Tweet
Първо искам да се извиня, че пускам втора тема за Романиакс 2008-ма, но както ще видите, разказа в по-голямата си част е в малко по-отдалечен от ендурото и самото състезание аспект, а причината за посещението на този край на северната ни съседка беше именно провеждането на едно от най-трудните ендуро-ралита в света.
Като за начало накратко ще изложа моята лична и субективна предценка за самото състезтезание, и се надявам да не засегна никой.
С две думи казано -смятам, че състезанието е направено първо за медиите и спонсорите, после за състезателите, които все повече и повече ми заприличваха на "шутове", които да забавляват тълпата с атрактивни падания, за да бъдат снимани и излъчвани по телевизията, за да се рекламира спонсора.
В подкрепа на гореизложеното първо ще спомена за таксите - 1000 евро и още куп такси и таксички, които допълват сумата. Това, освен че е скъпо за нас, е скъпо и за западните състезатели. Наказанията освен, че са с време, са и парични - всеки състезател плаща парична глоба, която се удържа от гаранцията в размер на 500 евро, внесена предварително. Като прибавиме и немалките разходи по 6-дневния престой, подръжка и пр. става ясно, че състезанието определено не е за обикновени хора. Отделно при евентуално прекратяване на участието по независещи от състезателя причини, таксата за участие не се връща.
Добре е поне любителските класове да са финансово по-олекотени, защото всяка една бъдеща звезда вижда възможност за изява именно в такъв тип състезания. Редбул и КТМ изсипват там не малко пари за да са такива таксите. Отделно има цял куп други спонсори.
Знам, че не е редно да се гледа в паничката на другия, но това ми мирише на меркантилия. Ние организираме не по-лоши състезания от подобен характер без спонсори и с десетки пъти по-ниски такси.
Относно наавигацията - лесните участъци били с километри, дълги и с възможност за раздаване на газ и от един път те хаквали в ужасни приключения. На няколкото екстремни участъци богато накичени с рекламите на спонсорите и обградени от снимачни екипи е НЕВЪЗМОЖНО да се премине без чужда помощ. Е, питам аз - къде е майсторлъка в случая? Грешката на водещия във временното класиране и безспорно най-добрия състезател - Пол Болтън е, че е пристигнал на един от екстремите първи, преди да се появят помощните екипи. И ... си счупил крака при едно падане.
Относно организацията - първоначалното ми впечатление беше за една безупречна и подредена организация, но за кратко. Докато не се запознах детайлно с обработката на GPS-ите и качването на траковете. Също така всички знаем какво се случи с нашите състезатели
Искренно съжелявам за проваленото участие на Пламен, всички много разчитахме на него и искенно се надявам да съумеем да съберем средства за нов мотор за него.
Доста голяма беше изненадата ми да открия, че всъшност българския екип трябваше да обучава хора с 5 годишен опит в организирането на най-известното състезание по трак. Наистина, Косьо е много навътре в темата, но онези май бяха доста боси. Явно малко от тях знаят кои GPS-и стават за подобни цели и кои не. Най-малкото, до миналата година са трасирали с Етрекс - който е карал по етрекс, той знае какво е приключение е и колко е точен. По-голямата част от състезателите караха с черно - бели GPS-и (предимно етрекси) и най-вече с онези въшки, които могат да съберат 500 точки трак и се слагат на ръката...
Направо щях да умра от смях. Профи класа караха предимно с такива!
Явно са предценили, че са най-подходящи заради размера и никой не си е направил труда (или просто е нямало кой) да обясни на тия хора какво да си вземат.
Представете си как се кара 200 км трасе на 500 точки - това е точка на половин километър! Половината от завоите и отклоненията просто липсват! Как се оправят тия хора с подобни технологии не знам! Като се знам аз с най-подходящия GPS и най-подробния трак как се лутам като муха без глава непрекъснато и навсякъде...
А най-готиното с тези въшки беше качването и свалянето на тракове. Идилийка направо - през ком порт със светлинанта скорост от 15 минути на процедура ... Нашия екип е седял кажи речи денонощно да качва и сваля тракове и да ги проверява. Добре, че станах свидетел само на калабалъка през първия ден. Жоро после ми се оплака,че трябвало да си намери резервен бял дроб и цистерна с кафе заради тази умопомрачителна скорост на качване. А и като го знам колко е спокоен и как обича да седи и да цъка едно и също нещо в продължение на часове, вместо да се вдигне и да иде да снима... значи положението е било наистина трагично. Мога само да похваля българския екип за завидното спокойствие, добра организация и огромния труд, който са хвърлили.
