Tweet
Историята с трактора ме вдъхнови и реших и аз да разкажа нещо.Предвид факта,че съм техничар не ме критикувайте много строго.
Това се случи през пролетта тази година.Решихме с моя приятел да направим една планинска разходка със състезание по стрелба с въздухарките,после пържоли и т.н.Бе идеята беше един ден да си починем от жените и те от нас.Речено-сторено.
Тръгнахме към Искърското дефиле с "Нива"-та.Обикновено ходим над село Редина преди Своге,но този път продължихме.Работата е в това,че минавайки през Лакатник много пъти сме гледали паметника горе на скалите и все се канехме да се качим до него.За който не е ходил там,описвам маршрута :след езерцето "Бъбрека" до кръчмата на шосето(гола вода е,не я посещавайте) завивате наляво към Миланово.(ако идвате от София).Имате възможност да минете по прочутата отсечка Миланово-Лакатник,която някога беше включена във ралитата.Отклонявам се за да обясня :състезателите тръгват отдолу-разклона за Миланово и трябва да стигнат до центъра на селото за време между 4 и 6 минути.Настилката е била макадам(сега е асфалт) и няма прав участък по-дълъг от 150 м.На тая отсечка са счупени безброй коли и много буйни глави.
Преди Миланово отляво на пътя има автобусна спирка.Оттам тръгва път надолу вляво към някаква махала.Точно преди да се влезе в селото,отдясно има разширение на пътя,откъдето местните си вадят камъни.Там е много удобно за състезание по стрелба.Но ние продължихме през селото за паметника.До него се стига по стар асфалтов път с много завои(2 коли не могат да се разминат).И ето го и него.Още не са му изкраднали облицовката,а паметната плоча е от варовик,та е още там.Оттук се открива невероятна гледка към дефилето,Искъра и Лакатник.Тук местните младежи си водят гаджетата,правят си скара и каквото там се полага.От паметника се вижда големият кръст-скалата,откъдето са ги хвърлили горките в пропастта.
Но да мина на веселата част.Връщаме се от паметника,отминаваме стрелбището и виждам един дядо на пътя-маха с ръка.Спирам.
-Кажи,дядо.
-Да помогнете момчета,че закъсах.
-Къде ти е возилото,бе дядо?
Той се качи и вика :Карайте надолу,първата пътека вдясно.Ще ви разправям по пътя.
И пътем ни разказва следното :има си той един внук,когото много обича(че е кръстен и на него).Внукът си намерил девойче и решили да се гушкат.Обаче проблем-у тях не може,у девойчето съвсем.И решили да отидат на село при дядото.Но и там проблем-бабата е много морална и у тях не става.А дядото има една пуста къща извън селото,в гората.Та внукът взел на тате колата,издебнал дядото в кръчмата и взел ключа.След няма половин час,тича у дядото:"Спасявай ме,деде,затънах,баща ми ще ме утрепе."И дядото тръгнал да го спасява.
Стигаме до въпросната пътека и аз се облещих.Широка е колкото "Нива"-та плюс една педя.Отдясно гора,отляво скат-не му се вижда добре дъното.Кал,та знае ли се.
-А бе дядо,внукът с джип ли е,с какво е?
-Не бе момчета,с лека кола,ама не разбирам от марки.
Стигаме до къщата и виждаме следната картинка.Едно "Ауди" от старите(80 ли,100 ли).Пред къщата поляната изорана,една тревичка не останала.От колата леко се вдига пушек,а двете пилета вътре.
Слизам аз и момчето изскача.
-Моля ви,ако може да ме изтеглите,че закъсах.
-Това и сам го виждам.И защо не спря сто метра преди къщата?
-Ми много кално,а тя е с високи обувки.
Преглътнах.
-Ще пробвам да те извадя.Не е за тука тая кола,да знаеш.
-Ми аз,щото отзад пише "Куатро" и..
Пак преглътнах.
-Книжка имаш ли,бе юнак?
-Моля ви се,как да нямам,от 3 месеца съм шофьор и татко ми дава колата.
"Той,баща ти ако знае къде си.."-си викам на акъла.
-Добре,сядай вътре,а момата да слезе,че не се знае какво ще става.
Влиза той в колата,бърборят си нещо и момата се измъква.Цялата в бяло,на токчета и на всичко отгоре гушнала пудел.Не знам,да се смея ли,какво ли..
Викам си,а сега да видим за какво дадох 12 лева за въже.Връзвам "Ауди"-то за халката и цирка почва.Давам леко назад и то тръгва.Ама тръгва лошо.И напред и настрани.А до къщата-няма и метър.Ще го залепя в стената.
Дядото и моя приятел махат.Спирам.
-Ние да подпираме откъм къщата.
-Луди ли сте,бе!Ще ви затисне.Ще го дърпам назад.
Минавам покрай него връзвам го отзад и дърпам.Това ВЛИ-5 са страшни гуми.Блокажа,бавните-измъкнах го от окопа.
.Давай напред!
