ИНДИЯ - ОЧАРОВАТЕЛНА И СТРАННА

[Stas]

ИНДИЯ – ОЧАРОВАТЕЛНА И СТРАННА
Делхи – Джайпур – Фатехпур Сикри – Агра - Делхи
10.02.2010 – 18.02.2010

©2010 г., Станислав Бояджиев.
Моля да не използвате текста или части от него, както и снимковия материал за други цели или публикации без разрешението на автора.


Индия – звучи екзотично, нали? Повечето от вас знаят, че обичам дестинациите в Азия. Идеята за пътуване в Индия отдавна ми се беше загнездила в главата, но в крайна сметка всичко стана съвсем спонтанно. Поинтересувах се от хора, които са ходили дали има нещо по-специално, имайки предвид, че Индия е страна на големите контрасти. Мизерията, която очаквах ме притесняваше, а също така и болестите... Както каза моята приятелка Юлия М., там не е за хора със слаби сърца, но ... си заслужава да се отиде. Благодарение на нейните съвети не отидохме съвсем неподготвени. Нека не се впускам в предистория, за да не ставам досаден, но все пак – човек е длъжен предварително да се поинтересува за мястото, на което ще ходи и това и направихме аз и жена ми.

На 10-ти февруари, сряда, в 8:30 сутринта излязохме от дома си и с полет на Turkish Airlines в 11:20 излетяхме към Истанбул. Полетът до Истанбул е 1:15 часа. След кацането се настанихме в транзитната зала на летището в Истанбул – Хриси, Мария и Мери:



След един дълъг престой на летището в Истанбул, в 19:30 излетяхме за Делхи с огромния Airbus A-330.






Благодарение на служителите на Turkish Airlines полетът беше приятен и времето минаваше бързо. 5 часа и половина минаха и в 0:52 часа (4:22 часа местно време) кацнахме на международното летище Индира Ганди в Делхи. Посрещнаха ни от местната турагенция и в 5:30 сутринта успешно се настанихме в хотел Madonna в западната част на Ню Делхи. Пред хотела се вижда и автомобила, с който ни разхождаха навсякъде – 7+1 местна Toyota Innova.





1. ДЕЛХИ

Натрупалата се умора не бе преминала след 3 часа сън и в 9:30 сутринта трябваше да закуским, за да започнем в 10:00 обиколката на града.

Първият ни екскурзовод, Vidut Sharma, започна с някои общи данни като например, че Индия вече е с почти 1,2 млрд. Население, от които хиндуисти 80%, мюсюлмани около 10% и останалите 10% са от други религии като християни, будисти, бахайци и т.н. Населението на Делхи наброява 16 млн. Първото впечатление бе, че въздухът в столицата е доста мръсен – дърветата са били изсечени и малкото останала зеленина не успява да изпълнява функциите на бял дроб на града. Мъглата (смога) впоследствие ми предизвика неприятна алергична реакция на гърлото, която ме тормозеше до последния ден в Индия.

В Индия се използва парична единица рупия, като 45 Rs = 1 USD. Нормалният живот на едно 4-членно семейство изисква около 20 000 Rs на месец, т.е. около 440 долара. Твърде много семейства, обаче, въобще не могат да се доближат до този стандарт. В процеса на разказа си ще дам повече информация за начина на живот на индийците. Важният съвет в случая към всеки, който реши да пътува в Индия е по възможно най-бързия начин да се снабди с местна валута. Да, почти навсякъде се приемат долари, но е доста неизгодно. Например за тоалетна нормално се дават 10 Rs, а ако нямаш – отиват цели 45 под формата на 1$. Всички супермаркети, McDonald’s, KFC, Pizza Hut, повечето музеи – приемат плащане само в местна валута.

В началото съм длъжен да спомена още нещо, което играе огромна роля в живота на индийците – това е тяхната религия. След целия си престой останах с впечатление, че всеки индиец има някаква духовна сила, вяра в някое от многобройните им божества, която го кара да бъде добър и спокоен, въпреки несгодите. Хиндуизмът е религията с най-много божества - твърди се, че в сърцето на всяко живо същество живее бог и понеже се е считало, че живите същества са 330 млн., то толкова били и боговете. Разбира се, не е възможно да бъдат измислени имена за всички тях, така че този брой е символичен. Върховният бог е Шива, а други основни богове и богини, в които всеки хиндуист вярва и почита са Вишну, Ганеша (с глава на слон), Кришна (идентичен с Рама), Лакшми, Хануман (с глава на маймуна), Кали (с черна глава).

И така... Първият храм, който видяхме бе Lakshmi Hindu Temple. Правят впечатление ярките цветове – въобще в Индия се счита, че черното е „лош” цвят, а ярките цветове се използват навсякъде в изобилие, както сами ще се убедите нататък.



Обиколката с кола по улиците на Ню Делхи въобще не потвърди предубеждението, че навсякъде е мизерия. Напротив, бих казал, че имаше нормални улици с нормални хора...









Е, преминахме и през по-мизерни квартали, където можеха да се видят и фрапиращи гледки, но като цяло те не преобладаваха. И все пак, да не забравяме, че Ню Делхи е столицата и най-цивилизованият им град.

В стария град посетихме най-големия мюсюлмански храм в Индия – Jama Masjid Mosque (Петъчната джамия). Тук се сблъскахме за пръв път с обичая в храмовете да се влиза без обувки – доста притеснително обстоятелство в интерес на истината. Слава богу – оцеляхме, макар и боси! Точно тук продаваха хотелски чехли, та поне запазихме чорапите чисти. Платих си и такса за снимане 5$, вместо 200 Rs, т.к. нямах все още рупии.

Улицата от която дойдохме до една от вратите:


Входната врата:


Самият мюсюлмански храм:


Изглед от храма към Червения форт:


Вода за измиване според мюсюлманския обичай:


Вътрешността на храма:


Време е да си обуем обувките и да продължим:


Минахме покрай резиденцията на някакъв вицекрал, без да влизаме...


...и стигнахме до следващия обект – Rajghat (Мемориал на Индира Ганди – тук е била кремирана). Място, на което често водят децата от училище. Индира Ганди бе известна с любовта си към децата. Убита от сикхски сепаратисти, заради политическите си убеждения, тя остава в паметта на нацията посредством това свято за индийците място.









Може би тук е мястото да кажа няколко думи за Династията на Великите Могули. Северната част на Индия е управлявана именно от тази династия между 1526 и 1707 година. Дошли от териториите на днешен Афганистан, те са оставили трайна следа в историята на Индия. Втория, Акбар Велики, и четвъртия, Шах Джехан, са създали наистина забележителни исторически паметници.



Отклонението е важно за разбирането на историческата последователност на посетените от нас обекти. Следващият е гробницата на Humayun. За разлика от Тадж Махал, тази гробница е построена от персийската съпруга за царя, а Тадж Махал – от царя за съпругата. Архитектът на тази гробница е персиец, нает от съпругата. Строежът е продължил от 1562 до 1572 година, а градините наоколо са първите по рода си в региона. По-късно подобни са направени и в Тадж Махал.

Цялата компания пред входа на комплекса (аз съм зад фотоапарата, жена ми, Хриси, Мария):



Алеята от входа на комплекса към гробницата:




Корейци със сериозна снимачна техника:


Гробницата и паркът около нея:








А това е обичайният начин на индийците за следобедна дрямка:


В непосредствена близост до гробницата на Humayun е гробницата на благородника Isa Khan, на чиято история няма да се спирам. Само ще кажа, че това е народен герой, борил се срещу властта на могулите. Входът към гробницата и самата гробница:





А по оградата се разхождаха смело катерички:





Следва посещението на едно от най-интересните места в Делхи. Qutub Minar (кулата Кютуб) от XII век е символ на града. Основите са положени през 1199 г. от Qutubuddin Aibak като кула на победата. Не можах да разбера съвсем точно дали синът му я е довършил, но така или иначе това е една изключително красива кула, която във всеки участък е с различна форма на вертикалните ивици – кръгли, ъглови или комбинация. Направена от червен пясъчник и висока 72,5 м, в нея са издълбани откъси от Корана. Тук е и стоманеният стълб:











След Qutubuddin, доколкото разбрах, неговият син, е решил да направи друга кула, в непосредствена близост, която да бъде двойно по-голяма в основата и респективно двойно по-висока. Останките на положените основи все още си стоят, но самата кула никога не е била построена:


В комплекса с кулата Qutub има още няколко гробници, интересни колони с изобразени хиндуистки богове и ... много туристи.







По дърветата бяха накацали папагали, който този път не успях да снимам. Особена атракция представляваха тези катерички, които всъщност могат да бъдат видяни навсякъде:


Програмата за деня бе на изчерпване и пожелахме да хапнем набързо в някой McDonald’s. Екскурзоводът пое ангажимент да ни заведе и тръгнахме. По пътя минахме покрай Президентския дворец, Парламента, минахме през квартала, в който живеят управляващите, спряхме за малко пред Вратата на Индия, военен мемориал на загиналите неизвестни войници в Първата световна и Втората афганистанска войни.









Намерихме в района на Connaught Place, който се явява нещо като шопинг център, един ресторант на McDonald’s. Може би сега е мястото да отбележа, че бяхме се подготвили с гелове за дезинфекция на ръце, което би трябвало да ни предпази от различните видове бактерии във водата, с която си мием ръцете, но не бяхме си сменили местна валута, така че се наложи да свършим и това. Вече споменах, че не съвсем навсякъде може да се пазарува с долари. 6 човека спокойно си хапнахме за около 600 рупии (13$) и се прибрахме в хотела за почивка. Това е мястото:





След вечерята в хотела не се сдържах и излязох да се поразходя по улиците на Делхи пеша. Мисля си, че това е единствения начин да усети човек истинската атмосфера на града. Ужасяващият звук на клаксони, който постоянно се чува от всички посоки, може направо да те подлуди! Клаксоните в Индия се използват постоянно – при всяко изпреварване, при подминаване на пешеходец – абсолютно по всякакъв повод. Това създава един невъобразим шум по улиците. Като добавим обратното на нашето движение (десен волан) и това, че всеки си кара в която посока си иска, че абсолютно никога никой не спира, за да пусне пешеходец да пресече, то горе долу картинката става ясна. Като капак на всичко въздуха в този град е доста мръсен и това ни създаде проблеми с гърлата на цялата група.

Вечерна украса:


Уличен хинду храм или просто място за молитви:


Магазин за брашно:


Долнопробен пазар:


А тук живеят хора и имат голяма молба:


Навсякъде в Индия бакшишите са нещо нормално. Всеки, който ти свърши някаква работа очаква да получи нещичко. Не разочаровахме екскурзовода и шофьора и се прибрахме да поспим, защото на другия ден ни очакваше пътуване към Джайпур.

[Twilight]

До: ИНДИЯ - ОЧАРОВАТЕЛНА И СТРАННА

Прекрасен пътепис и невероятни снимки! Благодаря

[Митко (smile)]

До: ИНДИЯ - ОЧАРОВАТЕЛНА И СТРАННА

Благодаря ти!
С нетърпение очаквам ден 2

[Pretor]

До: ИНДИЯ - ОЧАРОВАТЕЛНА И СТРАННА

Голяма красото и голям труд. Ама бива ли по това време да се пускат такива неща. Обърках си работата .

[Stas]

До: ИНДИЯ - ОЧАРОВАТЕЛНА И СТРАННА

2. ДЖАЙПУР

Закусихме в 8:00 с някакви странни индийски неща... Представете си как започвате с люто от сутринта и ще разберете. Е, не всичко е люто, но е въпрос на късмет да уцелиш, т.к. в менюто за закуска нещата са написани на английски, но с техните индийски имена.

След закуската се натоварихме с целия багаж и тръгнахме към Джайпур – столицата на щата Раджастан, който на север граничи с Кашмир, а на запад с Пакистан. Пътуването продължи около 6 часа с едно спиране за почивка. В Индия обикновено пътуванията отнемат много повече време от нормалното за нас – едно, че има големи задръствания по пътищата и второ, че навсякъде в населените места ограничението на скоростта е 50 км/ч, а извън тях е 90 км/ч дори и по магистралите. Магистрали е силно казано, но поне така се водят – по 2 платна в двете посоки и никакви ограждения отстрани, така че високите скорости са си направо опасни. Нашият шофьор беше отличен водач и се чувствахме много сигурни с него. На фона на пълната каша на пътя, това бе доста важно усещане за нас като чужденци. Иначе и той не е бил без прегрешения – сподели, че са го глобявали 500 рупии за превишение на скоростта с 6 км/ч. Стори ми се странно, защото километражът на колата му показваше със 7 км/ч повече от GPS-а, който в Индия работи много прецизно – с точност 3 м при хванати 12 спътника. Както и да е – за него това е била солена глоба, на фона на месечните доходи на обикновения индиец.

Малко снимки от попътната обстановка пред нас и около нас, снимани от прозореца:






По пътя имаше доста интересни возила – таксита триколки или моторизирани рикши – не знам как да ги нарека, но знам, че индийците ги наричат „тук-тук”. Имаше много велосипеди, камиони, но тези тук-тук биеха всички по товароносимост – на този мотор с кабинка виждах натоварени по 12-13 души! Направо не е за вярване как успяват да се съберат. Да не говорим, че на покрива товареха и багаж! Другата интересна гледка е двуколесен мотор с мъж, жена и 2 деца... Семеен мотор – доста евтино превозно средство явно.