Също така ми направи впечатление, че никой не реве нито за траковете, нито за това че GPS-ите изключват, нито за трудността на трасето - напротив. Ако им се е видяло зор, или не карат на другия ден, или искат да им се качи хоби трака и сменят класа. Или те са търпеливи или ние сме ревльовци, не знам. Може би и двете.
Та това, което установих е, че ние сме на светлинни години пред тях в организацията и трасирането с подобни технологии. Направо сме номер едно!
(липсва иконка на тупащо се в гърдите човече или поне такова, което си целува ръцете) 
Та нека да кажа и няколко положителни неща - като изключиме суетенето и бързата обработка на GPS-ите, организацията изглеждаше прецизна. Затвореното трасе беше както винаги с много интересни елементи и нови препятствия. Типично за стила на Ромениакс се караше в строящи се сгради и се качваха чак до покрива, преминаваха се люлки и новото тази година бяха рампите и виражите от дърво, както и басеина с нарязани дървени трупи, подобно на пролога на изложението в Австрия тази пролет, които озориха и доста от добрите. А хобитата... хобитата те си знаят. Нашите хобита направо ги жалиме в сравнение с Онези хобита Какво стълпотворение направиха на старта им, думи нямам да го опиша. Един върху друг първо на дърветата, после на пирамидите... купона беше невиждан. Интересното тук е, че пускат и хобитата по този тест, а не като на Ерзберг - предимно профита и шоуто става забележително ... за зяпачите де. На хобитите съм сигурна, че не им е било особено весело ... Дожаля ми много по едно време, понеже мога да ги разбера до болка какво им е било 
После като пуснаха профитата и се видя разликата в карането ... е, тогава вече всички започнахме да ахкаме и охкаме на майсторството. И неразбиращия може да предцени реалната трудност на трасето. А иначе като всички каращи са ниво на горе е трудно за обикновения зяпач да си направи изводите за това какъв *** е трасето.
Ако трябва да съм обективна самото състезание и затворения кръг е доста опасно. Елементите не са ужасно трудни, но при евентуална малка грешка паданията могат да се окажат жестоки. Имаше много голям брой контузени и изпочупени състезатели, за които имаше и отделно награждаване. Поради тази и още някои причини доста от големите имена вече не участват на Ромениакс. Аз лично напълно ги разбирам.
Та цялата тази дандания се намираше центъра на Сибиу!
Имаше наистина много публика. Беше затворена една от главните улици, на входа на стария град и на това място се помещаваше екстрийм теста.
От пролога ще сложа малко снимки, а от самото състезание две, най-много три, понеже из интернета поне снимки и филми за Ромениякс, както вече споменах, има много и от всички интересни места. Освен това Жоро вместо да снима, се занимавал с някакви несериозни работи, като да качва тракове!
Та нищо кой-знае какво ново и интересно не можем да покажем 
Снимките са предимно от тренировките в деня преди пролога.
На влизане към данданията:
Щастлива Ламята сред мотори:
Малко по-общ план на трасето:
Ето този вираж си беше направо отвесен и на всичкото отгоре си променяше радиуса. Тук един състезател хвърли мотора и остана да виси за дъските Не успях да го снимам.
Виражите.
На следващия ден заваля и за радост на хоби класа бяха отменени.
За про-то ги пуснаха отново.
Един майтапчия се качваше по стената над надписа "Xventure"
Про-тата се качваха на върха на тази сграда и слизаха отстрани по подобни рампи. Един друг шегобиец слизаше от тази платформа на стопи. Не знам, сигурно е сменил дилъра. Изглеждаше страшно. Сградата нбеше поне 6 етажа, а горе няма парапет.
Абе беше пълно със шегобийци на това състезание
Това дърво се минаваше или отгоре, или по "Чикин лайн", както любезно бяха обявили организаторите пътечката отстрани на дървото под клоните
Едната пирамида от дървета:
В деня на състезанието, за да е по-лесно и благо иначе приятното трасе, мокреха тези дървета с маркуч. Убавиня!
Не, че като бяха сухи им беше лесно. Ама защо да е трудно, като може да е и още по-трудно?
И разбира се както винаги незаменимата купчина големи камъни и две канари.
