Фиорди 2009

[huko]

Върнахме се на 16ти, а още не знам откъде да го захвана. Невероятно място, първично, девствено, предизвикващо едновременно страхопочитание и възхищение.

Направихме над 7000 снимки и още не мога да изтрия повече от 100. Не, че снимките могат да предадат чувството за еднокилометровите водопади и техния тътен, въздухът, Тор и Один...

Ще се постарая да направя някакъв подбор на снимки тези дни, а дотогава ето един teaser за вълнуващите се от тази дестинация. Мястото- известно сред моторджийте, водещо към един от най- красивите фиорди. Стълбата на Троловете, малко след полунощ.

[black hole]

Давай инфо,че и на мене ми се ходи към Норвегия.Мисля,че за фиордите
там говориш.

[huko]

Този weekend ще дам .

[huko]

Някои ще кажат, че беше крайно време този пътепис да стане реалност.
Е, започвам го.

Всичко започна на 03.07.2009.
Имената ни, произнесени от високоговорителната уредба на летището, определено звучат странно… а четири пъти подред – направо изнервящо. Едрите унгарки яко ни нахокаха, че самолета не можел нас да чака и (след като ни беше изчакал) с полу-празен Fokker полетяхме за Будапеща.
Помните ли филмчето от Discovery за основателите на холандските аеролинии – същия този Fokker e! Не предполагах, че витлови самолети все още летят в гражданската авиация по международни линии – пък на този надписа му не беше особено граждански:





Летището на Будапеща (явно строено на части като нашето) е на два терминала, отделни, и между тях нещастните пътници като нас се придвижват по ето това:



общата дължина на коридора е 300 м., като е вдигнат на кокили на около 6 метра над земята, но целия е зигзагообразен, така че в нито един момента не виждаш повече от петдесетина метра от него.

Качваме се на Боинг и... Копенхаген. Вторият любим град засега, след Берлин.
Нямаме, обаче, време за подмотване. Взимаме си колата, която сме резервирали предварително и отпрашваме към Осло.

Сигурно съм накарал Мони да спре 100 пъти с настоятелните си sms-и да се видим. Чак после се замислих, че можех да му спестя много неудобства, ако просто му бях звъннал. Ама то акъл трябва за тая работа... (Линк към пътеписът на Мони).

Както и да е, модераторската среща се състоя на един Shell в Гьотеборг, Швеция.



Толкова сладко се разприказвахме (към 2 часа), че съжалих, че пътуваме в противоположни посоки. Съветите, които ни даде Мони ни бяха от голяма полза, специфична държава е Норвегия...

Пристигаме в Осло и се настаняваме в хотела.

[huko]

Ден втори прекарваме в Осло, в разглеждане на града и лов на модерна архитектура.
Гергана си е направила цял списък, който трябва да се отметне.

Градът има атмосфера, но не е нищо особено. Преспиваме в същия хотел и на другата сутрин потегляме, потегляме към това, за което сме дошли.

Пейзажът започва да се променя, минаваме през Ларвик

драматичен фонтан в градчето



и газ към фиордите, тук текст няма, няма и смисъл



















































































и последния ферибот, който си отива, без нас на борда:



Мястото е Eidfjord, населеното място Brimnes, часът – 22.45
Минали сме около 600 км. със средна скорост около 65 км/час
Тръгваме да търсим къде да спим.

[huko]

Вечерта, по никое време, хванахме последния влак с едно къмпингче; там е пълно с такива – комбинирани къмпинги за палатки, каравани и кемпъри – определено предпочитан начин за почивка на норвежците – и, за по-претенциозните – бунгала.
С малко пазарлъци (мене жокер ми не требе) взехме последното бунгало вместо за 200 Евро, за около 110. Чаршафи и кърпи, ако не си носите, се плащат отделно - носете си.

Бунгалото:






Гледката от бунгалото на сутринта към Eidfjord:



Яхваме се с колата на Ферибота









Вече в колата посока Берген





Берген, малко градче, със страхотен рибен пазар, уютно местенце...





продължаваме към Aurland фиорд, на една от опашките на Sognefjord (най- дългия фиорд), през десетки такива





































Еднозначно, пътя е натам!