Попитах шофьора ни как се оправя в това невероятно движение. Отговорът беше доста интересен и ще го напиша на английски, защото така го и получих. Според него има 3 важни неща, за да караш в Индия:
1. Good horn
2. Good brakes
3. Good luck!
За който не е разбрал – първото е добър клаксон, второто е добри спирачки и третото – късмет! Тези правила в продължение на всичките дни в Индия се потвърждаваха и препотвърждаваха многократно.

Малко преди Джайпур отляво на пътя минахме покрай стадо маймуни. Сигурно бяха поне 200-300 бр. Помолих шофьора да спре за момент и отворих прозореца, а те всички наскачаха към колата с явната надежда да получат нещо за хапване. Оставих ги леко разочаровани:



В 14:40 пристигнахме в хотел Monsingh Palace в Джайпур. Този хотел беше значително по-добър от хотела в Делхи. Наистина, в Индия е важно да отседнеш в хотел от висока категория – от гледна точка на хигиена и храна това е просто задължително. Вероятно хората оцеляват и в по-малко от 5 звезди, но като че ли не ми се искаше да пробвам дали и ние ще оцелеем.





След кратка почивка решихме, че както и в Делхи, би било добре да усетим атмосферата в града като се поразходим пеша. По пътя към хотела бяхме забелязали един МОЛ и понеже разстоянието до него беше по-малко от 2 км, решихме, че няма проблем да стигнем пеша. Оказа се, че тук е значително по-мръсно и миризливо от Делхи. Няма как, провинция, макар и столица на щат с население 3,5 млн. жители. В интерес на истината сградите бяха по-красиви, но боклуците по улиците – не. По едно време минахме покрай един канал, от който излетяха няколко комара, каквито до момента не бяхме срещали... Ужас! Веднага ме засърбя всичко, но ... се отървахме без ухапвания.









Строеж с бамбуково скеле и работници, които явно живеят на строежа... Колорит, звук от класкони, аромати... всичко си има по улиците на Джайпур! Даже и украсени с цветя къщи.





В МОЛ-а намерихме McDonald’s и хапнахме като за обяд или следобедна закуска – все едно! Половината група остана да разглежда магазините, а другата отидохме да вземем шофьора, с който имахме уговорка да се видим и да ни разходи из града, вкл. на едно специално място. Рамеш (името на шофьора) беше много всеотдаен към нас, явно ни хареса... Както каза той – екскурзоводите ще ни покажат туристическия облик на Индия, а той би могъл да ни покаже истинския живот, действителността. Все пак се съобразяваше с това какво е безопасно за нас като чужденци от гледна точка на хигиена и контакт с местните хора. За всичко това сме му изключително признателни.



Събрахме останалата част от групата от МОЛ-а и тръгнахме. След няма и 10 минути минахме покрай един изключително красив хиндуистки храм от бял мрамор... Оказа се, че отиваме точно там! Другата изненада за нас бе, че точно този ден, 12 февруари, е рождения ден на техния главен бог – Шива! Какъв късмет! Заради общонационалния празник навсякъде украсяваха с гирлянди от цветя, а в храма имаше много поклонници и малко туристи. Точно на хълма над храма имаше старинен форт, който към този момент се явява резиденция на управляващата фамилия в Раджастан.
Впоследствие разбрах, че името на храма е Birla Lakshmi-Narayan Temple. Birla са индустриалци, които са построили няколко храма в Индия и един от тях е този, посветен на Lakshmi – богинята на успеха и на съпругa й Вишну (наричан още Narayan). Трите върховни богове при хиндуизма са Брама – създателят, Вишну – закрилникът и Шива – разрушителят.Фортът на хълма, с вид на шотландски замък, се нарича Moti Dungri.





И самият храм, осветен от прожектори на здрачаване:







Вътре беше забранено да се снима. Целия храм беше бял и гравиран по стените с притчи на религиозна тематика. Рамеш бе така любезен да ни разкаже разни истори от тяхната митология. Той самият почиташе Бог Ганеша, син на Шива, изобразяван с човешко тяло и глава на слон.

Ганеша е бог на мъдростта, успеха, образованието, изкуствата и ... кой знае още на какво. Има интересна история как Ганеша се е сдобил със слонската си глава – Правати влязла да се къпе и казала на сина си Ганеша да не пуска никого. Да, но по това време се прибрал Шива и попитал къде е Правати. Ганеша казал, че се къпе и не може да го пусне. Шива се възмутил и го обезглавил. Тогава Правати се ядосала и за да я спечели отново, Шива трябвало да му върне живота. Не могли да намерят главата и затова сложил главата на първото живо същество, което срещнал.

Като излязохме от храма, верен на обещанието си да ни покаже реалния живот в града, Рамеш ни разведе по улиците – минахме покрай по-стари храмове на Шива, които по случай празника бяха пълни с народ:







И малко сергии по улиците, които са неизбежна част от всяко подобно оживление:







След интересната вечер и изморителния ден се прибрахме в хотела към 20:30 часа за вечеря. След вечерята в ресторанта минахме през магазинчетата в самия хотел, жените си купиха шалове, а аз изслушах с интерес лекцията на собственика на бижутерския магазин за скъпоценните камъни. Признавам си, че не знаех, че скъпоценните камъни са само 4: диамант, рубин, изумруд и сапфир. Човекът ми обясни и показа кой камък е качествен и кой не и защо се различават толкова много по цените си. Беше ми наистина интересно, но трябваше да се спи, за да можем на следващия ден да сме бодри за разглеждането на забележителностите на Джайпур.

[jenia7812]

До: ИНДИЯ - ОЧАРОВАТЕЛНА И СТРАННА

Много красиво и различно. Благодаря! С нетърпение очаквам продължението.

[Stas]

До: ИНДИЯ - ОЧАРОВАТЕЛНА И СТРАННА

3. ДЖАЙПУР – РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИТЕ

Утрото бе слънчево, ако не се брои леко сивия отенък на въздуха. И тук като в Делхи, чистотата на въздуха е съмнителна – изгорели газове и прах, примесени с мъгла в ранната зимна утрин... Зимна!? Да, именно зимна, но като един типичен зимен ден тук дневните температури достигат до 27 градуса. Така че сутрин излизаме с горна дрешка, която оставяме няколко часа по-късно в колата и въобще не се сещаме повече за нея през деня.

Хотелът ни в Джайпур наистина е добър! 5 звезди, много чист, луксозно обзаведен и ... за разлика от този в Делхи, в който менюто беше загадка, то тук всичко е на шведска маса и човек може да си хареса закуска по свой вкус. След закуската, в 8:45, във фоайето на хотела към нас се приближи индиец – пита ни дали говорим испански. Учудването ни бе последвано от въпрос: „Булгария?”. В този момент стана ясно, че това е екскурзоводът ни за Джайпур. Представи се с някакво по-сложно име, но каза, че му викат Шели за по-лесно.

Качихме се в колата и тръгнахме. Шели любезно ни обясни програмата за деня. Ще минем първо през старата част на Джайпур, която му е дала името „Розовият град”. Старият град е ограден с крепостна стена, разбира се розова на цвят, в която има няколко врати. Разстоянието от вратата до първия площад е 500 м. От площада до следващия пак са 500 м. Въобще всички съществени разстояния в града са по 500 м. Сградите са стари, много стари даже. Всичките са розово-червеникави! Построени са от червен и розов камък-пясъчник или пък са боядисани в розово. Лудницата по улиците е пълна ... Тук спирането е забранено и всички се движат.

Магазините вляво под колоните на сградите отварят чак към 10:00 часа и работят до 20:00.





Снимам от колата в движение, докато не стигнахме до емблематичния за града – Hawa Mahal или Wind Palace (Дворецът на ветровете). Построен е през 1799 г. от махараджа Sawai Pratap Singh като часто от двореца, която не е предназначена за живеене. Разположен на една от най-оживените пазарни улици, от него придворните дами са можели спокойно да наблюдават ежедневния живот и процесиите без да бъдат гледани от хората. Това става през 953-те прозореца, направени от камък.







В Раджастан традициите се спазват и до днес в някои семейства. Имам предвид, че жените не трябва да си показват лицето пред непознати, както и това, че се забулват даже пред родителите на мъжа си, в знак на уважение. Съпругата не може да разговаря свободно с родителите на съпруга си, т.к. това би било неуважение. Нашият екскурзовод потвърди, че и неговата съпруга спазва тези обичаи. Той има 3 деца и според древното разделение на касти, той е от кастата на воините.

Кастите са били създадени в древността като целта е била да се запазят ценностите на обществото. Най-низшата каста (шудри) са хора, които трябва да служат на по-висшите и да извършват цялата черна работа. Следващата каста (вайшии) е кастата на занаятчиите (бизнесмените днес). Те трябва да дават от себе си, за да се грижат за благото на другите. Третата каста е на обществениците (кшатрии), които се грижат за общото и които управляват. Те са водачи, царе, пълководци и от там – каста на воините. Четвъртата най-висша каста са духовниците (брамините). Брамините са духовните водачи на народа и ако ги няма, народът ще ослепее. Те са най-добродетелните, стремящи се към постоянно усъвършенстване учители и наставници на останалите касти. В съвременното общество вече кастите са се преобразували в класи – низша, средна и висша. По-същественото е, че все още бракове между хора от различни класи/касти не се извършват. Държи се твърдо на разделението. Изключенията са твърде редки, да не кажа никакви.

Заплащането на труда също зависи от кастата – колкото си по-ниско в йерархията на обществото, толкова и трудът ти се оценява по-ниско. Например слугиня в дома може да се наеме за около 3000-5000 рупии/месец, ако е от низшата каста. Ако е образована жена от средната каста, то заплащането отива на 20000-25000 рупии, а ако е от висшата – може да достигне и 50000 рупии на месец. Припомням, че 45 рупии са 1 долар. Отклоних се от фокуса на туристическата ни програма, но мисля че горната информация е полезна от гледна точка на изясняване на общественото разделение в Индия.

След разглеждането на изключително красивия Дворец на ветровете, потеглихме отново. Излязохме от друга врата на Розовия град и се отправихме към Fort Amber на 11 км северно от Джайпур.

По пътя започнаха да се движат изненадващо и слонове:


В далечината забелязахме красивите стени на форта, както и защитната стена по билото на планината, удивително напомняща на Великата Китайска стена:





Наближихме и отляво се откри гледката към тази забележителност на Джайпур. Името Amber Fort (или Amer Fort) произлиза от хинду думата за небе, което пък се отъждествява с бог Шива. Така ни обясни екскурзоводът.





Трябваше да минем през жилищния район в подножието на крепостта...


... и да стигнем до мястото, откъдето ни очакваше интересна емоция. Трябваше да изчакаме ето тази опашка от туристи, за да се качим на слон, който да ни отведе до форта.



Хриси и Мария се качиха преди нас:



Не знам дали има предвиден и друг вариант за стигане до върха, но този определено беше атрактивен. Разбира се всичко е една туристическа атракция, но усещането си заслужава. Ако някой си мисли, че просто се качваш на слона и се возиш – не, не е познал! Всъщност бяхме заградени с предпазно желязо, за да не изпаднем от гърба му, но въпреки това, задачата не се оказа лесна. Слонът ходи бавно, но друса като лодка в бурно море. Едвам се задържаш, за да не се изхлузиш през осигурителното желязо. На няколко пъти си фраснах лицето с фотоапарата, докато се опитвах да снимам от гърба. Нашият водач постоянно подвикваше на животното и по пътя изпреварихме 1-2 други слона, които вървяха по-спокойно.

Ето отново опашката от туристи, но погледната от гърба на слона:


На това място изчаквахме, защото два слона не можеха едновременно да минат през тясната врата:


А това са местните хиени-фотографи, които те снимат, използвайки, че няма как да го направиш сам и после искат луди пари за снимката:


Да де, но не бяха случили с мен. Екскурзоводът предварително ни предупреди, че снимката струва един долар. По обратният път от форта към колата, единият от фотографите намери Хриси и Мария и им предложи снимките по 5 долара. След дълги пазарлъци му казах, че ако снимките му харесват може да си ги задържи за спомен. Той свали на 3 долара на снимка, но не знаеше, че аз съм подготвен. В крайна сметка пред риска да си останат наистина вечно негови, той предпочете да ни ги продаде по 1 долар.

При слизането от слона на водача се дава бакшиш. Отново, предупредени от екскурзовода, му дадохме по 50 рупии на човек (около 1,1 долара). Той се мръщи и иска повече, но в крайна сметка след пазарлъци си стигаме до истинската цена.





За тази снимка благодаря на Мария, защото нямаше как да си я направя сам. В ръка държа 2 банкноти по 50 рупии и искам дебело да подчертая, че това е обичай, а не корупция!



Слизайки от слона на площада във Форт Амбър, попаднахме директно на снимачната площадка на поредния филм от кинопродукциите на Боливуд (индийския Холивуд). Филмът мисля се казваше WANTED. Този атрактивно изрисуван слон е всъщност част от актьорския състав.



А! Ето заглавието на филма точно отляво на стълбата, по която предстоеше да се качим.



