понеже моите хора още не бяха пристигнали от Тевното езеро, реших да ги пресрещна, и тръгнах пеш по пътеката към Даков мост и Тевното езеро.Пътеката върви покрай красива, високопланинска рекичка:

Това е зимната маркировка на маршута (желязната тръба в жълто и бяло, с табелка с написани разстояние и градуси по компас, на които се намира следващия маркер). Тази маркировка върши много хубава работа в сняг, мъгла и нощно време!

Този рид се нарича Солището! През зимата тук се образува голяма снежна козиркаи понякога се откъсват лавини! А има и хора, които се спускат със ски по улея! Преди известно време група чуждестранни ендуристи разбрах че се е спускала от тук с мотори, или по точно казано са си хвърляли моторите от тук, по думите на очевидци! Било е ранна пролет, снега още не се е бил стопил а групата е идвала откъм х. Пирин. Доста са били поизмръзнали хората, чудно ми е как е минало и без жертви!

А пък това е едно много сладко теленце (особенно ако се приготви от майстор)!

Тука пък някой ето как търси спасение от мухите! Доста ме стресна като изшумоля внезапно до мене!

Пътеката постепенно излиза от гората и с изкачването нагоре започва да преобладава клека! В тази посока се намира Тевното езеро!

Тука пък, отгоре, на това било на времето се е разбил самолет. До преди десетина години мястото се отличаваше, защото новата гора, израсла на мястото на катастрофата, беше по-ниска от околната, стара гора!

Тука реших да спра и да поизчакам...

а и някой сякаш ми се мярна по-нагоре по пътеката

Хе, хе, засадата е успешна! Ето го Васко (Кента всъщност се казва Васко) идва отгоре по пътеката!

Вече е по-близо

Васко се оказа че е свършил доста работа за годините, през които не се бяхме виждали! Беше се оженил, и две хубави дечица си имаше (доста пораснали междувременно)! Отидохме при хижата, където прекарахме няколко часа заедно на сладка приказка и студена бира!



Малкия поиска да се снима на мотора

Е за съжаление и хубавите неща рано или късно имат край! Та разделихме се с приятелите и тръгнах с мотора към Сандански. По пътя спрях на една чешма с хубава вода, да си напълня за вкъщи, че по водопровода водата е доста хлорирана.


Ами това е! Днеска е и последния ден от отпуската ми, но се радвам че завърши така - със среща с добър приятел, който не бях виждал отдавна!

[sl.daskalov]

До: Разходки в Пирин планина

Разходка до с. Плоски - Миопреслап - Дългата поляна - Попина лъка.


Днеска бях решил да се помотая в къщи и да излезна на разходка из градъ! От една седмица имало в Сандански някакъв фестивал на младежките улични изкуства, пък аз чак вчера разбрах! Вчера гледах изпълненията на разни брейкаджии, акробати, жонгльори, певци и музиканти, и общо взето имаше доста кадърни изпълнения на младежи и младежки! Та си мислех и днеска да се помотая и да погледам, пък и днеска било закриването, както разбрах, обаче ми се обади един приятел и предложи да покараме моторите из планината! Аз съм добра душа и трудно отказвам когато е за софра или за скиталчества някакви, та хич не се и замислих! Решихме да минеме по любимия ми маршрут, който ми осигурява едно прилично физическо натоварване, но без да ме претоварва, и същевременно ми осигурява доста красиви гледки!
Тръгнахме от Сандански общо трима човека с три мотора, изкачихме се през бившия военен полигон, над града, и хванахме стария, черен път за с. Плоски. След около 8 км. , малко преди да се влезе в селото, отбихме надясно по черния път изкачващ се в планината. Пътя позволява бързичко каране та бях прекалено зает да догонвам двете приятелчета, които бяха с по-леки мотори, и успях да направя по някоя снимка само при спиранията за почивка!
Това беше първото спиране, в една борова горичка, на сянка:

Второто спиране беше в една местност, която между нас си наричаме Миопреслап, но това всъщност е името на един връх който се намира наблизо! От мястото за почивка се разкриват доста красиви гледки!
Голото място, сред горите, на отсрешния рид (в десния край на снимката), е Пиляфа, където бях при една от предишните си разходки:

Това пък и аз не знам какво е! Прилича ми на някакъв басейн или шадраван, иззидан от камъни. Наблизо има и доста стари къщички, в които през лятото живеят хора и отглеждат картофи и добитък!



Това е пак Пиляфа, малко приближен:

Помотахме се около един гьол, явно направен за водопой на добитъка. Уверихме се че риба няма, но пък жаби има доста!