Любимите дървета на Хоби клас
Голям въргал падна тука! Изглеждат доста по-безобидни отколкото са!
В момента, в който се исчистеше една линийка с по-малко дръвца, се намираше кой да я попълни
Ето това препятствие ковстваше поне няколко счупени крайника, доста криви кормила и минимум една скъсана верига.
Ето на този състезател не му провървя. Първо падна лошо на рампата и веднага след това се хвърли по този начин наистина много неприятно:
Буса беше сложен отпред за проформа, все едно се качват по него
На излизане от сградата;
И на влизане:
Къде ще ходиме без басейн с гуми
Доста интересна сграда точно до теста. Приличаше на Гъба Печурка - Чернобилка.
Та ако мога да се изразя поетично, денят на пролога беше изпълнен с адреналин и емоции, вятър в косите и болки в гърдите, пламък в очите и пирони в крайниците.
Ето ни в хотела, обработвайки любимите на всички ГПС-и
По едно време кабелята бяха станали толкова много, че заприличаха на порция странни китайски спагети с ралзичен размер и цвят.
И всевъзможни модели и моделченца GPS-на всевъзможни места. Лудница, но нашите, не знам как, успяха да се оправят и то на ниво.
Шефа, разбира се е над тези неща
По скоро клони към тези неща
Или пък тези:
Ето и както обещах три снимки от навигацията (явно никой не е смогнал да иде да снима следващите дни, когато аз си тръгнах).
Висяхме на този екстрийм няколко часа да чакаме някой да мине, но явно протата вече бяха минали.
Изглежда много по-кофти на живо от колкото на снимката.
Това не го знам къде е.
И това, но е показателно.
Само да вметна, че по това време духаше вятър и валеше и температурите бяха ужасно ниски.
С прескърбие трябва да заявя, че не съм присъствала на заснемането на тези кадри:
Уж обещах "представяне накратко" на състезанието, но както винаги се олях в многословието си, но така или иначе повечето читатели зяпат само снимките
Край на Първа част.
Очаквайте довечера или утре втората и същинска част - културна обиколка на Европейската столица на културата за 2007-ма Сибиу.
Също така и посещение на етно-техно парк "Аура" ала Етъра, в гората край Сибиу и снимки на старинни къщи алпийски (карпатски) тип, характерни за различните краища на Румъния, видовете производства преди два века, грижовно събрани и пренесени в този парк от цяла Румъния.
Като за начало накратко ще изложа моята лична и субективна предценка за самото състезтезание, и се надявам да не засегна никой.
С две думи казано -смятам, че състезанието е направено първо за медиите и спонсорите, после за състезателите, които все повече и повече ми заприличваха на "шутове", които да забавляват тълпата с атрактивни падания, за да бъдат снимани и излъчвани по телевизията, за да се рекламира спонсора.
В подкрепа на гореизложеното първо ще спомена за таксите - 1000 евро и още куп такси и таксички, които допълват сумата. Това, освен че е скъпо за нас, е скъпо и за западните състезатели. Наказанията освен, че са с време, са и парични - всеки състезател плаща парична глоба, която се удържа от гаранцията в размер на 500 евро, внесена предварително. Като прибавиме и немалките разходи по 6-дневния престой, подръжка и пр. става ясно, че състезанието определено не е за обикновени хора. Отделно при евентуално прекратяване на участието по независещи от състезателя причини, таксата за участие не се връща.
Добре е поне любителските класове да са финансово по-олекотени, защото всяка една бъдеща звезда вижда възможност за изява именно в такъв тип състезания. Редбул и КТМ изсипват там не малко пари за да са такива таксите. Отделно има цял куп други спонсори.
Знам, че не е редно да се гледа в паничката на другия, но това ми мирише на меркантилия. Ние организираме не по-лоши състезания от подобен характер без спонсори и с десетки пъти по-ниски такси.
Относно наавигацията - лесните участъци били с километри, дълги и с възможност за раздаване на газ и от един път те хаквали в ужасни приключения. На няколкото екстремни участъци богато накичени с рекламите на спонсорите и обградени от снимачни екипи е НЕВЪЗМОЖНО да се премине без чужда помощ. Е, питам аз - къде е майсторлъка в случая? Грешката на водещия във временното класиране и безспорно най-добрия състезател - Пол Болтън е, че е пристигнал на един от екстремите първи, преди да се появят помощните екипи. И ... си счупил крака при едно падане.