Качихме се нагоре и не се сдържах да снимам целия плац още веднъж от две различни позиции:





Вратата на форта (Singh Pol), която наричат още Врата на победата:


Всъщност по стръмната стълба се качихме до храм, направен в чест на богинята Кали. Храмът беше забранен за снимане и отвън и отвътре и имаше един строг индиец, който стриктно следеше за спазване на правилата. Всичко вътре беше от бял мрамор в характерен хиндуистки стил.

Минавайки покрай храма, се качихме до тази врата, която води към вътрешността:


Отвътре фортът се оказа коренно различен от представата, която се създава, гледайки го отвън. Това бе по-скоро дворец, отколкото военно съоръжение. И наистина, започнат през 1592 г. от раджа Man Singh I, той придобива съвременния си вид по времето на царуването на раджа Jai Singh I като е изпълнявал функциите на столица чак до 1727 г., когато официално столицата е преместена в Джайпур. Като град, Форт Амбър притежава всички задължителни за онова време постройки – храм (на Кали), зала за аудиенции (Divan-i-am), кралски дворец, градини, покои на придворните дами и съпругите на краля, а в случая и специфичния „дворец на огледалата” (Divan-i-Khas), който е служил за частни аудиенции.

Влизайки в двореца попадаме на нещо като площад, на който силно впечатление правят две забележителности. Първата е сграда с много колони, които са направени в долната си част в мюсюлмански стил, а в горната в хиндуистки с изобразени глави на животни. Това е Divan-i-am, залата за публични аудиенции:





И веднага след това – Ganesh Pol, вратата към вътрешната част на двореца, изрисувана изключително красиво с в раджастански стил:





Боите, с които е изрисувана са растителни и са изключително трайни:


И понеже е Ganesh Pol, то ето в средата и изображението на бог Ганеша:


Преминахме през Ganesh Pol по ето такива коридори, които са с мраморна настилка по пода и гланцова гипсова мазилка по стените:


Излизайки от коридорите се откри гледка към Saffron Garden:




Ето и обратната страна на Ganesh Pol:


Точно тук се намира друга голяма забележителност на Форт Амбър – Divan-i-Khas или Залата на огледалата, наричана още Mirror Palace.





Това по същество е зала за частни аудиенции, в стените на която са вградени огромно количество малки огледала, които придават уникален вид на помещенията:





Нямаше как да не се снимаме и ние на това прекрасно място:


От една от кулите тук се откриват много красиви панорамни гледки. Ето, например, поглед към пътя, по който се качихме със слоновете:



А това пък е към градината Charbagh:



Пак оттук успях да снимам и външната страна на Divan-i-Khas, която изглежда съвсем различно:



Шели говореше английски най-добре от всичките ни екскурзоводи в Индия. Доста ценни съвети получихме от него и всичко го слушахме внимателно:



От високото се вижда градината на Saffron и ... забелязвате ли форта на билото на планината? Това е Jaigarh Fort, който не посетихме, т.к. по думите на Шели се използвал от индийски военни и достъпът бил забранен. Според шофьора ни, както по-късно разбрахме, Шели май просто ни е спестил катеренето нагоре, защото имало част от крепостта, която била отворена за посещения. Както и да е, вижда се отбранителното съоръжение, което е свързано с дългата защитна стена, опасваща Форт Амбър и направено за да подсили защитата на столицата. Този форт никога не е бил превземан в битка и тук се намира най-голямото оръдие в света. От него бил възпроизведен един единствен изстрел, който според легендата е изпратил снаряда на 35 км с половин заряд барут.



Това е типично прозорче, издялано от цяло парче камък, през което жените са наблюдавали светския живот, без да могат да бъдат видяни отвън:



Продължаваме обиколката на Форт Амбър като достигаме до помещенията на съпругите, наложниците и придворните дами в двореца. Влязохме в обширен двор.





В центъра на двора е помещението на кралицата. Навсякъде по тавана има метални халки, предназначени за окачване на балдахини.





Помещенията на придворните дами:


Една от стаите на някоя от съпругите:


А от тук крепостта се вижда още по-добре:


Приключихме с обиколката на това така прекрасно място. Обратният път бе различен. Минаваше се през различни постройки предназначени за войската и обслужващите форта. Видяхме огромните съдове, в които се е приготвяла храната за войската. Единственото място в Индия, на което видях кобри бе именно тук - поредната туристическа атракция:



Близо до паркинга, където ни чакаше шофьорът с колата се натъкнахме на друг вид маймуна – наричат го лангур. Без никакво притеснение от хората този лангур отиде до варела, изпълняваш ролята на кофа за боклук, качи се, порови малко и си намери нещо вкусно:



Приятелчетата му го очакват на дървото и наблюдават от високо и сигурно място тълпите от туристи:



Тук никой не закача маймуните. Те могат да бъдат много лоши, когато са гладни. Тогава започват да крадат от хора и сергии различни неща за ядене и не само. Има случаи на откраднати шапки, очила и даже паспорт на чужденец. Не можеш да ги гониш и да си вземеш нещата обратно – никакъв шанс! Да не говорим, че както каза Рамеш – ноктите им са направо отровни. Толкова са мръсни, че одере ли те маймуна задължително получаваш като добавка и някаква тежка инфекция.

Качихме са на колата, за да продължим с програмата в Джайпур. Движението, както винаги, бе изключително натоварено. В една тясна уличка срещнахме камион и стана страшно. Не знам с каква смелост и прецизност, но шофьорът ни успя да се размине с него по на една боя растояние отляво и отдясно на колата. Удивително!



По обратния път задминавахме слоновете, с които се качвахме до Форт Амбър – качват се по 3-4 пъти и се прибират за почивка. Ако се изморят много стават непредвидими и опасни.



На това място, точно на входа в Джайпур, спряхме за да разгледаме от разстояние друга забележителност на града. Улиците тук са доста чисти и красиви.





Jal Mahal или Водният дворец е построен в средата на езеро, което през лятото пресъхва поради употребата на водата за напояване, но през зимата е доста красиво, въпреки, че миризмата на блато е осезаема. Дворецът е бил разширен и възстановен през 18 век от махараджа Jai Singh II. Не може да се посещава, но туристите често се снимат отпред и се приема за атракция. Наистина изглежда красиво:



На улицата срещу този туристически обект се предлага езда на камила или слон. Абсолютно незаконно според Шели, т.к. слонът на улицата не се чувства сигурен и във всеки един момент може да се изплаши от нещо – било то кола, камион, клаксон или др. Това би го направило прекалено опасен за туристите на гърба му.



Продължихме по посока стандартното посещение на избран магазин за бижутерия, с който вероятно туристическата ни агенция в Индия има договор. По пътя с типично индийско движение на превозните средства, минавахме покрай красиви сгради, които снимах през прозореца на колата.



Само разгледахме бижутерския магазин:


А това бижу от бяло злато, изумруди и диаманти беше на много добра цена – 18 000 долара:


Следващото място по програма беше магазин за сувенири с производствена база за текстил и килими.



Тук ни показаха как се щамповат платове цвят по цвят. Матрицата е от тиково дърво, а за коприната – от метал. Минава първият човек с първия цвят по цялата дължина на плата. После вторият хваща втория цвят и т.н. Един плат с около 10 м дължина се щампова за един ден.



А това е мостра за щамповане на рисунка с 4 цвята, използвайки органични растителни бои. След като се щампова, се оставя да седи 24 часа на слънчева светлина, за да се окислят боите. След това те стават изключително трайни. В конкретния случай седенето на слънце е заменено с химикал, който върши същата работа за минута. Вижте накрая как се променят цветовете след обработката с химикала.



На това място ни показват как се правят килими, включително и от кашмирена вълна и коприна.





След като се направи се подстригва, после се обгаря откъм гърба, пере и т.н. Не запомних целия процес, но има килими, които се правят от трима души в продължение на година и половина.

Не пропуснаха, разбира се, да ни вкарат в търговската част и да ни предложат да си купим килими.

Този е обикновен, 2х3 м, изработен за 5 месеца на ръка, цена 1300$:


А този е кашмирен, 2х3 м, изработен за 7 месеца на ръка, цена 1700$:


А това е топ продукцията от коприна, 2х3 м, изработен за 18 месеца на ръка, 1 млн. възела на кв.м, цена от 4700$:


Имаха, разбира се, и други размери и десени, всичките много красиви. Цените вероятно можеха да бъдат спазарени надолу, но нямахме и намерение да помъкнем цял килим от Индия. Е, веднага ни предложиха да ни ги пратят до дома за тяхна сметка, но ние любезно отказахме примамливото предложение.



Приключихме с официалното посещение на задължителните магазини.

Шели ни заведе да обядваме в индийски ресторант, вероятно пак предварително планирано туристическо мероприятие, но въпреки това не беше скъпо, а в същото време беше вкусно. Вкусно поне за мен, но жените, които не обичат люто се поизпотиха докато преглътнат нелютите ястия:



Отново по улиците на Pink City (Розовият град)...





Не се сдържах и помолих, след като не може да се спира в стария град, поне като излезем от портата да спрем за малко, а аз да се върна да поснимам. Спряхме, разбира се! Могат ли да ми откажат!



В Розовия град се влиза през три последователни врати. Ето първата и втората:





Преди третата врата, която е червена, на улицата продаваха семена. Многото гълъби са се събрали тук заради храната, както може да се очаква.



А тук някаква маймуна ги уплаши и те излетяха право срещу мен:



Минах и през третата врата, червена на цвят, и щракнах няколко кадъра набързо по улиците:







Следващият обект от програмата бе Обсерваторията. Jantar Mantar или директно преведено Инструмент за пресмятане, е комплекс от 14 архитектурни астрономически инструмента, построени от махараджа Jai Singh II между 1727 и 1734 година. С помощта на тези гигантски инструменти, в древността са измервали времето, следели са движението на слънцето и звездите, определяли са зодиакалните знаци, предсказвали са слънчевите затъмнения и др.

Мястото е възстановено и обявено за архитектурен паметник. Интересни са астрономически познания на индийците от онова време... Интересно е и какво са постигнали с тези познания. Във всеки случай обстановката в момента е много приятна:



Този слънчев часовник е с точност 20 секунди:



А този слънчев часовник е построен с размери, 10 пъти по-големи от горния (висок е 27 м), което автоматично му дава 10 пъти по-прецизно измерване – точност 2 секунди:



А тези съоръжения служат за определяне на зодиакалния знак към момента. Трудно е да се придобие представа от снимки за тяхното устройство, но все пак...





Последният обект от нашата програма в Джайпур – Maharaja Sawai Man Singh II Museum и City Palace.

След преместването на столицата на Кралството в Джайпур, махараджа Jai Singh II построява този дворец (1729-1732 г.). При обявяването на независимостта на Индия и присъединяването на Кралство Раджастан към нея, то става индийски щат и последният махараджа Man Singh II става негов губернатор. И до днес този дворец е резиденция на кралското семейство.

Chandra Mahal е старият дворец, който в момента се използва за музей на махараджа Man Singh II, един от най-добрите състезатели по поло в света. Вътре снимането не е позволено, така че оставям само гледката отвън:



И красивите орнаменти:


Това е вратата, през която се преминава към големия двор на кралския дворец:


В основата на вратата са поставени две прекрасни фигури на слон, издялани от цяло парче бял мрамор:



Преминавайки през красивата врата пред нас се откри още по-красива гледка към City Palace (Градския дворец). Наистина, цветовете и красотата са пленителни.



Стената и вратата в нея, през която влязохме в тази част на двора:



Вратата, през която влязохме в следващия вътрешен двор:



Нахалните маймуни се разхождат навсякъде по фасадите, без да се притесняват от нищо! Горе високо се вижда една двойка:



Действащата резиденция на кралската фамилия. Като го погледне човек и му се приисква да влезе и да се разходи вътре. Да, можело, но ... само в определени дни и часове и само срещу 50 долара на човек!





След подобни красиви гледки, човек, въпреки умората, има интересно усещане за удовлетвореност. Удивителните архитектурни постижения на Джайпур са толкова типични и красиви, че превръщат този град в едно задължително за посещение място в Северна Индия. Историята на Раджастан е пряко свързана с историята на могулските крале, владяли региона в продължение на 6 поколения. За тях ще говорим отново, когато посетим през следващите дни Фатехпур Сикри и Агра.

Към 16:40 часа се прибрахме в хотела и се договорихме, че след 50-минутна почивка ще използваме Рамеш, за да ни разходи по магазините и МОЛ-овете на Джайпур. Посетихме много интересен магазин
за бижута, който бе скрит в подземието на една къща, намираща се встрани от големите пътни артерии на града. Имахме възможност да си купим бижута на добри цени, каквито не могат да бъдат постигнати в магазините по туритическите места. Тук ми обясниха, че ръчните занаяти в Индия са освободени от данъци и такси. Освободени са и от 12,5% ДДС.

Преди да се приберем в хотела за вечеря се разходихме и в един местен МОЛ, напазарувахме си напитки и пакетирани храни за из път. Прави впечатление, че в Индия храната и безалкохолните напитки са много евтини. Във всички супермаркети се пазарува само с индийски рупии. Много от тях нямат възможност за разплащене с кредитни карти. Затова човек предварително трябва да се снабди с местна валута.