Aurland - място, до което не е можело да се стигне до скоро. Направили са хората колосален тунел. Мястото е убийствено, но нито една снимка не може да замени това да застанеш там.



















Водата е първично чиста... навсякъде... спираш и пиеш




Нашите момчета на 1400 надморско




























Замръкваме маалко след поредния ферибот, на път 55, някъде си. Намираме веднага къмпинг. Бунгалата не са като от предишната вечер, но и тези имаха специфичен чар... след войната с комарите разбира се.

[huko]

Ден 5 7.7.2009

Ставаме, покривени от странните условия за спане в бабаягините къщички. Не е като да сме много ранни – колите около другите бунгала вече ги няма, а часът е едва 9. Всичко, обаче, някак си ни минава, като погледнем от верандичката:




Снощи сме минали малко повече от предвиденото, така че днес се налага да се върнем назад – слизаме обратно до фиорда и поемаме по една отбивка от главния път; отново тунел; този беше бая дълъг; на излизане от него:



мястото е Fjaerland, друг ръкав на същия онзи най-голям фиорд Sognefjord; дестинацията е Norwegian Glacier Museum; паркираме



връщаме се обратно и поемаме по прословутия път 55 – част от Норвежката програма National Tourist Routes







Отделаме се от фиорда и потегляме нагоре (тука като че няма на къде другъде… ); скоро хващаме друга отбивка за да стигнем до Jostedal…
Jostedal е най-големият гледчер в Европа; всъшност пътят ни се вие покрай гледчера през цалото време, а по-късно пред деня ще слезем от другата му страна; гледчера има доста езици, изплезени към високопланински езера и ние сме се отправили към един от тях; малко преди него:





сградката е музей.. отново
продължаваме към същественото





водата, която идва от ледовете





с колите – паркинга, после пеша около километър; пътчето е toll и на входа му стоят 4-5 момиченца, някъде около 12, 13 годишни и си шушукат и се подхилкват, събирайки гордо таксата; на дървената будка зад тях има надпис, според който трябва да се самочарджнеш, ако няма никой….

за тези, които ги мързи да ходят има и лодка, ние, обаче, тръгваме пеша













на тази снимка единствено, може да види някакъв мащаб, това са хора вързани с въже, оборудвани с пикели и котки, които се разхождат по ледника

[huko]

Гергана си налива ледникова вода в шишето и си пийва по пътя към колата. Този път хващаме лодката до паркинга.
Тръгваме към Lom






































тук спряхме да хапнем
мащабът малко се губи, но си мислех, че ако в бг имахме такъв водопад, около него със сигурност щеше да има 4-5 хотела, едно спа, няколко басейна, поне десетина капанчета и още не знам какво… а тука има един доста мижав къмпинг с нещо като стол с обедно меню, включващо общо 3 видя ястия… както опитахме – не особено вкусни
пътят отново тръгва на горе





продължаваме
































място за гледане към трите зъба, стъклени съоръжения на обществени места... норвежци...











а това черно пътче как ме мамеше... ама с волво S40 щеше да е рисковано





да не решите, че снимките са дърпани от нета, или сканирани картички




































































от Lom потегляме на запад, като до следващата се дестинация – Geiranger fjord – не очакваме нищо особено… :





























чудите се защо снимките са ту зелени, ту бели? Ами пътищата се качват за 15-20 от морско равнище до 1000+ метра, ето така














това е Geiranger fjord, кога сме го стигнали така и не разбрах
по пътеводителите и интернет сайтовете срещах думички като “най-красивия”… преценете сами











а това какво е?






качваме се на ферито

[huko]

Гергана е планирала къде ще спим още от България.
След известно лутане намираме бунгалата, в 23:30



Дзен





За съжаление се оказва, че не са пуснати в експлоатация още... нищо друг път. Горещо съветвам този, който ще минава оттам да ги намери и да нощува, та дори и да прекара следващия ден там. Страхотно място.

