1996-та година се оказа една от най-благодатните в научно-проучвателската дейност на Траколожката експедиция за могил ни проучвания (ТЕМП) с ръководител д-р Георги Китов, чието име с уважение произнасят вече и децата от Казанлък и Общината. Само няколко години след впечатляващите археологически разкрития в съседната могила Оструша, екипът на д-р Китов прави големия си удар като в един археологически сезон (1996 г.) открива в землището на град Шипка цели три монументални тракийски храма в могилите Шушманец, Хелвеция и Грифоните. Те са поредното неопровержимо доказателство, че Казанлъшката долина преди хилядолетия е била значим център на тракийската материална и духовна култура.На въпроса ни няма ли къде да се прочете обобщена информация за всички тези открития ни отговориха, че книга се пише в момента Моят разказ ще бъде едно предварително запознаване, един поглед към тази материя, без да претендира за изчерпателност или категорична точност, тъй като има да се събира още много информация, а част от изводите са основани на косвени доказателства или се градят на предположения. Но историята на траките е премного любопитна. В училище само ни беше споменато, че е имало такива племена по нашите земи. И толкоз. В днешните учебници няма много повече информация!? въпреки разкритията от последните години. А траките вероятно са били Велика сила по нашите земи.
Там накрая са и новодошлите траки.
Между тях е царят им Рез, син на Ейоней.
Видях аз конете му - много красиви и едри:
От сняг са те по-бели и като вихър бързи.
Колесницата му пък е със сребро и злато украсена.
Той дойде с огромни, блестящи в злато оръжия,
Прекрасни за гледане.
Не подхожда на смъртни мъже да ги носят. Омир. "Илиада"
Достойни за тях са само боговете безсмъртни. песен Х "Долония"
Общото между тракийските могили: Първоначално са набелязвани местата - до вековни дървета, над подпочвени води, върху стари гробове на велики личности, стратегически места....изобщо - на специални места. Входът винаги е от юг - пряка връзка с култа към слънцето. В някои храмове дори е било предвиждано "проникване на слънцето", т.е. на слънчевите лъчи с конкретна цел... На тези места са били изграждани храмове, а впоследствие са погребвани царе, велики воини, победители в олимпиади и основатели на градове. И могилата е била възстановена след погребението. Тялото е поставяно в най-вътрешната камера(разчленено), в нейното преддверие - любимата жена, а отпред - коня, кучето. Оставяни са вино, храна и предмети за удобно обитаване на задгробния свят . След погребението вътрешната врата е била ритуално счупвана и оставяна на пода. Вероятно заради символиката й като врата между земния и отвъдния свят - за да се прекъсне връзката между тях и да не се завърнат мъртвите. Някои от гробниците са открити непокътнати, но в тях не са намерени вещи. Предполага се, че ограбването е станало в древността или самите траки са опразвали гробниците по някаква причина (?).
Достъпът до могилите е удобен, става и за лек автомобил, само за трите последни се отклонихме по типичен офроуд маршрут.
Първоначално нашата бодра група посети един добре консервиран, но необозначен обект.
Показвам го, но всъщност .. след множество предположения какво е това, се отказахме да се правим на много умни и продължихме нататък. Нямаше кой да ни разкаже дали е гробна камера или преддверие към храм или...Могилата зад консервиращата постройка е цяла, както и могилата Оструша. Екскурзоводът на втората бодро ни предложи, ако искаме да проверим има ли нещо отдолу, да ни даде кирки и лопати
В южната част на могилата Оструша е открит гробнично-култов комплекс, разположен върху площ от 100 м2. В него са намерени предмети и археологически материали, които датират съоръжението към средата на IV век пр. Хр. Монументалното съоръжение се състои от шест помещения. От юг се влиза в централно разпределително пощение, в което са оставени три входа за камерите встрани от север. Две от помещенията са разположени от двете страни на гробната камера и се предполага, че са били дарохранителници - място, където поклонниците са оставяли своите дарове в чест на бог Себазий, бога на безсмъртието при траките.Дясното помещение е било с кръгъл план и куполно покритие.