Вечерята в хотела бе доста вкусна за мен и отново – малко лютичка за жените. В хотел Mansingh, обаче, всичко бе на шведска маса и всеки можеше да си избере какво да хапне. Опитах почти от всички ястия по малко – лично на мен индийската кухня ми харесва много, изключая случаите, в които се увличат с лютото до степен, при която не можеш да усетиш вкуса на храната.

Преди да заспим се свързахме с България през Скайп. В този луксозен хотел, за разлика от евтиния тризвезден в Делхи, интернета беше платен – цената от 300 рупии за час или 600 рупии за 24 часа ме накара да платя направо за денонощие. Като за Индия това е ужасно скъпо. Странно, че такива хотели нямат по-добра интернет политика спрямо гостите си.

Заспивайки се настроихме психически за вълнуващата посока, по която по план трябваше да поемем на следващия ден – Агра и Тадж Махал! По пътя щяхме да спрем и да разгледаме Фатехпур Сикри, което честно казано не ми говореше нищо. По-късно щях да разбера, че това е поредното прекрасно кътче от историческите бисери на Индия!

[Stas]

До: ИНДИЯ - ОЧАРОВАТЕЛНА И СТРАННА

4. ФАТЕХПУР СИКРИ или на път за АГРА

В 9 сутринта на 14 февруари закусихме в хотел Mansingh в Джайпур, платихме си сметките на рецепцията и без да бързаме много си натоварихме багажа в колата за пътуването към Агра. Всъщност багажа ни го натовариха – никъде не сме се занимавали с това. Хората разчитат на бакшиш и някакси не е редно да им отнемаме възможността да го получат. Групата ни бе малка и много гъвкава, така че тръгването не отне много време.



Минахме покрай крепостната стена на Розовия град и излязохме на Agra Road – шосето за Агра. Разстоянието е около 230 км, но обикновено в Индия се пътува много бавно. Пътуването от Делхи до Джайпур премина през много задръствания в някои участъци, които чувствително свалят средната скорост. Странно, но от Джайпур към Агра, поне в началото, задръстване нямаше. Даже на моменти започнах да си мисля, че това ограничение от 90 км/ч е твърде строго... Това беше докато не срещнахме трактор да се движи в насрещното в лентата за изпреварване... След няма и 5 минути един камион също се движеше в насрещното право срещу нас по магистралата... Индия, какво да ги правиш!

По пътя имаше фабрики за тухли, работилници за изделия от камък като тази:


А това не знам дали можете да познаете какво е, но ще подскажа, че при липса на дърва за огрев се използва за техен заместител, много евтино и ефективно и ... даже не мирише гадно:


По средата на пътя спряхме за почивка:


Тук имахме възможност да си купим различни сувенири. Договорихме отстъпка 50% още преди да започнем да пазаруваме. Представям си как са ценообразували. Имаше интересни неща и не пропуснахме да си напазаруваме.

Нашият шофьор Рамеш проверява дали всички сме по местата преди да продължим пътя си:


Някъде 4 часа след тръгването от Джайпур, т.е. към 14 часа на обяд пристигнахме във Фатехпур, щата Утар Прадеш. Спряхме на един паркинг и ни посрещна поредния екскурзовод-индиец-симпатяга. Изненада ни, определено! Особено с молбата да се качим в това такси „тук-тук”, с което щеше да ни закара до входа на туристическия комплекс Фатехпур.



Честно казано малко ми стана неприятно, но се оказа, че изживяването си струва. Добре, че бях със слънчеви очила и вятъра не ми дразнеше очите. Емоция е да се возиш на тук-тук, но не бих искал да го правя редовно. Като се сетих и за товароносимостта на това нещо... даже ми стана смешно. Разстоянието не беше никак голямо. След 5 минути бяхме пред билетния център на Фатехпур, където гида купи билети:



Забележете, че за жителите на Индия, Бангладеш, Непал, Бутан, Шри Ланка, Пакистан, Малдиви, Афганистан, Тайланд и Мианмар цената е 10 Rs., а за всички останали е 250 Rs. Брей, каква дискриминация! 25 пъти по-висока цена за нас! После каква ни била ползата да си европеец!

Ето една карта на старинния град:


Нека първо обясня къде се намираме.
След като могулите се установили в Агра, един от най-великите от тях и трети подред, Крал Акбар, решава да направи нова столица съвсем наблизо (около 37 км от Агра) и използвайки любимия си червен пясъчник е построил Фатехпур някъде около 1570-та година. Акбар се е възкачил на трона на 14-годишна възраст през 1556 година и по негово време империята на могулите е достигнала разцвета си. Новата столица е станала административен, финансов, военен и търговски център. Там се е намирала и резиденцията на краля, както и на трите му съпруги. Първата съпруга е била мюсюлманка, втората християнка, а третата хиндуистка. Самият крал е имал право на до 4 съпруги, съгласно каноните на корана. Всъщност Акбар е имал един единствен оцелял син, който се явява баща на Шах Джехан – петият могулски владетел, построил така известния Тадж Махал, но за това ще говорим по-нататък.

В непосредствена близост до стените на Фатехпур е построен и религиозният център Сикри. Неизбежна част от всяко селище, тук са построени джамия, врата на победата, гробници... В двора на религиозния комплекс са можели едновременно да се съберат за молитва около 10 хил. души.

Всичко се е развивало чудесно, но един много сериозен проблем е създавал безкрайни неудобства на жителите на новата столица. На това място няма източник на питейна вода! Вода са носили чак от долината. С увеличението на жителите, който са достигнали над 28 хил., проблемът с водата се е задълбочил и затова се е наложило градът да бъде изоставен. Това е причината да го наричат Мъртвия град. Използван едва 15 години (до 1585 г.), градът Фатехпур бележи едни от най-силните за империята на могулите години. Именно през тези години крал Акбар си е заслужил името Акбар Велики.

Влизаме през вратата до билетния център и се озоваваме в една красива градина с равно окосена (или оскубана на ръка) трева. Това е Diwan-i-Am – залата за публични аудиенции, където Акбар е изслушвал петиции и е раздавал правосъдие.





Камъкът, който се вижда по средата на поляната на първата снимка е служел за изпълнение на наказания. На него провинилите се са наказвани с настъпване по главата от слона на крал Акбар.

Продължаваме през следващата врата в стената и влизаме в голям двор с множество красиви постройки. Първата от тях, която се изправя пред нас е залата за частни аудиенции Diwan-i-Khaas.



Тук Акбар се е срещал със своите министри и генерали. Тук е приемал и представители на различни религии като е давал възможност на всеки от тях да защити своята теза. Взимал е решения, отсъждал е кой е прав и кой греши. Мястото на което е седял докато са се провеждали тези аудиенции е на високо по средата на помещението:



Красивата фасада отвън е направена от червен камък, любимият на Акбар. Точно така – Акбар предпочита червения камък, а неговият внук Шах Джехан години по-късно е предпочитал белия мрамор, от който е направен и Тадж Махал.



Този резервоар за вода е служил за напояване и различни домакински цели, но не и за пиене. Водата се е събирала по време на дъждовния период, но не е била никак достатъчна:


От това място, съвем близо извън стените на града, се вижда Hiran Minar:


Това е гробницата на любимия боен слон на Акбар. Във всяка битка кралят е бил върху гърба на слона си. Вярвал е, че той му носи успех и затова победите са били толкова много. За нещастие в едно от сраженията слонът е бил убит. Голямата си скръб Акбар изразява като построява този паметник на своя боен другар.

Продължаваме обиколката си във Фатехпур. Следващото интересно място е на астролога в кралския двор. Преди всяка битка кралят се е допитвал до него за изхода. Всяко важно решение в държавата е било съгласувано с астролога. Намира се точно до залата за частни аудиенции:





Липсата на наследник от двете му съпруги силно е притеснявало Акбар. Допитвайки се до астролога Салим Чисти, той е получил съвет да си вземе трета жена, индийка. За голямо щастие, третата жена наистина му родила син! Салим и майката на сина му му станали толкова любими, че се ползвали с особеното му благоволение до края на живота си. Както ще видите, това, което е построил в тяхна чест надминава многократно построеното за останалите му съпруги и придворни.



Разходката из двора продължава. Не сме само чужденци тук. Ето едно прилично индийско семейство с много сладки деца, търкалящи се по земята:



Panch Mahal е дворцовият център за релакс и удоволствия. Интересната му открита структура е предназначена да пропуска вятъра в горещите летни дни. Между колоните са били пускани балдахини, така че жените от харема са можели да виждат всичко наоколо, а в същото време тях не са ги гледали.



Следващата постройка, през която минахме, бе къщата на Султана – мюсюлманската съпруга на Акбар.



Вътре има много интересни рисунки върху камък, изобразяващи сцени от реалния живот – земеделие, лов и др.



Точно между Panch Mahal и къщата на Султана се намира училището:



Един от най-важните и почитани хора в двора на Акбар е бил придворният музикант. Седял е в средата на нещо като островче (Anup Talab) насред двора и е свирел.



Територията на музиканта е разположена точно пред покоите на краля. Дворецът на Акбар е бил неговото лично пространство:



Леглото на краля е повдигнато на високо, а водни канали опасващи цялото вътрешно пространство, са служели като охлаждаща система в летните горещини.



В двореца на Акбар се е съхранявала и неговата великолепна библиотека. Доста са помещенията в двореца и не е ясно всяко едно за какво служело...



Ето на този линк можете да видите как изглежда мястото, което обиколихме до момента:
http://www.world-heritage-tour.org/a...ere-flash.html

След като обиколихме този обширен двор, в който всяка сграда си има своето уникално предназначение, преминахме през една по-малка вратичка към покоите на кралските съпруги и харема.

Miriam Palace или дворецът на Мария, е кръстен на втората съпруга на Акбар Велики. Тя е била от португалско потекло и съобразно с нейните религиозни въгледи стените отвътре са били богато украсени с християнски стенописи и злато.





Най-накрая стигаме до двореца на любимата съпруга на Акбар Велики – Jodh Bai. Както споменах тя е предпочитана пред останалите му жени, т.к. единствено тя го е дарила с наследник. Нейният палат се състои от зимна и лятна част, както и от храм – място за молитви.

Това е входът към Jodhbai Palace:


Лятната част е разположена така, че да предлага прохлада по време на жега:


По средата на двора се забелязва и място, на което се отглежда растение. На много места забелязахме това и затова питахме екскурзовода дали е случайно. Отговорът бе, че това се прави съгласно хиндуистката религия.

Зимната част е по-топла през зимата, когато температурите са по-ниски. Според нашите представи не, но соред тях 15 градуса си е вече зима.


Храмът отвън:


Отвътре по всички стени има място за свещи:


И мястото за молитви:


Излизаме и минавайки покрай високата стена тръгваме към храмовия комплекс Сикри.



А това е гърба на двореца на краля с библиотеката на втория етаж. Отзад се вижда по-добре като че ли.



СИКРИ е на един хвърлей разстояние от Фатехпур, буквално. Всичко е в мюсюлмански стил, изписани красиви стени и задължително влизане без обувки. Отново! Обувките оставяме при вратата и влизаме в комплекса Jama Masjid (Петъчната джамия). Стилът е подобен на аналогичната джамия в Делхи.

Пред вратата:


През вратата:


Вратата от страната на двора:


Самата Jama Masjid:


На входа на джамията, по тавана, има множество пчелни пити:


Отвътре в типичен стил:


Ето и най-важният обект в Сикри – гробницата на Салим Чисти, човекът ползвал се с особената почит на Акбар, предсказал раждането на престолонаследника от третата му жена. С какво са запомнили човека... Вероятно е имал и много други достойнства като придворен астролог, но това, че е накарал краля да се ожени трети път за хундуистка е било от решаващо значение за продължението на могулската доминация в Северна Индия.



Гробницата първоначално е била направена от червен камък, но впоследствие е била облицована с бял мрамор. Знаем, че белият мрамор не е бил предпочитан материал от Акбар, но за сметка на това неговият внук е бил направо влюбен в този красив и много скъп материал.



Вътре в гробницата се влиза само с покрита глава. Има постоянен поток от хора, които минават и се молят на гроба на Салим. Там има и служител, който срещу някоя рупия дава червено-жълт конец, който се връзва, на една от четирите вътрешни стени на гроба и предварително намисленото желание се сбъдва.



А тази съседна и по-голяма по размер гробница е на Islam Khan, внук на Салим Чисти:



Панорама на двора с двете гробници, в който се събирали до 10 хил. души за молитва. Въпреки, че е по-голяма, гробницата на внука не може да се сравнява по красота с тази на именития дядо:



Накрая стигаме и до Buland Darwaza – вратата на победата. Построена е през 1602, за да се увековечат победите на Акбар Велики. Най-голямата в Индия и една от най-големите в света триумфални арки.



От външната страна на вратата – местни жители, просяци, събуващи се чужденци... За всекиго по нещо.



В наши дни, в подножието на древния мъртъв град на крал Акбар, има цяло село, вероятно изхранващо се покрай старинните забележителности в района. Всеки продава нещо, всеки за нещо те заговаря... Честно казано се притеснявах за обувките си, да не говорим за ходенето бос. След всяка подобна разходка чорапите се изхвърляха, а краката се дезинфекцираха преди да си ги сложа отново в обувките. Имахме и едни хотелски чехли от първия ден в Делхи, но все ни изненадваха със събуването и все не бяха у нас. В крайна сметка се отървахме без проблеми. Може би пък страховете ни са били пресилени...

