Как караме офроуд моторите си.

[iassen]

До: Как караме офроуд моторите си.

Тука нещо за китки се говореше... и мен ме болят и като карам и шосето също вече, та разработих система, която тествах и съм предоволен от резулатата - бинтове за бокс. Навивам ги както за бокс- съвсем леко, колкото да не висят, от дланта до средата на ръката-напред и назад, без да стягам и накрая последните 2-3 навивания притягам точно на китката. Просто друго си е. Сега са пуснали в спортните магазини и леко ластични. Много съм доволен от резултата. Препоръчвам го на всички.

[iassen]

До: Как караме офроуд моторите си.

Прочетох нагоре, че има съвети и без да се смятам за капацитет ще си позволя да добавя някои от изводите, до които съм стигнал сам по време на карането. Има такива теми, но ако съм полезен на още някой ще се радвам. Ако имате забележки, е добре да ги обсъдим, за да не стана причина за някой инцидент.

1. Повечето ситуации се оправят с газ. Стига да има място, ставам прав, стисвам мотора с колене, забивам краката на степенките, дърпам кормилото и давам газ. Предницата олеква , жироскопа се усилва , мотора се изправя, двете гуми се равняват една зад друга и ситуацията просто изчезва, преди да се е случила. Така някой път карането се превръща във верига от препускане през трудни ситуации. Често бързото каране, може да е по-безопасно от бавното, но става въпрос само за напреднали, уверени в действията си ендуристи.

2. Ако е препятствие - същото, но заставам назад, давам газ рязко преди препядствието и после си пазя задника, да не ме плесне седалката, докато минава задната гума и да ме изтреля като катапулт. Ако идвам бързо, спирам колкото мога и като стигна до нещото, пак давам газ. Да минеш през дупка, бабуна или дърво на спирачки не си е работа.

3. Скоро осъзнах, колко е важно да се стиска мотора с колене. Отнема ти напрежението от ръцете и го вкарваш да е в една линия, а не да се вее на където си иска по бабуните.

4. На предницата, не може много да се разчита. Най-честата причина за падане с мотор е подхлъзване на предната гума. Задната се суче, но предупреждава, не изпуска отвенъж, а и като стискаш мотора с колене я контролираш добре. На предната гума просто не и вярвам, затова се чувствам най-сигурен когато или е разтоварена или е много натоварена. В средно положение е коварна.

5. Според мен няма такова нещо- карай винаги прав. с 40 може, но сега моторите са много мощни и просто не става, изморява се човек. Незнам какво точно е правилото, но има разни лигави места, на които чувствам мотора по-добре със задника си, а бързите завои с голям наклон прав не стават. Никога не си заключвам колената. Ако ме тръсне нещо малко, което не съм видял ще ми разтресе корема и главата.

6. Спирам по възможно най-ефективния начин, като използвам всички средства: Стискам предната до точката преди да блокира, задната обикновено е ту в блокаж, ту не . Свалям скорости надолу, даже и ако ми се налага да е без съединител и натискам резервоара с тялото, за да зацепи повече и да не се хлъзга. Предната е тази, която обира енергията.
(става въпрос в нормални условия) . Важно е да се свалят скорости, за да моиже ако се наложи да подадеш газ да имаш мощност.

7. На равна газ рядко мога да покарам- само по дълги, широки пътища. Обикновено гледам 1-1.5 сек. напред и постоянно я нагласям според това какво идва, като гледам да изписвам терена и завоите.

8. На където погледна, мотора автоматично, без да го карам отива натам. Това важи най-вече за излизането от завоите.

9. Всяко решение, взето под чувството на страх е грешно. Знам, че е трудна работа да не се панираш в тежки ситуации, но ако си нов ти идва да си пуснеш краката и да стиснеш спирачките с всичка сила. Винаги е грешно. С времето се тренира да не се плашиш лесно и да ползваш контролите на мотора до последно- винаги сметките излизат по-добре с него, от колкото сам. При лоша ситуация скачам от мотора само когато съм сигурен, че вече с нищо не може да ми бъде полезен.

10. За мен е много важно, когато тръгвам да карам, всичко по мен и мотора да е проверено, стегнато и наред, за да не трябва да отделям мозъчни ресурси и да му обръщам внимание. И без това са твърде много изчисления за единица време.

11. Повечето хора не си пипат настройките на окачването. Истина е, че докато не усетиш по-хубавото си ти е добре, но нещата са много прости, а разликите огромни. Всичко което трябва да се направи е да си вземе човек една отверчица и да анализира добре как се чувства с по-твърдо или по-меко окачване. Като отидеш на съвсем друг терен, пак е добре да си го настроиш за там.