Хубави са върховете на Пирин, а още по-хубави са напролет, когато горе снега още не се е стопил а тука е топло и зелено!

Тръгнахме пак нагоре по пътя в планината! Следваше един трудничък за мене участък, но скоро стигнахме до хубав участък от пътя, от който се разкриваха красиви гледки! Изведнъж Божидар, който караше пръв с ХР-а, наби внезапно спирачките, така че каращия отзад Краси с ХL-а замалко да се тресне в него! На очудените ни погледи Божидар отговори: "Е тука ако не снимаме, къде ще снимаме?!" И снимахме - това е вр. Синаница, а санданчани го наричат Разцепения връх:

Това пък било, имам голям мерак да го изледвам някой път с мотора, ама още не ми се е изяснило как да стигна до там:

Вр. Синаница:

Постепенно преминахме от другата страна на рида, по който се изкачвахме и там ни посрешнаха тези гледки:



Не можах да се въздържа и спрях да снимам, въпреки че после трябваше да догонвам! Тука вече следваше спускане към Дългата поляна:

В началото на Дългата поляна се преминава едно поточе, течащо целогодишно, а по нататъка се преминава и още едно, доста по-пълноводно! Там обаче ме досрамя да снимам щото имаше едни ми ти софри, едни ми ти скари, да не рекат хората че софрите им снимам!

Местността Дългата поляна се намира точно в подножието на вр. Синаница! Преди години поляната беше доста по дълга и стигаше почти до стръмните скали в основата на върха, но напоследък нещо е пообрасла!



Продължихме от Дългата поляна, по пътя към Попина лъка. Пътя почти непрекъснато се спуска надолу, има някои равни участъци, и съвсем кратки изкачвания! Подминахме отклонението към местността Юрушки гробе, и стигнахме до ето тази полянка, която аз от дете наричам " поляната с хранилките" (винаги има хранилки за диви животни, и те винаги са празни, ама това е друга тема):

На края на поляната стои ето това старо дърво - прилича ми на някакъв сърдит горски дух, пазещ гората (не се справя много добре):

Преминахме и през местността Петричкия лагер. В миналото тука имаше множество бунгала, собственост на община Петрич, в които идваха на почивка петричани. Сега всичко е съсипия! Но пък природата възтържествува!



По стара традиция разходката завърши в ресторанта във вилната зона Попина лъка:


Откъдето след кратка почивка на по една студена бира, тръгнахме към Сандански!

[sl.daskalov]

До: Разходки в Пирин планина

През Арнаутдере до Миопреслап и спускане към Вълков камък и Сандански

След вчерашния дъжд днес времето ми се видя малко по-хубаво, и въпреки прогнозите за още дъжд, реших да пробвам как ще се държи новата ми задна гума на черен път. Тя новата ми гума, всъщност от 2 години седеше в гаража и чакаше да я сложа, ама пустата мишелинка като нещеше да се износва! Е дойде и най-после реда на митаската (и тя е "сресана", некой да не си помисли че е "рошава", ама следващата вече ще е "рошава" ). Резултата беше малко по-зле от очакваното! Оказа се че нова митаска държи малко по-добре от износена мишелинка на черен път (при положение че и двете са си за асвалт де)!
Пропускам началото на прехода (щото е по асвалт), и започвам направо с Арнаутдере! Това дере започва от местността Тремошница, която пък се намира на пътя между Сандански и Попина лъка. В ляво, от асвалта, се отбива черно пътче, което лъкатуши донякъде покрай едно поточе. Есента вече е започнала да прошарва листата на дърветата.





По някое време пътя се разделя, на дясно е пътя за Дългата поляна в подножието на вр.Синаница, а аз хванах по левия път, към Миопреслап.





От Миопреслап се разкриваше гледка към планината забулена в изпарения след вчерашния дъжд.



Ето ги и къщичките! Хората, живеещи в тях през лятото вече са слезнали да прекарат зимата по в ниското.


След дъжда, разбира се са никнали и гъби! За съжаление тия стават само за снимка и за нищо друго!









Малко след Миопреслап излезнах на една поляна, малко встрани от основния път, откъдето също се разкриват хубави гледки към планината.











Шипките вече са узрели!



Всъщност една от целите на разходката ми, беше да проуча това тревясало пътче, влизащо в боровата гора!



Тръгнах по пътчето между боровете, и скоро излезнах на друга полянка, откъдето също имаше хубава видимост към планината.