Напуснахме това място, носещо толкова истории за краткото време, през което е било населено. Само 15 години, а толкова вложен труд! Минахме покрай Фатехпур, а зад гърба ни се вижда Сикри:



Качихме се на нашето тук-тук и преминахме през Agra Gate на път за паркинга, от който трябваше да се качим на колата.



Тези 37 км от Фатехпур до Агра се оказаха ужасни! Пътувахме вероятно повече от час, при това в страшно задръстване, предимно от пешеходци. Последният участък от пътя се оказа в ремонт и минахме през уникално пренаселен район – имах чувството, че всички са излезли на улицата, за да не можем да минем. Колата се движеше с около 5 км/ч! Шофьорът демонстрира завидно спокойствие. Въобще не усетих да се е изнервил. Имам чувството, че духовността на индийците ги прави спокойни и добри, въпреки несгодите, в които живеят. Е, вероятно не всички са такива, но хората с които си комуникирахме бяха изключително добронамерени и отзивчиви.

Накрая пристигнахме в хотела в Агра, който се оказа, че е Heritage Hotel. Сградата явно е била някаква историческа забележителност, която е реставрирана и направена на хотел. Нямаше категоризация, но ни казаха, че отговаря на 5 звезди. Дадоха ни ключ от стаята, който се оказа ключ от катинар, с който се заключват помещенията тук.

Нашата стая е била на император Shivaji Maharaj:


Входната врата и втората врата към задния двор:




Спалнята:


Банята:


Цялото обзавеждане беше старинно, тавана на стаята бе висок около 5 метра... Явно са гонили някакъв стил, който аз не можах да дооценя, защото вътре беше студено и неуютно. Явно хотела е доста скъп, но в сравнение с този в Джайпур ми се стори не чак толкова на ниво. Веднага пуснахме електрическия радиатор, за да затоплим помещението и разгледахме територията.

Задният двор, погледнат през втората врата, в който се подготвяше някакво парти за Св. Валентин:


И предната част на хотела с градината:


А това съм аз с гирляндите от живи цветя, с които ни посрещнаха:


Тези гирлянди се срещат навсякъде при празнични поводи – сватби, партита и др. Просто често използвана украса... Отговарят на цветността в Индия – всичко трябва да е шарено, красиво, с ярки цветове и да създава настроение.

Вечеря в ресторанта на хотела в 20:00 часа:


Вечерен куклен театър за забавление на гостите:


За тази вечер това е всичко. Другата сутрин беше планирано най-после посещението на едно от новите 7 чудеса на света, това, което никой човек, дошъл в Индия, не бива да пропуска.

[Stas]

До: ИНДИЯ - ОЧАРОВАТЕЛНА И СТРАННА

5. ТАДЖ МАХАЛ

Агра е известен за всички като градът, в който се намира едно от новите седем чудеса на света – Тадж Махал (Taj Mahal). Разбира се, това е основната причина за популярността му, но за да се стигне до нея, трябва първо да отбележим, че това е мястото, където могулите начело с Бабур са се заселили и са го направили своя столица някъде около или малко преди 1526 година. От тук династията е управлявала Северна и Централна Индия близо 200 години. Както вече казах по-рано, за около 15 години управлението е било преместено във Фатехпур, но след трудностите там, отново се е върнало в Агра.

Династията на могулите се гордее с двама свои велики владетели. За първия от тях говорихме вече – това е Акбар Велики, който е вложил цялата си енергия за разрастване на империята. Вторият е неговият внук – Шах Джехан (Shah Jehan). Защо именно той е вторият велик могулски владетел ще разберете от това, което ще ви разкажа и покажа.

Както обикновено, сутринта на 15 февруари 2010 г., след закуска ни натовариха на зачисления автомобил и тръгнахме... Не беше за дълго, т.к. хотелът ни в Агра се оказа доста близо до началната точка за посещение на комплекса Тадж Махал.



От билетния център ни купиха билети (750 рупии за чужденец и 20 рупии за индиец). Билетът включваше бутилка минерална вода, калцуни за обувките и трансфер с електромобил до една от трите врати. Цената му беше най-високата за туристически обект в Индия, но си заслужаваше.



Електромобил:



По маршрута на електромобила:



В Тадж махал е забранено носенето на музикални плейъри. Трябваше да оставя в колата също и джобното си ножче и GPS-а, които също не бяха сред позволените за носене вещи. Не запомних всичко забранено за внасяне, но ... мобилни телефони можеше да си носим! Някъде бях чел, че не давали да се внасят телефони – е, това просто не е вярно! Мисля, че за видеокамери имаше някакви ограничения, но ние снимахме видео с един малък фотоапарат, така че нямаше как да ни го забранят. Не че не може и с телефон да се снима клипче... Както прочетох впоследствие – с оглед на сигурността, разрешените за носене предмети в комплекса са 5: малка прозрачна бутилка с вода, малка видеокамера, фотоапарат, мобилен телефон и малка по размер дамска чанта.

Ето тук проверяват за оръжие и всякакви забранени предмети. Проверката е щателна по индийски – ако си чужденец, значи вдъхваш доверие:



Влизаме през Източната врата на комплекса:



Целият комплекс Тадж Махал се състои от много красив главен вход (на юг), огромен парк с водни канали, които го делят на 4 части, самият мемориал Тадж Махал в северната част, западно от него мюсюлмански храм, а източно – къща за гости. Зад гробницата на север минава река Ямуна. Целият комплекс е заграден с красива стена, а извън стената, източно и западно от главния вход са гробниците на другите две съпруги на Шах Джехан.

Няма как да не разбере човек, кой е главния вход! Вижте сами!





Гледката не е ли наистина красива? Виждайки входа си представям какво ни чака нататък!



Групата, включително екскурзовода. Ако не ме виждате, това е защото съм някъде зад обектива:



Интересно, имаше засилена охрана. Или някой големец предстоеше да дойде или се опасяват от злонамерени лица. На нас това не ни пречеше, напротив!



Зад оградата се вижда гробницата на една от другите две жени на Шах Джехан:



Входът, от който влязохме в първия двор и отляво зад оградата – гробницата на третата жена. Другите две жени са били просто съпруги и никога не са били така почитани като любимата Мумтаз.



Влизаме през главния вход и ... Тадж Махал!





Величествено! Гледайки от това разстояние въобще не осъзнавах голко масивен и огромен е в действителност този паметник. В най-високата си точка е 73 м, но като застанеш в основата и се чувстваш ужасно малък.

Има много истории за това как е построен Тадж Махал. Има и много написано в интернет... Аз ще се придържам към това, което ни разказа нашия любезен екскурзовод. Мисля, че на неговите думи мога да вярвам и се надявам, че съм разбрал максимално точно това, което ни разказа.

Принц Курам, преди да се възкачи на трона и да стане Шах Джехан, се запознал с Арджуманд Бану в крепостта на Агра. Тя продавала в своя магазин за коприна и мъниста на пазара в харема и той я забелязал докато ловял риба в градинското езеро. Мястото, където я е зърнал за пръв път ще ви покажа, когато разглеждаме Форт Агра. Така пламнала любовта между двамата и 5 години по-късно те се оженили. Както било прието тя си сменила името на Мумтаз Махал веднага след като съпругът й се качил на трона. Междувременно, преди да се оженят, принцът се оженил за персийска принцеса, но бракът бил само по политически причини.

Любовта на Курам и Арджуманд била безгранична. Като негова любима жена, тя ходела навсякъде с него, вкл. и когато кралят воювал. При поредния военен поход Мумтаз умира, раждайки четиринадесетото им дете (момиче). Това се случва през 1631 г., когато тя е била едва на 39 годишна възраст. На предсмъртното си легло, кралицата помолила съпруга си, да направи мавзолей над гроба й така, че да увековечи огромната им любов. Шах Джехан бил съкрушен от загубата на любимата си жена. Обявил десетгодишен траур в държавата и решил да построи наистина нещо уникално, толкова красиво и величествено, колкото била любовта му към Мумтаз.

Земята, която харесал за гробницата била собственост на кралската фамиля на Раджастан, за която вече стана дума. Откупил я от тях, наел няколко прочути архитекти, между които и мюсюлманския Устад Иса и строителството започнало. За разлика от дядо си, Акбар, Шах Джехан бил привърженик на белия мрамор. Мраморът, който използвали за строящата се гробница е от Западен Раджастан и струвал скъпо. Не случайно! Това е един от най-качествените мрамори в света – неговият цвят е напълно бял и притежава три качества, които се срещат изключително рядко. Вследствие на особената си кристална решетка, която се състои от около 1 млн. кристала на кв. м мраморът, от който е построен Тадж Махал е:

• Много твърд и здрав.
• Не пропуска вода, не е хигроскопичен.
• Пропуска светлина, притежава транслуцентност, каквато обикновения мрамор няма.

За строителството са били ангажирани 22 000 работници за срок от 22 години (1631–1653), колкото е било необходимо за да се завърши това уникално творение. Защо уникално... Ами цялата гробница, изградена от специалния мрамор е гравирана с полускъпоценни камъни. Никъде няма рисунки. Всичко е вградено в мрамора. От 22-те хиляди работници, 21 000 са били мюсюлмани, които по традиция са най-добрите майстори в обработката на камъни. По архитектурните елементи се виждат и гравирани в мрамора пасажи от свещенния Коран. Всичко това прави паметника толкова забележителен, че абсолютно заслужено той бе избран за едно от новите 7 чудеса на света.



Разглеждайки снимките ще коментирам детайлите, но това, което искам да добавя още е, че освен велик паметник на Любовта, Тадж Махал може да се нарече и паметник на Симетрията. Всичко в комплекса е симетрично, спрямо осевата линия минаваща от север на юг. Самата гробница погледната от всички страни изглежда еднакво. Има един единствен елемент, който нарушава симетрията, за който ще ви кажа, ако не го откриете сами.



Красотата на архитектурното решение е безспорна. Самите кули не са напълно отвесни. Всичките те са скосени към върха си, но външната им стена е отвесна. По този начин се получава нещо като лек наклон навън, така че в случай на бедствие ако паднат, то това да стане навън, а не навътре към гробницата.

Цялата ни група, снимана от екскурзовода. Май нямаме друга снимка всички заедно.



Ислямът е бил официалната религия по това време. Могулите са били толерантни към всички други религии, но естествено са си строяли джамии, съгласно своите възгледи. Нормално е и след като почти всички анагажирани в строежа са били мюсюлмани, тук също да има джамия.



Наистина, направен от червен пясъчник като контраст на Тадж Махал, храмът остава трудно забележим пред ослепителния вид на главната постройка, но ако се загледаме внимателно ще видим колко изящно е проектиран и изпълнен той.





Куполите от бял мрамор се нуждаят от почистване. Това става относително често и въпреки това се вижда разликата между почистения и непочистения купол:



Фрагменти от фасадата на Тадж Махал в по-едър план. Виждат се и гравираните текстове от Корана.



Малко преди да се качим в Тадж Махал трябваше да си сложим калцуните, които ни дадоха с билетите. По този начин се съхранява мраморния под от замърсяване и изтриване.



Ето тук се вижда входът със стълбичките към второто ниво, нещо като тераса на гробницата:


Самата тераса – обширна и удобна за разходки и разглеждане:




Това е входът към вътрешността на Тадж Махал, мястото където са положени тленните останки на Мумтаз и впоследствие на Шах Джехан. Вътре снимането е забранено.



Орнаментите около входа:


Орнаментите от полускъпоценни камъни са подчинени на цялостната концепция за симетричност. Използваните камъни са със специално подбрани качества. Кармелит е оранжевият камък, който при осветяване свети в оранжево. Обработката е била изключително ръчна и е отнемала много време.





Влизаме в гробницата на Мумтаз... Малко непозволени снимки ви дават възможност да видите красивите орнаменти около саркофага на Мумтаз и на нейния съпруг Шах Джехан. Има и подземна крипта, в която са истинските гробове на краля и кралицата. Така било прието – да има частен и обществен гроб. Интересното е, че като застанеш вътре и погледнеш през вратата към главния вход на комплекса, всичко изглежда подредено като по конец върху оста север-юг, без използването на никакви съвременни измервателни уреди! Удивителна прецизност! И все пак основният акцент във вътрешността на мавзолея е наистина изящните гравюри от полускъпоценни камъни върху белия мрамор.



А това е параванът около саркофазите. Имаше места, на които парченца камъни липсваха. Вероятно нахални туристи бяха изчоплили по камъче за спомен...



Излязохме от гробницата и екскурзоводът продължи да ни разказва. Стигнахме до най-северната точка на комплекса и от терасата се откри гледка към река Ямуна и отсрещния бряг. Там Шах Джехан е планирал и даже започнал основите на голяма черна гробница... за себе си. Искал е да бъде в контраст на гробницата на Мумтаз, разположена на другия бряг на реката. Вижда се разчистеното място за основите.



Черният аналог на Тадж Махал така и останал непостроен. Построени били само кулите на ограждащата стена.

Контрастите явно са метод за подчертаване на достойнствата на архитектурните решения. Ето на тази снимка може да се видят орнаментите на Тадж Махал на фона на джамията от лявата страна:



Време за снимки около входа на Тадж Махал:




Преди да продължим – гледка към централния вход и парка:


Къщата за гости е построена отдясно на Тадж Махал, симетрично на джамията. Казват, че е била построена точно заради симетрията и реално не е била използвана въобще.