Хлапето от радост натисна газта,превъртя гумите и пак затъна.Идваше ми да го..Назад не мога да го дърпам,че стигнах оградата.Слизам от "Нива"-та.
-Трябва да те заобиколя някак,иначе и двамата тук ще спим.Гаси колата,слизай и стой настрани.
-Да се кача при тебе,да гледам?
Детска му работа.
-Не може,че "Нива"-та може да се преобърне на ската,докато обикаля "Ауди"-то.И ако си при мене,ще стане лошо.А ако си в "Ауди"-то и "Нива"-та се обърне върху него,какво ще те правя после?Бягай настрани и се кръсти,ако вярваш.
Карам кола от близо 30 години,но взе да ми става топло отвътре.Тръгвам бавно.Лоша работа.Ако държа ската съм по-далече от "Ауди"-то,но наклонът на "Нива"-та става опасен.Ако съм близо-наклонът е по-малък,ама се разминаваме на боя.А в тая кал не може да не занесе и ще го одера открай докрай.Избирам ската и полека качвам левите гуми.Първа бавна,пълзя като костенурка.Изравняваме се и изведнъж "Нива"-та тръгва леко да се плъзга към "Ауди"-то.Бре,ами сега!Не мога да спра,а ако дам газ се преобръщам.Много съм наклонен,почти вися на колана и гледам отгоре покрива на "Ауди"-то.Полека "Нива"-та продължава и слизам от ската на една педя от другата кола.Аз съм вир-вода,адреналинът ми тече през ушите.
Гася и слизам.Двамата викат нещо,момичето и то нещо писука,аз нищо не чувам.Треперят ми ръцете,изпускам първата цигара,вадя друга.Няколко минути,докато ме отпусне и ми се стабилизират коленете.Викам на момчето:
-Качвайте се с момата и пудела отзад,моят приятел ще кара.
Връзвам го пак отпред,блокажа,бавните и тръгваме.Лека-полека стигаме шосето.И двете коли кални до прозорците.
-Е,това беше-викам.
-Много сме ти благодарни,ще тичаме на автомивката,че баща ми ще ме утепа,ако я види(не разбрах-колата или девойката).
А момичето вика:
-Като се оженим,такава кола ще си купим.
И отпрашиха към София.Аз му казвам на приятеля:
-Видя ли бе,спечелих още двама за отбора на "Нива".
А дядото ми дава един корав вестник и вика:
-Жив и здрав да си,тая ракия я пазя за сватбата им.
И сега като минавам покрай Лакатник си спомням тая история.Много хубаво изкарахме.
Това се случи през пролетта тази година.Решихме с моя приятел да направим една планинска разходка със състезание по стрелба с въздухарките,после пържоли и т.н.Бе идеята беше един ден да си починем от жените и те от нас.Речено-сторено.
Тръгнахме към Искърското дефиле с "Нива"-та.Обикновено ходим над село Редина преди Своге,но този път продължихме.Работата е в това,че минавайки през Лакатник много пъти сме гледали паметника горе на скалите и все се канехме да се качим до него.За който не е ходил там,описвам маршрута :след езерцето "Бъбрека" до кръчмата на шосето(гола вода е,не я посещавайте) завивате наляво към Миланово.(ако идвате от София).Имате възможност да минете по прочутата отсечка Миланово-Лакатник,която някога беше включена във ралитата.Отклонявам се за да обясня :състезателите тръгват отдолу-разклона за Миланово и трябва да стигнат до центъра на селото за време между 4 и 6 минути.Настилката е била макадам(сега е асфалт) и няма прав участък по-дълъг от 150 м.На тая отсечка са счупени безброй коли и много буйни глави.
Преди Миланово отляво на пътя има автобусна спирка.Оттам тръгва път надолу вляво към някаква махала.Точно преди да се влезе в селото,отдясно има разширение на пътя,откъдето местните си вадят камъни.Там е много удобно за състезание по стрелба.Но ние продължихме през селото за паметника.До него се стига по стар асфалтов път с много завои(2 коли не могат да се разминат).И ето го и него.Още не са му изкраднали облицовката,а паметната плоча е от варовик,та е още там.Оттук се открива невероятна гледка към дефилето,Искъра и Лакатник.Тук местните младежи си водят гаджетата,правят си скара и каквото там се полага.От паметника се вижда големият кръст-скалата,откъдето са ги хвърлили горките в пропастта.
Но да мина на веселата част.Връщаме се от паметника,отминаваме стрелбището и виждам един дядо на пътя-маха с ръка.Спирам.
-Кажи,дядо.
-Да помогнете момчета,че закъсах.
-Къде ти е возилото,бе дядо?
Той се качи и вика :Карайте надолу,първата пътека вдясно.Ще ви разправям по пътя.