За съжаление, малко след полянката пътя свърши ето по този начин - сечище:



Върнах се назад, и тръгнах по пътя слизащ към с. Плоски. На около километър след Миопреслап, пресичаики една голяма поляна, забелязах че в ляво се отклонява едва забележимо пътче. Реших да го изследвам и кривнах по него. В дясно се виждаха мраморните кариери над с. Илинденци:



А също и долината на р. Струма:



Последва толкова стръмно и продължително спускане, че за пръв път задната ми спирачка отказа! Педала просто в един момент пропадна и вече нямах задна спирачка! Бая зор видях докато сваля 200 килограмовото железо надоло, само на скорост и предна спирачка! Даже и на първа скорост мотора ускоряваше надолу доста повече отколкото ми се искаше, а на места пътя беше обрасъл с доста висока трева, в която се криеха дълбоки вади изкопани от пороищата, а също и големи камъни! Заболяха ме ръцете да стискам кормилото, и имах късмет че не нацелих някой камък или вада, та да се преметна пред мотора.
Стигнах до по-равно место, където спрях и изчаках да истине спирачката, защото не знаех какво следва по пътя.



След още малко перипетии, и едно драматично преминаване през каменисто, обрасло с храсти, дере, по което някога е минавал пътя, а сега минава едно поточе та трябваше да карам известно време по коритото му, стигнах до един по-хубав черен път, който водеше към местността Вълков камък над гр.Сандански. Стигнах до Вълков камък, където спрях за почивка! Ей от тоя баир слезнах:



А това е бившата татова резиденция над Сандански:



Това пък е и самия гр. Сандански:



Последва задължителното минаване през автомивка и прибиране в къщи!

[sl.daskalov]

До: Разходки в Пирин планина

До вр. Ореляк

Вр. Ореляк е висок 2099 м. Намира се в южен Пирин над курортната местност Попови ливади ( Папазчаир). През курортната местност преминава асфалтов път, свързващ долините на р.Струма и р.Места. В самата курортна местност има отбивка от пътя към вр.Ореляк. В началото отбивката е асфалтирана, но скоро преминава в чакълирано пътче, на места поизровено от дъждовете!


Като се изкачих до някъде по пътчето се откри гледка към Попови ливади:


Долу грееше слънце но върха бе забулен в облаци и колкото по-нагоре се изкачвах, толкова по-студено ставаше!


Почти се изравних с долната граница на облаците!




След като навлезнах в облаците стана доста студено и започнаха да се срещат замръзнали локви. А още преди това установих че гумите Митас не са гумени а пластмасови!


От мъглата и студения вятър, по борчетата се бе образувал лед.




След един завой, пред мене от облаците се показа кулата и върха!


Най-високия връх, на който се намира кулата е Ореляк, а наоколо има поредица от по-ниски върхове наредени в кръг около нещо подобно на сухо езеро!


Долината на р.Места, част от Родопите и облаците, които вече са под мене:


Колкото по наближвах кулата, толкова по-замръзнала ставаше картинката:




Част от гр.Гоце Делчев (в долния десен край на снимката):


Стигнах до самата кула! Интересно съоръжение!




Пак гр.Гоце Делчев, в по-едър план:


Реших да обиколя сухото езеро по околните възвишения и започнах от тук - пътеката към х.Малина:


Това е средата на кратера. Има дупка като че от там е извирала вода!


Първото възвишение от веригата около сухото езеро и поглед към долината на р.Места:




За да снимам постоянно си свалях ръкавицата и ръката ми съвсем се вкочани от студ!


Поглед от следващото възвишение:


По средата на обиколката съм и продължавам нататъка.


Следващото възвишение! Долу се вижда м-та Попови ливади:


Следващата цел - най-високото възвишение след самия връх Ореляк! И там има антена някаква!


Почти затворих кръга!


Целта е достигната! Това е следващото по височина след Ореляк възвишение! От тука следваше кратко спускане към чакълирания път с което затворих кръга около сухото езеро!


Последва спускане до Попови ливади и от там по асфалта до Сандански! Междувременно започна да се мръква и стана нетърпимо студено!

Всички снимки от разходката са тук:
http://htftp.offroad-bulgaria.com/sl...%2006.11.2007/

[sl.daskalov]

