Tweet
Здравейте на всички любители на ендурото!
Току-що ме домъкнаха от болницата. Изтеглиха ми някакви мижави 250 кубика кръв от коляното и малко ми поолекна. Шинираха ме и казаха да лежа с по-високо вдигнати крака, но аз мисля че това е стойка, характерна най-вече за представители на нежния пол и я бойкотирах, а за да изпреваря Митков, сядам да напиша впечатленията си от състезанието през първия ден, което е валидно за шампионата.
Сутринта в събота времето беше отвратително. Пръскаше ситен дъжд, а над 800 метра височина в Стара Планина плуваха мъгли. За щастие към Средна Гора, където щеше да е трасето, нямаше толкова облаци и нещата отиваха на добре. Още нямам копие от стартовия лист, но мисля, че доста двойки се събрахме на старта, като прибавим и участие на местните пичове, които не бяха вземали участие в предишни кръгове. Естествено докато се съберем, отново пресрочихме определеното за тръгване време. Така или иначе старта бе обявен за 11.00 и първата двойка потегли. В началото домакините бяха оградили на една поляна с ленти техничен участък накрая със сплескана кола, по която се минаваше и от там рали рейд до Средна Гора през полето, тъй като нямаше от къде другаде да се мине. Там скоростта беше на места доста висока и на един затревен завой край една овощна градина, разчитайки прекомерно много на новите си МТ 32 гуми след като подадох газ уж след половината на завоя по всички правила, задната гума тръгна да носи и докато се усетя вече се пързалях по тревата с ляв крак под мотора, усукан от коляното назад, оглеждайки се четирилистни детелини. Още с падането усетих късането на вътрешните връзки, тъй като вече го правя за 4-ти път. В началото боли ужасно, после попреминава и почва да се пълни с кръв и да отича. Използвах междинният момент, качих се на мотора и продължих макар, че много болеше. Минавайки реката вече навлязохме в Средна Гора и макар да познавам добре този район, пътечките по които ни бяха прекарали бяха съвсем нови за мен. А те бяха много хубави за каране! Редуваха се стръмни места на изкачване и слизане, преминаване през каменисти и кални участъци, пясъчници, тесни пътища често направо през гората, като маркировката през цялото време беше чудесна и само инерцията на две-три места ни попречи да намерим верния път, но затова ние сме си виновни. "Долината на смърата" и "Фенера" този път не бяха толкова лесни за преминаване поради падналия преди това дъжд и мъглата. В долината имаше закъсали доста мотори, а "Фенера" ни накара да се върнем за ново засилване, тъй като вече се бе образувал коловоз по пътеката и едно залитане ме обърна настрани, та с две думи: осрахме се и загубихме доста време, а и шибаният крак ми пречеше да се справя по-бързо. Сега искам да кажа, че МТ 32 е чудесна гума за катерене, но на трева поради по-дебелият грйфер не държи надеждно. Четири пъти падах и то все на трева! Междувременно коляното ми отече много и трудно превключвах дори скоростите, а камо ли да стана от седалката. След двете по-стръмни изкачвания пък ми свърши бензина. Добре че носех половин литър, че да се прибера, а някои дори се дърпаха до финала с въже. Това трасе "глътна" много бензин! Друг път той ми стигаше обикновено за над 100 км, а сега едва за 80!!! Явно много буксуване в калта е имало, а по правите се е давало яко газ?!
Победителите в това хубаво състезание са Геле и Венци от Бухово, които караха чудесно, втори останаха Еди и Росен, а трети пичове от Сопот, които за първи път участвуват в шампионата и не им знам имената. Четвърти се класираха някой си Митко Митков от Харманли и много популярния в този район Ненко Арменов. Бучака и Митака останаха 5-ти след буксира, който заформиха, а ние с Риналди - едва шести, но и на това сме доволни при тази ранна моя контузия. Много ме е яд, като гледах как спъвам Данчо, но дадох всичко от себе си поне да завърша достойно и мисля, че го направих!