12. Когато карам и ме задминат по-бързи от мен... да, интересно ми е да ги погледам как карат, но в никакъв случай, не се стремя да подържам тяхното темпо или да се лепна за тях и да правя каквото и те правят. Така идва средата на завоя, плашиш се от скороста , с която не си свикнал, разколебаваш се и се връщаме на т.9

13. Когато карам в група, пазя най-вече този пред мен, като спазвам дистанция, не го притискам да кара по-бързо и седя в различна от неговата линия, за да виждам по-надалече. Когато съм отпред не правя много резки завои и на етапи поглеждам назад, да знам дали идват другите, за да не е станал проблем. Като има прах внимавам да не го вдигам много. Също и ако минаваме по чакъл и има хора зад мен, да не ги застрелям с камъни. Сам не бива да се кара в гората, там където няма хора.

14. Завоите са доста видове и винаги е на преценка, но много помага ако човек повърти малко осморки някъде на равно. Постепенно си издълбаваш коловоз и си научаваш лимитите на приплъзване.

15. Когато карам по път с коловози избирам линията, по която се вижда най-напред и е най-равна. АКо ми се налага да сменя коловоза, гледам да атакувам ръба възможно най-перпендикулярно, за да не ми хлъзне предната. Случва се предната да мине а задната да остане в коловоза (с газ и баланс се излиза), за това излизането трябва да е на най-подходящото място с нисък ръб и да стане категорично наведнъж, без колебания. АКо идва завой и съм в коловоза, гледам двете гуми да са в него и следвам естествения наклон на външния му вираж, иначе рискувам мотора да завие по него , а аз да си продължа в другата посока. НАлага ми се често и да си изнасям крака настрани за да балансирам и да не ме бута, но най-добре е да се следва естествената форма на коловоза.

16. Важно успокоение е, че освн ако не си карал над 5-6 години, мотора винаги има резерв от възможности- да завие по-рязко, да поеме по-тежък удър, да излезе от по-лоша ситуация. Някой път вместо да се предава човек е по-добре да заложи на качествата на мотора си. Примерно идва бърз и остър завой, неподходящ за излизане от него. Вместо да да го изправяш и да стискаш спирачките до край по-добре , когато дойде момента да повярваш, че може да стане и да пробваш да завиеш, пък ако не стане се хлъзгаш от вътрешната страна, което често си е по-добре от излитането от външната.

17. По някой път, ползвам една техника, която ми помага да подържам въртящия момент- влизам в завоя с газ и със спирачка. Този подход е от ралито, но е много ефикасен, ако ти не ти достига мощност , за да се издърпаш по-добре от завоя. Това не е за начинаещи. Другия вариант е да подсилвам като припомпам съединителя- 2Т моторите без това трудносе карат бързо.

18.Едно правило от пистарките: Ако ти изглежда хлъзгаво, най-вероятно е.

19. Последно и най-важно: Не правя неща, за които не съм напълно уверен!

[господин никой]

До: Как караме офроуд моторите си.

...

Респект...

[Emil_PB]

До: Как караме офроуд моторите си.

.Ако ти е ниско сложи си високо кормило или повдигачи.Разликата е огромна.На ХТ-то съм го вдигнал с около 10см.

Можеш ли да публикуваш снимки и информация за повдигачите,че и на мен кормилото ми е ниско?
Благодаря!

[ЕМО]

До: Как караме офроуд моторите си.

Ясен кара много добре!Прочетете внимателно това което е написал!Може да ви бъде много полезно!
Искам да направя някои уточнения:
-при големи неравности стискам мотора с колене само когато се движа по права линия.При каране на зиг-заг стискането ми пречи да се движа върху мотора(може и да греша-не знам).Иначе стискането много помага!
-карам винаги прав , защото така наистина чувствам по-добре мотора.Когато седя в/у него,контрола ми е много по-труден.Иначе на бързите и остри завои наистина карането седнал е по-правилно.Заключвам коленете защото по принцип стъпвам в/у стъпенката на пръсти(на възглавничката на ходилото).Така при малките бабуни глезена играе като амортизатор.От друга страна отключването на коляното става много по-бързо от ставането , а освен това е и въпрос на рефлекс.
-на моменти съм се изумявал колко проходим е мотора.Имало е ситуации при които съм бил 1000% сигурен че ще падна , но машината се справяше страхотно.
Може и да греша в преценката си.Ясен кара много по-добре от мен,така че мисля че неговото мнение тежи повече.Като се замисля много от нещата които е написал ще са ми полезни.
Браво!

[ЕМО]

До: Как караме офроуд моторите си.

Можеш ли да публикуваш снимки и информация за повдигачите,че и на мен кормилото ми е ниско?
Благодаря!

Когато си прав в/у мотора коленете трябва да са съвсем леко свити,ръцете леко свити ,а гърба да е почти изправен.Главата ти трябва да е над кормилото.Горе-долу така(в случая колегата се е изтеглил леко назад за да разтовари предницата и леко е приклекнал-ще щурмува отсрещния бряг):

При по-старите ендура това е много трудно да се постигне,защото са правени за каране най-вече седнал.За да постигнеш този ефект ти трябват повдигачи поне 15 см,а това е доста(рамото става много голямо и при някое по-брутално падане може да се скъсат резбите).С черен кант са оригиналните държачи.С червен кант са повдигачите.В моя случай са две вложки,като долната е за дебело кормило,а горната за тънко.Самите повдигачи изглеждат така:

[ЕМО]

До: Как караме офроуд моторите си.