Относно организацията - първоначалното ми впечатление беше за една безупречна и подредена организация, но за кратко. Докато не се запознах детайлно с обработката на GPS-ите и качването на траковете. Също така всички знаем какво се случи с нашите състезатели
Искренно съжелявам за проваленото участие на Пламен, всички много разчитахме на него и искенно се надявам да съумеем да съберем средства за нов мотор за него.
Доста голяма беше изненадата ми да открия, че всъшност българския екип трябваше да обучава хора с 5 годишен опит в организирането на най-известното състезание по трак. Наистина, Косьо е много навътре в темата, но онези май бяха доста боси. Явно малко от тях знаят кои GPS-и стават за подобни цели и кои не. Най-малкото, до миналата година са трасирали с Етрекс - който е карал по етрекс, той знае какво е приключение е и колко е точен. По-голямата част от състезателите караха с черно - бели GPS-и (предимно етрекси) и най-вече с онези въшки, които могат да съберат 500 точки трак и се слагат на ръката...
Направо щях да умра от смях. Профи класа караха предимно с такива!
Явно са предценили, че са най-подходящи заради размера и никой не си е направил труда (или просто е нямало кой) да обясни на тия хора какво да си вземат. Представете си как се кара 200 км трасе на 500 точки - това е точка на половин километър! Половината от завоите и отклоненията просто липсват! Как се оправят тия хора с подобни технологии не знам! Като се знам аз с най-подходящия GPS и най-подробния трак как се лутам като муха без глава непрекъснато и навсякъде...
А най-готиното с тези въшки беше качването и свалянето на тракове. Идилийка направо - през ком порт със светлинанта скорост от 15 минути на процедура ... Нашия екип е седял кажи речи денонощно да качва и сваля тракове и да ги проверява. Добре, че станах свидетел само на калабалъка през първия ден. Жоро после ми се оплака,че трябвало да си намери резервен бял дроб и цистерна с кафе заради тази умопомрачителна скорост на качване. А и като го знам колко е спокоен и как обича да седи и да цъка едно и също нещо в продължение на часове, вместо да се вдигне и да иде да снима... значи положението е било наистина трагично. Мога само да похваля българския екип за завидното спокойствие, добра организация и огромния труд, който са хвърлили.
Също така ми направи впечатление, че никой не реве нито за траковете, нито за това че GPS-ите изключват, нито за трудността на трасето - напротив. Ако им се е видяло зор, или не карат на другия ден, или искат да им се качи хоби трака и сменят класа. Или те са търпеливи или ние сме ревльовци, не знам. Може би и двете.
Та това, което установих е, че ние сме на светлинни години пред тях в организацията и трасирането с подобни технологии. Направо сме номер едно!
(липсва иконка на тупащо се в гърдите човече или поне такова, което си целува ръцете) Та нека да кажа и няколко положителни неща - като изключиме суетенето и бързата обработка на GPS-ите, организацията изглеждаше прецизна. Затвореното трасе беше както винаги с много интересни елементи и нови препятствия. Типично за стила на Ромениакс се караше в строящи се сгради и се качваха чак до покрива, преминаваха се люлки и новото тази година бяха рампите и виражите от дърво, както и басеина с нарязани дървени трупи, подобно на пролога на изложението в Австрия тази пролет, които озориха и доста от добрите. А хобитата... хобитата те си знаят. Нашите хобита направо ги жалиме в сравнение с Онези хобита
Какво стълпотворение направиха на старта им, думи нямам да го опиша. Един върху друг първо на дърветата, после на пирамидите... купона беше невиждан. Интересното тук е, че пускат и хобитата по този тест, а не като на Ерзберг - предимно профита и шоуто става забележително ... за зяпачите де. На хобитите съм сигурна, че не им е било особено весело ... Дожаля ми много по едно време, понеже мога да ги разбера до болка какво им е било После като пуснаха профитата и се видя разликата в карането ... е, тогава вече всички започнахме да ахкаме и охкаме на майсторството. И неразбиращия може да предцени реалната трудност на трасето. А иначе като всички каращи са ниво на горе е трудно за обикновения зяпач да си направи изводите за това какъв *** е трасето.
Ако трябва да съм обективна самото състезание и затворения кръг е доста опасно. Елементите не са ужасно трудни, но при евентуална малка грешка паданията могат да се окажат жестоки. Имаше много голям брой контузени и изпочупени състезатели, за които имаше и отделно награждаване. Поради тази и още някои причини доста от големите имена вече не участват на Ромениакс. Аз лично напълно ги разбирам.