Деца от индийско училище, на посещение. Почти навсякъде, където ходехме, виждахме подобни организирани групи от ученици. Явно всеки индиец трябва да познава историята и културата си.



Изглед към Тадж Махал от къщата за гости. Изглежда еднакво, погледнат отдясно.



Фотографски трик на екскурзовода – едно от чудесата на света, отразено в моите очи:


Вътре в къщата за гости. Направена е идентична на джамията от другата страна на гробницата.





На много места в Индия, не само тук, тези папагали „Александър” си се разхождат съвсем свободно. Тук ги имаше из целия парк:




И отново задължително имаше и катерици. Екскурзоводът ни показа как си взимат бонбон от ръка. Много са смели и постоянно обикалят около туристите.



Тадж Махал и паркът около него от друг ъгъл:




Докато Акбар Велики е изиграл огромна роля в разширяването и укрепването на могулската империя, то Шах Джехан е бил наричан господарят-строител. Той е придал облика на могулската цивилизация. Обичал е всичко да бъде голямо и бяло... Стилът на могулската архитектура е най-силно повлиян именно от неговия вкус. Годините на неговото царуване се наричат Златните години на могулите.

Част от стената около комплекса:


Централният вход погледнат от вътрешната страна:




Ние излизаме, но възхищението на лицата на влизащите ни кара отново да се обърнем назад:



Цветовете са се променили леко, в зависимост от местоположението на слънцето и осветеността. Тадж Махал изглежда различно сутрин на изгрев слънце, денем и вечер при залез... Даже при пълнолуние, казват, че изглежда особено завладяващо. Ефектът на специалния бял мрамор е, че при различна осветеност паметникът отразява различно светлината.

По обратният път...


... стигнахме отново до билетния център:


Ето тук една алтернатива на електромобила. Много често срещана конфигурация, особено когато минавахме покрай земеделски райони. В конкретния случай оборудването е клас туристическо.



Бях ви обещал да споделя кое е изключението в симетрията на комплекса Тадж Махал. Някои от вас може да са забелязали, а други не... Не бихте могли да го видите, ако не бях нарушил правилата за снимане вътре в гробницата. Тялото на Шах Джехан е положено отдясно на тялото на Мумтаз. Това действие след смъртта му е нарушило идеологията за симетрия на целия комплекс. Въпреки това, мисля, че няма по-подходящо място за този достоен владетел от това, на което са положили праха му. По този начин те остават заедно и след смъртта си в паметта на поколенията.

Това беше кулминацията на нашето пътуване в Индия. Нямам подходящи думи да опиша впечатлението си, а и не съм се впускал в многословни описания. Надявам се снимките да говорят сами за това, на което бях свидетел. Кулминация на пътуването, но не бих казал, че това, което ни остана да видим не заслужава внимание. Беше обяд и време да хапнем нещо, а след това предстоеше да посетим Форт Агра – мястото, от което могулите са управлявали и което е неразделна част от историята за Шах Джехан и Мумтаз Махал.

[bochkata]

До: ИНДИЯ - ОЧАРОВАТЕЛНА И СТРАННА

Прекрасен пътепис и много хубави снимки.Удивително.

[Stas]

До: ИНДИЯ - ОЧАРОВАТЕЛНА И СТРАННА

6. АГРА

15 февруари 2010 г., следобяд. Току-що сме разгледали Тадж Махал и с някакво чувство за раздяла се качваме в автомобила, за да продължим програмата си в Агра. Разбира се, както винаги, нашият екскурзовод имаше задължението да ни заведе в някаква фабрика или магазин, съгласно договора му с туристическата агенция, за която работи. Това са задължителните елементи от всяка програма и нямаше как да ги пропуснем.


ЗАНАЯТИТЕ В АГРА
Посещението на фабрика за изделия от мрамор се оказа доста интересно. Успяхме да научим повече за методите за инкрустиране на камъни по технологията, по която това е правено в древността при строежа на Тадж Махал.



След като служител на фирмата ни разясни технологията...



...ни дадоха една плоча за тестване.



Наистина, както споменах по-рано, мраморът е много твърд – опитахме да издълбаем канал. Не че е невъзможно, но няма нищо общо с мраморите, които сме свикнали да виждаме в България. Иска се сериозно усилие! Целта беше да си дадем сметка колко усилия коства направата на една масичка.

Преди да започнат работа обикновено намазват плочата с оцветител (къна например) и по този начин по-добре се вижда къде и какви прорези са направени.



Като привършат работа по плочата тя се измива. Да, този мрамор не попива, така че измиването става достатъчно лесно.

Накрая погледахме как бавно и търпеливо обработват полускъпоценните камъни. Цената на изделията се определя от броя вложени камъни и колко дни е работил съответния човек по задачата. Най-добрите майстори за обработка на камъни са мюсюлманите.



По време на лекцията задължително ни черпят... Когато ти кажат: „Ти си мой гост!” това значи, че ще те почерпят и НЕ БИВА да отказваш, т.к. това би обидило домакина. Повечето пихме Masala Tea, типичен индийски чай от подправки, задушен или сварен в прясно мляко. Има характерен много приятен вкус!

Накрая преминахме в залата с готовите изделия, където можеше да си напазаруваме каквото ни хареса. Разгледайте и вие какви красиви неща... Всичко в типичен регионален стил, останал още от строителите на Тадж Махал.











Предварително бяхме предупредени, че тук цените са доста високи и да не се хвърляме в страшни покупки. Въпреки това реших, че ще е грехота да загубим толкова време на хората и да си тръгнем с празни ръце, та купих една фигура – умален макет на Тадж Махал.



Естествено тези красоти ни накараха да помолим водача да ни намери място, на което се продават същите изделия на нормална цена. Заведе ни в друга фабрика, не така луксозна, но за сметка на това значително по-евтина. Собственикът се похвали, че зареждат по-голямата част от магазините в Агра.





Нашите шофьор и екскурзовод търпеливо ни чакат да се начудим какво искаме в това голямо разнообразие. Е, и пазарлъкът не отнема малко време... То си е цял театър с пролог, същинска част и епилог.



Вижте само какви красиви детайли:





На това място вече си напазарувахме сувенири за спомен, включително и комплект масичка за шах с фигури – всичко от мрамор. Останаха ни очите в магазина. Накрая ни изпратиха с подаръци – по едно малко мраморно слонче с камъни за всяка жена. Носело късмет!


ОБЯД
По програма трябваше да ядем в някакъв индийски ресторант, но ... не знам защо не бяхме в настроение за това и помолихме за Pizza Hut. След известно търсене из центъра на Агра, намерихме подходящото място и влязохме в пицарията.

В Индия навсякъде си носехме по джобовете антибактериални гелове. Влизаш в тоалетната на заведението, измиваш си ръцете и после преди за започнеш да се храниш – дезинфекция с гела! Знае ли човек какви неща има във водата. Поръчахме си на сервитьора, младо момче с чудесен английски, всичко каквото ни се ядеше. Включително и сокове за пиене, които за малко да откажем, но момчето ни увери, че водата, която ползват е безопасна за нас. Точните му думи бяха: „This is Pizza Hut! Forget for India! Here everything is safe.”, т.е. „Това е Пица Хът! Забравете за Индия! Тук всичко е безопасно.”



Докато чакахме да ни дойде поръчката младежите от съседната маса явно ни забелязаха и станахме обект на тяхната игра на желания... На мен едната девойка ми поиска очилата, а малко по-късно другата трябваше да седне на нашата маса и да си поговори с нас.



Бяхме поръчали повече, отколкото можехме да изядем, въпреки глада. Справихме се, особено аз. Всичко беше толкова вкусно и различно. Асортиментът нямаше нищо общо с Пица Хът в България.



След като екскурзоводът не можа да ни заведе в ресторанта по програма, поради внезапното ни желание да ядем другаде, се отправихме отново по маршрута ни в Агра. Посоката: Червеният форт или Форт Агра.


ЧЕРВЕНИЯТ ФОРТ
Агра бе град със значително по-натоварено движение от Джайпур и Делхи. Въпреки, че бе с едва 2,5 млн. население, тук имаш усещането, че всички са на улицата. И всеки бута или кара колело или рикша. Разбира се, туристите са добре дошли да се повозят, стига да се оставят да бъдат вербувани за изживяването. Пристигнахме пред единствения функциониращ вход за крепостта и оставихме Рамеш да се оправя както може с паркирането и престоя на автомобила. Горкият! Ние, заедно с нашия водач, се насочихме към Amar Singh Gate и преминахме по моста над защитния ров.





АГРА ФОРТ или Червеният форт, както го наричат заради червения камък, от който е построен, е многофункционална крепост, от типа укрепен дворцов град и е може би най-важната за могулския период на Индия. Всички поколения могулски царе са управлявали от това място империята си, а даже и когато столицата е била преместена в Делхи, те са продължавали да живеят тук. Започва с Бабур, който е поставил началото на могулския период и е изпратил сина си Хумаюн да превземе Агра със съкровищата, които се намирали тук, включително диаманта Koh-i-noor. Хумаюн е коронясан на това място през 1530 г., докато не е бил победен и загубил контрола върху Агра през 1540 г. Акбар, синът на Хумаюн, издигнал се на престола още на 14 години и отбелязал най-славните страници на империята на могулите, е превзел отново Агра през 1558 г. През 1565 е започнал възстановяването на крепостта, което отнело 8 години на 4000 работници. Счита се, че той е построил на практика форта върху останките от столицата на султана на Делхи (Sikandar Lodi) – използвал е любимия си червен камък и е направил общо около 500 постройки и 4 врати. (Едновременно с това е построил и гробницата на баща си в Делхи, която разгледахме още първия ден.) Новият вид на крепостта е бил във формата на полукръг и се е разпростирал на площ от 94 акра. Стените са били високи 21 метра и всичко е било изпълнено в типичен за могулите смесен архитектурен стил – бенгалски, гуджарати, персийски...

Влизането става през няколко врати на няколко последователни защитни стени, всичките направени от характерния червен камък. Всичките те са направени по времето на Акбар и затова са наречeни Akbari Gate, но по-късно синът му ги е прекръстил на Amar Singh Gate.





Между стените:


Тук имаше и много маймуни, които се разхождаха необезпокоявани навсякъде, включително по стените на форта:



От всичките 500 постройки до наши дни са се запазили само 30, от които само Akbar Gate, Delhi Gate и Bengali Mahal са от периода на Акбар. Синът на Акбар и най-вече неговият внук Шах Джехан са били любители на белия мрамор и поради тази причина са разрушили повечето сгради, за да ги заменят с белите си мраморни палати. Всъщност последната дума накрая са имали англичаните, които са довършили нещата и са заменили малкото останало с техни си казарми.

Кулите на музикантите от времето на Акбар, от които се наблюдавало за пристигането на краля и съответно се оповестявало в крепостта, за да бъде подобаващо посрещнат. Оповестяването било посредством барабани. Ролята на музикантите в двора е доста интересна, нали?



Шах Джехан, прочул се със строителните си амбиции има основен принос за сегашния облик на античния Червен форт. Тук той е отрасъл, запознал се е с Мумтаз, воювал е, забавлявал се е и най-накрая тук е издъхнал. През 1638 година той е преместил столицата на империята в Делхи, но въпреки това е продължил да живее и управлява от Агра.

Започнахме обиколката на форта в една от двете възможни посоки.

Към вътрешността се минава по наклонен проход между стените, в които има отвори и съоръжения за защита – канали за изливане на вряла мазнина и катран. Наклонът е бил, за да могат да пускат от високото към вратата каменни топки, които да смазват нападателите, в случай, че успеят да проникнат.



Влизаме в обширен двор, който вероятно е бил застроен с къщи, но в момента превърнат в парк. В далечината се вижда частта, която и до днес използват военните и е забранена за туристи.



В парка, както се и очаква, нашите стари познайници се борят за насъщния:





Вдясно от военната част започва същинската обиколка със залата за публични аудиенции Diwan-i-Am.



По белия мрамор може веднага да се отгатне, че е построена от Шах Джехан. От тук той е управлявал на практика държавата. В средата се намира неговият трон.





Продължаваме и зад Diwan-i-Am пред нас се открива нов двор:



Това е Zenana Mina Bazaar или женския пазар. Тук всички придворни дами са търгували в магазините под колоните, а по средата е имало градинско езеро с красиви фонтани и риби. Провеждали са се и панаири, при което тук са се събирали голямо количество поданици. Точно над пазара се забелязва залата за частни аудиенции, Diwan-i-Khas, а вдясно – мястото, от което кралят наблюдавал пазара.



Ето на това място, Шах Джехан е седял нависоко и е ловял риба с въдица от градинското езерце под него.



Докато ловял риба се заглеждал по девойките на пазара. Един ден видял ново лице – толкова го пленило, че веднага пожелал да се запознае. Това била Арджуманд Бану, дъщеря на благородник от двора, продаваща коприна и мъниста в магазина си. Сгодили се на другия ден, а пет години по-късно тя станала негова жена и приела името Мумтаз Махал (Mumtaz Mahal).