За домакините:
Браво на Чавдар и Радо - главните "виновници" за доброто състезание! Много сили бяха хвърлили колегите за организацията и трасето и заслужават нашите адмирации. Жалко само, че времето беше толкова шибано и не дойдоха зрители, а състезанието си заслужаваше!
В този район всички са много запалени по ендурото и кметове, горски и полиция ни съдействаха напълно, за безопасното протичане на състезанието. Горските бяха забранили сечта в Средна Гора, а кмета на Сопот беше организирал отцепване на главния път София-Бургас и колите се спираха за да преминаваме ние без да губим време и да се създават рискови ситуации.
Маркировката беше повече от достатъчна! Имаше стрелки по дърветата със спрей, табелки и ленти, които и кьорав да си, пак ще те ориентират!
Много колеги се изказваха скептично преди това за състезанието в Сопот, но домакините опровергаха този скептицизъм напълно и заслужиха за мен поне приза за най-добре организираното състезание от веригата до сега!!!
Нека благодарим и на спонсорите от Сопот, които подпомогнаха инициативата и раздадоха много парични и поощрителни награди!
Направих малко снимки най-вече преди старта и ще ги кача по-късно, но разчитам много и на Пешо Манолев, който обеща, че ще снима по трасето. Айде, Пешо, качвай!
Малко новини и от днешният ден - Неделя:
По програма трябваше да се състои скоростно качване на пътя под лифта към хижа Добрила между първа и междинна станции. Качването е много стръмно и каменисто! Победител е станал Станислав Бучаков (Бучака) следван от Николай Мартинов и Георги Тодоров (Кокера).
Митко Драганов (Шмида) е счупил ключица в облог при спускането!
Току-що ме домъкнаха от болницата. Изтеглиха ми някакви мижави 250 кубика кръв от коляното и малко ми поолекна. Шинираха ме и казаха да лежа с по-високо вдигнати крака, но аз мисля че това е стойка, характерна най-вече за представители на нежния пол и я бойкотирах, а за да изпреваря Митков, сядам да напиша впечатленията си от състезанието през първия ден, което е валидно за шампионата.
Сутринта в събота времето беше отвратително. Пръскаше ситен дъжд, а над 800 метра височина в Стара Планина плуваха мъгли. За щастие към Средна Гора, където щеше да е трасето, нямаше толкова облаци и нещата отиваха на добре. Още нямам копие от стартовия лист, но мисля, че доста двойки се събрахме на старта, като прибавим и участие на местните пичове, които не бяха вземали участие в предишни кръгове. Естествено докато се съберем, отново пресрочихме определеното за тръгване време. Така или иначе старта бе обявен за 11.00 и първата двойка потегли. В началото домакините бяха оградили на една поляна с ленти техничен участък накрая със сплескана кола, по която се минаваше и от там рали рейд до Средна Гора през полето, тъй като нямаше от къде другаде да се мине. Там скоростта беше на места доста висока и на един затревен завой край една овощна градина, разчитайки прекомерно много на новите си МТ 32 гуми след като подадох газ уж след половината на завоя по всички правила, задната гума тръгна да носи и докато се усетя вече се пързалях по тревата с ляв крак под мотора, усукан от коляното назад, оглеждайки се четирилистни детелини. Още с падането усетих късането на вътрешните връзки, тъй като вече го правя за 4-ти път. В началото боли ужасно, после попреминава и почва да се пълни с кръв и да отича. Използвах междинният момент, качих се на мотора и продължих макар, че много болеше. Минавайки реката вече навлязохме в Средна Гора и макар да познавам добре този район, пътечките по които ни бяха прекарали бяха съвсем нови за мен. А те бяха много хубави за каране! Редуваха се стръмни места на изкачване и слизане, преминаване през каменисти и кални участъци, пясъчници, тесни пътища често направо през гората, като маркировката през цялото време беше чудесна и само инерцията на две-три места ни попречи да намерим верния път, но затова ние сме си виновни. "Долината на смърата" и "Фенера" този път не бяха толкова лесни за преминаване поради падналия преди това дъжд и мъглата. В долината имаше закъсали доста мотори, а "Фенера" ни накара да се върнем за ново засилване, тъй като вече се бе образувал коловоз по пътеката и едно залитане ме обърна настрани, та с две думи: осрахме се и загубихме доста време, а и шибаният крак ми пречеше да се справя по-бързо. Сега искам да кажа, че МТ 32 е чудесна гума за катерене, но на трева поради по-дебелият грйфер не държи надеждно. Четири пъти падах и то все на трева! Междувременно коляното ми отече много и трудно превключвах дори скоростите, а камо ли да стана от седалката. След двете по-стръмни изкачвания пък ми свърши бензина. Добре че носех половин литър, че да се прибера, а някои дори се дърпаха до финала с въже. Това трасе "глътна" много бензин! Друг път той ми стигаше обикновено за над 100 км, а сега едва за 80!!! Явно много буксуване в калта е имало, а по правите се е давало яко газ?!