Останалите са изградени от добре обработени гранитни блокове в правоъгълен план и двускатно покритие. Югозападната камера е квадратна и единствена не е ограбена. В нея е извършено ритуално умъртвяване на кон, а металните предмети, с които е извършено това, са намерени на място. В северозападния ъгъл на камерата са открити на купчина апликации от конска амуниция – всички са с богата украса от животински и растителни орнаменти. До тях са намерени силно деформирани сребърни фиала и каничка. Върху висок стелобат с три стъпала е поставена монолитна саркофагоподобна гробна камера. Тя е хваната за него чрез плътна заливка от олово. Самата камера е издълбана от един монолитен блок, който в готово състояние тежи около 40 тона. Размерите на блока са 2,45/3,54/2,36 м.Всички гранитни блокове, използвани при градежа, са от кариера на южните склонове на Средна гора. Стените на монолита са добре обработени отвън и отвътре. Входът е от юг и е с леко трапецовидна форма. Към северната страна е моделирано ложе, което отпред има вертикални пояси, оформени като метални крака и пластичен хоризонтален пояс. Към ложето има стъпало, завършващо отстрани с лъвски лапи. Камерата е покрита с двускатен покрив от гранитен монолитен блок. Двата му фронтона и корниза са покрити с фина бяла мазилка, положена с цел да наподоби мрамор. Таванът на камерата е оформен като касетирана конструкция, развита на три нива – долния свят, живота на погребания и небесното царство.
Над тях централно на четвърто ниво е било златното изображение на слънцето, поместено в два вписани един в друг квадрата. Във всички квадрати е имало фрески, сега почти разрушени. От тях се четат лице на момиче, горната част на мъжка глава (вероятно погребаният – вижда се златна корона). Комплексът е бил ограбен много отдавна. Отчасти заради намереното злато, а вероятно с масовото навлизане на християнството фрескуте нарочно са били унищожени заради „езическия” им произход. Единственото, което може да се види, е камерата – електрифицирана и климатизирана. Останалото е консервирано и е недостъпно.
Доста заинтригувани от видяното, хукнахме към „Голямата косматка”. За нея има доста писано вече, затова ще кажа само няколко думи, илюстрирани със снимки.
Това безспорно е "най-лъскавата" могила в местността.
Дълъг коридор води към кръглата камера. Ясно се вижда двукрилата каменна врата, снабдена с резе от вътрешната страна. Могилата е климатизирана, има екскурзовод, а находките, намерени в нея, могат да се видят в Музея в Казанлък.
Добре запазени са мраморните врати, виждат се ясно стоманените "уши", които захващат крилата горе.
Зидарията е суха, от идеално издялани и напасвани каменни блокове.
Там накрая са и новодошлите траки.
Между тях е царят им Рез, син на Ейоней.
Видях аз конете му - много красиви и едри:
От сняг са те по-бели и като вихър бързи.
Колесницата му пък е със сребро и злато украсена.
Той дойде с огромни, блестящи в злато оръжия,
Прекрасни за гледане.
Не подхожда на смъртни мъже да ги носят. Омир. "Илиада"
Достойни за тях са само боговете безсмъртни. песен Х "Долония"
Общото между тракийските могили: Първоначално са набелязвани местата - до вековни дървета, над подпочвени води, върху стари гробове на велики личности, стратегически места....изобщо - на специални места. Входът винаги е от юг - пряка връзка с култа към слънцето. В някои храмове дори е било предвиждано "проникване на слънцето", т.е. на слънчевите лъчи с конкретна цел... На тези места са били изграждани храмове, а впоследствие са погребвани царе, велики воини, победители в олимпиади и основатели на градове. И могилата е била възстановена след погребението. Тялото е поставяно в най-вътрешната камера(разчленено), в нейното преддверие - любимата жена, а отпред - коня, кучето. Оставяни са вино, храна и предмети за удобно обитаване на задгробния свят . След погребението вътрешната врата е била ритуално счупвана и оставяна на пода. Вероятно заради символиката й като врата между земния и отвъдния свят - за да се прекъсне връзката между тях и да не се завърнат мъртвите. Някои от гробниците са открити непокътнати, но в тях не са намерени вещи. Предполага се, че ограбването е станало в древността или самите траки са опразвали гробниците по някаква причина (?).