Та цялата тази дандания се намираше центъра на Сибиу!
Имаше наистина много публика. Беше затворена една от главните улици, на входа на стария град и на това място се помещаваше екстрийм теста. От пролога ще сложа малко снимки, а от самото състезание две, най-много три, понеже из интернета поне снимки и филми за Ромениякс, както вече споменах, има много и от всички интересни места. Освен това Жоро вместо да снима, се занимавал с някакви несериозни работи, като да качва тракове!
Та нищо кой-знае какво ново и интересно не можем да покажем Снимките са предимно от тренировките в деня преди пролога.
На влизане към данданията:
Щастлива Ламята сред мотори:
Малко по-общ план на трасето:
Ето този вираж си беше направо отвесен и на всичкото отгоре си променяше радиуса. Тук един състезател хвърли мотора и остана да виси за дъските
Не успях да го снимам.Виражите.
На следващия ден заваля и за радост на хоби класа бяха отменени.
За про-то ги пуснаха отново.
Един майтапчия се качваше по стената над надписа "Xventure"
Про-тата се качваха на върха на тази сграда и слизаха отстрани по подобни рампи. Един друг шегобиец слизаше от тази платформа на стопи. Не знам, сигурно е сменил дилъра. Изглеждаше страшно. Сградата нбеше поне 6 етажа, а горе няма парапет.
Абе беше пълно със шегобийци на това състезание
Това дърво се минаваше или отгоре, или по "Чикин лайн", както любезно бяха обявили организаторите пътечката отстрани на дървото под клоните
Едната пирамида от дървета:
В деня на състезанието, за да е по-лесно и благо иначе приятното трасе, мокреха тези дървета с маркуч. Убавиня!
Не, че като бяха сухи им беше лесно. Ама защо да е трудно, като може да е и още по-трудно?
И разбира се както винаги незаменимата купчина големи камъни и две канари.
Любимите дървета на Хоби клас
Голям въргал падна тука! Изглеждат доста по-безобидни отколкото са!
В момента, в който се исчистеше една линийка с по-малко дръвца, се намираше кой да я попълни
Ето това препятствие ковстваше поне няколко счупени крайника, доста криви кормила и минимум една скъсана верига.
Ето на този състезател не му провървя. Първо падна лошо на рампата и веднага след това се хвърли по този начин наистина много неприятно:
Буса беше сложен отпред за проформа, все едно се качват по него
На излизане от сградата;
И на влизане:
Къде ще ходиме без басейн с гуми
Доста интересна сграда точно до теста. Приличаше на Гъба Печурка - Чернобилка.
Та ако мога да се изразя поетично, денят на пролога беше изпълнен с адреналин и емоции, вятър в косите и болки в гърдите, пламък в очите и пирони в крайниците.
Ето ни в хотела, обработвайки любимите на всички ГПС-и
По едно време кабелята бяха станали толкова много, че заприличаха на порция странни китайски спагети с ралзичен размер и цвят.
И всевъзможни модели и моделченца GPS-на всевъзможни места. Лудница, но нашите, не знам как, успяха да се оправят и то на ниво.
Шефа, разбира се е над тези неща
По скоро клони към тези неща
Или пък тези:
Ето и както обещах три снимки от навигацията (явно никой не е смогнал да иде да снима следващите дни, когато аз си тръгнах).
Висяхме на този екстрийм няколко часа да чакаме някой да мине, но явно протата вече бяха минали.
Изглежда много по-кофти на живо от колкото на снимката.
Това не го знам къде е.
И това, но е показателно.
Само да вметна, че по това време духаше вятър и валеше и температурите бяха ужасно ниски.
С прескърбие трябва да заявя, че не съм присъствала на заснемането на тези кадри:
Уж обещах "представяне накратко" на състезанието, но както винаги се олях в многословието си, но така или иначе повечето читатели зяпат само снимките
Край на Първа част.
Очаквайте довечера или утре втората и същинска част - културна обиколка на Европейската столица на културата за 2007-ма Сибиу.
Също така и посещение на етно-техно парк "Аура" ала Етъра, в гората край Сибиу и снимки на старинни къщи алпийски (карпатски) тип, характерни за различните краища на Румъния, видовете производства преди два века, грижовно събрани и пренесени в този парк от цяла Румъния.
))
Коментар