Победителите в това хубаво състезание са Геле и Венци от Бухово, които караха чудесно, втори останаха Еди и Росен, а трети пичове от Сопот, които за първи път участвуват в шампионата и не им знам имената. Четвърти се класираха някой си Митко Митков от Харманли и много популярния в този район Ненко Арменов. Бучака и Митака останаха 5-ти след буксира, който заформиха, а ние с Риналди - едва шести, но и на това сме доволни при тази ранна моя контузия. Много ме е яд, като гледах как спъвам Данчо, но дадох всичко от себе си поне да завърша достойно и мисля, че го направих!
За домакините:
Браво на Чавдар и Радо - главните "виновници" за доброто състезание! Много сили бяха хвърлили колегите за организацията и трасето и заслужават нашите адмирации. Жалко само, че времето беше толкова шибано и не дойдоха зрители, а състезанието си заслужаваше!
В този район всички са много запалени по ендурото и кметове, горски и полиция ни съдействаха напълно, за безопасното протичане на състезанието. Горските бяха забранили сечта в Средна Гора, а кмета на Сопот беше организирал отцепване на главния път София-Бургас и колите се спираха за да преминаваме ние без да губим време и да се създават рискови ситуации.
Маркировката беше повече от достатъчна! Имаше стрелки по дърветата със спрей, табелки и ленти, които и кьорав да си, пак ще те ориентират!
Много колеги се изказваха скептично преди това за състезанието в Сопот, но домакините опровергаха този скептицизъм напълно и заслужиха за мен поне приза за най-добре организираното състезание от веригата до сега!!!
Нека благодарим и на спонсорите от Сопот, които подпомогнаха инициативата и раздадоха много парични и поощрителни награди!
Направих малко снимки най-вече преди старта и ще ги кача по-късно, но разчитам много и на Пешо Манолев, който обеща, че ще снима по трасето. Айде, Пешо, качвай!
Малко новини и от днешният ден - Неделя:
По програма трябваше да се състои скоростно качване на пътя под лифта към хижа Добрила между първа и междинна станции. Качването е много стръмно и каменисто! Победител е станал Станислав Бучаков (Бучака) следван от Николай Мартинов и Георги Тодоров (Кокера).
Митко Драганов (Шмида) е счупил ключица в облог при спускането!
Щото падна с ДР 350-то и са потроши (не буквално, ама малко връзките на крака усуках) и малко апарата са бъгна! Между другото аз съм пича с каската, които беше под фенера и помагаше с бензина. Повечето са ме видяли 
Дори и ти Жоро! 
Митков и той 
Обадих се на един двама приятели, накрая тръгнах сам,нямаме ендуро тук в Пловдив ,но 
На пистата на Асеновград потренирах скокове /имам нужда/,чакайки да дойде някой от местните,не дойде,качих се в гостоприемните Родопи над Храбрино и си покарах с кеф 
Тук е мястото да кажа-момчета,ако някой любител от П-в иска да караме,нека се организираме,сами не е толкова интересно,Вижте Старозагорци пък и други комшии 
долината и фенера просто ми разказаха играта, но поне мисля че като темпо доста добре държахме особено в самата средна гора, за рали рейда до средна гора със сигурност много са ни всели 4Т-тата, даже партнера ми дето беше с 250 2Т се налагаше да ме изчаква доста.
Коментар