Продължаваме нататък и пускаме Стълбата на троловете или Trollsteigen (клипчето от първия ми пост). Търсим си хотел или бунгало в града Andenes, но за съжаление всичко е пълно. Подкарваме нататък и след около 20 километра намираме поредните бунгала, извикваме собственичката по телефона и лягаме да спим към 02:00.

[huko]

На сутринта, доволно успали се, опаковаме, оглеждаме се къде сме спали:



Дестинацията на деня е Molde. Твърдо сме решени да минем още веднъж по Стълбата.





















Ето защо нямаше места по хотелите снощи, има Mountain Fest в района. Нищо чудно, красотата е неземна.







Гергана се сети за един типаж на Дъглас Адамс от "Галактическия стопаджия" Старбарфраст му беше името или нещо подобно. Бил взел награда за Фиордите като правел Земята. Нищо чудно



Стълбата.

























тръгваме "по билото"















Минаваме пак през готините бунгала, този път намираме собственика и Гергана си бъбри с него половин час



в ниското се занимават с отглеждане на ягоди



като малки ябълки...









качваме се на поредното фери



















мотор с ремарке, ако някой не е виждал... аз не бях





















Пристигаме в Molde. Нищо особено като град, но тази нощ спим на хотел.

[huko]

Събуждане, пак сме изпуснали закуската... Тръгваме към друг известен моторджийски трак - Atlantic Highway.






























Хващаме ферито


щом излязохме от зоната на фирдите – започнаха да се появяват мостове – иначе, ако трябва под фиорда ще прокопаят тунел, но няма да развалят пейзажа и гледката с мост или друг тип видима човешка намеса…



поемаме убедително на югоизток, като за целта трябва да прекосим планините, простиращи се по протежението на цялата държава от юг на север; там, където планината окончателно свършва от изток, започва Швеция
поемаме по ей този път, многозначително




предполага се, че трябва да минем през национален парк, Rondane.










Влизаме в националния парк...


Няма таш@к... лилави са


сняг?


не е!
























Малко след това, хващаме магистралата и пристигаме в Лилехаммер.
Приказката свършва.

Следват два дни в Стокхолм, два в Копенхаген, самолети, прекачвания... София.

Дано снимките да ви харесат, дано успеете да откриете мащаб, за да разберете колко грандиозно е това.
Колкото и да сте старателни, обаче, няма да успеете.
Пожелавам искрено на всеки от вас, да отиде, да види, да помирише и чуе. Неповторимо е.

[jenia7812]

Благодаря!Невероятна красота!

[nnikolow_n]

Благодарности! Много красота!

[Мони]

Ники, позадравления за пътеписа,страхотните снимки и новите места на които ме светнахте с Гергана.Явно ще трябва втори опит.
За продължение на скандинавската среща .... с удоволствие.

С пожелание за много още пътеписи да реализирате !!!!

Поздрави,

[Видев]

Благодаря.

[ikonoma]

Наистина е прекрасно!

[alex_markov]

Браво!
Още два - три такива пътеписа и ще си спестя Ходенето
Дай малко статистика, колко километра, за колко дни, парички

[huko]

Браво!
Още два - три такива пътеписа и ще си спестя Ходенето
Дай малко статистика, колко километра, за колко дни, парички

Статистика:

4250 километра с колата.
12 дни, от които 5 дни по Фиордите.

За парите -

Самолетни билети - 500 евро за двамата до Копенхаген и обратно.
Наем на колата за 12 дни - 550 евро
Гориво, храна, нощувки, фериботи, пътни такси и т.н., за времето прекарано на Фиордите - към 1500 евро.

Сигурен съм, че може да се направи и по- евтино, но трябва добро предварително планиране и резервации.
Според мен, обаче, предварителната организация ще убие голяма част от чара на тези места, а фериботите, понякога могат да объркат плановете много успешно .

[cveti]

Местата са наистина като от картичка!
Завиждам ви страшно много. Страхотно пътешествие!

[huko]

Местата са наистина като от картичка!
Завиждам ви страшно много. Страхотно пътешествие!

Ако си правиш списък с места, на които трябва да отидеш, ти препоръчвам Фиордите, през тази част на годината. В топ 3! (другите две още не съм ги посетил )