До: Разходки в Пирин планина

През с.Цалим до гроба на Тодор Александров над Мелник


Цяло лято се каних да мина този маршрут, а се наканих чак сега!
Тръгнах сутринта към 10:00 от Сандански, като твърдо бях убеден че няма да стигна много далеко заради калта и мъглата. Пътя, по който се канех да мина тръгва от бившата резиденция над Сандански, минава през с.Цалим, известно време се изкачва в Пирин планина а после започва да я подсича в посока гр. Мелник. Обикновенно карам по този път само в най-сухите месеци, защото даже и тогава има доста кални и трудни за мене участъци! Веднъж само съм го минавал през пролетта и тогава се зарекох повече такива грешки да не правя, пък тогава бях с по-хубава гума от сега!
Брах доста ядове през днешната разходка, но в крайна сметка съм щастлив че въпреки всичко успях да мина маршрута! Калищата и гадните местенца не съм ги снимал защото там имах една по-голяма (почти 200 килограмова) грижа, та не ми беше до снимки!
Започвам от тук - втората рекичка, през която ми предстоеше да мина (първата се оказа доста по-дълбока отколкото предполагах, но пък и мотора ми се оказа доста по-проходим отколкото предполагах , и много ме е яд че не я снимах):




Без листа дърветата изглеждат някакси тъжно!




Пътя минава предимно през широколистни гори, и в началото при изкачването в планината, се редуват ту стръмни, изровени от водата участъци, ту равни но много кални и мочурливи участъци.


На много места има дебела покривка от опадали листа, под които се крият коварни коловози и кални ями!


По усояците имаше и сняг.


Поредната спирка за почивка и снимки:


Май, все пак пролетната гора е по красива от есенната и зимната!


В далечината се вижда вр. Елен (Елен скала) - още едно място където не се наканих да ида през изминалото лято!


Камъняци разни.


Пак вр. Елен.


Поредното поточе, през което преминава пътя:


Още едно, по-голямо поточе:


Започна спускането към Мелник, и пътя не е вече сврян между дърветата, та се разкриват повече гледки настрани! Пък е и по-сухичко нататъка!






Още камъни! Показва ми нещо планината, ама де де!


Подминах отбивката за с.Кърланово и продължих натам накъдето ми бяха казали че се намира гроба на Тодор Александров. До днес не бях минавал по този път и ми се видя интересен! Виеше се между причудливи скали. Тук пресича реката, която тече покрай пътя между Мелник и Рожен:






Отсреща, най в ляво, покрит със сняг, е вр.Ореляк!


Ето и по-близък план на вр. Ореляк. Ако се вгледа човек може да види и телевизионната кула.


Планини:


Карам си аз, зяпам си по върховете а гроб нийде се не види! По едно време се усетих че има нещо гнило, спрях и ползвах жокера "обади се на приятел". От дума на дума се разбра че блеейки по върховете, съм пропуснал пътечката отбиваща се от пътя и водеща към гроба на Тодор Александров! Последва връщане около 3 км. и намерих пътеката. Пък тя никак не ми се видя "розова" (първо я спуснах пък после се върнах пеш да я снимам, та затова е отдолу снимана):






Тука пък отидох напред на разузнаване, пеш, защото ставаше още по-стръмно:


Накрая слезнах на един път, там си имаше и табели! Впоследствие се оказа че този път, всъщност се отбива от пътя, по който дойдох, ама кой да види отбивката! Е, поне спестих изкачването по пътеката навръщане!


Нататъка пътчето, на места минаваше по самия ръб на сипеите:


Ето че стигнах до гроба на Тодор Александров, който се намираше в борова гора на върха на една от пясъчните пирамиди.


И други дейци на ВМРО са погребани тук:


А това е самия гроб на Тодор Александров:






Гроба се намира до стара черквичка Св. Пророк Илия.




Черквата пък се намира на самия ръб на урвата:




От тук се разкриват гледки към сипеите:






Време е да се връщам! На връщане, както казах си спестих изкачването по стръмната пътека защото се оказа че отдолу си минава пътче, по което излезнах на основния път.


На слизане към с. Кърланово:




От с. Кърланово слезнах по асвалта до Мелник, и от там се прибрах в Сандански!

[Венци- малкия]

До: Разходки в Пирин планина

Страшна красота !!!!
На пролет сме ти на гости да знаеш

[sl.daskalov]

До: Разходки в Пирин планина

Страшна красота !!!!
На пролет сме ти на гости да знаеш

Ами айде де! Аз пък до тогава ще те послушам и ще се барна с едни нови пънки-фънки гуми!

[Yordan Kolev]

До: Разходки в Пирин планина

Искам и аз да дойда, ама съм с джипка

[Chinela]

До: Разходки в Пирин планина

Страшна красота !!!!
На пролет сме ти на гости да знаеш

Венци вземи ме с тебе МОЛЯ ТЕ, наистина спря ми дъха от гледката. Ето това е може би 99% от причината да се занимавам с ендуро и да се разделям с огромна част от личния ми бюджет но си заслужава всяка стотинка когато отида на такива места. Поклон пред майката природа.

П.П. И фотографа си го бива