х.Мечит

[markan]

Та утре вечер съм на хижата.
Лакардии цър-пър ..... а бе като на хижа.
Сутринта уж да сляза на мотокрос.
Та който иска да се наспи на хлад и на другия ден по обед да се нагълта с прах(от мотокроса) е добре дошъл.
А ако има мераклии може и да пропусна мотокроса.
Да покараме из Рила лекичко(има едно-две деренца).
Става въпрос за неделя .(карането).

[Чавдар (V93)]

До: х.Мечит

А ако има мераклии може и да пропусна мотокроса.
Да покараме из Рила лекичко(има едно-две деренца).
Става въпрос за неделя .(карането).

Я го з***и ти мотокроса, ми дай да направим един автокрос у неделя!

[simo_tonev]

До: х.Мечит

Мъркане ,патрола е готов за закачка

[Чавдар (V93)]

До: х.Мечит

Нощ, луна ...



приятно хладничко, приятна компания. Хич не е лошо тия дни на 1750 м надморска височина ...

А пък тази луна така бързо се издигаше над баира, че в първия момент решихме, че по пътя откъм Кобилино братище се спуска джип със запалени халогени ...

На сутринта ...





Мдааа, няколко кафета няма да ни навредят ...



Мога да разбера, че на някои хора им доставя удоволствие да ходят по много часове пеша по труден терен. Мога и да разбера, че за да имат време за прехода си, трябва да станат много рано. Ама нещо хич не разбирам защо, като станат рано, някои хора държат да събудят всички в радиус от 200 м. с гръмки разговори и трополене. А пък лелите, които си пълнят раницата с куп шумолящи пликчета и си ги ровичкат по половин час вместо сутрешна гимнастика най-не ги разбирам ...

Както и да е! След 1-2-3 кафета вече бяхме горе-долу готови за една лека рилска разходчица.
Сушата не е подминала и Рила. И през вчерашния ден се надишахме на прахоляци ...




Една разкошна гора съвсем близо до Говедарци ...



Май посъбудихме един бивак, ама то вече си беше къде 10 ч. - време за ставане ...

За начало се качихме от х. Вада, през Обесен камък



Цяла зима му се канихме на това изкачване, ама така си и остана. Вчера, на сухото, нямахме никакви проблеми при качването. Ама трасето е доста "технично", така че, като се разкаля ... С две думи - Вада продължава да стои в дневния ред. За есента или началотото на зимата примерно ...

От високото имахме възможност да се "полюбуваме" на прекрасната просека за лифта към х. Рилски езера ...





както и да установим, че някой малоумник е използвал пейката при Обесен камък за да си запали огъня ...







Добър изглед към мотопистата ...




Минахме през Самоков, където компанията се увеличи с 1 Патрул и 1 ендуро и пак хванахме гората ...

Това деренце си е много интересно като има калчица. Сега, в сухото, нагоре ни забавя само падналото дърво ...




Търси се едно друго деренце ...



ама къде ли се е покрило?!?



А бе, не го намерихме, но пък това май изглежда интересно ...



Маркан открай време успява да ни навре в тесни дерета, ама вчера, без да иска, надмина себе си. Досега май в толкова тясно дере не бях се напъхвал. Ширината на Патрула определено допринасяше за усещането, че ми трябва обувалка ...






Тъкмо се чудехме дали ще смачкаме някоя ламарина или ще откъснем гумен разширител и младши навигаторката докладва за някакво странно свистене. Докладът беше първоначално посрещнат с недоверие, но, за съжаление, в следващите секунди всичи ясно чухме силното свистене идващо откъм задна дясна гума ...



Огледът установи, че част от вентила просто липсва ...



Явно, при преминаването на най-тясното място гумите са остъргали добре склона на дерето и нещо беше отчупило горната част на вентила. Ха сега де! Отдавна в тулбокса се возят комплект инструменти и фитили за лепене на спукани гуми. Ама за такава ситуация изобщо нямах готовност ...

Сговорна дружина ...



Патрул повдига ...





Нямаше как, сложихме резервната гума - отдавна опечена от слънцето, с неизвестна възраст и не особено подходяща за офроуд (да не кажа хич).



В процеса на смяната се установи и следното ...

Една по-яко затегната гайка набързо доказа, че продаваните в Бриколаж и подобни инструменти са пълен боклук. Кръстатият ключ се усука като макарон. И то без да му е прилагано някакво голямо усилие ...
Ако беше наличен само той - щеше да е много неприятно ...

Освен това, наличните гайки за лети джанти не изглеждаха да стоят особено добре на оригиналната стоманена джанта, на която беше резервната гума ...



Не беше като да имаме някакъв избор. Просто трябваше да продължим напред за да можем да стигнем до населено място, в което да направим ремонт на гумата ...







Добре, че беше сухо. Че при кал с една стара "асфалтова" гума отзад щях да видя зор, доде издрапам от дерето ...





В тази суша обаче, проблеми нямаше ...



и скоро се спуснахме към Радуил ...




Намирането на гумаджия обаче ни отне повече от час. В селото такъв нямаше, в съседното (Марица) имало един, който обаче отсъстваше, пък и той само лепял гуми, но не слагал вентили. Най-накрая стигнахме до Долна баня, където намерихме човек, който за 5 минути свърши работа и можехме да продължим разходката ...

Поради напредналото време решихме да се качим към Боровец и оттам да се прибираме към Самоков.
Ама пропуснахме едно отклонение и се набихме в един неозначен на ГПС картата път ...



Красива местност ...





Чакълираният път имаше вид на поддържан. Интересното обаче беше, че в един момент пътят просто свърши без да стигне до нещо, което да обяснява очевидните пресни следи от човешка намеса ...











Както и да е. Стана ясно, че трябва да се върнем и да си намерим нужната отбивка ...







След което си подкарахме по нея - тясно пътче, на места доста каменисто и с някои стръмни изкачвания ...











Спуснахме се надолу, като спряхме за малко на Черната скала ...














Оттам, вместо да продължим да вдигаме прахоляк по чакъла, хванахме едно интересно моторджийско пътче с приятни стръмни изкачвания. Минахме през Боровец и продължихме надолу ...

На едно място видяхме това ...



В първия момент помислихме, че е дело на някой от кръжока "Ръцете ми пречат". Ама после видяхме, че до съседното бунгало също има отрязано по подобен начин дърво. И взехме да се чудим дали това не е било начин някой да каже нещо на собственика на този имот ...

Спускаме към Самоков ...



където раСоТката приключи. За съжаление, някои имахме И да се прибираме до София ...

Снимките от деня

[Чавдар (V93)]

До: х.Мечит

И малко видеоилюстрации (53 МВ)

[markan]

До: х.Мечит

Е това е доста интересно и преко пътче в посока от х.Вада към х.Пионерска.







Вече в деренцето.







А в Радуил си имат самолет Ако си нЕмат летище.



Тука по мои сметки сме някъде под Ибъра.



Вече в посока Радуил-Боровец.



Айде на малините.





Над Самоков.