Стигаме до залата за частни аудиенции Diwan-i-Khas. На терасата отпред има бял и черен трон. Вляво се вижда черният, а белият е вдясно и се вижда малка част от него, на която са седнали туристи.



Черният трон, на който е седял Джахангир, син на Акбар и баща на Шах Джехан е направен от Акбар за принц Салим (Джахангир) или от самия принц – няма яснота точно кой от двамата. Материалът е черен оникс и е доста масивен. Мястото му е добре подбрано, за да се вижда всичко наоколо. Вдясно е кулата Musamman Burj, а в далечината – Тадж Махал. Как да не се снимаш на това място!



И други туристи се снимат тук. Красива индийка!



Крепостта има стратегическо местоположение на брега на река Ямуна, от която са получавали жизненоважната вода и която е спирала вражеските армии. Било е почти невъзможно фортът да бъде превзет.

В крепостния ров, пълен с вода са плували водни хищници като крокодили, а второто препятствие за евентуалните нападатели е богато залесен двор, който е бил пълен с диви зверове. Между водния ров и градината със зверовете минава крепостна стена, по която са се придвижвали войниците. Невъзможно е било да се проникне в крепостта от другаде, освен през вратите. По-късно, Аурангзеб е зазидал 2 от вратите с цел подобряване на сигурността на форта.





Папагали в градината. Колко можете да преброите?


На 2 км по-надолу по течението на реката се намира избраното от Шах Джехан място за мавзолея на Мумтаз. Именно това уникално творение е станало повод за нещастния край на автора си. Това което не споменах, когато разглеждахме Тадж Махал е, че строежът на това истинско чудо, както може да се предположи, никак не е бил евтин. Дългите години и изключително скъпите материали са довели държавата до финансов крах, а намеренията за издигане на черния Тадж Махал от другата страна на река Ямуна, съвсем са смутили сина на Шах Джехан, Аурангзеб. Въпреки, че не е първороден, той е решил, че трябва да вземе властта в свои ръце и да спре „безумията” на баща си. По-големият му брат, който трябвало да наследи трона, се изправил срещу него на бойното поле и ... загубил битката. Убивайки брат си, Аурангзеб седнал насилствено на трона и затворил баща си във Форта Агра до края на дните му. Това се случило през 1658 г., а Шах Джехан починал 8 години по-късно през 1666 г. Стар и изнемощял, той с тъга наблюдавал всеки ден мястото, където лежала любимата му жена. С течение на времето зрението му отслабнало и той не успявал да види белия палат в далечината. Тогава той сложил едно огледало на стената, в което се отразявал образът на Тадж Махал и така го гледал отблизо до последния си ден. След смъртта на Шах Джехан, Агра постепенно загубва величието си и ролята си в империята.

Аурангзеб е вторият след Акбар по продължителност на царуването си. За съжаление периодът на неговото управление не се споменава с положителни моменти. За разлика от Акбар и всички останали представители на династията, които са били толерантни и отворени към останалите религии, Аурангзеб директно забранил всички останали вероизповедания, с изключение на исляма. И не само. Започнал е преследване на иноверците, което буди гнева на населението и води до избухване на бунтове и въстания. През 1707 г. Аурангзеб умира и с това величественият могулски период от историята на Индия приключва. Британците превземат Агра през 1803 г. и започват историята на Колониална Индия.

Продължаваме с обиколката. Стигаме до Zanjir-i-Adl или Двореца на огледалата с “Веригата на правосъдието”.





Джахангир е раздавал правосъдие, на каквото всяка съвременна правосъдна система би завидяла. По никакъв начин социалното положение не е влияело на решенията на краля при отсъждане на вина. Справедливостта е била над всичко! На това място е имало верига с камбани от злато, дълга 150 м, която е оповестявала, в случай, че някой е имал нужда от отсъждане. Не е ясно как точно е действала системата, но се вижда мястото, където е бил захванат единия край на веригата.



Musamman Burj е част от това място, където впоследствие Шах Джехан е би затворен доживот. От тук е наблюдавал Тадж Махал.



Изящните колони на Musamman Burj:


Гледката към Тадж Махал – времето не е особено ясно и затова не се вижда добре.



Следва Дворецът на кралската фамилия на Шах Джехан – Khas Mahal.



По тавана във вътрешността на Khas Mahal има красиви орнаменти от злато.





Срещу двореца е Anguri Bagh, лозова градина със система за напояване и вид на райско кътче. Около нея са били разположени помещенията на жените от харема. В наши дни лозята липсват, но красивият персийски стил на градината продължава да създава добро настроение.



Най-важните жени за Шах Джехан са живеели в двореца. Мумтаз с него, а от двете страни симетрично разположени са златните павилиони на двете му дъщери. Златни точно не са, но покривите им са позлатени. Дворецът и павилионите са имали изключително интересна водна система за климатизация, посредством кухини в стените. Така в горещите летни дни, водната преграда е осигурявала комфорт на кралската фамилия.

Отляво е помещението на по-малката дъщеря:


Двореца и отдясно помещението на по-голямата дъщеря:


От тук се открива гледка към защитните стени на форта, а вляво е Musamman Burj.



Много добре се виждат водният ров, който в момента е празен и градините между стените. Обърнете внимание и на Тадж Махал в далечината. Разстоянието е около 2 км.



А това е Bengali Burj – друга защитна кула. В основата й има резервоар за вода, за хищниците в градината.



Навлизаме в червената част на форта зад двореца на Джахангир. Влизаме през задния вход, а ще излезем през главния. Акбар го е построил този палат в чест на сина си и затова е кръстен на него. Познава се от кого е построен и по използвания строителен материал. Бащата и дядото на Шах Джехан са живели тук заедно с целия кралски двор.

Това е дворецът на Акбар:




По средата на двора се вижда интересна „дупка”. Това е изключително добре проектирана система за отводняване на двореца, по време на дъждовния период. Водата се е стичала по канали към резервоара по средата на двора, а от него надолу през крепостта, чак до водния ров.



Преминаваме през помещенията на харема…


… и излизаме пред фасадата на Jahangiri Mahal. Това великолепно творение се среща още и под името Bengali Mahal, т.е. Бенгалския дворец.



Задната част, през която влязохме е старият дворец на Акбар, а предната част е построеният за сина му Джахангири Махал. Изпълнен е в типичен персийски стил.



Преди да напуснем, още малко от историята.

Майката на Шах Джехан, Бегум Нур Джахан (Begum Nur Jahan) е била много властна и силна духом жена и е управлявала империята вместо мъжа си, пристрастен към алкохола и опиума. Как е станало това... Първоначално тя е била омъжена за един от благородниците в кралския двор. При неизвестни обстоятелства той е бил убит. Тогава Джахангир я взима в харема си и 4 години по-късно я прави своята 20-та жена. Първоначалното й име е било Nur Mahal (Светлината на двореца), а 5 години по-късно става Nur Jahan (Светлината на света) по името на мъжа си. С омъжването си за Джахангир, цялото семейство на Нур бива облагодетелствано и нейните роднини заемат високи постове в кралския двор. Братът на Нур Джахан, Асаф Хан (Asaf Khan), става везир в двора на Джахангир. Именно неговата дъщеря Арджуманд Бану Бегум по-късно се омъжва за принц Курам и става Мумтаз Махал.

Нур Джахан е може би най-силната и влиятелна жена, управлявала „зад трона” Индия. Това, че съпругът й не е бил в състояние да взима решения под влиянието на пороците си, никак не й е попречило с твърда ръка да дава аудиенции, да взима важни решения, да раздава правосъдие и да съветва министрите. Едно от решенията й, обаче, е било в грешна посока. В действителност принц Курам (Шах Джехан) е бил трети син на Джахангир и доведен син на Нур. Неговият най-голям брат, който е трябвало да наследи престола се е разбунтувал срещу баща си и е бил екзекутиран. Вторият брат е бил пияница и зависим от алкохола и така третият син наследява трона. Нур Джахан е симпатизирала на четвъртия син, който също й се явява доведен. Дотолкова, че даже го е оженила за дъщеря си от първия брак. С това се заражда вражда между нея и Шах Джехан.

Междувременно при поход към Кашмир през 1626 г. Джехангир е бил пленен от въстанници. Нур Джахан взима бързо решение и ръководи неговото спасяване. Въпреки това той умира на следващата година. След смъртта му, брат й Асаф Хан, взима страната на зет си, Шах Джехан, срещу сестра си. Нурджахан е била затворена в красив палат до края на дните си. Така най-силната могулска кралица умира на 68 годишна възраст през 1645 г.

На излизане спряхме да погледаме как тези интересни маймуни си играят и бягат от кучето вдясно.



Да не си помислите, че около маймуните няма хора! Напротив! Само че всички ги заобикалят. Не си спомням дали писах вече, но маймуните като цяло са симпатични и ... лоши. Огладнеят ли стават ужасно нахални и крадливи. Могат да ви вземат на практика всичко, до което се докопат. Местните хора се пазят от тях. Даже ни предупредиха, че ноктите им са направо „отровни” от мръсотията, която се събира по тях. Както са и много остри, едно одраскване от майумуна би могло да донесе на човек цяла камара болести, някои от които и смъртоносни.

Иначе са досущ като нас, хората. Майка пощи бълхите на детето си:



С разглеждането на този изключително интересен с историята си обект в Агра, нашата програма привърши. Време беше да се прибираме към хотела и да възнаградим усилията на нашия шофьор и екскурзовод.

Излизаме от Форт Агра и се насочваме към колата сред множество от амбулатни търговци и просяци.




УЛИЦИТЕ НА АГРА
Прибирането ни в хотела ме задържа в стаята точно половин час. Някакси не ме свърташе на едно място.
Излязох и тръгнах по улицата пред хотела.



Тръгнах в едната посока като реших, че ще купя някакви безалкохолни напитки от първия срещнат магазин. Изминах почти километър докато го намеря. Върнах напитките в хотела и ... пак излязох. Исках да разгледам и другата посока на улицата.



Тук имаше пазарче за плодове и зеленчуци направо на платното за движение. Шумът от клаксони и звънци на велосипеди беше уникален. Не бих казал, че ме дразнеше, по-скоро ми беше смешно. Как да усети човек атмосферата на града, ако не излезе пеша по улиците му? Нали?

Обърнете внимание на опашката за качване в техните моторикши-таксита, наречени „тук-тук”.



Мисля, че цялата опашка би могла да се побере в едно тук-тук с малко повече мерак и задушевно притискане тяло в тяло.

Наред с всички всевъзможни превозни средства, хванах в обектива и една сватбена каляска.



А след това и ето това странно украсяване в съседния на хотела двор:



Поразходих се и се прибрах отново в хотела. Време беше за вечеря. След вечеря, обаче... Познайте кого не го свърташе на едно място! Излязох отново, но вече по тъмно. Мария също дойде с мен.


СВАТБА ПО ИНДИЙСКИ
След заглеждане в съседния двор, с едничката цел да разберем какво става, установихме, че там се подготвя сватбено парти. Ето как изглежда входа на двора, укасен от гирлянди от живи цветя, специално за сватбата.



На входа до нас се доближи мъж, облечен с традиционни бели дрехи и ни обясни, че той е брат на младоженеца и ние сме негови гости. Най-настойчиво ни покани да влезем и да се почерпим . Влязохме, но някак си се чувствахме неудобно. Всички бяха облечени елегантно, а ние като български туристи. Разходихме се и разгледахме подготвените сцени.



Тази беше подготвена явно за някакъв ритуал, а следващата за нещо като дискотека. Пона така ми хрумна на мен, което никак не значи, че е истина.



Масите с храна не снимах, защото имаше доста хора и ми беше неудобно хем да им се намърдам на сватбата, хем да ходя и да ги щракам с апарата. А това е барът с напитките.



От неудобство решихме, че все пак ще излезем. Това добре, но ето колко е важно човек да познава обичаите на страната, в която пътува. На излизане един от домакините на изхода се възмути изключително много от това, че не сме се почерпили! Слава богу братът на младоженеца подходи с разбиране към нас и след като ни предложи да останем, а ние отказахме, той не настоя повече и ни изпрати с усмивка. Бях забравил, че когато си гост на някой индиец е задължително да консумираш нещо, в противен случай ще го обидиш.

Точно излязохме, когато забелязахме светлини и чухме грохот на музика. В далечината се забелязваше една карета и човек на бял кон точно пред нея, потънал в тълпата.



Младоженецът пристига на бял кон, движейки се в кордон от хора с лампи – в ръка държеше банкнота от 50 рупии. Стига до мястото на празненството и с влизането му то започва, а панаира по улиците приключва.



Пищна украса!
А това са явно жени-роднини или кой знае какво.



Не влязохме пак в двора на празненството, а се запътихме към хотела. Персоналът в хотела беше изклюително ангажиран с подготовка на поредното парти, но този път в предната част на градината. Явно и тази нощ не ни било писано да се наспим.



С това денят в Агра се изниза, а ние изморени легнахме да се наспим за утрешното пътуване до Делхи. Само че този път щяхме да минем по друг маршрут.

[Stas]

До: ИНДИЯ - ОЧАРОВАТЕЛНА И СТРАННА

7. ОТНОВО В ДЕЛХИ

Градовете Делхи, Джайпур и Агра образуват триъгълник на картата на Индия. Пътищата между тях са страните на този триъгълник, а забележителностите по този маршрут са великолепни исторически и архитектурни паметници. Затова наричат този триъгълник „Златен”. Предстоеше ни да пропътуваме разстоянието от Агра към Делхи по третата страна на „Златния триъгълник”.