Тъй като на снимката не се вижда много ясно,ще гледам от някъде да изровя снимка на самите повдигачи.....


...намерих.Така изглеждат в сайта на ...:
Марковите повдигачи са скъпи(мисля че при Еди бяха около 120лв),но един добър фрезист може да ти ги направи.

[Краси]

До: Как караме офроуд моторите си.

Към казаното от Ясен, при каране в коловози мога да допълня следното. Често докато караме в най-лесния коловоз се оказва че той свършва и съседния на него е новата правилна линия. Тогава излизането от коловоза става с лек отскок на мотора, дори не е нужно да въртите кормилото, просто натискате мотора с крака на стъпенките и когато започне да се връща, с леко подаване на газ мотора прескача в съседния коловоз, разбира се трябва малко усет и контрол с тяло, също така не трябва да се стягате а донякъде да оставите мотора сам да държи посоката в пътеката а тялото ви да следва движението на коловоза.

[ЕМО]

До: Как караме офроуд моторите си.

Към казаното от Ясен, при каране в коловози мога да допълня следното. Често докато караме в най-лесния коловоз се оказва че той свършва и съседния на него е новата правилна линия. Тогава излизането от коловоза става с лек отскок на мотора, дори не е нужно да въртите кормилото, просто натискате мотора с крака на стъпенките и когато започне да се връща, с леко подаване на газ мотора прескача в съседния коловоз, разбира се трябва малко усет и контрол с тяло, също така не трябва да се стягате а донякъде да оставите мотора сам да държи посоката в пътеката а тялото ви да следва движението на коловоза.

Да наистина-това е много готин номер и важи не само за коловози.Когато ми излезе препятствие което не мога да заобиколя защото няма време,малко преди него се друсвам върху стъпенките така че да компресирам окачването.Момента трябва да се уцели така,че препятствието да дойде когато мотора е отскочил нагоре.По този начин линията на движение на машината е напред и леко нагоре,което пък му помага много по лесно да "прескочи" препядствието.Ако се подаде и малко газ мотора минава още по-леко(без удари в окачването и разцентроване на посоката).Един вид мотора прелита над бабуната , камъка , пъна.Най-добра тренировка става на легнал полицай.Като му свикнеш , започваш и в гората.

[Павлов]

До: Как караме офроуд моторите си.

Благодарим на Ясен, че си е подал газта за това изчерпателно помагало.

[iassen]

До: Как караме офроуд моторите си.

Радвам се, че го приемате за полезно. Ще изчакам да се съберат още добавки, ще го редактирам и ще го пейстна в "първи стъпки в офроуда". Предполагам колкото повече източници има толкова по-добре, стига да не се пишат неправилни неща, за което разчитам на вас.

[GSXR]

До: Как караме офроуд моторите си.

Aз изпитвам много гадно чувство за ниско сцепление на завои без вираж, ама не какви да е ами скоростни на път с дребни камъчета. Определено ме е страх да го легна щото имам чувството, че предницата ще ме изостави. Иначе от други завои страх нямам. А където видя възможност да употребя някъкъв налко или праг като вираж го правя. Така завоя се взима много по бързо.

[iassen]

До: Как караме офроуд моторите си.

Aз изпитвам много гадно чувство за ниско сцепление на завои без вираж, ама не какви да е ами скоростни на път с дребни камъчета. Определено ме е страх да го легна щото имам чувството, че предницата ще ме изостави. Иначе от други завои страх нямам. А където видя възможност да употребя някъкъв налко или праг като вираж го правя. Така завоя се взима много по бързо.

По филмчетата казват , че на равно завоите не се взимат с лягане, а накланяш мотора навътре и сядаш на външния ръб на седалката, държайки лактите високо и натискайки на външния крак.

и друго се сетих- че не е добре непрестанно да се стиска кормилото, защото се изморяваш, а не е необходимо. Само когато има вероятност да ти разтресе силно, трябва да се задържиш или трябва да се дърпа предницата...Друга важна грешка при начинаещите е , че не дишат нормално , а на пресакулки или задържат въздуха, което много уморява също...

[ЕМО]

До: Как караме офроуд моторите си.

...Никога не си заключвам колената...

След написаното от Ясен се загледах и установих , че и аз не заключвам коленете(явно до сега не съм се замислял).Просто изпъвам повече краката и коленете остават съвсем , съвсем леко свити.Нарочно се опитах да карам с напълно изпънати крака и се оказа невъзможно.Така , че той е абсолютно прав!

[Иво Томов]

От: Как караме офроуд моторите си.

Много ,много полезна тема .Не е трябвало да се спира.