И пътем ни разказва следното :има си той един внук,когото много обича(че е кръстен и на него).Внукът си намерил девойче и решили да се гушкат.Обаче проблем-у тях не може,у девойчето съвсем.И решили да отидат на село при дядото.Но и там проблем-бабата е много морална и у тях не става.А дядото има една пуста къща извън селото,в гората.Та внукът взел на тате колата,издебнал дядото в кръчмата и взел ключа.След няма половин час,тича у дядото:"Спасявай ме,деде,затънах,баща ми ще ме утрепе."И дядото тръгнал да го спасява.
Стигаме до въпросната пътека и аз се облещих.Широка е колкото "Нива"-та плюс една педя.Отдясно гора,отляво скат-не му се вижда добре дъното.Кал,та знае ли се.
-А бе дядо,внукът с джип ли е,с какво е?
-Не бе момчета,с лека кола,ама не разбирам от марки.
Стигаме до къщата и виждаме следната картинка.Едно "Ауди" от старите(80 ли,100 ли).Пред къщата поляната изорана,една тревичка не останала.От колата леко се вдига пушек,а двете пилета вътре.
Слизам аз и момчето изскача.
-Моля ви,ако може да ме изтеглите,че закъсах.
-Това и сам го виждам.И защо не спря сто метра преди къщата?
-Ми много кално,а тя е с високи обувки.
Преглътнах.
-Ще пробвам да те извадя.Не е за тука тая кола,да знаеш.
-Ми аз,щото отзад пише "Куатро" и..
Пак преглътнах.
-Книжка имаш ли,бе юнак?
-Моля ви се,как да нямам,от 3 месеца съм шофьор и татко ми дава колата.
"Той,баща ти ако знае къде си.."-си викам на акъла.
-Добре,сядай вътре,а момата да слезе,че не се знае какво ще става.
Влиза той в колата,бърборят си нещо и момата се измъква.Цялата в бяло,на токчета и на всичко отгоре гушнала пудел.Не знам,да се смея ли,какво ли..
Викам си,а сега да видим за какво дадох 12 лева за въже.Връзвам "Ауди"-то за халката и цирка почва.Давам леко назад и то тръгва.Ама тръгва лошо.И напред и настрани.А до къщата-няма и метър.Ще го залепя в стената.
Дядото и моя приятел махат.Спирам.
-Ние да подпираме откъм къщата.
-Луди ли сте,бе!Ще ви затисне.Ще го дърпам назад.
Минавам покрай него връзвам го отзад и дърпам.Това ВЛИ-5 са страшни гуми.Блокажа,бавните-измъкнах го от окопа.
.Давай напред!
Хлапето от радост натисна газта,превъртя гумите и пак затъна.Идваше ми да го..Назад не мога да го дърпам,че стигнах оградата.Слизам от "Нива"-та.
-Трябва да те заобиколя някак,иначе и двамата тук ще спим.Гаси колата,слизай и стой настрани.
-Да се кача при тебе,да гледам?
Детска му работа.
-Не може,че "Нива"-та може да се преобърне на ската,докато обикаля "Ауди"-то.И ако си при мене,ще стане лошо.А ако си в "Ауди"-то и "Нива"-та се обърне върху него,какво ще те правя после?Бягай настрани и се кръсти,ако вярваш.
Карам кола от близо 30 години,но взе да ми става топло отвътре.Тръгвам бавно.Лоша работа.Ако държа ската съм по-далече от "Ауди"-то,но наклонът на "Нива"-та става опасен.Ако съм близо-наклонът е по-малък,ама се разминаваме на боя.А в тая кал не може да не занесе и ще го одера открай докрай.Избирам ската и полека качвам левите гуми.Първа бавна,пълзя като костенурка.Изравняваме се и изведнъж "Нива"-та тръгва леко да се плъзга към "Ауди"-то.Бре,ами сега!Не мога да спра,а ако дам газ се преобръщам.Много съм наклонен,почти вися на колана и гледам отгоре покрива на "Ауди"-то.Полека "Нива"-та продължава и слизам от ската на една педя от другата кола.Аз съм вир-вода,адреналинът ми тече през ушите.
Гася и слизам.Двамата викат нещо,момичето и то нещо писука,аз нищо не чувам.Треперят ми ръцете,изпускам първата цигара,вадя друга.Няколко минути,докато ме отпусне и ми се стабилизират коленете.Викам на момчето:
-Качвайте се с момата и пудела отзад,моят приятел ще кара.
Връзвам го пак отпред,блокажа,бавните и тръгваме.Лека-полека стигаме шосето.И двете коли кални до прозорците.
-Е,това беше-викам.
-Много сме ти благодарни,ще тичаме на автомивката,че баща ми ще ме утепа,ако я види(не разбрах-колата или девойката).
А момичето вика:
-Като се оженим,такава кола ще си купим.
И отпрашиха към София.Аз му казвам на приятеля:
-Видя ли бе,спечелих още двама за отбора на "Нива".
А дядото ми дава един корав вестник и вика:
-Жив и здрав да си,тая ракия я пазя за сватбата им.
И сега като минавам покрай Лакатник си спомням тая история.Много хубаво изкарахме.