Тръгнахме от хотела след закуска в 9:30 часа на 16 февруари. Ужким навреме, но се оказа, че пътищата вече са кошмарно натоварени. Чак към 11 часа успяхме да изминем 32-та км до Сикандер, гробницата на Акбар Велики.

На входа ми взеха 100 рупии за билет. При проверката за билети не ми откъснаха контролния отрязък, а ми го прибраха целия, с пояснението, че ще ми го дадат на излизане. По-късно, когато излязох, не ми върнаха билета, но аз упорито си го исках! Накрая отидоха до едно кошче, извадиха ми билет и ми го подадоха като за моя уж... Мошеници! Аз пък не им платих 25 рупии за снимане на видео, а си снимах с фотоапаратчето.

Мавзолеят на Акбар е част от ограден с каменна ограда парк, в който се влиза през много красива врата с 4 мраморни минарета, нещо подобно на вратата към Тадж Махал, но построена доста години преди нея.

Това е само вратата към парка с гробницата:





Преминавайки през вратата се озовавам в парка с мавзолея в дъното:


Вътре в градината се разхождаха свободно няколко вида антилопи. Би трябвало да има и много маймуни, но тях не успях да видя. Разходките по тревните площи са забранени.





Акбар е започнал сам да строи гробницата си, но не е успял да я завърши и неговият син Джахангир, когато заема мястото му на трона, я завършва между 1605 и 1613 г. като променя малко първоначалния архитектурен план. Промяната се вижда ясно по белия мрамор, използван за декорация на гробницата и изцяло направения от този уникален материал последен „етаж”. По-късно синът на Джахангир е продължил да го използва, като при него това даже е станало страст, както вече знаете.



Гробницата е много красива, изпълнена в смесица от архитектурни стилове и с белези на различни религии – точно както самият Акбар е бил толерантен към тях. Предполагам помните, че той е имал мюсюлманска, християнска и индийска съпруги.



В предверието има изключително красиви стенописи, а ако застанеш в някой от ъглите на помещението и говориш, звукът се предава в останалите ъгли – някаква странна телефонна система.



От предверието към саркофага за преклонение се стига по коридор с абсолютно голи стени, без никакви рисунки, точно както е и помещението на гроба. Това, разбира се, не е истинският саркофаг. Както винаги, истинските мощи на Акбар се намират в крипта отдолу.



В едно от другите помещения е гробът на едната му съпруга с двете й дъщери. Тук също работи системата за пренасяне на звука от единия ъгъл в останалите. Една местна индийка е застанала в ъгъла, за да ми го демонстрира, докато аз съм в противоположния и снимам.



Разгледах сам това място. Останалите от групата ме изчакаха в колата. Побързах, за да не ги бавя много и все пак един последен поглед назад...



Красота! Място заредено с много историческа слава – последният дом на Акбар Велики!

Сикандра се намира съвсем близо до Агра. Т.е. пътуването ни към Делхи едва започна. Очаквах, че тези около 200 км ще минем относително бързо – за около 4 часа... Пътят показа, че планирането в Индия е мисия невъзможна! Някъде по средата на пътя, в някакво малко населено място, се оказа, че има 2-3 сватби едновременно и пътят беше блокиран от народ и превозни средства от всички видове. Ужасно бавно се придвижвахме.

По едно време станахме свидетели на катастрофа. Един моторист много бързаше и ни изпревари отляво, след което колата пред нас спря и той се заби директно в задната й броня. Нашият шофьор закова спирачки на място, а мотористът в това време падна от мотора. Ударената кола въобще не спря и продължи с увиснала броня, а мотористът изтупа белите си дрехи (явно идваше от сватба) и си избута мотора встрани от пътя. Никакви нерви, никакви разправии, никакви проблеми за когото и да било. Това беше. Далеч съм от мисълта, че в Индия не стават катастрофи, но това беше единствената, която видяхме за 10 дни обикаляне по пътищата.

По пътя минахме покрай голям хиндуистки храм:


Спряхме за почивка в някакъв мотел по средата на пътя. Тук Рамеш обядва, а ние просто се раздвижихме.



На около 30 км от Делхи не издържахме и помолихме за още едно спиране – по пътя имаше McDonald’s, който ни напомни, че не бяхме обядвали. Това стана в късния следобяд – 15:30 часа.

Цял час по-късно успяхме да влезем в Делхи. По програма трябваше да посетим Бахайския храм на лотуса, който можехме да разгледаме веднага или на другия ден. Май веднага бе по-добрият избор и другият ден остана за свободни разходки, където ни хрумне.

В района около Храма на лотуса влязохме към 16:30. Нищо особено. Наистина красива модерна постройка с форма на лотусов цвят – от там и името!



В градината растяха красиви портокалови дръвчета.



Имаше опашка за влизане, така че пропуснах това удоволствие.



Заобиколих и снимах храма така, че да не е срещу слънцето:


Целият е заобиколен от вода:


И накрая – един поглед от Храма на Лотуса към алеята и градината:


Някъде сред тълпата бяха жените от нашата група. Докато ме чакат да заобиколя храма, няколко индийци небрежно се снимали с тях... Дотам, че жената на единия даже му се разсърдила. Явно белите жени в тъмна Индия са особено интересни обекти.

Веднага след разглеждането се отправихме към хотела, в който спахме и предишния път от престоя си в Делхи – тризвездния х-л „Мадона”. За разлика от скъпите хотели по програмата, този имаше напълно безплатен интернет – като че ли единственото му предимство.

След вечерята последва кратка разходка по улиците на Делхи и в 23 часа се пльоснахме по леглата като трупове. Не знам какво ставаше в хотела, но се вдигаше постоянна шумотевица до след полунощ. Аз бях изморен и не им обръщах внимание, но не така стоеше въпросът с жените от групата.

Сутринта на последният ни ден в Индия. Закусихме както обикновено, с тази разлика, че в този хотел закуските се поръчват, а не са на шведска маса и ... не знаеш какво точно ще получиш. След закуската последваха малко рокади на стаите, за да не се повтаря оживлението от предходната вечер.

За този ден нямахме програма, а може и да имахме, но програмата гласеше – свободен ден. За какъв свободен ден можехме да си мислим в Индия без кола и водач!? Както и да е, наехме си отново Рамеш с автомобила за половин ден (4 часа) и го помолихме да ни заведе на някои места, за да си купим типично индийски изделия за подаръци и за спомен.

Първото място, на което Рамеш ни заведе, бе фирма за износ на пакетирани чайове, подправки и ароматизатори.



Купихме си всеки по нещо. Нали Индия е световноизвестна с чайовете и подправките си. Въобще не разбирах, но ми обясниха за зеления чай, който си купих, как в зависимост от мястото на което се гледа, от начина на отглеждане и от момента на бране на листата зависи качеството му. Съответно и цената. Взехме си и ароматизиращи пръчици за дома. С подправките не бяхме така смели, имайки предвид усещането на индийците за люто, малко люто и съвсем нелюто ...

Следващото място бе адски незабележимо. Съвсем близо до бахайския Храм на Лотуса, но в никакъв случай не бих го видял, ако някой не ми го покаже конкретно.



Това е магазин или склад за търговия на кооперация, спонсорирана от индийското правителство. В тази кооперация са обединени 400 индийски семейства, занимаващи се с надомни занаяти и предлагащи продукцията си по този начин. Всичките ръчни изделия и въобще продукцията и приходите на тази кооперация са освободени от всякакви данъци, като по този начин се подпомага оцеляването на въпросните семейства. Да, всичко това води до значително по-ниски цени на предлаганите стоки и произведения. Наистина, етикетите с цените бяха твърде необичайно явление. Обикновено ги няма. Тук, обаче, етикети с цени има и пазарлъците не вървяха. Цените бяха твърди. В интерес на истината това ни спести доста време.

Подобаващо ни почерпиха като техни гости и ни помолиха да седнем, за да ни покажат продукцията си. Направиха представяне, след което си накупихме различни типично индийски дрехи и сувенири.



След успешния пазар излязохме навън и почакахме Рамеш да докара колата от паркинга. Загледах се в движението – в Делхи има значително по-малко велосипеди и рикши. Или поне в този район на града. Улиците, честно казано, са доста по-прилично асфалтирани от софийските. Градът въобще не изглеждаше толкова страшен, колкото си го и ми го бяха представили преди да тръгна. Всъщност единственият сериозен проблем според мен е чистотата на въздуха и градският смог. Достатъчно неприятен между впрочем.



И тук имало стачки понякога:


По препоръка на нашия шофьор с най-голямо удоволствие приехме да обядваме в ресторант с типична южноиндийска кухня. Рамеш е от Пенджаб и неговите предпочитания са именно към този тип храна. Явно е различна от тази, която ядохме до момента в Индия. Любопитството и интереса си декларирахме явно и ... пак попаднахме в района на Connaught Place, мястото от първия ден, където ядохме в McDonald’s. Ресторантът се намираше на 5 метра от американската закусвалня.



След кратък разговор между нашия индиец и служител на ресторанта ни поканиха да ги последваме. Минахме направо през кухнята! Учудващо, но нито имаше каквато и да било мръсотия, нито пък неприятни миризми. Съвсем чиста и спретната кухня – перфектна просто! Водеха ни към VIP салона. Като чужденци ни се полагаше да обядваме в помещението за важни гости.

Работник в кухнята прави “DOSAI”:


Седнахме и разглеждайки менюто установихме, че нищо не разбираме, въпреки текста на английски. Доверявайки се на Рамеш и сервитьора, си поръчахме различни порции ядене, зеленчукова супа (супата на деня), фреш от плодове, направен задължително с безопасна вода, ориз и т.н.



Coconut rava masala dosai, супата на деня и фреш от портокал:


С Хриси ядохме Fixedthali с чист ориз:


Вкусно! Няма как да се опише, освен ако не се опита. Зеленчуковата супа се оказа страховито люта и си остана неизядена, но всичко останало бе толкова вкусно, че се нахвърлихме енергично. Нямахме пълен успех, обаче. Порциите бяха доста големи и не се справихме с цялото количество.

Целият обяд за 5-мата ни излезе 900 рупии или 20$, включително бакшиша. Без коментар!

Времето ни изтече и се прибрахме в хотела. Тук се разделихме с Рамеш. Човекът ни демонстрира една чудесна черта на индийците – гостоприемност. Вършеше си работата изключително всеотдайно и задоволяваше всичките ни прищевки, включително извън служебните си задължения! Без него нямаше да видим една много важна част от Индия – реалния живот. Туристическите обекти са ясни, но кой друг, ако не нашият чудесен и търпелив шофьор, би ни показал действителността такава, каквато е?

Привечер се разходихме около хотела. Влязохме в една аптека, за да се убедим, че и лекарствата тук са много много евтини, както и храната.

Районът около хотел „Мадона” в Западен Делхи:




Прибрахме се в хотела, стегнахме багажа като някои ненужни вещи въобще не помъкнахме обратно към България. Хубаво беше и да поспим преди среднощния полет...

Посреднощ, в 02:30 ни взеха от хотела. Освен нас на улицата имаше само една единствена крава. Пусто, тъмно и тихо. Все едно не беше Делхи! Оставиха ни на летището и се сбогувахме с Индия.

С полет през Истанбул се прибрахме до София след общо около 20 часа в самолети и по летища. Пътуването е доста изморително и денят след пристигането е направо загубен. Ако не се наспиш до припадък, въобще не можеш да разбереш къде се намираш.

С това приключвам дългия и досаден мой пътепис от Индия. Въпреки, че някои от вас вероятно са се отегчили и едва ли четат това последно изречение, считам, че тези, които са били по-търпеливи, са успели да видят през моите очи (и обектив) Индия такава, каквато я видях аз. А аз съм очарован от тази страна! Пленен съм от нейната странност, от хората, от духа, от историята и величието й. Пожелавам ви някой ден и вие да опитате от чашата с тези великолепни впечатления!

Стас.



©2010 г., Станислав Бояджиев.
Моля да не използвате части или целия текст и снимки за други цели или публикации без разрешението на автора.

[Stas]

До: ИНДИЯ - ОЧАРОВАТЕЛНА И СТРАННА

Отново линкове към отделните части, за по-лесна навигация:

1. Делхи
http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...01&postcount=1

2. Джайпур
http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...73&postcount=5

3. Джайпур – разглеждане на забележителностите
http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...84&postcount=7

4. Фатехпур Сикри или на път за Агра
http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...49&postcount=8

5. Тадж Махал
http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...73&postcount=9

6. Агра
http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...2&postcount=11

7. Отново в Делхи
http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...5&postcount=12

* * *
Относно агенцията, с която пътувахме и моето мнение за нея можете да прочетете тук:
http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...62#post1107162

[jenia7812]

До: ИНДИЯ - ОЧАРОВАТЕЛНА И СТРАННА

Благодаря! Аз бях в Индия благодарение на този пътепис и невероятните снимки.

[kosio7808]

До: ИНДИЯ - ОЧАРОВАТЕЛНА И СТРАННА

Благодаря за тази страхотна разходка.
Невероятно красиви снимки на показващи прелестите на Индия.