Достъпът до могилите е удобен, става и за лек автомобил, само за трите последни се отклонихме по типичен офроуд маршрут.
Първоначално нашата бодра група посети един добре консервиран, но необозначен обект.
Показвам го, но всъщност .. след множество предположения какво е това, се отказахме да се правим на много умни и продължихме нататък. Нямаше кой да ни разкаже дали е гробна камера или преддверие към храм или...Могилата зад консервиращата постройка е цяла, както и могилата Оструша. Екскурзоводът на втората бодро ни предложи, ако искаме да проверим има ли нещо отдолу, да ни даде кирки и лопати
В южната част на могилата Оструша е открит гробнично-култов комплекс, разположен върху площ от 100 м2. В него са намерени предмети и археологически материали, които датират съоръжението към средата на IV век пр. Хр. Монументалното съоръжение се състои от шест помещения. От юг се влиза в централно разпределително пощение, в което са оставени три входа за камерите встрани от север. Две от помещенията са разположени от двете страни на гробната камера и се предполага, че са били дарохранителници - място, където поклонниците са оставяли своите дарове в чест на бог Себазий, бога на безсмъртието при траките.Дясното помещение е било с кръгъл план и куполно покритие.
Останалите са изградени от добре обработени гранитни блокове в правоъгълен план и двускатно покритие. Югозападната камера е квадратна и единствена не е ограбена. В нея е извършено ритуално умъртвяване на кон, а металните предмети, с които е извършено това, са намерени на място. В северозападния ъгъл на камерата са открити на купчина апликации от конска амуниция – всички са с богата украса от животински и растителни орнаменти. До тях са намерени силно деформирани сребърни фиала и каничка. Върху висок стелобат с три стъпала е поставена монолитна саркофагоподобна гробна камера. Тя е хваната за него чрез плътна заливка от олово. Самата камера е издълбана от един монолитен блок, който в готово състояние тежи около 40 тона. Размерите на блока са 2,45/3,54/2,36 м.Всички гранитни блокове, използвани при градежа, са от кариера на южните склонове на Средна гора. Стените на монолита са добре обработени отвън и отвътре. Входът е от юг и е с леко трапецовидна форма. Към северната страна е моделирано ложе, което отпред има вертикални пояси, оформени като метални крака и пластичен хоризонтален пояс. Към ложето има стъпало, завършващо отстрани с лъвски лапи. Камерата е покрита с двускатен покрив от гранитен монолитен блок. Двата му фронтона и корниза са покрити с фина бяла мазилка, положена с цел да наподоби мрамор. Таванът на камерата е оформен като касетирана конструкция, развита на три нива – долния свят, живота на погребания и небесното царство.
Над тях централно на четвърто ниво е било златното изображение на слънцето, поместено в два вписани един в друг квадрата. Във всички квадрати е имало фрески, сега почти разрушени. От тях се четат лице на момиче, горната част на мъжка глава (вероятно погребаният – вижда се златна корона). Комплексът е бил ограбен много отдавна. Отчасти заради намереното злато, а вероятно с масовото навлизане на християнството фрескуте нарочно са били унищожени заради „езическия” им произход. Единственото, което може да се види, е камерата – електрифицирана и климатизирана. Останалото е консервирано и е недостъпно.
Доста заинтригувани от видяното, хукнахме към „Голямата косматка”. За нея има доста писано вече, затова ще кажа само няколко думи, илюстрирани със снимки.
Това безспорно е "най-лъскавата" могила в местността.
Дълъг коридор води към кръглата камера. Ясно се вижда двукрилата каменна врата, снабдена с резе от вътрешната страна. Могилата е климатизирана, има екскурзовод, а находките, намерени в нея, могат да се видят в Музея в Казанлък.
Добре запазени са мраморните врати, виждат се ясно стоманените "уши", които захващат крилата горе.
Зидарията е суха, от идеално издялани и напасвани каменни блокове.
Коментар