Tweet
Пролог.
Преди години, в зората на прехода, книгите станаха недостъпни. Или не се издаваха, или се издаваха само „забранените“ преди 10-ти автори, или можеха да се намерят само антикварни копия – на безбожни цени. За подрастващия тинейджър, уловен безвъзвратно от магията на четенето, оставаше само едно – Столична градска библиотека.
Вече бях претършувала рафтовете, повечето заглавия от предназначения за мен раздел бяха минали през ръцете ми. Хванах „Атомна база“ така, на посоки. Невзрачна малка книжка, издадена преди да се родя – приличаше на „еднонощка“, от ония, които зачиташ в леглото вечер и не оставяш, докато не затвориш последната страница по съмнало. Така я и прочетох – първия път. Върнах я и след месец-два отново я взех. Магическия, непознат свят на Исландия и неговите странни хора ме бяха пленили завинаги.
Iceland, the unknown – ден 0, 23.06.2011
Пътуваме до Рейкявик дълго, три полета и досадно чакане по между им. Кацаме малко след полунощ и самолетчето ни „паркира“ на 20 метра от сградата на летището.
Слънцето още не е залязло, по северному.
кратко ориентиране, намираме се с човека, който трябва да ни чака от фирмата за рентакар и след няма и час вече се носим на изток по пътищата на Исландия – уморени от пътя, но с достатъчно адреналин в кръвта, че да смятаме, че от сън няма нужда.
заливче;
стигаме с колата почти до водата; пясъкът е черен и едър
Исландия ни спретва веднага комитет по посрещането
движим се сред поле от застинала лава и малко след като отново сме стъпили на главния път покрай нас се белва ей таз табелчица
има
и мост
и
той наистина свързва тектоничните плочи на два континента – Северна Америка и Евразия;
Исландия е разположена по средата на Атлантическия разлом и това е основната причина за съществуването й – в цепката между плочите разтопената магма стига почти до повърхноста, предизвиква земетресения и вулканична активност; континенталните плочи бавно се раздалечават една от друга, с по 2 см. на година – а разлома цепи буквално през средата на острова от север на юг.
В непосредствена близост до моста – мога да се закълна, че в права линия цепката може да бъде проследена до там – се издигат бели пушеци и когато се приближаваме замирисва на сяра.
сградката с коминчето е електроцентралка
слънцето се кани да изгрее, горе-долу от там, където е залязло; светът около нас започва да придобива цвят
умората си казва думата и решаваме, че без спане няма да минем; събуждаме собственичката на „къща за гости“ в най-близкото населено място и се трупясваме за по няколко часа сън.
ps
Книгата имам и до днес, така и не я върнах след третото взимане (грях ми е, ма… – ще ме прощават хората в библиотеката, за 2 години само аз я бях взимала). Авторът е Хаулдор Лакснес, нобелов лауреат – обичан и тачен от исландците. На български е преведен и романът „Самостоятелни хора“.
следва
Преди години, в зората на прехода, книгите станаха недостъпни. Или не се издаваха, или се издаваха само „забранените“ преди 10-ти автори, или можеха да се намерят само антикварни копия – на безбожни цени. За подрастващия тинейджър, уловен безвъзвратно от магията на четенето, оставаше само едно – Столична градска библиотека.
Вече бях претършувала рафтовете, повечето заглавия от предназначения за мен раздел бяха минали през ръцете ми. Хванах „Атомна база“ така, на посоки. Невзрачна малка книжка, издадена преди да се родя – приличаше на „еднонощка“, от ония, които зачиташ в леглото вечер и не оставяш, докато не затвориш последната страница по съмнало. Така я и прочетох – първия път. Върнах я и след месец-два отново я взех. Магическия, непознат свят на Исландия и неговите странни хора ме бяха пленили завинаги.
Iceland, the unknown – ден 0, 23.06.2011
Пътуваме до Рейкявик дълго, три полета и досадно чакане по между им. Кацаме малко след полунощ и самолетчето ни „паркира“ на 20 метра от сградата на летището.
Слънцето още не е залязло, по северному.
кратко ориентиране, намираме се с човека, който трябва да ни чака от фирмата за рентакар и след няма и час вече се носим на изток по пътищата на Исландия – уморени от пътя, но с достатъчно адреналин в кръвта, че да смятаме, че от сън няма нужда.
заливче; стигаме с колата почти до водата; пясъкът е черен и едър
Исландия ни спретва веднага комитет по посрещането
движим се сред поле от застинала лава и малко след като отново сме стъпили на главния път покрай нас се белва ей таз табелчица
има и мост
и той наистина свързва тектоничните плочи на два континента – Северна Америка и Евразия;
Исландия е разположена по средата на Атлантическия разлом и това е основната причина за съществуването й – в цепката между плочите разтопената магма стига почти до повърхноста, предизвиква земетресения и вулканична активност; континенталните плочи бавно се раздалечават една от друга, с по 2 см. на година – а разлома цепи буквално през средата на острова от север на юг.
В непосредствена близост до моста – мога да се закълна, че в права линия цепката може да бъде проследена до там – се издигат бели пушеци и когато се приближаваме замирисва на сяра.
сградката с коминчето е електроцентралка
слънцето се кани да изгрее, горе-долу от там, където е залязло; светът около нас започва да придобива цвят
умората си казва думата и решаваме, че без спане няма да минем; събуждаме собственичката на „къща за гости“ в най-близкото населено място и се трупясваме за по няколко часа сън.
ps
Книгата имам и до днес, така и не я върнах след третото взимане (грях ми е, ма… – ще ме прощават хората в библиотеката, за 2 години само аз я бях взимала). Авторът е Хаулдор Лакснес, нобелов лауреат – обичан и тачен от исландците. На български е преведен и романът „Самостоятелни хора“.
следва
всъшност поемаме по път 35, който пресича страната през вътрешността й, свързвайки напряко северната и южната част; е, поне през лятото; пътят притежава звучното име Кюлур, и дефакто е път през нищото.
Коментар